РЕШЕНИЕ
№ 802
гр. Велико Търново, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110101333 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Съни Ко“ ООД –
град Плевен срещу В. М. ЯНК.. Процесуалният представител на ищцовото дружество
развива съображения, че по искова молба с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал.
2 ЗЗД, подадена от ответника по делото срещу ищцовото дружество е образувано гр.д.
№ 163/2020 година на ВТРС. Твърди, че с Определение № 125 от 17.01.2020 година по
посоченото дело е наложен запор върху вземане на "Съни Ко" ООД по изп. д. №
20177250401995 на ЧСИ В. Георгиев до размера от 9 205.50 лева. Посочва, че исковете
са отхвърлени изцяло с влязло в сила решение по гр.д. № 1148/2020 година на Районен
съд - Плевен, поради което с Определение от 28.09.2021 година по същото дело
допуснатото обезпечение е отменено и издадената обезпечителна заповед е обезсилена.
Навежда доводи, че на основание чл. 403, ал. 1 ГПК ищцовото дружество има право да
претендира вреди в размер на законната лихва, считано от 14.01.2021 година -
момента, в който сумата от 9 205.50 лева е станала изискуема /влизането в сила на
Решение № 519/01.12.2020 година, постановено по В.ч.гр.д. № 14/2020 година на
ВТОС, с което подадената частна жалба във връзка с направеното разпределение на
ЧСИ В. Георгиев е оставена без уважение/ до датата на получаването на сумата в
размер на 9 205.50 лв. - 13.12.2021 година. Направено е искане да бъде прието за
установено, че ответника му дължи сумата в размер на 854.07 лева, представляваща
1
обезщетение във връзка с допуснато обезпечение по гр.д. № 163/2020 на ВТРС чрез
наложен запор върху вземане на "Съни Ко" ООД по изп.д. № 20177250401995 на ЧСИ
В. Георгиев за сумата в размер на 9 205.50 лв., като в последствие предявените
обезпечени искови претенции са отхвърлени, за която сума има издадена заповед за
изпълнение по Ч.гр.д. № 3539/2021г. на ВТРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени
направените от дружеството разноски както в исковото, така и заповедното
производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, който в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на същата. Процесуалният представител на
ответника развива съображения за неоснователност и недоказаност на предявеният
иск. Посочва, че липсва правна норма, която да обвързва вредите от отреченото
обезпечение, със законната лихва върху запорираното вземане. На следващо място
навежда доводи, че запорираната сума не е била на разположение на ответницата и
същата не е могла да се разпореди с нея. Оспорва и срокът, за който се претендира
законната лихва. Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните по делото, че с Определение № 125 от 17.01.2020
година по гр.д. № 163/2020 година на ВТРС /л. 32-33 от приложеното към настоящото
гр.д. № 163/2020 година на ВТРС/, е допуснато обезпечение на предявения от В. М.
ЯНК. срещу „Съни Ко“ ООД – град Плевен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, във
връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 9 205.50 лева, представляваща
получена без правно основание сума, чрез налагане на обезпечителна мярка запор
върху вземането „Съни Ко“ ООД по изп. д. № 20177250401995 на ЧСИ В. Георгиев до
размера на 9 205.50 лев, срещу представяне на гаранция в размер на 920.00 лева. С
определение № 318 от 10.02.2020 година по гр.д. № 163/2020 година на ВТРС /л. 47 от
гр.д. № 163/2020 година на ВТРС/ производството е прекратено и делото е изпратено
по подсъдност на Районен съд – град Плевен.
Видно от приложеното по делото заверено копие на обезпечителна заповед /л. 3
от гр.д. № 382/2022 година на ПлРС, което е прекратено и изпратено по подсъдно на
ВТРС/, същата е издадена на 20.01.2020 година, като видно от Разпореждане № 399 от
20.01.2020 година на пом. ЧСИ В. Колев /л. 553 от изп. д. № 20177250401995 на ЧСИ
В. Георгиев/, запорът е наложен на същата дата – 20.01.2020 година.
С Решение от 08.09.2020 година по гр.д. № 1148/2020 година на ПлРС /л. 118 от
приложеното гр.д. № 1148/2020 година на ПлРС/, предявеният от В. М. ЯНК. срещу
2
„Съни Ко“ ООД – град Плевен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата в размер на
9 205.50 лева, представляваща получена без правно основание сума, е отхвърлен, като
съдебното решение е влязло в законна сила на 09.07.2021 година.
С Определение от 28.09.2021 година по гр.д. № 1148/2020 година на ПлРС /л.
158 от гр.д. № 1148/2020 година на ПлРС/ е отменено допуснатото с Определение №
125 от 17.01.2020 година по гр.д. № 163/2020 година на ВТРС обезпечение на
предявения от В. М. ЯНК. срещу „Съни Ко“ ООД – град Плевен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 9 205.50
лева. Видно от съдебния акт, същия е влязъл в законна сила на 08.10.2021 година.
От приложеното по делото заверено копие на преводно нареждане от 13.12.2021
година /л. 7 от гр.д. № 382/2022 година на ПлРС/ сумата по изп. дело №
20177250401955 в размер на 9 205.50 лева е преведена от ЧСИ В. Георгиев на „Съни
Ко“ ООД на 13.12.2021 година.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 3539 по описа на Районен съд – Велико
Търново за 2021 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 16.12.2021 година е издадена Заповед №
1494 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. М.
ЯНК. за сумата в размер на 854.07 лв. - главница, представляваща обезщетение за
вреди при хипотезата на чл. 4, ал. 1 ГПК, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 15.12.2021 година до изплащане на задължението, както и сумата общо в
размер на 175.00 лв., представляваща направени по делото разноски. Заповедта за
изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
подал възражение срещу нея, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и има за
предмет посочените в заповедта за изпълнение суми. В този смисъл, в тежест на ищеца
е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че искът срещу него, по
който на ответницата е допуснато обезпечение, е отхвърлен, както и че във връзка с
неоснователно наложеното обезпечение – запор на вземането му е причинена вреда в
сочения размер за претендирания период. В тежест на ответника по делото е да
проведе насрещно доказване по горните обстоятелства и да докаже евентуалните си
възражения, от които черпи благоприятни за себе си последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК ако искът, по който е допуснато
обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или
3
ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати
причинените вследствие на обезпечението вреди. Както в теорията, така и в
константната съдена практика последователно се приема, че отговорността за вреди по
чл. 403, ал. 1 ГПК от допуснато обезпечение е основана на принципа за непозволено
увреждане /чл. 45 ЗЗД/. Същата е специфична, безвиновна, деликтна отговорност на
лицето, по чието искане е допуснато обезпечение на иск, като на обезвреда подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от обезпечението – чл. 51,
ал. 1 ЗЗД.
Не е спорно между страните, а и от приложените по делото доказателства,
безспорно се установява, че по гр.д. № 163/2020 година на ВТРС е допуснато
обезпечение на предявения от В. М. ЯНК. срещу „Съни Ко“ ООД – град Плевен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на
9 205.50 лева; че запорът е наложен на 20.01.2020 година от съдебния изпълнител; че
предявеният иск, по който е допуснато обезпечение е отхвърлен с влязло в сила на
09.07.2021 година съдебно решение по гр.д. № 1148/2020 година на ПлРС, както и че с
определение, влязло в законна сила на 08.10.2021 година, е отменено допуснатото
обезпечение. В този смисъл са налице предпоставките, предвидени в чл. 403, ал. 1
ГПК, пораждащи правото на обезщетение в полза на лицето, срещу което е било
допуснато и в последствие отменено обезпечение, респективно - за ищеца е
възникнало субективно право да претендира обезщетение за вредите, които са му
причинени като пряка последица от материално неоправданото обезпечение.
В случая по делото ищцовото дружество претендира обезщетение в размер на
законната лихва за периода от 14.01.2021 година до 13.12.2021 година върху сумата в
размер на 9 205.50 лева, представляваща вземане на ищцовото дружество по изп. дело
№ 20177250401995 на ЧСИ В. Георгиев, върху което е бил наложен запор въз основа
допуснато обезпечение, което в последствие е отменено, поради отхвърляне на
предявения иск. Следва да се има предвид, че с налагането на обезпечителната мярка
запор на вземане, се изважда от разпоредителната власт на ответника по обезпечения
иск сума в размер на запорираната. Така последният е лишен от възможността да я
ползва, да се разпорежда с нея или да я вложи, с цел увеличаване на размера й. В този
смисъл при материално неоправдано обезпечение, каквото е процесното, е налице
понесена имуществена вреда от ищеца под формата на пропусната полза и нейният
минимален размер е съизмерим със законната лихва върху запорираната сума за
периода на задържането й. В този смисъл е и Решение № 156 от 18.12.2017 година по
т.д. № 449 от 2017 година на II т.о. на ВКС. Изрично в посоченото решение ВКС
акцентира на обстоятелството, че по аргумент от разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при
парично задължение, независимо от неговия произход, гарантираната подлежаща на
обезщетяване вреда за ищеца, размерът на която е освободен да доказва, е винаги
законната лихва. Само в случаите, в които се претендират вреди в по-голям размер,
4
страната следва да докаже размера на тези вреди по общите правила, чрез
осъществяване на пълното им доказване. В случая ищцовото дружество основава
претенцията си единствено на твърдението, че с неоправданото обезпечение е бил
лишен от възможността да ползва сумата, поради което същият следва да бъде
обезщетен с размера на законната лихва, за периода, за който е бил лишен от сумата.
Действително началото на периода е датата, на която вземането му е станало
изискуемо и от тази дата, при липсата на наложеното обезпечение, последният ще е
разполагал с възможността да се разпорежда със сумата, т.е. това е 14.01.2021 година –
датата, на която е влязло в сила на Решение № 519/01.12.2020 година, постановено по
В.ч.гр.д. № 14/2020 година на ВТОС, с което подадената частна жалба във връзка с
направеното разпределение на ЧСИ В. Георгиев е оставена без уважение. Настоящият
съдебен състав обаче приема, че крайната датата, до която същият е търпял вреди,
подлежащи на обезщетяване по реда на чл. 403, ал. 1 ГПК е датата, на която
допуснатото обезпечение е отменено с влязъл в законна сила съдебен акт, в случая по
делото - 08.10.2021 година. Неоснователно в тази насока процесуалният представител
на ищцовото дружество се позовава на датата на получаване на сумата – 13.12.2021
година. В тази връзка следва да се има предвид, че за разлика от налагането на запора
като обезпечителна мярка, което става по инициатива на лицето в полза, на което е
наложен, при отмяна на обезпечението, вдигането на запора става въз основа на
влязлото в сила определение на съда /чл. 402, ал. 3 ГПК/. В този смисъл самият ищец е
разполагал с възможността да поиска вдигане на запора още на 08.10.2021 година,
когато е влязло в законна сила определението, с което е отменено допуснатото
обезпечение. Като не е сторил това, същият сам се е поставил в невъзможност да
ползва вземането си /сумата в размер на 9 205.50 лева/ след тази дата, респективно –
отговорността за това не може да бъде възложена на ответника по делото. По делото
липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства за противоправно
поведение на ответника след тази дата, което да е попречило на ищеца да поиска
вдигане на наложения запор. Изчислено от съда, с помощта на он-лайн калкулатор,
дължимото обезщетение по чл. 403, ал. 1 ГПК, съизмеримо с размера на законната
лихва за периода от 14.01.2021 година до 08.10.2021 година, възлиза в размер на 685.30
лева.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният по делото
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК,
във връзка с чл. 403, ал. 1 ГПК се явява основателен и доказан за сумата от 685.30 лева,
представляваща обезщетение във връзка с допуснато обезпечение по гр.д. № 163/2020
на ВТРС чрез наложен запор върху вземане на "Съни Ко" ООД по изп.д. №
20177250401995 на ЧСИ В. Георгиев за сумата в размер на 9 205.50 лв., като в
последствие предявените обезпечени искови претенции са отхвърлени, за която сума е
издадена Заповед № 1494 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
5
16.12.2021 година по Ч.гр.д. № 3539/2021г. по описа на Районен съд - Велико Търново,
поради което и като такъв, следва да бъде уважен в тази му част. За разликата до
пълния предявен размер от 854.07 лева, която разлика е в размер на 168.77 лева,
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК, във
връзка с чл. 403, ал. 1 ГПК се явява неоснователен и недоказан, поради което и като
такъв следва да бъде отхвърлен в тази му част.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски общо в размер на
325.00 лева, от които 25.00 лева - внесена държавна такса и 300.00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да му заплати разноски в размер на 260.78 лева,
съразмерно с уважената част на предявения иск, респективно - за заповедното
производство дължи заплащането на разноски в размер на 140.42 лева, съразмерно с
уважената част на предявения иск. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответницата сумата в размер на 71.14
лева, представляваща направените от нея разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на предявения иск.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. М. ЯНК. от *, с ЕГН
**********, че дължи на "СЪНИ КО" ООД, със седалище и адрес на управление
град Плевен, ул. "Средна гора" № 30, ап. 15, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на
685.30 лв. /шестстотин осемдесет и пет лева и тридесет стотинки/ - главница,
представляваща обезщетение във връзка с допуснато обезпечение по гр.д. № 163/2020
на ВТРС чрез наложен запор върху вземане на "Съни Ко" ООД по изп.д. №
20177250401995 на ЧСИ В. Георгиев за сумата в размер на 9 205.50 лв., като в
последствие предявените обезпечени искови претенции са отхвърлени, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
15.12.2021 година до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед № 1494 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
16.12.2021 година по Ч.гр.д. № 3539/2021г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "СЪНИ КО" ООД, със седалище и адрес на
управление град Плевен, ул. "Средна гора" № 30, ап. 15, с ЕИК ********* срещу В. М.
ЯНК. от *, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с
чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 403, ал. 1 ГПК за разликата от уважения размер до
6
пълния предявен размер от 854.07 лева, която разлика е в размер на 168.77 лева
/сто шестдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща
обезщетение във връзка с допуснато обезпечение по гр.д. № 163/2020 на ВТРС чрез
наложен запор върху вземане на "Съни Ко" ООД по изп.д. № 20177250401995 на ЧСИ
В. Георгиев за сумата в размер на 9 205.50 лв., като в последствие предявените
обезпечени искови претенции са отхвърлени, за която сума е издадена Заповед № 1494
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.2021 година по Ч.гр.д.
№ 3539/2021г. по описа на Районен съд - Велико Търново, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА В. М. ЯНК. от *, с ЕГН ********** да заплати на "СЪНИ КО"
ООД, със седалище и адрес на управление град Плевен, ул. "Средна гора" № 30, ап. 15,
с ЕИК ********* сумата в размер на 260.78 лева /двеста и шестдесет лева и
седемдесет и осем стотинки/, представляваща направените от дружеството в исковото
производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част на предявения иск,
както и сумата в размер на 140.42 лева /сто и четиридесет лева и четиридесет и
две стотинки/, представляваща направените от дружеството в заповедното
производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част на предявения иск.
ОСЪЖДА "СЪНИ КО" ООД, със седалище и адрес на управление град
Плевен, ул. "Средна гора" № 30, ап. 15, с ЕИК ********* да заплати на В. М. ЯНК.
от *, с ЕГН ********** сумата в размер на 71.14 лева /седемдесет и един лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща направените от ответницата в исковото
производство съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на предявения иск.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 3539 по описа на Районен съд - Велико Търново по описа на
Районен съд - Велико Търново за 2021 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7