Решение по дело №77/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 165
Дата: 11 октомври 2022 г.
Съдия: Живка Димитрова Петрова
Дело: 20225620100077
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Свиленград, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100077 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.288, ал.12, вр. чл.288, ал.1, т.2, б.
„в” КЗ (отм.) от Гаранционен фонд срещу Г. А. И. за заплащане на сумата от 1415,62 лв.,
представляваща заплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 110774/09.12.2013
г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.02.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а” КЗ (отм.) изплатил по щета №
110774/09.12.2013 г. сумата от 1415,62 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на стоманена предпазна ограда, собственост на Областно
пътно управление /ОПУ/ – Ямбол, претърпени вследствие настъпило на 05.06.2013 г. на път
I-7, км 300, ПТП. Твърди, че виновен за катастрофата бил ответникът Г. А. И., който
управлявал лек автомобил „Ситроен Евизион”, с рег. № VT 25495, с несъобразена с пътната
настилка скорост, като при предприемане на маневра завой надясно загубил контрол над
управлението на автомобила и се ударил в 16-метрова стоманена предпазна ограда. В
нарушение на чл.249, вр. чл.259 КЗ (отм.) ответникът управлявал лекия автомобил без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
В съставения Протокол за ПТП № 1406692 от 05.06.2013г., бил вписан сертификат
Зелена карта № D53120077/GLF50/193С/0061502/2360 за лек автомобил „Ситроен Евизион”,
с рег. № VT 25495, който обаче бил невалиден, по данни от Националното бюро на
балгарските автомобилни застрахователи /НББАЗ/.
С платежно нареждане от 03.04.2014 г. Гаранционен фонд изплатил на ОПУ – Ямбол
сумата 777,48 лв. Тъй като последният не се съгласил с размера на определеното
възнаграждение, въз основа на решение по гр. д. № 78845/2017 г. на СРС ищецът изплатил
още 638,14 лв., от които 172,92 лв. – главница, 65,22 лв. – законна лихва и 400 лв. – съдебни
разноски.
По изложените съображения, ищецът моли да бъде уважен предявеният иск и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответника Г. А. И. – адв. Ц. А..
1
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения Протокол за ПТП № 1406692 от 05.06.2013г., съставен от
младши автоконтрольор при РПУ - Елхово, на същата дата, в 16.00ч., на път I - 7, км 300,
водачът на лек автомобил с рег. № VT 25495 – ответникът Г. А. И., при движение с
несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над автомобила и се удря в
крайпътна мантинела, в дясно по посоката на движението. В резултат на това ПТП водачът
на автомобила е нанесъл вреди: деформирани 15 м. мантинела и 2 бр. колове, описани в
протокола. В същия протокол не е отразено ответникът да е представил полица за валидна
застраховка «Гражданска отговорност», а е вписана «Зелена карта №
D53120077/GLF50/193С/0061502/2360 от 01.08.2012г. до 31.07.2013г.“.
За причиненото ПТП, на ответника е било наложено наказание по Закона за
движение по пътищата, с Наказателно постановление /НП/ № 382/13 от 17.06.2013г. на
Началник РУП към ОДМВР – Ямбол, РУ – Елхово, влязло в законна сила на 04.08.2013г.
Образувана е била пред Гаранционния фонд преписка по щета № 110774/ 09.12.2013
г. В хода на същата са били установени нанесените щети на стойност 777,48 лв. /без ДДС/ и
разходи по ликвидация на стойност 83,00 лв. На 03.04.2014 г. на ответника е било изплатено
обезщетение в размер от 777,48 лв. Тези обстоятелства се установяват от представените с
исковата молба писмо от ответника до Гаранционен фонд от 13.01.2014г., Доклад по щета за
имуществени вреди № 110774/ 09.12.2013г., Заключителна техническа експертиза от
14.12.2013г. и Преводно нареждане от 03.04.2014.
Видно от представеното Решение № 381763 от 11.04.2018г., постановено по гр. дело
№ 78845/2017г. по описа на СРС, делото е било образувано по искове на Агенция „Пътна
инфраструктура“ срещу Гаранционен фонд за заплащане на сумата 172,92 лв. – разлика
между претендираното и заплатено застрахователно обезщетение по щета № 110774/
09.12.2013 г., и сумата 52,79 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2014г. до 31.10.2017г.
Със съдебното решение, влязло в закнонна сила на 09.06.2018г., предявените искове са
уважени изцяло и на ищеца са присъдени разноски в размер на 400,00 лв., т.е. Гаранционен
фонд е осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сума в общ размер 625,71 лв.
От представеното платежно нареждане от 19.07.2018г. е видно, че сумата 638,14 лв. е
преведена от Гаранционен фонд на Областно пътно управление – Ямбол, като „плащане по
решение по гр.д. 78845/2017, СРС, 125 с-в-„.
С регресна покана с изх. № ГФ-РП-548/27.07.2021г. ищецът е поканил ответника в 1-
месечен срок да му преведе по банков път сумата 1498,62 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение. По делото няма данни поканата да е получена от ответника и
търсената сума да е заплатена.
От постъпило по делото писмо от НББАЗ се установява, че процесният лек автомобил
е с чужда регистрационна табела и сертификат „Зелена карта“, издаден от „Allianz
Vericherung – AG“, което застрахователно дружество, към датата на ПТП, е имало
номиниран кореспондент за обработка на щети на територията на Р България и това е било
ЗАД „Алианц България“. Видно от писмото, след отказ за предоставяне на покритие за
валиден сертификат от отговорния застраховател на кореспондента, преписката се е върнала
в НББАЗ. Отправени са били запитвания за покритие до Националното бюро на Германия и
до Националното бюро на Дания, като и от двете са отказали да дадат оторизация за
обработка, поради невалидност на сертификата.
При така установените обстоятелтва, съдът достигна до следните правни изводи:
По силата на действащата към момента на увреждането разпоредба на чл.288, ал.12
от Кодекс за застраховането /отм./, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното обезщетение, с оглед на което се съдът приема за установена
материалноправната легитимация на ищеца в спора.
От представените Протокол за ПТП и НП може да се направи извод, че виновен за
процесното ПТП е именно ответникът. Въз основа на Протокол за ПТП, който е официален
2
документ и има обвързваща съда материална доказателствена сила, при липса на оборващи
го доказателства, категорично се установява, че към момента на ПТП ответникът не е имал
сключена застраховка «ГО». Категорично се установи и че посочения в протокола за ПТП
сертификат «Зелена карта» е невалиден.
С оглед на това, налице са предпоставките на чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./
Гаранционният фонд да изплати обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за имуществените вреди, причинени от виновният водач,
който няма сключена такава задължителна застраховка.
От представените платежни нареждания и съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че Гаранционният фонд е изплатил такова обезщетение, като на 03.04.2014г. е
превел сумата 777,48 лв., а на 19.07.2018г. – сумата 638,14 лв. Без значение е
обстоятелството дали платеното обезщетение е извършено доброволно или въз основа на
влязло в сила съдебно решение. Без значение е също дали платеното обезщетение включва
само главница или главница, лихви и разноски. Съгласно чл.288, ал.1, изр.1 от КЗ /отм./,
след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице
до размера на платеното и разходите по ал. 8. Т.е. акцесорните вземания и разходите за
определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, и те се
включващ в регресната претенция.
Предвид изложеното, исковата претенция е доказана по основание и по размер, и ще
се уважи изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца ще се присъдят
и направените от него разноски. Същите се констатираха в размер от 276,62 лв., от които
56,62 лв. - за внесена държавна такса и 220,00 лв. – възнаграждение за особен представител
на ответника.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. А. И., с ЕГН: **********, с поС.ен и настоящ адрес: с.*************,
общ. **********, ул. ****** № 10, да заплати на “Гаранционен фонд”, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, сумата 1 415,62 лв. (хиляда
четиристотин и петнадесет лева и 62 стотинки), представляваща изплатено от Гаранционен
фонд обезщетение за причинените от Г. А. И., в резултат на ПТП, настъпило на настъпило
на 05.06.2013 г. на път I-7, км 300, имуществени вреди по щета № 110774/ 09.12.2013г.,
както и сумата 276,62 лв. (двеста седемдесет и шест лева и 62 стотинки) - направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3