Определение по дело №207/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 233
Дата: 8 април 2022 г.
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20227240700207
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 24 март 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л  Е Н И Е №233

                                                     08.04.2022 г., гр. Стара Загора

Административен съд – Стара Загора, седми състав, в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:1. КР.КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                                                                                    2. ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева ч. адм. д. №207 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.2 от АПК, вр. с чл.220 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.

            Образувано е по частна жалба подадена от Т.С.В. с посочен адрес *** против Определение /без номер/ от 08.02.2022, постановено по а.д. № 762/2021г. на Административен съд Стара Загора, в частта, в която е оставено без уважение искането на В. да бъде привлечено като трето лице помагач Сдружение „Европейска пенитенциарна интеграция и защита на правата на човека“.

            Частният жалбоподател сочи, че съдът мотивирал доводи, че каквото и да било решението му по иска с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, не можело да служи като обезпечение на иск в един бъдещ процес срещу тези лица. Според частния жалбоподател не винаги обезпечението следвало да е от материален характер, за да се считало, че като подпомагаща страна следвало да се допусне третото лице и във връзка с обстоятелства, които не били от материален характер, като напр. поети ангажименти към негови членове за защита на техни права, каквато била основната цел на въпросното сдружение. Като член на горепосоченото Сдружение частният жалбоподател счита, че имал законовото право да привлече същото като подпомагаща страна, предвид поетите ангажименти от Сдружението към него, като евентуалното не изпълнение на тези задължения можело да породи отговорност по чл.45 от ЗЗД.

            По тези съображения се иска отмяна на въпросното определение като неправилно, немотивирано, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

            В отговора си по подадената частна жалба ответника сочи на първо място, че касационен контрол върху актове, постановени от Административните съдилища по искове с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, не били подсъдни на ВАС като касационна инстанция, а съобразно вече константната практика на ВАС, те подлежали на разглеждане от тричленен състав на административния съд. Относно жалбата против частта от определението от 08.02.2022г. ответникът посочва, че така постановеният отказ бил законосъобразен. Изцяло се подкрепяли мотивите на съда. Мотивират се и правни доводи.

             Съдът, като съобрази наличните по делото данни, доводите на частния жалбоподател и ответника, намира за установено от фактическа страна следното:

            От Т.С.В. *** била подадена искова молба против ГДИН за присъждане на обезщетения, които ищецът правно обосновал на чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧОС.  В исковата си молба В. формирал искане за привличане като трето лице помагач на Сдружение „Европейска пенитенциарна интеграция и защита на правата на човека“.

С определението за насрочване на делото за разглеждане в открито с.з. от 08.02.2022г., състав на Административен съд Стара Загора оставил това искане без уважение като неоснователно. За да постанови това, съдът мотивирал, че според чл.204, ал.5 от АПК изискванията на ГПК се прилагали относно съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата. Т.е. касаело се за изчерпателно изброени случаи в които се прилагали разпоредбите от ГПК, като направеното искане не било сред тях.

Съдът посочил, че дори и да се приемело приложимост на разпоредбите на ГПК в частност на чл.219, то искането било неоснователно, тъй като това можело да извърши ответникът до определения в ГПК срок и то по отношение на лице, което имало право да встъпи, за да подпомага. Привличането на третото лице и конституирането му като подпомагаща страна било по почин на една от страните и независимо от неговата воля. Основната цел на привличането била да се обезпечи, при евентуално неблагоприятно развитие на процеса за привличащия, правното му положение в един евентуален следващ процес между него и привлеченото лице. Т.е. по един регресен иск. За да се обосновал такъв интерес следвало да били налице предпоставките по чл.218 от ГПК, т.е. помагачите следвало да бъдат такива, които можели и по своя инициатива да встъпят в процеса. Това не било налице в разглеждания случай, не бил налице интерес от встъпването за това трето лице.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:

По допустимостта – частната жалба се явява процесуално допустима, тъй като и съгласно чл.220, изр. второ от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, определението, с което не се допуска трето лице, подлежи на обжалване с частна жалба.  Т.е. налице е акт, за който изрично има установена самостоятелно обжалване и в този смисъл е налице акт по чл.229, ал.1, т.2 от АПК, който да подлежи на касационен контрол пред този съд.

Допустимостта на частната жалба се следва и от това, че се подава от лице, което притежава активната легитимация да иска това и това е в установения преклузивен 7 дневен срок, считано от 14.02.2022г., датата на която е съобщено определението от 08.02.2022г., като частната жалба е подадена по пощата на 17.02.2022г., видно от пощенското клеймо на приложения към делото плик.

Допустимостта се следва и от факта, че и в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК /който е приложимия процесуален ред и  при исковете по чл.284 от ЗИНЗС/ приложение намират и разпоредбите на чл.218 и чл.219 от ГПК, с оглед препращащата норма на чл.144 от АПК и доколкото в АПК няма специални правила в исковото производство. /вж. Определение №389/18.01.2022г. по а.д. №313/22 по описа на ВАС, трето отд./. Ето защо, правилно искането в крайна сметка е преценявано по основателност.

Разгледана по съществото си, частната жалба е напълно неоснователна. Изложените мотиви от първоинстанционният съдебен състав са подробни и същите се явяват правилни като краен резултат, но при следните коригиращи мотиви:  

В исковото производство /каквото е това по ЗИНЗС/ Съдът няма възможност  служебно да конституира, като ответна страна физическо или юридическо лице, срещу което няма предявен иск. В случая молбата дори се подава от самия ищец, като по съществото си представлява искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за конституиране на трето лице-помагач и то на негова страна. Според цитираното определение на ВАС, „в тази част ГПК е неприложим субсидиарно. Разпоредбата на чл. 205 АПК определя страните в исковото производство по чл. 203, ал. 1 АПК, като отговорността се носи от това юридическо лице, в което организационно или бюджетно е включен административният орган, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са произтекли вредите.
Именно и предвид чл. 205 АПК правилно първоинстанционният съдебен състав оставя без уважение искането за конституиране на трето лице–помагач в производството по делото и то на страната на ищеца.

Самият законодател възлага на административния съд разглеждането само на искове, предявени срещу юридическо лице, в което организационно или бюджетно се включва административният орган, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие произтичат вреди за някого. В случая се твърдят вреди, вследствие на незаконосъобразна административна дейност на ГД“ИН“ и срещу това ЮЛ се предявява иска по чл.284 от ЗИНЗС от Т.В. и именно то се явява и надлежния ответник по делото. Обстоятелството, че ищецът е член на въпросното сдружение  в случая е правно ирелевантно за конституирането на страните. Както много правилно посочва първоинстанционният съдебен състав, за въпосното Сдружение не е налице правен интерес от исканото процесуално действие. Съгласно чл. 223 от ГПК за привличащата страна правният интерес да привлече трето лице-помагач се състои във възможността да го подчини на установителното действие на мотивите на решението, т.е. при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на обвързващата сила на мотивите, като по този начин обезпечи своето правно положение по принцип в един бъдещ процес, иницииран от нея срещу привлеченото лице. За да съществува такъв правен интерес, е необходимо вътрешните отношения между привличащата и привлечената страна да са в такава връзка, че пряко да зависят от правоотношението, предмет на иска по делото, по което се иска привличане. В случая такава зависимост липса, тъй като не се касае до солидарна отговорност между ГД“ИН“ и Сдружението. Установителното действие на съдебното решение може да се отнася само до общи факти, които да обуславят зависимост между спорното правоотношение и правоотношението, обуславящо отговорността на привлеченото трето лице. В случая такива факти нито се твърдят, нито могат да съществуват.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Определение /без номер/ от 08.02.2022, постановено по а.д. №762/2021г. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта, в която е оставено без уважение искането на Т.С.В. да бъде привлечено като трето лице помагач Сдружение „Европейска пенитенциарна интеграция и защита на правата на човека“.

Настоящото е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                           2.