Р Е Ш Е Н И Е
№291 04.11.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на
четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. Берберова-Георгиева
Секретар:
Мая Деянова
като
разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
административно
наказателно дело № 889 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „К.Е.П.П.М.“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.Л., ул.“Б.И.“ № **,
бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес:***, ж.к.Красна поляна, бл.***, вх.*,
ап.***, тел: ******** /чрез адв.М.К. ***/ против Наказателно
постановление № 408924-F391382 от
14.12.2018г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“-Бургас при ЦУ на НАП,
с което на основание чл.185, ал.2, изр.последно във връзка с чл.185, ал.1 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/
лева, за административно нарушение по чл.3, ал.11 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.8 от ЗДДС. Моли се съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. При условията на евентуалност се иска от съда да приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
За дружеството-жалбоподател в съдебно заседание се явява
процесуалния им представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си.
Не сочи нови доказателства.
Процесуалният представител на ТД на
НАП – гр.Бургас, в съдебно заседание оспорва жалбата и пледира за потвърждаване
на обжалваното наказателно постановление. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред
надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по
закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършване на контролни
действия във връзка с възложена задача през Информационна система „Контрол на
горивата“, на 20.06.2018г., мобилен екип на ЦУ на НАП посетили мястото на
получаване/разтоварване на СВФР /гориво/ – хотел „Б.“ в КК С.Б.. След извършена
справка в информационните масиви на НАП било установено, че към момента на
проверката, дружеството-жалбоподател не било регистрирало в приходната агенция
намиращите се в процесния обект съдовете за съхранение на течни горива. Констатираното
нарушение било отразено в ПИП № 0943207 от 20.06.2018г., въз основа на който на
жалбоподателя бил съставен акт, а впоследствие било издадено атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото. В жалбата,
както и в съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
заявява, че формулираното нарушение е
несъставомерно и не покрива елементите на сочената за нарушена разпоредба.
Наред с това излага възражения за некомпетентност на актосъставителя и
наказващият орган. Излага доводи за неправилна юридическа квалификация на
нарушението, както и за настъпила давност за административно-наказателно
преследване по смисъла на чл.34, ал.2 от ЗАНН.
Съдът в контекста на правомощията
си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията
на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
намери за установено следното:
Законът изисква изложените в акта и
наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган.
Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на актосъставителя
А.С.А. – старши инспектор по приходите в ГДФК към ЦУ на НАП, присъствал при
установяване на нарушението. Същият сочи пред съда, че на 20.06.2018г. получили
информация, че е запечатана цистерна, превозваща гориво за няколко получатели,
един от които било дружеството-жалбоподател. При разтоварването на горивото в
КК С.Б., хотел „Б.я“, проверяващите получили информация от оперативния им
център в гр.София за липса на декларирани съдове на адреса на разтоварването,
за което съставили акт на задълженото лице „К.Е.П.П.М.“ ООД. Не се установява наличието на
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Изводът, който се налага е, че жалбоподателят е бил законосъобразно
санкциониран за установеното от контролните органи административно нарушение.
Недоказани останаха изложените в жалбата
възражения за некомпетентност на актосъставителя и наказващият орган. В тази
връзка е представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП /л.23-25 вкл./. Съдът намира за неоснователно
твърдението на жалбоподателя за настъпила давност за
административно-наказателно преследване съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като
срока от две години започва да тече от датата на установяване на нарушението, а
именно – 20.06.2018г. Съдът счита, че нарушението е правилно квалифицирано в
съответствие с разпоредбата на чл.3, ал.11 от Наредба № Н-18, съгласно която
лицето по чл.118, ал.8 от ЗДДС, което извършва зареждане на превозни
средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни
горива, е длъжно да подава данни в НАП за наличните съдове/съоръжения за
съхранение и/или зареждане с течни горива по реда на глава девета "б".
Чл.118, ал.8 от ЗДДС регламентира случаите, в които данъчно- задължените лица,
които извършват зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга
техника за собствени нужди с течни горива, са длъжни да регистрират и отчитат
зареждането по реда на Наредбата по ал.4. Неотносимо по делото е
обстоятелството, че жалбоподателя е наемател, а не собственик на процесния
обект, в който са установени съдовете за съхранение на техни горива, за което
свидетелства представения по делото Договор за наем на недвижим имот от
12.01.2018г., тъй като задълженото по смисъла на закона лице е това, което зарежда съоръженията с течни горива за
собствени нужди, т.е. ползвателят им към датата на установяване на нарушението,
каквото е дружеството-жалбоподател.
Според настоящият съдебен състав в настоящия
случай е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
вменяваща в компетентността на административно наказващия орган и съда, при
наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая като
маловажен, да не наложи административно наказание. Съдът не констатира
обстоятелства, които да сочат на такава незначителна обществена опасност на
деянието, която да го отличава от обикновените случаи на нарушение от същия вид.
Касае се за неизпълнение на административно задължение, насочено към охраняване
интересите на фиска, чрез предотвратяване извършването на касови операции без
съответната за това отчетност и произтичащата от това възможност за укриване на
данъчни задължения. Поради това и самият законодател е определил този вид
деяние като такова с висока степен на обществена опасност, видно от размерите
на предвидените санкции. По тези съображения разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
се явява неприложима в настоящото производство.
Що се отнася размера на наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция,
съдът намира същата за необосновано завишена. С оглед на това, съдът счита, че
същата следва да бъде намалена до предвидения от закона минимум от 500 /петстотин/
лева като счита, че в
максимална степен би способствала за постигане целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 408924-F391382 от
14.12.2018г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“-Бургас при ЦУ на НАП,
с което на основание чл.185, ал.2, изр.последно във връзка с чл.185, ал.1 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „К.Е.П.П.М.“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, ж.к.Л., ул.“Б.И.“ № **, бл.*, вх.*, ет.*,
ап.*, със съдебен адрес:***, ж.к.Красна поляна, бл.31Б, вх.Б, ап.***, тел: ********
/чрез адв.М.К. ***/, е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 1000 /хиляда/ лева, за административно нарушение по чл.3,
ал.11 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.8 от ЗДДС,
като НАМАЛЯВА санкцията на 500
/петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: