№ 332
гр. Пазарджик, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20245200500597 по описа за 2024 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пещера , постановено по гр.д.№ 189 по
описа на съда за 2023 година е прието за установено по отношение на Р. А. М.
с ЕГН-********** от с. Фотиново, Пазарджишка област, ул. “Трета „ № 1 ,че
дължи на А. А. Р. , ЕГН ********** от гр. София, ж.к. Гео Милев,
ул.“Симеонов век“№ 4, бл.266а,вх.А,ет.3 сумата от 5000 лева главница и
сумата от 713.89 лева, мораторна лихва, за периода от 15.01.2021 година до
13.06.2022 година като до размера на 1065.28 лева,предявеният иск за
мораторна лихва е отхвърлен.
Осъден е Р. М. да заплати на А. Р. разноски по делото в размер на
1437.88 лева.
Осъден е Р. М. да заплати по сметка на Пещерски районен съд разноски
в размер на 550 лева.
В срок постановеното решение е обжалвано от адв. Л. М. - особен
представител на Р. А. М. в частта , с която е прието за установено по
отношение на Р. А. М.. ЕГН ********** от с. Фотиново, Пазарджишка област,
1
ул.“Трета“ № 1 ,че дължи на А. А. Р. с ЕГН-********** от гр. София, ж.к. Гео
Милев, ул.“Симеонов век“ № 4, чл.266а, вх.А, ет.З сумата от 5000 лева
главница и сумата от 713.89 лева, мораторна лихва, за периода от 15.01.2021
година до 13.06.2022 година като са присъдени и разноски по делото.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част като неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила, обезпечаващи обсъждане в пълнота и във взаимната им връзка
всички доказателства по делото и постановено ново ,с което предявените
искове да бъдат отхвърлени.
По делото безспорно се установило от приетата почеркова експертиза,
че подписите за „изпълнител“ върху Договор за изпълнение от 04.11.2020г. и
от името на Р. М. в документа, назован „Необходими м-ли - Герман“ с дата
31.10.2020г. са положени от ответника.
Неправилно обаче съдът приел, че по делото не е спорно, че ответникът
не е извършил договорените СМР в уговорения срок.
Иска бил оспорен в писмения отговор по основание и размер.
Съдът не бил приел за безспорно обстоятелството ,че строително-
монтажните работи не са извършени от ответника. Счита ,че ищцата не е
доказала това обстоятелство.
Съдът не бил дал указание на ответника ,че носи доказателствената
тежест относно тези обстоятелства.
Освен това изявлението на ищцата за разваляне на договора не било
получено от ответника, което се установявало от приетите по делото писмени
доказателства - бланки на „Известие“ на „ЕКОНТ“, поради което счита, че
Договор за изпълнение от 04.11.2020 г. не е надлежно развален и за ищцата не
е възникнало правото да иска обратно заплатената по договора сума за
възнаграждение. Съответно ответникът не дължи мораторна лихва.
В срок е постъпил писмен отговор от А. Р. чрез процесуалния и
представител.
Ответницата счита ,че първоинстанционното решение е правилно. По
силата на договора между страните Р. М. авансово е получил сумата по
договора.
Не били представени доказателства от ответника за изпълнение на
поетите задължения но договора, като не е приложен протокол за приемане на
извършени те СМР..
Срокът на договора бил до 15.01.2021 г„ до който момент изпълнителя
Р. М. не е изпълнил произтичащите от договора за изработка задължения и не
е възстановил получена от него като аванс, сума от 4000.00 лв. и за материали
-1000.00 лв., общо в размер на 5000.00 лв. Възражението ,че ответникът по
иска не е получил изявление за разваляне чрез спедиторската фирма било
ирелевантно.
2
С подаването на заявлението по чл.410 от ГПК и с депозираното в
последствие възражение от Р. М. а и с депозираната искова молба се
доказвало, че изявлението за разваляне на договора е получено от него.
Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът ,като прецени валидността на решението изцяло и допустимостта
му в обжалваната част , за да се произнесе по съществото на спора ,взе
предвид следното:
В исковата си молба против Р. М. ищцата А. Р. твърди, че притежава
имот във вилна зона с. Герман, Софийска област.
На 04.11.2020 г. в гр. София сключила договор за изпълнение, съгласно
който Р. М., като изпълнител, следвало да извърши следните действия:
изграждане на селскостопански навес в имота, като излее стоманобетонна
плоча за основа, изгради стени от итонг, измаже отвън и отвътре, направи
отводняване на покрива.
Финансирането на обекта, съгласно приложената към договора
количествена сметка за материали и труд възлизало на 6500 лв. (шест хиляди и
петстотин лева). От сумата за материали, подробно описани в приложената
към договора количествена сметка отпаднали разходите за някои материали
,които били предварително закупени от ищцата. Ищцата дала на ответника
авансова 4000 лева, а остатъка следвало да заплати при полагане на
керемидите.
Според договора Изпълнителят поел задължение да извършите
възложените строително-монтажни работи в срок от 1 (един) месец след
предоставяне па авансовото плащане. Освен това се задължил да закупи и
транспортира необходимите строителни материали, съгласно приложената
към договора КС.
На 14.12.2020 г. съгласно Договор за изпълнение от 04.11.2020 ищцата
му предоставила сумата от 4000 лв. - аванс и сумата в размер на 1000 лв. - за
материали. Получаването на тези суми било удостоверено от Изпълнителя
чрез поставяне на подпис на екземпляра от договора.
След получаване на авансовото плащане Р. М. отишъл в имота , оставил
си работните дрехи и инструменти и от този момент повече не се появил.
Срокът за изпълнение изтекъл на 15.01.2021 г. Договорът не бил
изпълнен и дадените суми не били възстановени.
При контакт с него ответникът давал уклончиви отговори, не желаел
среща, а в последствие спрял да си вдига телефона .
Ищцата му изпратила покана за доброволно изпълнение па адресите
дадени от него ,като адреси за кореспонденция по договора за изпълнение, но
от пощенския оператор „ЕКОНТ“ получила обратни разписки, с които била
уведомена, че Р. М. отказва за получи поканите.
3
Моли да бъде признато за установено, че Р. М., ЕГН **********, дължи
на ищцата сумата от 5000.00 лв. за неизпълнение на сключен между тях
договор за изработка от 04.11.2020 г., в едно със законната лихва считано от
15.01.2021 г. до 20.02.2023 г. в размер на 1065.28 лева , която сума била
получена неоснователно.
Претендира разноски.
На ответника , който не открит на известните адреси при условията на
чл.47 ал.6 от ГПК е назначен особен представител и тъй като ищцата е
освободена от заплащане възнаграждение на особен представител , такова е
изплатено от бюджета на съда.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника ,чрез назначения му
особен представител адв. М..
Оспорва иска като твърди, че договора не е надлежно развален.
Оспорва автентичността на подписите на ответника под договора и
описа на материали, като е направено искане за представяне оригиналите на
тези доказателства.
Оспорване на твърденията , че налице неизпълнение не е направено
както в отговора ,така и в първото съдебно заседание и дори в хода на цялото
първоинстанционно производство.
Съдът ,като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
С определението си по чл.140 от ГПК съдът е приел доказателствата и
уважил доказателствените искания на страните ,с изключение на искането на
ищцата за допускане на свидетели ,като е указал, че се нуждае от
конкретизация.
Открито е нарочно производство по реда на чл.193 от ГПК по оспорване
на представените с исковата молба доказателства- договор и списък на
необходими материали, които са представени в оригинал от ищцата.
По делото е прието заключение на експерт, неоспорено от страните
,чието заключение е категорично – подписите под двата оспорени документа
са положени от ответника.
Автентичността на тези писмени доказателства не е обсъждана във
въззивната жалба.
От представения по делото договор се установява безспорно ,че между
4
страните по делото на 4.11.2020 година са възникнали облигационни
отношения ,които следва да се квалифицират като такива по договор за
изработка. Ответникът се е задължил да изгради селскостопанска постройка в
имота на ищцата в с. Герман ,като параметрите на строежа и конкретните
дейности са изрично посочени. Уговорена е общата цена – 6500 лева и начина
на плащане: авансово 4000 лева и остатъка при полагане на керемидите.
Изрично е отразено ,че сумата авансово е получена от ответника ,като
той е положил и подпис под това изявление, не е посочена дата.
Направено е и писмено изявление на 14.12.2020 година за получени 1000
лева за материали.
Ответникът се е задължил да извърши уговореното в срок от един месец
от извършване на авансовото плащане. С оглед изявленията в договора ,това
плащане би могло да бъде извършено най-късно на 14.12.2020 година и
съответно от този момент тече уговорения в договора едномесечен срок.
Ищцата е отправила покана от ответника , в която се съдържа
изявлението и за едностранното разваляне на договора , поради неизпълнение
и искане за връщане на дадената по разваления договор сума общо в размер на
5000 лева. Тази покана , изпратена чрез куриерска фирма Еконт не е
достигнала до ответника ,като според представените доказателства от 3 и 10
май, пратката не е доставена , поради отказ на получателя през м. април 2022
година.
По заявление по реда на чл.410 от ГПК на ищцата е образувано ч. гр.
дело №895/2022 година по описа на Пещерския районен съд, Направено е
искане и издадена заповед за изпълнение на парично вземане в размер на 5000
лева, по договор за изпълнение от 04.11.2020 година ,ведно с лихва за забава
в размер на 194 лева ,за периода от 30.08.2021 година до 30.03.2022 година
,законна лихва и направените по делото разноски. Издадена е заповед ,която е
връчена на длъжника на 17.11.2022 година, очевидно по месторабота ,на който
адрес в хода на исковото производство не е намерен.
На 1.12.2022 година е постъпило възражение от него, което не е
мотивирано/няма и такива изисквания ,но биха могли да се правят изводи за
основанията за оспорване на вземането , след като в процеса лицето се
представлява от особен представител/.Възражението е в срок и на ищцата са
дадени указания за възможността в едномесечен срок да предяви иск за
5
установяване на вземането.
В указания срок са предявени исковете, за разглеждане на които е
образувано исково производство пред Районен съд Пещера.
При така установеното ,съдът намира ,че производството е по чл.422 от
ГПК , а правната квалификация на иска е чл.55 ал1 пр.3-то от ЗЗД и съответно
чл.86 от ЗЗД.
Тъй като има специфични предпоставки за допустимост на
установителния иск в производството по чл.422 от ГПК , при проверка на
допустимостта , съдът констатира, че решението в частта , с която е уважен
иска с правно основание чл.86 от ГПК е недопустимо.
Това е така ,защото заявлението за издаване на заповед за изпълнение
касае напълно различен период на мораторна лихва. В заповедното
производство е направено искане за издаване на заповед за изпълнение за
сумата 194 лева – представляваща мораторна лихва за период 30.08.2021
година – 30.03.2022 година.
Установителния иск за това вземане е за период 15.01.2021 година-
13.06.2022 година и уважен за сумата 713,89 лева. За периодите от
15.01.2021г. до 30.08.2021 година и за периода от 30.03.2022 година до
13.06.2022 година ,иска за присъждане на обезщетение за забава е недопустим
и в тази част решението следва да бъде обезсилено и производството по
делото – прекратено.
В останалата част , за периода посочен в заявлението по чл.410 от ГПК
иска е допустим ,но неоснователен.
Въпросът , който се поставя единствено във въззивната жалба е налице
ли е разваляне и доказано ли е неизпълнението на договора.
На първо място следва да се съобрази ,че договора е със срок за
изпълнение и този срок е едномесечен от получаване на аванса.
От приетите по делото писмени доказателства е видно ,че през м. май
2022 година ищцата е предприела действия ,като е направила искане до
ответника за връщане на дадената по неизпълнения договор сума ,като тези
нейни покани не са връчена надлежно ,поради „отказ на получателя“.
Поканата е отправена до известните адреси на ответника и в нея се съдържа и
изявление за разваляне на договора.
6
Цялостната преценка на доказателствата води до извода , до който е
достигнал и първонстанциония съд , а именно ,че иска за сумата 5000 лева е
доказан и следва да бъде уважен.
Тази сума е дадена авансово за изпълнение на уговорената работа и за
материали. В уговорения срок работата не е изпълнена и договора е развален
,тъй като изявлението на ищцата не е достигнало до ответника ,поради
неговото поведение.
Следователно е налице хипотезата на чл.55 ал.1 изр.изр.3-то от ЗЗД.
Ответникът дължи връщане на дадената на отпаднало основание сума.
По отношение на претенцията за лихва , за периода , посочен в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение:
При положение, че няма определен ден за изпълнение на задължението
за връщане на сумата явяваща се след развалянето на договора с исковата
молба като дадена на отпаднало основание, то по отношение на задължението
и за връщане , длъжникът изпада в забава след връчване на покана от
кредитора, от когато се дължи и лихва –обезщетение върху нея, съгласно чл.86
от ЗЗД. Ето защо няма основание за присъждането на лихва-обезщетение за
забава за периода преди развалянето на договора. В отправената до ответника
от ищцата покана с изявление за разваляне на договора е посочен седемдневен
срок за връщане на сумата , но тази покана би могло да се приеме ,че е връчена
през м. април 2022 година, поради което претенцията за лихви за предходен
период ,както е направена в заявлението е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора пред тази инстанция следва да бъдат коригирани
и присъдените разноски. Корекция следва да претърпят присъдените на
ищцата разноски относно държавната такса и изплатено възнаграждение на
адвокат в първоинстанционното производство , като бъде отменено решението
в частта ,в която са присъдени разноски над размера от 1065 лева .
Пред въззивната инстанция на ответницата се дължат направени
разноски ,като се има предвид ,че жалбата е частично основателна.
Сторените разноски за възнаграждение на адвокат са 950 лева , видно от
представения списък по чл.80 от ГПК и разписка.
Направено е възражение за прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 от
7
ГПК. Няма как да не се отбележи, че ищцата е освободена от внасяне на
всякакви такси и разноски по делото ,включително и за особен представител.
Съдът намира ,че възражението е неоснователно , тъй като уговореното
адвокатско възнаграждение не прекомерно. Този извод ,съдът направи ,
съобразявайки Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 и без да приема ,че е обвързан от установените в Наредба № 1
минимални размери.
С изискването да е "прекомерно" възнаграждението, законът допуска
уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който
адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и
правна сложност. Съдът счита , че прекомерност не е налице ,но с оглед изхода
на спора пред тази инстанция дължимите разноски на ответницата по жалбата
са 831,31 лева.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение на Районен съд Пещера , постановено по гр.д.№
189 по описа на съда за 2023 година ,в частта , с която е прието за установено
,че Р. А. М. с ЕГН-********** от с. Фотиново, Пазарджишка област, ул.
“Трета „ № 1 ,че дължи на А. А. Р. , ЕГН ********** от гр. София, ж.к. Гео
Милев, ул.“Симеонов век“№ 4, бл.266а,вх.А,ет.3 лихви върху сумата 5000
лева за периода 15.01.2021г. до 30.08.2021 година и за периода от 30.03.2022
година до 13.06.2022 година и ПРЕКРАТЯВА производството по делото
,поради недопустимост на иска.
ОТМЕНЯ решението на Районен съд Пещера , постановено по гр.д.№
189 по описа на съда за 2023 година ,в частта ,с която е прието за установено
по отношение на ответника съществуването на вземане в размер на 713,89
лева обезщетение за забава върху сумата 5000 лева за периода 30.08.2021
година – 30.03.2022 година и ОТХВЪРЛЯ иска в тази част,като отменя
решението и в частта , с която е осъден Р. М. да заплати на А. Р. разноски по
делото над размера от 1065 до на 1437.88 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Осъжда Р. А. М. с ЕГН-********** от с. Фотиново, Пазарджишка
8
област, ул. “Трета „ № 1 ,да заплати на А. А. Р. , ЕГН ********** от гр.
София, ж.к. Гео Милев, ул.“Симеонов век“№ 4, бл.266а,вх.А,ет.3 сумата
831,31 лева – разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9