МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 5046/ 2013 г. по описа
на ВРС, XXII състав, постановена на 30.02.2014 г.
Подсъдимият
М.Н.Н.
- роден на *** г. в гр. Ш**,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан,
ЕГН: ********** е предаден на съд с обвинение по:
чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, а именно за това, че на 21.02.2013
г. в гр. Варна се заканил на К.Х.К. с престъпление против неговата личност - с
убийство и това заканване възбудило у К.Х.К. основателен страх за
осъществяването му.
Представителят на ВРП в хода по същество поддържа
повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия. Счита, че извършеното от него деяние
се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие
свидетелски показания, както и от приетите от съда заключения на вещите лица по
назначените в хода на досъдебното производство и приобщени към делото
експертизи. Моли съда да му наложи наказание около минималния размер предвиден
в закона, което да бъде отложено със съответния изпитателен срок.
В
качеството си на частен обвинител, К. поддържа възведеното спрямо подсъдимия
обвинение.
Подсъдимият
Н. дава подробни обяснения, като твърди, че не е извършвал действия спрямо
пострадалия, които са описани в ОА. В последната си дума моли съда да бъде
признат за невиновен.
Процесуалният
представител на подс. Н., адв. К. излага аргументи за недоказаност на
обвинението. Сочи, че обвинителната теза се крепи единствено на показанията на
пострадалия, а посочената в ОА фактическа обстановка не съответства на
действителната. Моли съда да оправдае подзащитния му
по повдигнатото обвинение..
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 21.02.2013 г. около
20.00 часа, свидетелите К., Д. и Г. се разхождали в кв. „Чайка” в гр. Варна.
Когато минавали покрай оградата на МГ „Д-р П.Берон”, те видели подс. М.Н. да
върви срещу тях, като водел куче на повод. Няколко дена преди това св. К. и св.
М. имали размяна на реплики с подс. Н. в среща отново пред жилищният им блок. Когато
се разминавали подсъдимият и св. К. отново разменили обидни думи помежду си,
като Н. казал на тримата да се махат. Св. К. отправил няколко обвинения срещу
подсъдимия от битов характер. Това провокирало подс. Н. да извадил нож от пояса
си, да го напсува и да му каже, че ще го убие. К. позвънил по телефона на баща
си - св. М., като му съобщил, че отново е срещнал подс. Н.. Подсъдимият държал
ножа пред себе си, като в този момент св. К. се приближил към него, нанесъл му удар
с крак в областта на тялото, след което няколко юмручни удара в областта на
лицето, както и удар с лакът в същата област. От посочените удари подс. Н. изпуснал
ножа на земята, а св. К. го взел. В този момент към тях се приближил св. М.,
който хванал подс. Н. и го издърпал. На мястото на инцидента пристигнали
полицейски служители от Второ РУП при ОД на МВР - Варна - свидетелите Д.Д. и М.М.. Те установили
самоличността на подсъдимия и свидетелите. Св. К. им предал ножа, а подс. Н.
предал калъфа на ножа, представляващ пластмасов кобур.
От заключението на назначената по делото съдебнопсихиатрична експертиза е
видно, че освидетелстваният М.Н.Н. страда от дисоциално /социопатно/ личностово разстройство. Към момента на извършване на
деянието на 21.02.2013 г., той е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психичното
състояние на подсъдимия, му позволяват да възприема правилно фактите, които
имат значение по делото и да дава достоверни показания.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена, като обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: обясненията на подс. Н., показанията на
пострадалия св. К., Д., Г., М., Д., М. и С. /частично
приобщeни по реда на чл. 281 от НПК/.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия Н. с изключение на факта, че
св. К. не му е нанасял удари, както и че не е извадил нож, носен от него при
възникналия конфликт. Те противоречат изцяло на показанията на останалите свидетели,
включително и на показанията на полицейските служители, които непосредствено
след инцидента са констатирали отворена кървяща рана в областта на главата на
подс. Н., което предполага и скорошното и причиняване.
За да не кредитира обясненията на подс. Н.,
съдът възприе показанията на свидетелите К., Д., Г., М. и им даде вяра, доколкото същите са последователни,
логични и непротиворечиви, по отношение действията на подсъдимия, както и на собствените
си такива.
Останалите събрани по дознание № 374
/ 2013 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна и в хода на съдебното следствие
писмени доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като
прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със
събраните по делото гласни доказателства и са относими
към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
Така установената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
По
отношение на обвинението за престъпления по чл.144, ал. 3, вр.
с ал. 1 от НК:
Предвид така визираната фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление поради следното: За да бъде осъществен състава на престъпление по чл. 144, ал. 3 то НК, следва заканата да е направена по такъв начин, че би могла да възбуди основателен страх у пострадалия, че престъплението ще бъде осъществено, т.е следва да
са налице кумулативно два елемента – наличие на закана и възбуждане на страх. Освен това поведението на дееца, чрез
обективните му думи или действия, трябва да е насочено към заплашения, заканата
да е възприета от последния като реална заплаха и най-вече лицето което я
отправя, да съзнава съдържанието на заканата и отрицателното й въздействие
върху пострадалия
Доколкото
чл. 144 от НК е материално наказателноправна норма,
то същата не може да бъде тълкувана разширително. Законът използва терминът
„закана”. Очевидно, че законът изисква наред с всички действия и словесен израз
за наличното намерение на дееца да извърши престъпление. При всички положения
следва това физическо действие да е съпроводено със съответно вербално такова,
което да манифестира намерението на дееца, че възнамерява да извърши
престъпление. В конкретния случай има данни, че подсъдимият в рамките на
изречение, съдържащо обидни думи с адресат св. К. е казал и думите „ще те убия”,
но те следва да се отнесат на плоскостта на цялостната обстановка. В случая
обаче тя не навежда на извод за реално
осъществяване, още повече възприета от св. К. като възможен резултат. Специфичното
в казуса е факта, че подс. Н. е бил изправен пред три лица, със сходно
телосложение и възраст, при което без съмнение общата физическа сила не е в негова
полза. От друга страна описания от свидетелите начин на държане на ножа – пред
себе си, размахва го в посока наляво и на дясно, не сочи действие насочено
пряко към св. К.. Подобно държане на нож има по-скоро отбранителен характер, отколкото
нападателен такъв.
От доказателствата по делото не може да се направи извод,
че у съзнанието на Н. е формирано намерение да причини смърт. Изваждането на нож
в случая е било акт на респектиране на присъстващите, съпроводено с указание да
напуснат мястото.
Нещо повече, за да имаме годна
закана, действията трябва да представляват израз на оформено решение на дееца да
извърши определено престъпление /в случая убийство/ или когато неговото
психическо състояние е такова, при което се явява вероятно бързо пораждане на
такъв вид решение.
Най-важното
обаче в случая е липсата на един от елементите на престъплението, а именно
вторият елемент – възбуждане на основателен страх у пострадалия, че престъплението ще бъде осъществено. За осъществяване
от обективна и субективна страна състава на чл. 144 НК е достатъчно деецът да
съзнава съдържанието на отправяната от него закана и факта, че тя стига до
съзнанието на заплашения и че той я възприема като действителна заплаха, при
което е достатъчно същата само да е от естество да възбуди основателен страх у
него за осъществяването й. “Възбуждане на основателен страх” пък от своя страна представлява разстройство на психичните процеси формиращи свободно волята на определен индивид. Доказателствата по
делото обаче не сочат на разстройство на психичните процеси у св. К. от категорията на тези, които могат да
възбудят основателен страх. Точно обратното. Видно от показанията на всички
свидетели, след изваждане на оръжието и разговор с подсъдимия, св. К. е нанесъл
на подс. Н. множество удари в областта на тялото и главата, от които същият е
получил и съответните травматични увреждания. Най-показателен обаче е ударът
нанесен от К. с лакът в областта на лицето на подс. Н.. Посоченият удар може да
бъде нанесен единствено при изключителна близост на лицата участващи в
конфликта, доколкото сгъването на ръката предполага разстояние между двамата не
повече от 30-40 см. Към тези данни следва да се насложи и факта, че в същото
време подс. Н. е държал нож пред себе си.
От тези обективни действия на св. К. следва
да се съди и за характера на въздействието върху неговата психика, което очевидно
не може да покрие признака „възбуждане на основателен страх”. Няма обяснение на действие
при наличието на „основателен страх”, при което лице при
реална заплаша за живота му, да се насочи право и върху предмета, който напрактика генерира тази заплаха, в случая нож. Още по-нелогично
е да се приеме, че едно лице, след като се е уплашило за живота си, сам напада нападателя
си и му нанася значителен побой. Както бе посочено по-горе “Възбуждане на основателен страх” представлява разстройство на психичните процеси формиращи свободно волята на определен индивид. Действията на св. К.
не говорят за проблеми в свободното формиране на неговата воля. Точно
обратното. След като е възприел ножа, същият съвсем целенасочено е предприел
действия по физическо малтретиране на подс. Н., което води до извод, че същият
не само не се е чувствал застрашен, а имал убедеността и самочувствието, че е
доминиращият индивид в конкретната обстановка и може да разреши възникналия
конфликт по между им в своя полза, като нанесе побой на подсъдимия. Подобно
самочувствие не може да бъде демонстрирано от лице, което се чувства застрашено
от увреждане. Тези реални действия имат значителни отклонения от модела на поведение
на индивидите, в момент на парализиране на психиката, обусловена от страх за
живота им. В голямата си част те са свързани с пълно бездействие или обратното,
с хиперактивност, насочена най-вече към отдалечаване
от мястото на заплахата. Подобни действия от страна на св. К. не се установяват
от доказателствената съвкупност по делото.
Именно
заради това е несъстоятелна според съда версията на св. К., в която сочи, че
действията му по нанасяне на ударите са имали самоотбранителни
мотиви. За да има такива, то следва да е налице реално нападение, а данни за
такова не присъстват никъде в показанията на свидетелите, въпреки, че всички
те, с изключение на полицейските служители са приятели или сродници на св. К.,
което предполага най-малкото лоялност при излагане на фактите. При
изваждането на ножа подс. Н. се е намирал на разстояние от св. К. от близо два
метра, което само по себе си изключва възможността да извърши реално действие
по нараняване на св. К..
Без съмнение подс. Н. има характеропатия,
която коректно е посочена в СПЕ /стр. 49 от ДП/, но същата няма отношение към
делото, по –скоро експертизата е изготвена с оглед съмнения за наказателна
неотговорност на лицето. СПЕ от стр. 46 от ДП съдържа извод, че деянието се е
отличавало със значителна агресия, но това е правен въпрос и той не е от
компетенциите на ВЛ.
По изложените съображения, съдът
призна подсъдимия Н. за невиновен в извършването на престъпление по чл. 144,
ал. 3, във вр. ал. 1 от НК.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
