РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Гергана Дженкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13878 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „И.” ЕООД срещу М.Г.Ч.
и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на
вземане в размер на сумата от 599,27 лв., представляваща платена без основание
стойност на коригирана потребена електроенергия по
издадена от „E.П.П.“ АД фактура **********/26.11.2010
г., което вземане е прехвърлено от „К.Г.” ЕООД на „И.” ЕООД с договор за цесия
от 23.10.2014 г. и е издаден изпълнителен лист от 17.12.2018 г. в полза на „К.Г.”
ЕООД по гр.д. № 9982/2014г. по описа на Районен съд – Варна.
Твърди се в исковата молба, че с влязло в сила решение по гр. д. № 9982/2014 г. по
описа на Районен съд – Варна, „E.П.П.“ АД било
осъдено да заплати на „К.Г.“ ЕООД процесната сума от
599,27 лв., за която в полза на „К.Г.“ ЕООД бил издаден изпълнителен лист от
17.12.2018 г. По силата на договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен в хода на
производството по посоченото дело, вземането било прехвърлено от „К.Г.“ ЕООД на
„И.“ ЕООД, но цедентът не предал изпълнителния лист
на цесионера, въпреки обективираната
в спогодба-анекс от 23.12.2014 г. уговорка в този смисъл. Вместо това „К.Г.“
ЕООД сключило последващ договор за цесия с „П.М.“
ЕООД, който бил антидатиран (с отразена дата на
сключване, предхождаща с два дни първата цесия). След това „П.М.“ ЕООД с
договор за цесия от 24.09.2020 г. прехвърлило същото вземане на ответницата М.Г.Ч.
и ѝ предало оригинала на изпълнителния лист. Длъжникът на цедираното вземане „E.П.П.“ АД
бил уведомен за прехвърлянето му в полза на „Интейк“
на 26.10.2014 г., а в полза на „П.М.“ ЕООД – на 27.12.2018 г. По молба на
ответницата М.Г.Ч. и въз основа на изпълнителния лист от 17.12.2018 г. било
образувало изпълнително дело № 20207180401091 по описа на ЧСИ Станимира
Костова-Данова с рег. № 718 в КЧСИ срещу „E.П.П.“ АД.
Ищецът счита, че след уведомяването на длъжника за цедираното
в негова полза вземане на 26.10.2014 г. именно той се явявал единствен негов
кредитор и последващите прехвърляния не са породили
действие. Поддържа, че с поведението на ответницата М.Г.Ч., същата оспорва притезателното право на „И.“ ЕООД, което пораждало неговия
интерес от установяване на вземането по съдебен ред. Такъв интерес ищецът имал
и за предявяването на иска срещу втория ответник – „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД, тъй като по силата на спогодба-анекс от 23.12.2014 г. към договора за
цесия от 23.10.2014 г. това дружество отговаряло солидарно за задълженията на „К.Г.“
ЕООД и същото предявило извънсъдебни претенции срещу ищеца, оспорвайки
легитимацията му като титуляр процесното вземане. По изложените съображения
моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Петър Гетев, поддържа
исковата молба и молба от 06.01.2021 г, с която оспорва достоверността на датата на представени от
ответника М.Г.Ч. договор за цесия от 21.10.2014 г., като поддържа, че договорът
е създаден най-рано на 20.01.2015 г. Излага, че договорът за цесия сключен
между „П.М.“ ЕООД и „К.Г.“ ЕООД поражда действия от
момента на уведомяването, т.е. от 20.01.2015 г. и в този смисъл счита, че същия
не е произвел своя транслативен ефект, тъй като
носител на процесното вземане за всички трети лица, считано от 26.10.2014 г. е „И.“ ЕООД. В този смисъл и
договорът за цесия между „П.М.“ ЕООД и М.Г.Ч. не е произвел своя транслативен ефект, тъй като праводателя
на ответницата никога не е придобивал процесното вземане. Излага, че съгласно
спогодба-анекс от 23.12.2014 г. ищецът няма задължения към „К.Г.“ ЕООД, а към трето за спора
лице – ИЗД. Оспорва да е било налице разваляне на договора за цесия като в тази
връзка твърди, че не е налице неизпълнение от страна на „И.“ ЕООД. Поддържа, че в
неизпълнение на поетите задължения е било „К.Г.“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М.Г.Ч. е депозирала писмен отговор, в
който се оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен. Поддържа, че
именно тя е титуляр на вземането по силата на сключения с „П.М.“ ЕООД договор
за цесия, тъй като праводателят ѝ се легитимира
като носител на спорното вземане по сключен с „К.Г.“ ЕООД договор за цесия от
21.10.2014 г., който предхожда прехвърлянето в полза на ищеца. Намира, че
уведомяването на длъжника е ирелевантно за действието
на цесията между страните по договора. По същество моли за отхвърляне на
предявения иск и претендира разноски.
В открито съдебно заседание ответницата, представлявана от адв. Димитър Янакиев, поддържа отговора на исковата молба. Релевира възражение, че към датата на депозиране на
исковата молба и към настоящия момент ответницата не е носител на процесното
вземане, без да излага аргументи в тази насока, и счита, че ищецът няма правен
интерес от насочването на иска срещу този ответник
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба. С молба от 19.04.2021 г. изразява становище за неоснователност на иска. Поддържа, че е
носител на процесното вземане по силата на договор за цесия от 20.10.2014
г., сключен с „К.Г.“ ЕООД. Релевира възражение за
недействителност на спогодбата – анекс от 23.12.2014 г. Поддържа и че адв. К.Т. е нямал представителна власт да сключва договори
за цесия, спогодби и арбитражни клаузи. Поддържа всичко изложено във
възражението си до ищеца.
С протоколно определение от 27.05.2021 г. е конституиран като трето лице
помагач „П.М.“ ЕООД на страната на ответника М.Г.Ч., на основание чл. 218 от ГПК.
С протоколно определение от 09.09.2021 г. е
конституиран като трето лице помагач „К.Г.“ ЕООД на страната на ответника М.Г.Ч.,
на основание чл. 218 от ГПК.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Страните не спорят, а и
на съдът е служебно известно след направена справка в деловодната система на
Районен съд – Варна, че на 31.07.2014 г. „К.Г.” ЕООД е предявило срещу „E.П.П.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за сумата от 599,27 лв., като
платена от праводателя му ИЗД, ЕГН ********** по
договор за цесия от 01.06.2014г., при първоначална липса на основание стойност
на начислена за периода от 04.02.2010г. до 14.07.2010г. електроенергия, след
извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ
се в гр. Долни чифлик, ул. „Детелина” № 50, с абонатен номер № ********** и
клиентски № **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 31.07.2014г. до окончателното
изплащане на задължението, по който иск е образувано въпросното гр.д. № 9982/2014
г. по описа на Районен съд – Варна, приключило с влязло в сила решение, с което
искът е изцяло уважен.
Видно от приобщения
договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. (л. 7 от делото), сключен
между „К.Г.“ ЕООД, в качеството му на цедент,
действащ чрез пълномощника адв. К.Т., и „И.“ ЕООД – цесионер, представляван от Теодора Димитрова като управител
на дружеството, в хода на висящия съдебен процес цедентът
е прехвърлил на цесионера придобитото с договора за
цесия от 01.06.2014 г. вземане към „E.П.П.“ АД в
размер на сумата от 599,27 лв. срещу цена от 50 лв., платима от цесионера в полза на кредитора на цедента
– ИЗД – задължение, поето от „К.Г.“ ЕООД с договора за прехвърляне на вземания
от 01.06.2014, като в клаузата на т. 5 страните са договорили, че посочената
сума цесионерът следва да заплати на кредитора на цедента не по-рано от шест месеца от ефективното получаване
на цялото вземане по т. 1 от страна на длъжника. В т. 4 от договора е отразено,
че към датата на сключването му „К.Г.“ ЕООД е завело дело пред ВРС за събиране
на цедираното вземане, но е в невъзможност да заплати
уговорената цена по прехвърлянето на кредитора ИЗД в срок до
29.10.2014 г., както и да заплаща възнаграждение на ангажираните юрисконсулти и
да поеме разноските по делото, вкл. да възстанови на адв.
Тодоров разходите за завеждането му. Поради това според т. 5 от договора
страните са се съгласили „И.“ ЕООД да финансира заведеното дело срещу
длъжника „E.П.П.“
АД, вкл. да назначи юрисконсултите на „КНМ Груп“ в дружеството и да им заплаща
отделно трудово възнаграждение, срещу насрещното задължение на „К.Г.“ ЕООД да
прехвърли на „И.“ ЕООД присъдените му разноски след установяването им по размер
с последваща цесия за цена от 5 лв. Съгласно чл. 10
от договора цедентът гарантира, че към датата на
сключването му той е изключителен титуляр на вземането.
Към договора за цесия
от 23.10.2014 г. е сключена последваща спогодба – анекс от 23.12.2014 г. (л.
14 и сл. от ч.гр.д. № 13382/2020 г. на ВРС) между „К.Г.” ЕООД, чрез
пълномощника адв. К.Т., „И.“ ЕООД, чрез управителя Д.А.,
и „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД, чрез управителя Десислава Реджева. От съдържанието на спогодбата е видно, че същата
има за цел да уреди отношенията между страните, възникнали по 198 договора за
прехвърляне на вземания от 23.10.2014 г., сключени между „К.Г.” ЕООД и „И.“
ЕООД в хода на висящи съдебни производства, подробно посочени в приложение № 1
към спогодбата. Прието е, че „К.Г.” ЕООД е изпълнило задължението си да уведоми
длъжника „E.П.П.“ АД за прехвърлените вземания с писмо по
ел. поща от 26.10.2014 г. с вх. № EPRS-2762/28.10.2014г. (чл. 3). Уговорено е,
че общата стойностна прехвърлените вземания по спогодбата е в размер на
299 148.15 лв. (чл. 2). С подписването на анекса „И.“ ЕООД се е
задължило да заплати за всички 198 договори цена за вземането в размер на
282 887.67 лв. (чл. 4), платима на кредиторите на „К.Г.” ЕООД (абонати на
„E.П.П.“ АД) договрите, на
основание чл. 101 ЗЗД (чл. 5), в шестмесечен срок от ефективното получаване от
„И.“ ЕООД на сумите по вземанията от длъжника „E.П.П.“
АД (чл. 6). „К.Г.” ЕООД, от друга страна, е декларирало, че е изключителен
собственик на вземанията към датата на сключване на спогодбата (чл. 8) и се е
задължило да подаде молби за издаване на изпълнителни листове по заведените
дела в 14-дневен срок от влизане в сила на решението по всяко дело (чл. 12, ал.
1) и в 14-дневен срок след снабдяване с изпълнителните листове да ги предаде в
оригинал на „И.“ ЕООД (чл. 13). Страните са приели още, че всички държавни
такси и юрисконсултски възнаграждения по заведените
дела от „К.Г.” ЕООД срещу „E.П.П.“ АД са заплатени от
„И.“ ЕООД (чл. 16 и чл. 17), както и че последното дружество ще продължи да
заплаща разноските по делата (чл. 18 и чл. 19). Според спогодбата посредник по
всички договори за продажба на вземания е било консултатското
дружество „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД (чл. 20), което встъпва като
солидарен длъжник относно задълженията и на останалите две страни (чл. 21).
Видно от приложение № 1 към спогодбата-анекс от 23.12.2014 г. (л. 16 и сл.
от ч.гр.д. № 13382/2020 г. на ВРС), процесното вземане е предмет на един от
описаните 198 договори за цесия, отразен под № 58 от приложението.
Ангажирано от ищеца е
и уведомление от 26.10.2014г. (л. 113 от ч.гр.д. № 13382/2020 г. на ВРС),
изпратено от цедента „К.Г.“ ЕООД, чрез адв. К.Т., до длъжника „E.П.П.“
АД за прехвърлянето по 198 договори за цесия от 23.10.2014г., сред които и този
с предмет вземане от 599,27 лв. и абонат ИЗД (пореден № 191 от уведомлението),
регистрирано с вх. № EPRS-2762/28.10.2014 г. при „E.П.П.“ АД.
От страна на ответницата М.Г.Ч. е ангажиран договор за прехвърляне на
вземане от 21.10.2014г., сключен
между „К.Г.“ ЕООД и „П.М.“ ЕООД, както и Договор за прехвърляне на вземане от
24.09.2020 г., сключен между „П.М.“ ЕООД и М.Г.Ч. (л. 25-27 от делото), според
който „К.Г.” ЕООД е прехвърлило на „П.М.“ ЕООД придобитото с договор за цесия
от 29.04.2014 г. вземане срещу длъжника „E.П.П.“ АД
за сумата от 599,27 лв., представляваща платена без основание стойност на
коригирана електроенергия за периода 04.02.2010 г. до 14.07.2010 г. за обект с
титуляр ИЗД,
срещу цена от 579,27 лв., платима в шестмесечен срок от датата на подписване на
договора.
Видно от приложената извадка от уведомление без дата (л. 114), цедентът „К.Г.” ЕООД, действащо чрез управителя Петър
Колев, е изпратил до длъжника „E.П.П.“ АД съобщение
за прехвърлени с договори за цесия от 21.10.2014 г. 62 вземания в полза на цесионера „П.М.“ ЕООД, сред които и процесното, отразено
под № 58 от уведомлението. От поставения при „E.П.П.“
АД входящ номер 5012926/27.12.2018 г. се изяснява, че уведомлението е получено
от длъжника на 27.12.2018 г.
Страните не спорят, а се установява и от приложената покана с изх. № EPRS-2287/19.10.2020г.
„E.П.П.“ АД до „И.“ ЕООД (л. 9), че след влизане в
сила на решението по гр.д. № 9982/2014 г. на ВРС на 17.12.2018г. е издаден
изпълнителен лист в полза на „К.Г.“ ЕООД и въз основа на същия М.Г.Ч.,
легитимирайки се като титуляр на вземането по силата на договор за цесия от 24.09.2020
г. сключен с „П.М.“ ЕООД, което от своя страна е сключило договор за цесия от
21.10.2014 г. с „К.Г.“ ЕООД, е завела срещу „E.П.П.“
АД изпълнително дело № 20207180401091 по описа на ЧСИ Станимира Данова, с рег.
№ 718 на КЧСИ. С поканата длъжникът по цедираното
вземане е отправил искане до „И.“ ЕООД за конституирането му като взискател по изпълнителното дело, предвид полученото от
него на 26.10.2014 г. уведомление, че именно това дружество е цесионер на същото вземане съгласно договор за цесия от
23.10.2014 г. Тези обстоятелства се потвърждават и от приложения по делото
заверен препис от изпълнителното дело, образувано въз основа на молба от М.Г.Ч.,
подадена до ЧСИ Станимира Данова, с рег. № 718 на КЧСИ на 01.10.2020 г.
Приобщено към доказателствения материал е и Удостоверение от 29.11.2021 г.,
издадено от ЧСИ Станимира Данова, с рег. № 718 на КЧСИ, според което за
събиране на вземането на взискателя М.Г.Ч. от „E.П.П.“ АД е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в
„Банка ДСК“ АД, в резултат на което е постъпила сума за цялостно удовлетворение
на задължението по делото. Пояснява се, че по изп.
дело е представена обезпечителна заповед от 22.10.2020 г., издадена въз основа
на Определение № 262367/22.10.2020 г. по ч.гр.д. № 13382/2020 г. по описа на
ВРС, с което е допусната обезпечителна мярка забрана на от ЧСИ Станимира
Данова, с рег. № 718 да предава на взискателя М.Г.Ч.
или на друго трето лице постъпилите по изпълнително дело № 20207180401091 суми.
Изяснява се от удостоверението, че към настоящия момент изпълнителното дело е
висящо със страни М.Г.Ч. – взискател и „E.П.П.“ АД – длъжник, с предмет – процесното вземане.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По отношение
на допустимостта на производството следва да се
има предвид, че се касае
за установителен иск, който има
за цел да
разреши възникнал спор между лица,
всяко от които твърди, че
е титуляр на едно вземане, което
вече му е било прехвърлено от третото лице
– помагач „К.Г.“ ЕООД, респ. от придобилото от него
вземането трето лице „П.М.“ ЕООД. Ищецът твърди, че след като е придобил вземането, праводателят му е сключил друг
договор за цесия с трето лице,
с който е прехвърлил същото това вземане, а то от своя страна е извършило последващо прехвърляне на вземането на ответницата.
Ищецът твърди, че второто
прехвърляне е по договор, който е антидатиран,
поради което е праводателя на ответницата не е
придобил вземането, което ѝ е прехвърлил. Гореизложеното обуславя правен интерес от търсене
на защита за ищеца да
установи със сила на присъдено
нещо правата си спрямо ответницата, която чрез действията си, вкл. като взискател в изпълнителното производство, основаващ правата си отново на
договор за цесия с праводател, придобил
вземането от праводателя на ищеца, очевидно
оспорва правата на ищеца. Същото
се отнася и по отношение на
ответника „Г.г.г.Е.“ ЕООД. Твърденията
на ответницата и на
третите
лица-помагачи
за липса на правен интерес,
доколкото за ищеца има друг
на ред за
защита, че не можел да
защити интереса си с установителен иск, както и че
предявеният иск бил неуреден от
закона, също не могат да
бъдат споделени. Освен гореизложеното, следва да се съобрази,
че предвиденият в разпоредбата на чл. 75, ал. 2
ЗЗД осъдителен иск касае случаите, в които вече е изпълнено
задължението. В случая, такова не е налице – изпълнителното
производство е висящо и съответно взискателят не е получил плащане.
Налице е спор между кредитори за „титулярството“ на вземанията,
който следва да бъде разрешен
и пътят за защита е чрез установителни
искове. В случая
кредитор по изпълнителния лист е праводателят, който е посочен като титуляр на вземането. Спорът не е за съществуване
на вземането между длъжник и кредитор – същото вече е съдебно установено и в този смисъл и защита срещу материално незаконосъобразно изпълнение със специални искове
изобщо не може да се
търси. Спорът е между цесионери
и кой е титуляр на вземането. Изпълнителният лист е един и той
може да послужи
само на един
от цесионерите да събере конкретното
вземане. Този вид спорове следва да се
разрешат с установителни искове срещу претендента.
По отношение на доводите
за наличие на СПН, настоящият
съдебен състав счита, че са несъстоятелни. Страните в настоящото производство
са различни, фактите, на които
се позовава ищецът в настоящия спор, са последващи
и касаят различно основание от това
по постановеното решение по гр.д. №
9982/2014
г. на ВРС. Доводите за
недопустимост на производството поради извънсъдебното разваляне на договора за
цесия, от който ищеца черпи
права, са всъщност доводи по основателността на иска, а не
по неговата допустимост. В този смисъл – Решение № 100/26.01.2022 г.
по в.гр.д. № 2385/2021 г. на Окръжен съд – Варна.
За успешното провеждане на предявените пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
в тежест на ищеца „И.“ ЕООД е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че на 23.10.2014 г. между него
и „К.Г.“ ЕООД е сключен договор
за цесия за процесното вземане от 599,27 лв., както и че длъжникът по цедираното
вземане „E.П.П.“ АД е уведомен
от предишния кредитор „К.Г.“ ЕООД за прехвърлянето в полза на ищеца на
26.10.2014 г.; че по гр. д. № 9982/2014 г. по описа
на Районен съд –
Варна в полза
на „К.Г.“ ЕООД е издаден изпълнителен лист от 17.12.2018 г. за цедираното
вземане; че на 23.12.2014 г. е сключена спогодба-анекс между „И.“ ЕООД, „К.Г.“ ЕООД и „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД, че длъжникът
„E.П.П.“ АД е уведомен за сключения
между „К.Г.“ ЕООД и „П.М.“ ЕООД договор за
цесия от 21.10.2014 г. за процесното
вземане на 27.12.2018 г. С оглед предприетата от ответницата М.Г.Ч.,
в нейна тежест е да установи, че на 21.10.2014 г. между „К.Г.“ ЕООД и праводателя
ѝ „П.М.“ ЕООД е сключен валиден договор за цесия с предмет процесното
вземане, с достоверна дата, което вземане същата е надлежно придобила с договор
за цесия от 24.09.2020 г.
Въз основа
на представените писмени доказателства настоящият
състав достигна до извода, че
между ищеца и третото лице – помагач „К.Г.“ ЕООД е налице валидно сключен договор за цесия от
23.10.2014 г., както и спогодба-анекс от 23.12.2014г. към него.
Ответниците М.Г.Ч. и „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД също претендират да са титуляри на вземането
по силата на сключени договори за цесия, съответно от 21.10.2014 г. между „К.Г.“
ЕООД и „П.М.“ ЕООД, впоследствие от 24.09.2020 г. между „П.М.“ ЕООД и М.Г.Ч., както и от
20.10.2014 г. между „К.Г.“ ЕООД и „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД.
За установяване на последния договор не са ангажирани никакви доказателства
от страна на „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД, поради което и с оглед
процесуалната равнозначност между недоказания в процеса факт и неосъществилия
се такъв в действителността, съдът приема, че договор за цесия между „К.Г.“
ЕООД и „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД не е сключен, съответно този
ответник не е придобил процесното вземане.
Договор за цесия от 21.10.2014 г. е представен от ответницата М.Г.Ч.,
като същият е оспорен своевременно от ищеца (още в исковата молба, а
впоследствие и в първото открито съдебно заседание) като антидатиран.
Договорът е частен документ, който не се ползва с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно отразената в него дата на съставянето му, а тя
подлежи на доказване по общите правила на ГПК. За установяване достоверността
на оспорената дата по делото не са представени доказателства от ответниците,
като отделно от това въпросната достоверност е разколебана от останалите данни
по делото, в т.ч. признанието на цедента „К.Г.“ ЕООД,
обективирано в чл. 10 от договора за цесия от
23.10.2014 г. и чл. 8 от спогодба – анекс от 23.12.2014 г., че е изключителен
собственик на вземането към датата на сключване на договора, респ. спогодбата,
тоест че не го е прехвърлил преди това на трето лице - помагач „П.М.“ ЕООД,
както и от уведомяването на длъжника за тази цесия едва на 27.12.2018 г., видно
от отразения от длъжника входящ номер на уведомлението, т.е. повече от четири
години след това.
При това положение сключеният договор за цесия между „К.Г.“ ЕООД и „П.М.“
ЕООД следва по време цедирането на същото вземане на
23.10.2014 г. в полза на „И.“ ЕООД и конкуренцията между кредиторите следва да
бъде разрешена в полза на придобилия първи вземането, какъвто се явява ищецът.
Отделно, изводът за принадлежността на вземането в патримониума
на ищеца следва и от момента на съобщаване на двете цесии на длъжника, релевантен съгласно чл. 99, ал. 4 ГПК
за действието на прехвърлянето по отношение на третите лица, каквито се явяват
правоприемниците и кредиторите на цедента и цесионера. В този смисъл – решение № 50/26.06.2020 г. по
т.д. № 489/2019 г. на ВКС, Първо ТО, в което се приема, че от съществено
значение в разрешаване на конкуренцията между множество правоприемници и
кредитори на страните по цесията, ще е съобщаването на цесията от цедента на длъжника, от който момент титуляр на вземането
по отношение на третите лица е цесионерът. Така последващият договор за цесия, сключен преди цедентът да е съобщил на длъжника за предходното цедиране, ще е действителен, но правните му последици ще се
породят от момента на съобщаване на цесията на длъжника. При това положение
титуляр на вземането ще е онзи цесионер, за който цедентът е уведомил длъжника най-напред, като за
претърпените от това вреди останалите цесионери биха
могли да ангажират договорната отговорност на цедента.
В настоящия случай длъжникът по цедираното
вземане „E.П.П.“ АД е уведомен от цедента
„К.Г.“ ЕООД за договора за цесия от 23.10.2014 г. с цесионера
„И.“ ЕООД на 26.10.2014 г., а за договора за цесия от 21.10.2014 г. с цесионера „П.М.“ ЕООД - на 27.12.2018 г. Следователно са
настъпили правните последици на първо съобщеното прехвърляне в полза на „И.“
ЕООД и от 26.10.2014 г. именно това дружество е титуляр на процесното вземане
както по отношение на длъжника, така и по отношение последващите
кредитори - „П.М.“ ЕООД и М.Г.Ч. и други трети лица като „Г.Г.Г.Е.“
ЕООД (доколкото както бе изяснено по-горе недоказано остана сключването на
договор за цесия между този ответник и „К.Г.“ ЕООД).
С оглед на гореизложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен.
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в настоящото производство, съобразно
представения списък за разноски по чл. 80 ГПК (л. 84 от делото), а именно 50 лв. за заплатена държавна такса, 40 лв. за държавна такса по ч.гр.д. № 13382/2020
г. на Районен съд - Варна и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, като
последното следва да бъде възложено в тежест само на ответницата М.Г.Ч.,
предвид отразяването в представения Договор за правна защита и съдействие от
11.11.2021 г., че същото е заплатено по иска срещу
този ответник, а така също и таксата по образуваното обезпечително
производство, доколкото обезпечение е поискано и допуснато само по отношение на
предявения иск срещу М.Г.Ч., но не и срещу втория ответник.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.Ч., ЕГН **********,
с адрес ***, и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, че „И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
партер – вътрешен двор, е титуляр на
вземане в размер на сумата от 599,27 лв. (петстотин деветдесет и девет лева
и двадесет и седем стотинки), представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена електроенергия по издадена от „E.П.П.“ АД фактура **********/26.11.2010 г., което вземане е прехвърлено
от „К.Г.” ЕООД на „И.” ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014 г. и е издаден
изпълнителен лист от 17.12.2018 г. в полза на „К.Г.” ЕООД по гр.д. №
9982/2014г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес ***,
и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплатят на „И.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** партер – вътрешен двор, сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща съдебни разноски за
заплатена държавна такса по настоящото дело, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
партер – вътрешен двор, сумата от 340
лв. (триста и четиридесет лева), представляваща съдебни разноски за
заплатена държавна такса по ч.гр.д. № 13382/2020 г. на Районен съд - Варна и за
заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ответника М.Г.Ч., ЕГН ********** – „К.Г.“
ЕООД, ЕИК ***, и „П.М.“ ЕООД, ЕИК ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: