Р Е Ш Е Н И Е № I-167
град Бургас
, 03.07. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
..........първи юли .през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при секретаря А.Цветанова като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 931 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на
процесуалния представител на
Главна Дирекция“Гранична полиция“-МВР –ответник
по гр.д. № 8190/2019 год. по описа на Бургаския
районен съд против решение № 294/22.01.2020
год. постановено по същото дело,с което въззивникът е осъден да заплати на Д.И.Б.
от гр. *** сумата 1573,76
лв.-представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен
труд ,преизчислен на 221,94 часа ,положен в периода 01.10.2016 г.
-30.09.2019 г. ,ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от 01.10.2019 г. до окончателното плащане
,както и да заплати на ищеца 420 лв. – разноски по делото,направени от
ищеца и 252,95 лв. –за държавна такса и
възнаграждение на вещо лице.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано .
Сочи се на първо място ,че на ищеца
своевременно и коректно е отчетен
и заплатен положение нощен труд за исковия период –съобразно специалната
нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР.Затова необоснован и несъобразен
със специалната правна уредба е изводът на съда ,че е налице разлика между отчетения и положения
нощен труд и че тази разлика представлява извънреден труд ,който следва да се
заплати съобразно часовата ставка ,предвидена за заплащане на извънреден труд .В тази връзка съдът неправилно е приел
,че е налице празнота в специалната нормативна уредба ,касаеща служителите на МВР ,която следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата –с аргумент ,че в противен случай
служителите на МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение спрямо работниците по трудови правоотношения
, регулирани от КТ.Съдът не е отчел обстоятелството ,че пред процесния период са
действали последователно подзаконови нормативни актове ,уреждащи реда за организация и разпределяне на
работното време ,за неговото отчитане ,компенсиране на работа извън
редовното работно време ,режим на
дежурства ,време за отдих и почивките на
държавните служители в МВР /цитирани подробно във въззивната жалба /.В тези
специални актове липсва регламентация за преизчисляване при сумарното
отчитане на работното време по
отношение на общия брой часове положен
труд .В случая не е налице празнота в нормативната уредба ,която да обоснове
препращане по аналогия към към
цитираната Наредба ,тъй като е налице специална регламентация ,предвиждаща друг
ред на отчитане и заплащане на нощния
труд ,положен от държавните служители от
МВР.Дори и да се приеме препращането по аналогия към тази Наредба ,тъй като
ограничението в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. е за полагане на не повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР ,то
при приравняване на нощния труд ,положен от служителите в МВР към дневен се получава
коефициент 1/8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд /.Заявения в исковата
молба коефициент 1,143 се получава при приравняването на 7 часа нощен труд към
8 часа дневен ,което е приложимо към трудовите правоотношения по реда на КТ и служебните правоотношения по ЗДС,но не и в
настоящия случай.Като е приел противното
,първоинстанционният съд е постановил необосновано решение.
Отделно
от това , неправилни са мотивите ,че при преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143 се получава извънреден труд –не са съобразени с целта на
коефициента да определи така
възнаграждението на работника ,че за положен от него 7 часа труд през нощта да получава възнаграждение за 8 часа труд .В
този случай работникът не работи извънредно по смисъла на чл. 143 ал. 1 КТ /не
е налице работа извън установеното за работниците работно време
/.Неточно е разбирането ,че получените часове в повече при преизчисляването
на нощния труд в дневен представляват извънреден труд .
Моли се за
отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят
исковите претенции.
Въззивната жалба е допустима,
подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмения си отговор по реда на
чл.263 ГПК въззиваемият ищец чрез
процесуалния си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че за
процесния период по силата на чл. 187
ал. 9 ЗМВР са действали Наребда 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи ,които са уреждали реда заа организацията и разпределянето на
работното време ,дежурствата ,времето за отдих
и почивките на държавните служители на МВР.В тах липсва норма за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1,143
,но липсата на изрична норма не следва
да се тълкува като законово наложена забрана
за преизчисляване на положените
от служителите на МВР часове нощен труд в дневен /каквато забрана би била
противоконституционна /,а като празнота в уредбата за държавните служители на МВР.При наличието
на такава непълнота в специалната уредба
следва да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата ,което правилно е сторил първоинстанционният съд .
Сочи
се в допълнение към мотивите на районния съд ,че на осн.чл. 187 ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период
.Коефициентът се определя като нормална продължителност от 8 часа дневен
труд ,която се разделя на нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд .В този смисъл са изчислени
положените от ищеца часове нощен труд ,установени по делото .Затова се
моли за потвърждаване на решението .Посочва се съдебна практика на районните и окръжните съдилища в цялата
страна в сочения смисъл
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК
по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по
делото ,че ищецът е държавен служител и през
периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е заемал длъжността „старши полицай“в ГПУ-Бургас
при Регионална дирекцияГранична
полиция“-Бургас-структурно подчинена към
ГД“Гранична полиция“ . Не е спорно и че за този период ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд. Предявени
са претенции за сумата от 1440лв.-представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 240 часа за процесния
период,ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. В съдебно
заседание искът е изменен по размер „чрез увеличение ,като
след изменението се претендират 1573,76 лв. –възнаграждение за извънреден
труд от 221,94 часа .
Представят се Заповеди № 8121з-791 от
28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., платежни бележки за начислени и
изплатени възнаграждения, както и протоколи за отчитане на отработеното време
между 22,00 часа и 06,00 часа, времето
на разположение и положения труд по време на официални празници.
По е допусната,
изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно
която за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е положил общо 1552
часа нощен труд /сбор от съответните помесечно /тримесечно отчетени часове / и
този труд е заплатен по 0,25 лв. на час съобразно чл. 8 от НСОРЗ.Преизчислен в
дневен с коефициент 1,143 нощният труд възлиза на 1773,94 часа и разликата в
двете стойности в размер на 221,94 часа представлява труд, който не е отчетена
в протоколите за положен труд и не е
изплатена на ищеца . Посочва, че от превръщането на нощния труд в дневен е
установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд за 221,94 часа възлиза на сума в размер от 1573,76
лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като
доказателство по делото.
Други относими за предмета на делото доказателства
съдът счита, че не са представени.
С оглед така приетата
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Предявеният иск е с правно
основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държвните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
– подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3,
изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр.
ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители,
които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на
труда.
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За процесния
период са действали различни подзаконови актове като разпоредбите на чл. 3, ал.
3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.
Основното
възражение в жалбата на ОД на МВР е, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на
ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а -
нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДРна отменения ЗМВР), доколкото
няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият
коефициент е 1,143. Не следва да се приеме становището на въззивника, че
приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава полагане на
нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно
възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата не намира приложение по отношение на държавните
служители в МВР.
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните доказателства
– приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за
процесния период от време – 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. ищецът е положил нощен труд в размер на 1552
часа, преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време тези
часове възлизат на 1773,94 часа, като разликата от 221,94 часа се отчита като
извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято
стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни бележки.
Експертизата не е оспорена от въззивника, нито пред ОС се претендира поставяне
на допълнителна задача, поради което съдът възприема заключението на вещото
лице. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин
дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като
извънреден труд възлиза на сума в размер на 1573,76 лева. Тази сума е дължима
като, представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд, вследствие на
разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143 равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, като по този начин исковата претенция се явява доказана по размер.
Ето защо
и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически
и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде
потвърдено.На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на
въззиваемия да му бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на
225 лв. без ДДС /270 лв. с ДДС/ ,представляващи възнаграждение за един адвокат
,платено при подписване на сключения договор за правна защита и съдействие.
Претендираното възнаграждение за адвокат е изчислено съобразно минималния предвиден размер съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно изменението й
с ДВ бр. 45/15.05.2020 г. , поради което възражение за прекомерност по чл. 78
ал. 5 ГПК е неоснователно .
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 294/22.01.2020г. по гр.д. № 8190/2019г.
по описа на РС Бургас .
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ
„ на МВР ,с адрес – София ,бул.“Княгиня Мария Луиза „ № 46, да заплати на Д.И.Б. ,ЕГН **********, от гр. ***, съдебен адрес – гр.Бургас ,ул.“Раковски „ № .2, сума в размер на 270 (двеста седемдесет
) лева с ДДС , представляваща
направените съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.