№ 64408
гр. София, 25.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110125692 по описа за 2023 година
Относно претенцията за заплащане на неустойка , дължима, на основание чл.8,1 от
договора, при едностранно прекратяване на договора от страна на заявителя, поради
неизпълнение на задължението на клиента да заплати месечна вноска.-
Според твърденията в заявлението, заявителят и длъжникът сключили договор за
обучение на трето лице, по силата на който договор, длъжникът дължи на заявителя общо
възнаграждение за обучението от 1020 лева, като е възможно плащането да се извърши на
вноски, което се твърди да е избрано от длъжника. Заявителят сочи, че по този начин,
длъжникът е следвало да му заплати 12 вноски от по 85 лева. Срокът на обучението е една
година. Твърди се, че неплатени били вноски 5 и 6, след което заявителят упражнил правото
си по чл.7,3 от договора, да прекрати същия с известие на длъжника. Претенцията на
заявителя е за неплатените вноски и неустойка в размер на останалите 6 вноски по договора.
Обучението се провежда за срок от 10 месеца, и е на 6 модула, според договора.
С т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС , се прие, че съдът е длъжен
служебно да се произнесе по въпроса дали неустойка в договор е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, поради което е длъжен служебно да извърши преценка на
валидността на клаузата за неустойка, преди да се произнесе по основателността на
претенцията за заплащане на неустойката, дори и да не е направено възражение в тази
насока. Преценката, според посоченото в същото ТР, се извършва към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и
обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, като например естеството на
обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката
/компесаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението /съществено или за
незначителна негова част/, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните вреди от неизпълнението.
Неустойката е компенсаторна, тъй като предвижда, че заявителят ще я получи , ако
1
прекрати договора едностранно, по вина на клиента.
Размерът й е останалата част от вноските, неизпълнението на задължението от
страна на неизправната страна по договора е съществено. Съотношението между
очакваните вреди / които се изразяват в неполучаване на възнаграждението в пълен размер/,
преценено и с оглед санкциониращата функция на неустойката, противоречи на добрите
нрави. Разпоредбата противоречи и на закона – чл.143,ал.1т.5 ЗЗП забранява клаузи в
договори, сключени с потребител, които задължават потребителя да заплати необосновано
висока неустойка при неизпълнение на задълженията си по договора. За заявителя не
съществува насрещно задължение – например да осигури обучението докрай. Следователно,
заявителят ще получи възнаграждение – имуществена облага /именувано „неустойка“/ за
услуга, която не е предоставил на потребителя и което би получил, ако договорът не беше
прекратен, без да предоставя, предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза
извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата и нарушава принципа за справедливост и е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В този смисъл е константната практика на
ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. №
2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Съдът следи
служебно за нищожността на договорните клаузи - предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на
закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата, приложени
към заявлението. При тези констатации на съда за изначална нищожност на уговорките за дължимост на
неустойка, не би могло да се претендира и присъжда никаква сума, дори и намалена до размер на три вноски,
доколкото претенцията се базира на нищожни клаузи. Освен изложеното, посочените клаузи са и неравноправни,
по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като задължават потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
С оглед изложеното, за претенцията за неустойка, съразмерно , за обезщетение за
забава от 88,54 лева за период от 25.8.2021г.- 11.5.2023г., на отхвърлената претенция за
неустойка, както и за държавна такса над 25 лева, и за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от заявлението, над 100 лева, заявлението следва да се
отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№13306/12.5.2023г. в частта му за заплащане на сумата 510
лева, неустойка, дължима съгласно чл.8,1 от договора, за обезщетение за забава от 88,54
лева за период от 25.8.2021г.- 11.5.2023г., на отхвърлената претенция за неустойка, както и
за държавна такса над 25 лева и адвокатско възнаграждение над сумата 100 лева.
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на
заявителя пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3