П Р О
Т О К О Л
Гр. София, 30 юни 2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 21 състав в открито
съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и шестнадесета година, в следния
състав:
|
Председател: |
ВЛАДИМИР
АСТАРДЖИЕВ |
|
Членове: |
ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА |
|
ЯНА
ФИЛИПОВА |
|
Секретар |
С.А. |
|
Прокурор |
ЦВЕТАНКА
БОРИЛОВА |
сложи за разглеждане докладваното от съдия АСТАРДЖИЕВ
НЧД № 1987
по описа за 2016 г.
На
именното повикване в 14.10 часа се
явиха:
ПРЕДАДЕНОТО ЛИЦЕ М. доведен лично и с адв. П. с пълномощно по
делото.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
намери, че няма процесуална пречка за даване ход на делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ
докладва, че след последното съдебно заседание от 30.05.2016 г., в което са
провеждани процесуално-следствени действия са постъпили документи от Затвора в
гр. Г., документи от Б.ки общ съд и е извършен превод на представени от
предадането лице оригинални документи от румънски и от немски език.
ПРОКУРОРЪТ:
Не възразявам да се приемат, същите са относими са към предмета на настоящото производство.
Нямам
искания за други доказателства.
Няма да соча доказателства.
АДВ.П.:
Да се приемат приложените по делото писмени доказателства.
На
този етап нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ
се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ
след съвещание намери, че следва да приеме допълнително постъпилите след съдебното
заседание на 30.05.2016 г. документи, както и преводите на оригиналните документи
предоставени в това съдебно заседание от
предаденото лице.
СЪДЪТ
счете, че следва да върне на предаденото лице оригиналите представени от него,
доколкото същите са преведени и са фотокопирани, и приложени по делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА писмените доказателства постъпили след съдебното заседание на 30.05.2016
г., както и преведените писмени документи представени в това съдебно заседание от
предаденото лице.
ВРЪЩА
оригиналите на предаденото лице.
СЪДЪТ,
като счете, че делото е изяснено от фактическа страна
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ:
Поддържам изцяло предложението на Главния прокурор за приспособяване на
описаната в материалите по делото присъда на съда в гр. Б., влязла в сила 2014
г.
Моля
да уважите предложението, да приспособите същата присъда и да разрешите
продължаване изпълнението на българска територия.
От
представените по делото писмени документи считам, че се касае за престъпления, които
по българския НК се квалифицират като престъпление по чл.242, ал.2, вр.чл.20,
ал.2, вр.чл.26 НК, където е предвидено наказание по българския НК „лишаване от
свобода“ от 10 г. до 15 г., както и престъпление по чл.354а, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.20, ал.2 НК, за което по българския НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ от 3 г. до 12 г.
Видно
е, че на територията на Република Румъния лицето е осъдено на две наказания: „лишаване
от свобода“ за срок от 16 г. и на „лишаване от свобода“ за срок от 11 г., като
е посочено съответно за едното деяние, че е намалено на 15 г. „лишаване от
свобода“ и се касае за съучастие за
внасяне на високорискови наркотични вещества в страната. Другото деяние, за
което лицето е осъдено на 11 г. „лишаване от свобода“, видно от приложените по
делото, най-общо се касае за съучастие в търговия с високо рискови наркотични
вещества.
Считам,
че така, както са описани деянията в присъдата на Б.кия съд отговорят на квалификацията
предложена от СГП.
Считам,
че и румънския съд също е определил едно общо най-тежко наказание по смисъла на
българския НК в чл.23, ал.1 НК, предвид, което следва да се приложи и чл.23, ал.1 НК, като общото най-тежко наказание из между двете, да бъде „лишаване от
свобода“ за срок от 15 г.
Не
следва да се намалява така определеното най-общо тежко наказание в Република
Румъния на основание чл.457, ал.4 НПК, доколкото по предложените от мен
разпоредби максимумът на деянието също е 15 г. „лишаване от свобода“.
Съобразно
разпоредбите на чл.61 ЗИНЗС, следва да бъде определен първоначален „строг“ режим
за изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание.
На
основание чл.457, ал.5 НПК, следва да се приспадне времето през което лицето е
било задържано под стража и е изтърпявало наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
в гр.Г., считано от 15.01.2010 г. до датата на трансфера в Република България до
08.04.2016 г., както и времето от 08.04.2016 г. до настоящия момент след трансфера
на територията на Република България, в което време е със статут на задържан
под стража.
Представената
информация от румънските власти, че лицето е работило на територията на затвора
в Румъния и съобразно уточненията в методиката за и изчисляване на положения
труд, моля дните, които са зачетени като работни на територията на чуждата държава да бъдат зачетени на основание
чл.41, ал.3 НК, като изтърпяно наказание по смисъла на българския НК.
АДВ.П.:
С част от казаното от представителя на държавното обвинение съм съгласен.
Ние
сме в производство, в което пред съда е изправен българския гражданин Г.Ц.М., заради
това, че е осъден от румънски съд с присъда № 902 на Б.кия съд от 21.12.2010 г.
Настоящото
производство не касае това дали лицето е виновно или не и настоящия съд не може
да се произнесе и да го оправдае, както иска подзащитния ми, на мен това ми е
пределно ясно, вече и на него му е обяснено.
Ние
сме в производство по признаване на тази присъда отговоря ли на българското
законодателство и следва ли да бъде изтърпяно наказанието.
Съгласен
съм с направеното от Главния прокурор искане, обаче не и с поисканото от
държавния обвинител да не му се намалява наказанието, тъй като аз твърдя, че българският
гражданин Г.Ц.М. е осъден съгласно румънските закони за престъпление, което
спрямо румънския наказателен кодекс е по-тежко наказуемо, отколкото предвижда
българския наказателен закон в тази област, а именно за международен трафик,
такъв в нашето законодателство, като член не съществува и там минимумът започва
от 15 г. до 25 г. С две думи българският гражданин е осъден съгласно румънското
законодателство на минималната част от това, което е предвидило румънското законодателство
– 15 г.
Когато
ние го превъртим през нашия наказателен закон, както каза представителя на
държавното обвинение опираме в чл.354а, ал. 2 НК, където предвиденото наказание
е от 3 г. до 12 г., в смисъл присъдата от 15 г. вече не може да бъде квалифицирана
по същия размер съгласно нашето законодателство.
Ето
защо, моля да намалите наказанието.
Смятам,
че законодателят ви е дал тази възможност и можете да намалите наказанието съобразно нашето
законодателство, тъй като Г.Ц.М. е български гражданин.
Той
е осъден затова, че участва в търговия с наркотични вещества, както предвижда и
нашия чл.354а НК, а именно килограм и 900 гр. хероин.
Съгласно
нашето закодателство, при положение, че от документите по делото е видно, че
същият е неосъждан към онзи момент и при определяне на наказанието, естествено
вие не сте инстанцията, която може да пререшава въпроса, все пак ние се съобразяваме
с нашето законодателство.
Ето
защо, моля присъдата да му бъде намалена, за да може да отговори на генералната и личната превенция съгласно
нашето законодателство, а именно за
същото деяние в България на какво би бил осъден Г.Ц.М. при положение, че същият
е неосъждан, с добри характеристични данни. Ясно е, че няма как той да търпи наказание
15 г. при положение, че НК е предивидил от 3 г. до 12 г.
Ето
защо, моля да му бъде намалено наказанието съгласно българския НК.
По
отношение на приспадането на дните, от представените от румънския затвор
документи е видно, че съгласно тяхното законодателство по съвсем друг начин се
изчисляват работните дни по отношение на изтърпяване на наказанието.
Съгласно
нашето законодателство два работни дни се изчисляват за три дни лишаване от
свобода, а съгласно тази справка четири дни за пет.
Ето
защо, моля при определяне на остатъка, който следва да изтърпи Г.Ц.М. в България да имате предвид и работните
дни, в които е работил Г.Ц.М. съгласно нашия закон за изпълнение на наказанията.
При
определяне на режима при който следва да изтърпи наказанието, отново не съм
съгласен с представителя на обвинението, че трябва да му бъде наложен „строг“,
все пак почти седем години той изтърпява това наказание, макар и в друга държава
и през тези години е работил, и както е видно от документите е участвал в
редица програми в завтора, като всичките са приключили с положителна оценка по отношение
на това той дали се поправя, дали участва в тези мероприятия.
Всичко
изложено, моля да го имате предвид при постановяване на вашето определение.
ПРЕДАДЕНОТО
ЛИЦЕ: Подкрепям моя защитник.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПРЕДАДЕНОТО ЛИЦЕ
ПРЕДАДЕНОТО
ЛИЦЕ: Моля за справедливо решение.
СЪДЪТ
се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ
след съвещание намери следното:
Производството
е по реда на чл.457 и следващи от НПК, във връзка с чл.9 т.1 б.“а“ от Конвенцията
за трансфер на осъдени лица.
Извършен
е трансфер на осъдения в Република Румъния български гражданин Г.Ц.М. с решение
на Главния прокурор на Република България, поради което СГС, съобразно
изричната норма на чл.457, ал.1 НПК е длъжен да се произнесе по предложението
на Главния прокурор на Република България за решаване на въпросите свързани с
доизтърпяване на наказание по присъдата на румънския съд.
В
това производство българският съд няма правомощия да преценява основанията за трансфера на осъденото лице, няма
и правомощията да преразглежда фактите и правото приложени от чуждестранния съд,
доколкото с оглед на същността на трансфера на осъдени лица и изцяло хуманитарния
характер на това производство, и съобразно изричната декларация на Република
България направена при ратифицирането на
Конвенцията, тя приема процедура по продължаване изпълнение на наказанията, а не
по преразглеждане на наложеното наказание.
При
това положение съдът следва съобразно изискванията на чл.10 от Конвенцията за
трансфер на осъдени лица и на чл.457, ал.3 НПК да намери съответстващи, а не
идентични правни норми в българското наказателно право по отношение на престъпленията,
за които е осъден в чужбина българския гражданин.
Съобразно
присъдата на Второ наказателно отделение на Трибунала на Б. № 902/21.12.2010 г.
българският гражданин Г.Ц.М. е осъден за две отделни престъпления, първото
престъпление е това по чл.2, ал.2, вр. ал.1 от Закон № 143/2000 г. на Република
Румъния и второто престъпление това по чл.3, ал.2, вр. ал.1 от същия румънски
закон.
С
оглед на вида на наркотичното вещество, което е хероин, с оглед на установеното
количество от 1987.4 грама на наркотичното вещество, и с оглед стойността от
28 000 евро посочена за това наркотично вещество, съотвестващите престъпления
по българския НК са както, следва: за престъплението по чл.3, ал.1, вр. ал.1 от
Закон № 143/2000 на Република Румъния, това е престъплението по чл.242, ал.2 от НК на Република България, а за престъплението по чл.2, ал.2, вр. ал.1 от същия румънски
закон, това е престъплението по чл.354а,
ал.2, изр.1 от НК на Република България.
Съответно
за първото престъпление българският НК предвижда наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 10 г. до 15 г. и „глоба“ от 100 000 лв. до 200 000
лв.; за второто престъпление българският НК предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от 3 г. до 12 г. и „глоба“ от 10 000 лв. до 50 000 лв.
Видно
от текста на българския НК определените от румънския съд наказания са изцяло в
рамките на предвидените за съответните престъпления в българския НК, което ще рече, че съдът няма
правомощия по чл.457 от НПК във връзка с чл.10, т.2 от Конвенцията за трансфер
на осъдени лица да преразглежда и намалява сроковете на наказанието „лишаване
от свобода“ постановено от румънските
съдебни власти, тъй като същото ще противоречи на изискванията на Конвенцията за
трансфер на осъдени лица, на изскванията за почтеност при международно правното
сътрудничество и на изискванията за взаимно доверие между държавите, които осъществяват
това международно правно сътрудничество.
С
оглед на тези съображения ще трябва да бъде прието изцяло наложеното наказание
от 15 г. „лишаване от свобода“, доколкото същото отговоря на критериите по чл.23,
ал.1 НК на Република България за налагането му като общо наказание и българският
съд няма правомощията да прилага в този случай увеличаването по чл.24, ал.1 от НК на Република България по абсолютно
същите съображения свързани с доверието и предвидимостта на международното
правно сътрудничество.
При
приемането на наказание от 15 г. „лишаване от свобода“ и съобразна императивната
разпоредба на чл.60, ал.1, вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС единственият режим, който
следва да бъде определен като първоначален режим за изтърпяване на наказанието
е „строг“ в затвор.
Тук
веднага трябва да се посочи, че този режим при съответното зачитане на изтеклия
период от време и на положения труд, което съдът ще направи, позволява на
българския гражданин да поиска неговото преразглеждане по предвидения в НПК и ЗИНЗС
ред, но по отношение на това, че като първоначален трябва да бъде определен „строг“
режим, съдът няма никаква възможност за отклонение от предписанията на закона.
Основателно
е и искането да бъде зачетено при изтърпяване в Република България на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ на предварителното задържане, включително това
по ЕЗА във Федерална Република Германия и изпълненото в Република Румъния
наказание, както и времето след
предаването на българския гражданин М. в Република България, доколкото в тази
насока е, както разпоредбата на чл.457, ал.5 от НПК, така и изискванията на
общо приложимия български закон в чл.25 НК и в чл.59 НК.
Относно
началото на това зачитане съдът съобразява датата 05.01.2010 г. зачетена от румънските
съдебни власти, доколкото видно от представената справка от властите във Федерална Република
Германия, макар и задържането на българския гражданин да е започнало преди тази
дата, по време на това задържане е търпяно и наказание „лишаване от свобода“, и
с оглед принципът за по-благоприятно третиране на предаденото лице и
ненакърняване на негови придобити права съдът счита, че не следва да изключва
периода от време от 26.03.2010 г. до 28.05.2010 г., в което, според властите на
Федерална Република Германия не е имал предварително задържане.
Съдът,
също така счете, че не е обвързан от начина, по който румънските власти изчисляват
зачитането на работните дни, съобразно изискванията на ЗИНЗС и на чл.41, ал.3
от НК, както и съобразно тълкуването на закона дадено в т.3 на ТР №3/2013 г., ще
следва да се зачете действително положения труд, а не дните, с които румънските
власти са зачели този труд.
Видно
от представената от румънския затвор справка българският гражданин е положил
129 работни дни, които следва да бъдат зачетени при изтърпяване на наказанието,
което се приема за изпълнение.
Водим
от всички посочени съображения и на основание чл.457, ал.2 от НПК СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
за изпълнение присъда № 902 от 21.12.2010 г. на Трибунала на Б., Второ
наказателно отделение, с която българският гражданин Г.Ц.М. с ЕГН ********** е
осъден за извършено престъпление по чл.3, ал.2, вр. ал.1 от Закон №143/2000 г.
на Република Румъния, съответстващо на престъпление по чл.242, ал.2 от НК на Република
България и за престъпление по чл.2, ал.2, вр. ал.1 от Закон № 143/2000 г. на Република
Румъния, съответстващо на престъпление по чл.354а, ал.2, изр.1 от НК на Република
България, като на основание чл.23, ал.1 от НК на Република България
наказанието, което следва да се изтърпи е ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ .
На
основание чл.61, т. ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ“ режим за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в затвор.
На
основание чл.457, ал.5, вр. чл.25, ал.2, вр. чл.59, ал.1 от НК на Република
България ЗАЧИТА времето от 05.01.2010 г. до влизане на определението в сила,
през което време българският гражданин Г.Ц.М. (с установена самоличност) е бил
задържан под стража във
Федерална
Република Германия и Република Румъния, търпял е наказание „лишаване от
свобода“ в Република Румъния и е бил задържан в Затвора гр.София след предаването
му от румънските власти, въз основа на допуснатия от Главния прокурор на
Република България трансфер.
ЗАЧИТА
129 /сто двадесет и девет/ работни дни обществено полезен труд положен от българския
гражданин Г.Ц.М. в Република Румъния при изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ в периода от месец декемеври 2014 г. до месец март 2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред САС.
Препис
от определението след неговото изготвяне да бъде предоставен на страните за
сведение и евентуално подготвяне на жалби и протести.
Препис
от определението след неговото изготвяне да бъде изпратен на българския гражданин
Г.Ц.М. ***.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.50 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: