№ 2427
гр. София, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514991 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20102052 от 22.04.2021 г. поправено с решение №
20202933/26.10.2021 г. по гр.д. № 60220/2018 г. по описа на СРС, 24 с-в, са осъдени В.
ИЛ. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, бул. **** и Р. Х. У. С. с ЕГН **********,
с адрес: гр.София, бул. **** да заплатят при условията на разделна отговорност на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. „**** по обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД по 1/2 от сумата от 372,42 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от
м.08.2015г. до 30.04.2017г., доставена в топлоснабден имот, представляващ
Апартамент, находящ се в гр.София, бул. **** с аб. № 261952, главница дялово
разпределение в размер на 55,40 лева и 11,70 лева — лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от м.08.2015г. до м.04.2017г., като са отхвърлени като
неоснователни предявените искове по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.
86, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния им предявен размер, като частично погасени по
давност; отхвърлени са като неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**** срещу В. ИЛ. Х. с ЕГН
********** и Р. Х. У. С. с ЕГН ********** осъдителни искове с правно основание чл.
86. ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2,60 лева - обезщетение за забава за периода от 15.09.2015
1
г. до 27.07.2018 г.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „БРУНАТА
" ООД, с ЕИК *********, като подпомагаща страна на ищеца в производството.
Решението, в частта на уважаване на предявените искове е обжалвано от
ответника В. ИЛ. Х. с изложени доводи, че е неправилно поради нарушение на
процесуалните правила, материалния закон и поради необоснованост. Заявява, че
неправилно съдът е приел за доказани по основание и размер претенциите за
уважените размери без да съобрази събраните доказателства. Чрез последните не е
установено, че сумите са дължими от ответника Х. за потребени услуги. Излага
оплаквания срещу постановеното решение в частта на направеното възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията и в частта на направените възражения
срещу двете приети в производството пред СРС съдебни експертизи. Прави
възражения, че не дължи заплащане на лихви за забава върху недължими и погасени по
давност вземания.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца "Т.С. " ЕАД, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба. Излага доводи за правилност на постановеното от СРС решение, след като е
проведено пълно и главно доказване относно съществуването на вземанията му.
Отправя искане за потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна на ищеца - „БРУНАТА " ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
2
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден, че ответниците са собственици на имота; че в производството е
доказано реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и стойността на услугата
доставка на ТЕ и основанието и стойността на дължимата такса за дялово
разпределение. Следователно между страните по спора било възникнало облигационно
отношение по повод доставка и потребление на топлинна енергия.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
В производството е установено, че ответниците са собственици на
топлоснабдения имот за периода предмет на заявените претенции, поради което се
явяват клиенти на потребената в имота ТЕ.
Установено е чрез представените писмени доказателства и констатациите на
СТЕ, че този имот е бил топлоснабден, а сградата- ЕС, в която се намира същия е
топлофицирана. Доводите на жалбоподателя в обратен смисъл, съдът намира за
недоказани и неоснователни.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети документи от ФДР Бруната ООД за
отчитането на топлинната енергия за процесния период и нейното разпределение,
които факти не са оспорени от ответника по надлежния ред.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
3
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се
намира процесният обект, се извършва от Бруната ООД съгласно договор. При
условията на сключения договор е извършвано отчитането на реално потребената
енергия за исковия период. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната
станция са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за
разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения
имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на
действащата към процесния период нормативна уредба /Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за
топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, за
отопление на имот и за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация.
Доводите на въззивника за недоказване потребление на услугите за исковия
период, съдът намира за неоснователни. Чрез представените доказателства пред
първата инстанция и констатациите на експерта по СТЕ се установява, че за исковия
период в имота е била начислена ТЕ за отопление на имот за четири радиатора и едно
отоплително тяло в банята като на всички са монтирани топлинни разпределители.
Налице е и един монтиран узаконен водомер за топла вода, чрез отчетените показания
на който са формирани и задълженията на абоната за потребена ТЕ за топла вода.
Установено е, че ФДР Бруната ООД е извършвала ежегоден отчет на удерите,
монтирани в сградата преди изготвяне на изравнителните сметки на абонатите. При
осигурен достъп до имота – ап.№ 7 с аб.№ 261952 са отчетени и показанията на
индивидуалните разпределители за отоплителните периоди 2014/2015; 2015/2016 г. и
2016/2017 г. За изготвяне на СТЕ, приета пред първата инстанция, която настоящия
състав кредитира са ползвани съставените документи за отчетените показания в
присъствие на ответниците – клиенти на ТЕ за битови нужди. Именно и поради това и
доводите на въззивника, че СТЕ е основала констатациите си на съставени
диспозитивни документи единствено от ищеца, съдът намира за неоснователни. При
спазване правилата на Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването са били
изготвяни от ФДР изравнителни сметки като отчетените по този начин показатели са
били включени в общото потребление на абоната.
От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвена се установява, че в процесния
апартамент № 7 начислените суми за топлинна енергия на аб.№ 261952 за процесния
периода са в размер на 1 868,94 лева.
Въз основа на представените съобщения към фактури съставени от ищеца,
изравнителни сметки на подпомагащата страна Бруната ООД и констатациите на СТЕ
4
и ССчЕ, приети пред първата инстанция, съдът приема, че в полза на ищеца са
възникнали вземания за потребена ТЕ в размер на сумата 327,88 лева за периода
М.05.2016г. до М.04.2017г. и 88,58 лева за периода М.05.2015г. до М.04.2016г. или
общо в размер на 416.46 лв. за потребена ТЕ при отчитане извършеното погашение,
чрез плащане със сумата 1 627,44 лева. С последната, както се установява от
констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ, която настоящия състав
кредитира по реда на чл.202 ГПК са погасени следните задължения: 1 452,44 лева -
главница и 175,00 лева лихва за забава, дължими от абоната за периода М.05.2014г. до
М.04.2015г. Доводите на въззивника, че извършеното погашение, чрез плащане не е
отчетено от съда при постановяване на решението, съдът намира за неоснователни
именно чрез посочените констатации на експерта възприети от съда при решаване на
спора.
С оглед така установеното предявеният иск за главните вземания се явява
основателен и доказан в пълния му предявен размер от 416,46 лева, представляваща
главница за реално потребена ТЕ, съобразно извършените плащания, както и сумата от
57,50 лева - главница дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и
сумата от 12,09 лева - лихва върху главницата за дялово разпределение.
При съобразяване като основателно в една част направеното от ответника
възражение за погасяване по давност на вземанията дължимите от ответника Х. суми
са ½ от сумите: 372,42 лева-главница за потребена ТЕ, главница за дялово
разпределение в размер на 55,40 лева и 11,70 лева — лихва върху главницата за дялово
разпределение, съобразявайки заключението на вещото лице и изчисленията с помощта
на електронен калкулатор.
Доводите на въззивника, че съдът не се е произнесъл с постановеното решение
по възражението за давност съдът намира за неоснователни. При съобразяване
дадените разяснения с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 по т. д № 3/2011 г. на
ОСГТК, ВКС, че приложима за вземанията е тригодишна давност от датата на падежа с
оглед обстоятелството, че исковата молба е подадена в съда на 12.09.2018г., правилни
и законосъобразни са изводите на съда, че погасени по давност са вземанията за
периода преди м.08.2015 г. с оглед приложимите ОУ от 2014 г. С последните е
предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/.
Ето защо исковете за потребената в имота ТЕ се явяват основателни и доказани
за посочените размери.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
5
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение за юрисконсулт за
въззивната инстанция.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20102052 от 22.04.2021 г. поправено с решение №
20202933/26.10.2021 г. по гр.д. № 60220/2018 г. по описа на СРС, 24 с-в, В ЧАСТТА, с
която е осъдена В. ИЛ. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, бул. **** да заплати
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. „**** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД следните суми: 1/2 от сумата 372,42 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.08.2015г. до 30.04.2017г., доставена в топлоснабден имот, представляващ
Апартамент, находящ се в гр.София, бул. **** с аб. № 261952, главница дялово
разпределение в размер на 55,40 лева и 11,70 лева — лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от м.08.2015г. до м.04.2017г.
ОСЪЖДА В. ИЛ. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, бул. **** да заплати
на „Т.С." ЕАД с ЕИК ****, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 50.00 лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – Бруната ООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6