№ 11857
гр. София, 18.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110113354 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. М. Р., ЕГН
**********, с адрес ***, чрез адв. Д. Ф., със съдебен адрес ***, против „К.“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** (**), **, ***, представлявано от С.Я.- изпълнителен
директор, и „А.Т. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** (**), **, ***,
представлявано от И.Ш.- управител, с която са предявени обективно съединени искове с
правна квалификация по чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски договор № 2193467/21.02.2020 г. и на Договор за
поръчителство от 21.02.2020 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответника „К.“ ЕАД бил
сключен Договор за потребителски кредит № 2193467/21.02.2020 г. по реда на ЗПФУР, по
силата на който ответникът отпуснал сумата в размер на 1500 лв. в полза на ищеца при ГЛП
от 20 %, ГПР от 21,94 %, със срок за погасяване на кредита от 16 месеца и общ размер на
всички плащания в размер на 1721,73 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено,
че ищецът следвало да сключи договор за гаранция с одобрено от кредитодателя дружество
за обезпечение на вземанията по договора, като следвало да заплати на поръчителя
възнаграждение в размер на 1933,44 лв. На 21.02.2020 г. ищецът сключил договор за
поръчителство с втория ответник- „А.Т. ЕООД срещу месечно възнаграждение в размер на
120,84 лв., платимо ведно с месечната погасилна вноска. Твърди, че договорът за кредит бил
недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно по
какъв начин е формиран годишният процент на разходите и какво е включено в него. Освен
това в ГПР не била включена дължимата от ищеца сума по договора за предоставяне на
поръчителство, която била елемент от общия разход на потребителя по кредита, тъй като
била пряко свързана с договора за потребителски кредит. Не били разписани условията за
прилагане на възнаградителна лихва. Кредитодателят не изпълнил задължението си да
предвиди в договора право на потребителя да се откаже от предоставения му кредитен
ресурс. Поддържа се, че договорът за поръчителство не е породил своето действие поради
своя акцесорен характер спрямо недействителния договор за кредит. Освен това се посочва,
че бил недействителен и поради противоречие с добрите нрави и нееквивалетност на
насрещните престации. Бил сключен в нарушение на правилото на чл. 16 ЗПК, а именно
кредиторът не бил изпълнил задължението си да направи предварителна оценка на
кредитоспособността на заемополучателя. Поддържа, че договорът представлявал обещание
за бъдещо дарение. Посочва се, че по договора не се предоставя никаква престация от страна
на ответното дружество гарант. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
1
С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Прави доказателствено искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата
молба въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К.“ ЕАД подава отговор на исковата молба, чрез
юрк. Т.Б. с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не оспорва
възникването на облигационно отношение по договор за кредит с ищеца, във връзка който е
бил сключен договор за поръчителство между „К.“ ЕАД и „А.Т. ЕООД като поръчител.
Поддържа, че през м. май 2021 г. с ищеца са сключили устно споразумение, съгласно което
ответното дружество се е съгласило потребителят да заплати единствено главницата по
договора, а именно- сумата от 1500 лв., като последната е погасена с плащане на 14.05.2021
г. След този момент ответникът не е претендирал суми по договора. С оглед изложеното
твърди, че липсва правен интерес за ищеца за завеждане на иска. По същество твърди, че
процесният договор за кредит има необходимото съдържание съгласно изискванията на
ЗПК. Оспорва, че в тежест на ищеца е било вменено задължението да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с другия ответник, доколкото същият е имал възможност да
подпише договора за кредит и без обезпечаването му. Сочи, че ищецът е имал право да се
откаже от договора. Оспорва твърденията на ищеца, че вземанията на поръчителя „А.Т.
ЕООД е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР и ГЛП. Излага се, че
кредитодателят няма достъп до информацията относно размера на паричните задължения на
потребителя към поръчителя. Сочи, че евентуалната нищожност на договора за
предоставяне на поръчителство не влече недействителност на договора за кредит. Моли за
отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А.Т. ЕООД подава отговор на исковата молба,
чрез юрк. Вероника Маркова- Стоянова, с който оспорва иска за обявяване за нищожен на
договора за поръчителство поради липсата на правен интерес. Твърди, че през м. май 2022 г.
ищецът се е свързал с ответника, като е изложил основания за недействителност на договора
за предоставяне на поръчителство. Сочи, че след този момент ответникът не е претендирал
вземания по последния договор. Не оспорва, че между него и ищеца са възникнали
облигационни отношения по Договор за предоставяне на поръчителство. Оспорва
твърдението на ищеца, че възнаграждението е следвало бъде включено в ГПР. Оспорва
сключването на договор за поръчителство да е задължително условие за получаване на
кредита. Оспорва свързаността между двете ответни дружества да води до скрито
оскъпяване по кредита. Счита договора за потребителски кредит за отговарящ на
изискванията на ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане
на разноски.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Приложените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат приобщени
към доказателствения материал.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи, доколкото
посредством заключението на вещото лице се цели установяването на релевантни за делото
обстоятелства.
По искането на ответника „А.Т. ЕООД за спиране на настоящето производство, съдът
ще се произнесе в открито съдебно заседание след изискване на справка по гражданско дело
№ 24262 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 27 – ми състав относно приключване
на процедурата по отправено преюдициално запитване.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба документи.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
посочените в исковата молба и отговора задачи, с вещо лице Ю.Н., при депозит в размер на
300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на препис
от настоящето определение.
УКАЗВА да се изиска справка от Софийски районен съд, 27-ми състав по гражданско
дело № 24262 по описа за 2022 г. дали е приключила процедурата по отправеното
преюдициално запитване с определение № 21449 от 21.11.2022 г., както и да се изиска
заверен препис от посоченото определение.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищцата права:
1. Между ищеца и ответника „К.“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит №
2193467/21.02.2020 г. по реда на ЗПФУР, по силата на който ответникът отпуснал
сумата в размер на 1500 лв. в полза на ищеца при ГЛП от 20 %, ГПР от 21,94 %, със
срок за погасяване на кредита от 16 месеца и общ размер на всички плащания в размер
на 1721,73 лв.
2. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора ищецът следвало да сключи договор за гаранция с
одобрено от кредитодателя дружество за обезпечение на вземанията по договора, като
следвало да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 1933,44 лв.
3. На 21.02.2020 г. ищецът сключил договор за поръчителство с втория ответник- „А.Т.
ЕООД, като възнаграждението било платимо ведно с месечната погасителна вноска.
4. От договора не става ясен начинът на формиране на ГПР и компонентите, които са
включени при изчисляването му.
5. Размерът на ГПР надхвърлял максимално установения праг.
6. Стойността на възнаграждение за поръчител не била взета като допускане при
определяне размера на ГПР.
7. Стойността на възнаграждение за поръчител представлява скрито възнаграждение на
кредитодателя по договора.
8. В договора за кредит не била предвидена възможност за потребителя се откаже от
предоставения му кредитен ресурс.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника „К.“ ЕАД:
1. През м. май 2021 г. с ищеца са сключили устно споразумение, съгласно което
ответното дружество се е съгласило потребителят да заплати единствено главницата
по договора.
2. Договорът за кредит има необходимото съдържание съгласно изискванията на ЗПК.
3. Ищецът е имал възможност да подпише договора за кредит и без обезпечаването му.
4. Ищецът е имал право да се откаже от договора.
5. Възнаграждението за поръчител не е следвало да бъде включено в ГПР и ГЛП.
6. Евентуалната нищожност на договора за предоставяне на поръчителство не влече
недействителност на договора за кредит.
3. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника „А.Т. ЕООД:
1. Възнаграждението за поръчител не е следвало бъде включено в ГПР.
2. Сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване
на кредита.
3. Свързаността между двете ответникови дружества не води до скрито оскъпяване по
кредита.
4. Договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК.
4. Правната квалификация на предявените искове: предявени са установителни искове по
чл. 26, ал. 1, предл. I, II и III ЗЗД.
3
5. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание на
оспорената клауза и сключването на договора на договора за предоставяне на
поръчителство, както и наведените основания за недействителност на двата договора.
6. В тежест на ответника е е да установи законосъобразността на договора за кредит и на
договора за предоставяне на поръчителство, сключени в съответствие със ЗПК и ЗЗП;
че сочената като неравноправна клауза на договора за паричен заем е индивидуално
уговорена /т.е. не е била предварително изготвена от банката-кредитодател или дори
да е била, то ищецът е имал възможност да ги обсъди с ищеца и да влияе върху
съдържанието й/.
7. Ищецът и ответникът не признават права, претендирани от другата страна.
8. Между страните не се спори относно следните обстоятелства- наличието на
облигационни отношения между „К.“ ЕАД и ищеца по Договор за потребителски
кредит №2193467/21.02.2020 г. по реда на ЗПФУР, по силата на който ответникът
отпуснал сумата в размер на 1500 лв. в полза на ищеца при ГЛП от 20 %, ГПР от 21,94
%, със срок за погасяване на кредита от 16 месеца и общ размер на всички плащания в
размер на 1721,73 лв.; наличието на договор за предоставяне на обезпечение, сключен
между ищеца и „А.Т. ЕООД.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.04.2024 г., 13,50 часа, за която дата и час
да бъдат призовани ищеца и ответниците.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а препис
от отговорите- към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4