№ 1
гр. Н., 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Жулиета Ц. Стоянова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Административно
наказателно дело №*243620200412 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С. Р., с. С., ул. „***“ №*, депозирана чрез пълномощник,
против наказателно поС.овление № ***/ 17.07.2024 г. на Началник на РУ-Н. при ОД на МВР
гр. Ш., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, предл. 3-то,
е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от дванадесет месеца за извършено нарушение на чл.104б, т. 2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното поС.овление като неправилно и
незаконосъобразно като твръди, че не е осъществявал действията, описани в него.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган оспорва жалбата.
Счита, че при издаването на наказателното поС.овление не са нарушени процесуалния и
материалния закон, поради което моли същото да бъде потвърдено като им се присъдят
разноски, за които да бъде издаден изпълнителен лист в полза на ОД на МВР гр. Ш..
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си, като
поддържа написаното в жалбата, че не е осъществил вмененото му административно
нарушение. Не оспорва, че на процесната дата се е придвижвал с автомобил през
кръстовището, описано в акта и наказателното поС.овление, но отрича това да е С.ало не по
предназначение, извършвайки т.нар. „дрифт“. Моли наказателното поС.овление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган не се явява, а
представя писмено С.овище, с което моли наказателното поС.овление да бъде потвърдено.
1
Счита, че от събрания по делото доказателствен материал, в това число и приобщения диск,
съдържащ запис от видеонаблюдение, осъществено чрез камери, собственост на Община гр.
Н., безспорно се уС.овява, че жалбоподателят е използвал техника на шофиране, при която
преднамерено извел управлявания автомобил извън контрол презавивайки и рязко подавайки
газ като по този начин е довел до загуба на сцепление на гумите на задната задвижваща ос,
вследствие на което приплъзнал автомобила странично на дясната му страна, с което
нарушил правилата за използване на пътното платно.
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, имащо правен интерес от обжалване на наказателното поС.овление и
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 320 от НПК.
Разгледана по същество същата е основателна.
От събраните по делото доказателства, се уС.ови следното от фактическа страна:
На 08.06.2024 г. във времевия период от 22,50-22,54 часа жалбоподателят С. С. Р. се
придвижвал по ул. „***“ в гр. Н., управлявайки лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с
рег. № ***. Когато достигнал кръговото кръстовището с ул. „***“ и ул. „***“ пред него се
движил друг автомобил, управляван от негов приятел. Както другия автомобил, така и този,
управляван от жалбоподателя, спрели преди да навлязат в него, за да пропуснат друго МПС,
което вече било навлязло в кръговото кръстовище и което се придвижвало по ул. „***“ в
посока ул. „***“. След преминаването му автомобилът, стоящ пред този на жалбоподателя,
навлязъл в кръговото кръстовище, след което същото направил и самия жалбоподател. Двата
автомобила движейки се на разстояние един от друг от около три метра завили наляво, за да
се включат отново по ул. „***“. Преди да излезе от кръговото кръстовище и поеме по ул.
„***“, задната част на автомобила, управляван от жалбоподателя, поднесла леко надясно,
като след две секунди се върнала в нормалното си положение, позволяващо автомобилът да
продължи движението си с предната си част в права посока. Свидетелят Р. В. Т., който в този
момент изпълнявал служебните си задължения по охрана на избирателна секция, намираща
се в училище „***“, което се намирало на ул. „***“, забелязал поднасянето на автомобила на
жалбоподателя в кръговото кръстовище. Той спрял движещия се по улицата автомобил,
извършил проверка на водача и уС.овил, че това е жалбоподателя. След няколко дни–на
14.06.2024 г., съставил докладна записка до РУ-Н., че жалбоподателят извършил „дрифт“ и
на 04.07.2024г. бил съставен акт за уС.овяване на административно нарушение № 1264998 от
св. К. Б. Б. за това, че С. С. Р. осъществил нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът бил
предявен на Р., който го подписал без възражение. На 17.07.2024г. въз основа на акта за
уС.овяване на административно нарушение било съставено процесното наказателно
поС.овление, което на 30.08.2024г. било връчено на жалбоподателя.
Изложената фактическа обС.овка съдът уС.ови въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите К. Б.
Б., Р. В. Т. и В. Л. М., както и приобщеното по делото веществено доказателство- диск,
съдържащ запис от видеонаблюдение, осъществено чрез камери, собственост на Община гр.
Н., обективиращ действията на жалбоподателя, които административнонаказващият орган
2
подвел под нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а именно използване на път, отворен за
обществено ползване за друга цел, овен в съответствие с неговото предназначение за превоз
на хора и товари.
При така уС.овените факти съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваното наказателно поС.овление е издадено от компетентен орган съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, но санкционираната деятелност е несъставомерна
по приложения от наказващия орган чл. 104б, ал. 2 от ЗДвП. Съдът достигна до този правен
извод анализирайки показанията на свидетеля-очевидец на деянието- Р. В. Т. и съпоставяйки
ги с видеозаписа, съдържащ се в диска, представен от административнонаказващият орган с
административнонаказателната преписка и приобщен като веществено доказателство по
делото, на който ясно се виждат действията, за които е бил санкциониран жалбоподателя. В
съдебно заседание св. Т. заяви, че е имал видимост към кръговото кръстовище и отчасти е
виждал какви действия е предприел жалбоподателя в него, както и че е видял, че е
автомобилът му поднесъл на една страна, което определя като „дрифт“. Съобщава още, че
жалбоподателят е форсирал автомобила след като навлязъл в кръговото кръстовище.
Действително на приобщения видеозапис се вижда казаното от свидетеля, че, докато се
намира в кръговото кръстовище, задната част на автомобила, управляван от жалбоподателя,
се отклонява надясно, което отклонение обаче трае две секунди. След това автомобилът
възвръща нормалното си положение продължава да се движи направо с предната си част. Не
се уС.овява „ форсиране“, както сочи св. Т., а и такова като действие не е вменено на
жалбоподателя с наказателното поС.овление. Определението за форсиране е предизвикване
на по-бързо задвижване, в случая на автомобил. Видно от записа такова не се наблюдава- и
двата автомобила се движат в кръговото кръстовище с една и съща скорост с изключение на
момента, в който навлизат в него, когато е по-ниска, но това се обяснява с факта, че ул. „***“
е разположена по-ниско от самото кръстовище и при потегляне е невъзможно тя да бъде
висока. Описаното движение не съставлява такова, с което да е нарушена правна норма на
чл.104б, ал. 2 от ЗДвП. Със същата е въведена забрана за използване на пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. В акта за уС.овяване на административно нарушение и в
наказателното поС.овление са описани действия, за които се твърди, че са извършени от
наказаното лице, които принципно съставляват нарушение на забраната на чл. 104б, ал. 2 от
ЗДвП, но от събраните доказателства се уС.овява, че те не са били осъществени. В
наказателното поС.овление е посочено, че жалбоподателят е използвал техника на
шофиране, с която преднамерено е извел автомобила извън контрол презавивайки и рязко
подавайки газ като по този начин довел до загуба на сцепление на гумите на задната
задвижваща ос, вследствие на което приплъзнал автомобила странично на дясната му
страна. На приобщения видеозапис според настоящия съдебен състав не се вижда
жалбоподателят да е извел автомобила извън контрол презавивайки. Той се е придвижвал в
кръгово кръстовище, при което няма как да се движи в права посока и е необходимо да
управлява автомобила по начин такъв, че той да завива, като това управление не е довело до
3
загуба на контрол над автомобила. Действително автомобилът за много кратко време се
плъзва странично и това най-вероятно е резултат на несъобразената скорост, с която е се е
движил в кръговото кръстовище и най-вероятно е довело до загуба на сцепление на гумите
на задната задвижваща ос щом има плъзгане встрани, макар че това не може да се уС.ови от
самия запис. Това действие обаче не може да се окачестви като преднамерено извеждане на
автомобила извън контрол, защото автомобилът през цялото време е бил под контрола на
водача и това много ясно се вижда.
Макар към настоящия момент в българското законодателство да липсва легално
определение на понятието "дрифт", което в буквален превод означава "плъзгане, пързаляне",
съдебната практика безпротиворечиво приема, че дрифтът представлява техника на
шофиране, при която водачът преднамерено извежда дадено превозно средство /най-често
автомобил/ извън контрол чрез презавиване и форсиране, довеждайки по този начин до
загуба на сцеплението на част от колелата, като по време на дрифт движението на
автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния
момент. Именно довеждането на МПС извън контрол обосновава високата обществена
опасност на това деяние, което в настоящия случай липсва. Приплъзване е налице, но то
може да се получи и при неправилно избрана скорост от страна на водача при осъществяване
на завой.
Допуснатото неправилно приложение на материалния закон налага отмяна на
процесното наказателно поС.овление. Такава се налага и предвид обстоятелството, че
деятелността на жалбоподателя не би могло да се подведе под друга, съдържаща се в ЗДвП,
санкционна норма.
При този изход на спора на основание чл. 63д от ЗАНН, право на разноски има
жалбоподателя и в конкретния случай те следва да се присъдят, доколкото по делото са
представени доказателства за реално понесени разноски-договор за правна защита и
съдействие, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лв.
По гореизложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно поС.овление № ***/ 17.07.2024 г. на Началник на РУ-Н. при
ОД на МВР гр. Ш., с което на С. С. Р.,с. С., общ. Н., обл. Ш., ул. „***“ №*, с ЕГН
**********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, предл. 3-то, е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от дванадесет месеца за извършено нарушение на чл.104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Ш. да заплати на С. С. Р., с. С., общ. Н., обл. Ш., ул. „***“
№*, с ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
4
размер на 300(триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Ш. на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5