О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Варна, 16 май 2018 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, „Гражданско отделение”, първи състав, в
закрито съдебно заседание проведено на шестнадесети май две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев, в.ч.гр.д. № 1021 по описа за 2018 година на ВОС, намира следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано
по частна жалба на В.Н.Н., ЕГН **********,
против Определение № 4309 от 16.04.2018 година, постановено по гр.дело №
3636/2018 година на ВРС, с което е било прекратено съдебното производство.
В жалбата се излагат доводи, според които
определението, с което се прекратява производството е незаконосъобразно и
неправилно.Молителя излага доводи съобразно, които са му нарушените човешките и
гражданските права, като отказват образуване на наказателно производство против
сочените от него престъпници; излага, че съдът прикрива тези престъпници и че
неговия иск попада в приложното поле на ЗОДОВ.По същество искането му е
атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за
продължаване на съдо – производствените действия.
След като се запозна с материалите по делото,
застъпеното от молителя становище и приложимото право, ВОС намери за установено
следното:
С искова молба пред Административен съд – град
Варна, частния жалбоподател е настоял да се образува съдебно производство и му
се присъди сумата от 200 000 лева – претърпени от него неимуществени вреди,
причинени от Председателя на ВРС , за това че с Разпореждане от 05.09.2017
година е отказала да образува наказателно производство, против сочените от него
престъпници.В тази молба изложил още, че съдът прикрива престъпления, но с нея
заявил претенции и против съдиите Савакова, Митев и Димов, които като по горна
съдебна инстанция потвърдили разпореждането на ВРС.Към исковата си молба
приложил друга такава от 26.06.2017 година против лицата Тодоров, Киров,
Демиров, Тонев, Парушев, Атанас Димов и Тинко Димитров, които упрекнал в
инсценировка и планиране на престъпление.Той посочил, че по тази причина е бил
несправедливо обвинен и е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“.Бил е разбит
живота, здравето.От всеки един от посочените е поискал и обезщетение.Приложени
са и два броя уточнителни молби и Разпореждане от 05.09.2017 година, с което
Председателя на ВРС е отказал да образува производство от частен характер,
както и Определение № 1067 от 03.10.2017 година постановено по вчнд № 1139/2017
година на ВОС, с което атакуваното разпореждане е било
потвърдено.Административен съд-Варна е прекратил производството, като го е
препратил към ВРС – по компетентност.
Прави впечатление, че С Разпореждане № 11 358
от 21.03.2018 година производството е било оставено без движение, като в
уточнителната си молба е заявил, че иска се предявява против Държавата по повод
причинени му неимуществени вреди от действията на ВРС и ВОС.С Определение №
4309 от 16.04.2018 година ВРС е прекратил производството, като е указал, че
иска е бил предявен против Държавата, но не и против учреждението, чиито орган
или длъжностно лице е причинило вредата.
Становището
на съда е следното:
Ищеца по делото е смесил различни процесуални и
материално правни норми, без да държи сметка, че тълкуването им е право и
задължение на съдилищата.На първо място
съдилищата В Р България, в частност ВОС нямат вина за
предпоставките довели до правото на същия
да упражни иск против сочените от него лица.Не без значение е и факта, че в
Разпореждането от 05.09.2017 година, съдът изрично е посочил и причините да
стори това – на молителя е била многократно давана възможност да изпълни
указанията на съда – той е било редно да посочи три имена и адрес, доказателства
за произнасяне от страна на Прокуратурата с оглед спазването на срока по чл.81
ал.3 НПК, нито, че престъплението против което той се тъжи и оплаква, е от
частен характер.Напротив – лаконично описаните от него обстоятелства дават
основание да се приеме, че е налице такова от общ характер.Производството е
завършило с отказ от образуване именно поради пасивно процесуално поведение от
страна на самия ищец.Той е било редно да изпълни указанията на съда, но не е
сторил това в определените му срокове.Именно тези обстоятелства са залегнали и
в Определение № 1067 от 03.10.2017 година на ВОС.
Редно е да се обърне внимание и на друго
обстоятелство – жалбоподателя през цялото време е заявил, че искът му е насочен
против Държавата, въпреки, че изрично е бил предупреден, че за вреди причинени
от действията на правозащитни органи, отговарят учрежденията, чиито орган или
длъжностно лице са ги причинили.Дори и в уточняващата си молба от 10.04.2018
година, жалбоподателя Н. е заявил отново, че поддържа исковата си претенция
против Държавата.При това положение, съдът е нямал друга възможност, освен да
прекрати производството, т.к. не са били изпълнени указанията му.
Нужно е да се укаже и друго – резонно би било
позоваването на нормата на чл.132 ал.1 т Конституцията на Р България, според
която съдиите,
прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за
техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен в хипотезите
на умишлено извършено престъпление.В последния случай Държавата е тази, която
носи отговорност вместо тях, а не заедно с тях. Този, на когато са причинени
вреди в процеса на осъществяване на държавните властнически правомощия, /а
случаят не е такъв/, може да търси отговорност само от държавата, но не и от
самите длъжностни лица. Пасивно
легитимиран е единствено държавният орган,
с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в служебни правоотношения,
в които пък смисъл е и ТР № 3/2005 г. ОСГК на ВКС. Т.к. ВРС е приел съобразно тази
практика, че твърденията в исковата молба не сочат на основания, относими към
личната отговорност на съдиите, като физически лица и магистрати, правилно е
прекратил производството по делото.
На основание изложеното, ВОС,
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 4309 от 16.04.2018 година, постановено по гр.дело № 3636/2018
година на ВРС, четиринадесети състав.
Определението
подлежи на обжалване пред състав на ВКС на Р България, в едноседмичен срок,
считано от уведомяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: