Р Е Ш Е Н И Е
№ 2218
гр. Русе, 30.12.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на осемнадесети декември, две
хиляди и деветнадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 4476 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
К.А.–
ю „Профи Кредит България“ ЕООД, заявява, че на 04.04.2013г. представляваното от
него дружество сключило с Ж.Н.Т. договор за револвиращ заем №**********, по силата на който предоставило на ответника кредит при
следните параметри: главница – 500 лева; срок на погасяване – 48 месеца; размер
на вноската 42 лева; ГПР – 153.69%; годишен лихвен процент – 98.52%; лихвен
процент на ден – 0.27%; дата на погасяване – 10-ти ден от месеца; общо
задължение по кредита: 2024.09 лева.
Контракта
бил подписан при Общи условия, предадени на клиента при подписването им, като
последният декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема.
В
изпълнение на поетите задължения, на 04.04.2013г. кредиторът превел по посочена
от длъжника банкова сметка ***.
Ищецът
твърди, че ответникът не изпълнявал поетите с договора задължения – заплати 29
погасителни вноски и част от 30-та, след което преустановил плащанията. С оглед
разпоредбата на чл.10.3.1 от ОУ, кредиторът прекратил контракта и начислил
неустойка в размер на 809.66 лева. Молителят пояснява, че срока за погасяване на
кредита е изтекъл на 10.04.2017г. Към този момент кредитополучателят погасил
част от дълга - 1237.31 лева.
В
качеството си на кредитор, Профи Кредит България“ ЕООД входирало заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично
задължение №1017/17.04.2019г., издадена по ЧГД №2155/2019г. срещу Ж.Н.Т. за
сумите: 792.61 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от
15.04.2019г. до окончателното й изплащане; 809.66 лева – неустойка; 32.05 лева
– държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Тъй като заповедта
за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, заповедния
съд указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането
си.
По
изложените съображения, К.А.моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че Ж.Н.Т., ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“България“№49,
бл.53Е, вх.В сумите: 792.61 лева –
главница по Договор за револвиращ заем №**********/04.04.2013г.,
ведно със законната лихва, считано от 15.04.2019г. до окончателното й
изплащане; 809.66 лева – неустойка.
Претендира
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК Ж.Н.Т. не е депозирала отговор на исковата молба, не
ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна, следното:
На 04.04.2013г.
между „Профи кредит България“ ЕООД и Ж.Н.Т. е сключен договор за револвиращ
заем №**********, по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответника
кредит при следните параметри: главница – 500 лева; срок на погасяване – 48
месеца; размер на вноската 42 лева; ГПР – 153.69%; годишен лихвен процент –
98.52%; лихвен процент на ден – 0.27%; дата на погасяване – 10-ти ден от
месеца; общо задължение по кредита: 2024.09 лева.
Приложена
е декларация във връзка с обработка личните данни на клиента и Общи условия на Профи Кредит
България ЕООД към договор за револвиращ заем за физически лица.
На 04.04.2013г. ищецът превел по сметка на ответника в
ТБ Инвестбанк АД 500 лева. В преводното нареждане е посочено основание за
плащане: „**********“.
Съгласно
извлечение от сметка, кредитополучателят заплатил 29 погасителни вноски и част
от 30-та.
На
07.05.2014г. е изготвено уведомително писмо до ответника, в което е посочен
размера на непогасения остатък от задължението и са указани възможности за
извънсъдебно споразумение.
Въз
основа на заявление, депозирано от „Профи Кредит България“ ЕООД, в РРС е
образувано ЧГД №2155/2019г. и издадена заповед №1017/17.04.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Ж.Н.Т. за сумите: 792.61 лева –
главница, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2019г. до окончателното й
изплащане; 809.66 лева – неустойка; 32.05 лева – държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумите: 792.61 лева –
главница по Договор за револвиращ заем №**********/04.04.2013г.,
ведно със законната лихва, считано от 15.04.2019г. до окончателното й
изплащане; 809.66 лева – неустойка, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №1017/17.04.2019г., постановена по ЧГД №2155/2019г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно
гражданско дело е видно, че на 20.06.2019г. заявителят е уведомен за
възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е
предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес
- запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител,
в първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и
сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е
представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито
съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като с разпореждане от 10.06.2019г. са му указани последиците по
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1,
т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства и тези съдържащи
се в ч.гражданско дело №2155/2019г. по описа на РРС, с оглед факта, че
ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане,
може да се направи извод за вероятната основателност на установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията
като основателна следва да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание
чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати
на ищеца сумите: 132.05 лева – разноски по ЧГД №2155/2019г. по описа на РРС и 367.95
лева – разноски по ГД №4476/2019г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Ж.Н.Т., ЕГН ********** дължи
на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В сумите: 792.61
лева – главница по Договор за револвиращ заем №**********/04.04.2013г., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2019г. до
окончателното й изплащане; 809.66 лева
– неустойка, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№1017/17.04.2019г., постановена по ЧГД №2155/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Ж.Н.Т., ЕГН ********** да заплати на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* сумата 132.05 лева – разноски по ЧГД №2155/2019г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА Ж.Н.Т., ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК ********* сумата 367.95 лева – разноски по ГД №4476/2019г.
по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: