РЕШЕНИЕ
№ 11276
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110166120 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Р. Д., чрез адв. Р., срещу [фирма], с която е
предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че не се дължи
вземането, за което е издадена фактура № *********/10.11.2021 г. на стойност 3231,41 лева -
електроенергия за периода 19.02.2017 г. - 19.05.2017 г. по кл. № [номер] за имот на адрес:
[населено място], [улица], [жилищен адрес], поради погасяване по давност.
С исковата молба ищецът твърди, че ответникът е издал и друга фактура на името на
наследодателя на ищеца за същата сума и за същия период - фактура №
*********/25.03.2017 г. за кл. № [номер] с падеж 09.06.2017 г. Вземането по тази фактура е
било оспорено по съдебен ред, като предявеният отрицателен установителен иск е бил
отхвърлен, а решението на първоинстанционния съд е било потвърдено с решение по в.гр.д.
№ 11628/2018 г. по описа на СГС, III В състав. Поддържа, че вземането, за което е била
издадена процесната фактура е погасено по давност, чийто срок е изтекъл след приключване
на производството по в.гр.д. № 11628/2018 г. по описа на СГС, като поддържа, че
предявяването на отрицателен иск, по който е постановено влязло в сила съдебно решение,
не е рефлектирало върху течението на давностния срок.
Ответникът оспорва предявения иск с доводи за неговата неоснователност. Прави отвод за
недопустимост на производството, като поддържа, че спорът е разрешен с влязло в сила
1
съдебно решение, с оглед което и не може да бъде пререшаван. Излага твърдения относно
префактурирането на процесното вземане, като поддържа, че ищецът, като правоприемник
на своя наследодател, е носител на задължението за заплащане на сумата по процесната
фактура към ответника. Навежда правни съображения, че давността за вземането е 5 години,
доколкото същото не е периодично, а е възникнало след осъществяване на корекционна
процедура. Поддържа, че давността е била прекъсната с подаденото заявление за издаване
на заповед за изпълнение, прието с вх. № 74937/14.04.2022 г.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права
и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с отрицателен
установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че
процесното вземане не се дължи поради погасяването му по давност.
Релевираното с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на предявения иск
поради отвод за пресъдено нещо е неоснователно. С исковата молба ищецът се позовава на
новонастъпил факт, а именно изтекла за процесното вземане погасителна давност, което
основание за недължимост не е възникнало, съответно не е било разгледано от съда, сезиран
с отрицателния установителен иск, по който е било образувано гр.д. № 39872/2017 г. и е
било постановено съдебно решение, с което искът е бил отхвърлен. Ето защо и съдът
приема иска за допустим, с оглед което и следва да се произнесе по същество на на спора.
По предявения иск в тежест на ответника е да установи, че са настъпили обстоятелства,
които да довели до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок за процесното
вземане.
С оглед становищата на страните с доклада по делото са отделени ЗА БЕЗСПОРНИ И
НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: че процесното вземане е
начислено като сума по корекция, за което ответникът е издал фактура №
*********/25.03.2017 г. за кл. № [номер] с падеж 09.06.2017 г., че с решение по гр.д. №
39872/2017 г. по описа на СРС, 162 с-в, предявеният от ищцата срещу ответника
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е отхвърлен, като това решение е
влязло в сила на 08.11.2018 г., както и че за същото вземане ответникът е издал фактура №
*********/10.11.2021 г. на стойност 3231,41 лева - електроенергия за периода 19.02.2017 г. -
19.05.2017 г. по кл. № [номер] за имот на адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес].
Спорът между страните в настоящото производство се концентира върху правния въпрос
какъв е срокът на погасителната давност за процесното вземане за електроенергия, дали
същият е спирал, респ. прекъсвал и кога, отразява ли се префактурирането на вземането,
извършено от ответника, върху течението на погасителната давност за вземането.
С решение № 60215 от 9.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4178/2020 г., III г. о., ГК, решение №
69 от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2530/2021 г., III г. о., ГК и др. е възприето
становището, че вземания като процесното имат характеристиките на периодични такива и
2
спрямо тях е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
задължителните разрешения в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. 3адълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Тъй като процесното вземане е за заплащане на цената на потребена
електроенергия по сключен договор за покупко-продажба на електрическа енергия, а не за
обезщетение за вреди от договорно неизпълнение или за друг вид обезщетение от
извъндоговорен произход, горепосочените задължителни разрешения на ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС следва да намерят приложение
спрямо такива вземания.
Споделяйки цитираната съдебна практика, съдът приема, че давността за процесното
вземане е започнала да тече от настъпване на изискуемостта на същото /09.06.2017 г./ и е
изтекла на 09.06.2020 г., доколкото предявеният от ищцата отрицателен установителен иск и
образуваното съдебно производство, приключило с влязло в сила съдебно решение на
08.11.2018 г., не се отразяват на течението на давностния срок. Ответникът не твърди и не
установява в това производство да е предявил насрещен иск за вземането си, за да се счита
прекъснала /и спряла за времето на исковия процес/ погасителната давност за вземането. Да
се приеме противното, би означавало да се допусне длъжникът със собствени действия да
стане причина за спиране или прекъсване на погасителната давност за вземането, което
разбиране не се споделя от първоинстанционния съд в този му състав. От влизане в сила на
решението, с което е отхвърлен отрицателният установителен иск, не започва да тече нова
давност. Влязлото в сила съдебно решение по това дело не съставлява пречка за кредитора
да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение или да предяви осъдителен иск за
вземането си. Ето защо по отношение на решението, с което е отхвърлен отрицателният
установителен иск, не е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Предприетото от страна на кредитора действие, годно да се отрази на течението на
давностния срок за погасяване на вземането, е подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, както сочи с отговора на исковата молба ответникът. Същото обаче е
осъществено на 14.04.2022 г., както се установява от приетото в препис заявление за
издаване на заповед за изпълнение, вх. № 74937/14.04.2022 г. Към посочения момент
погасителната давност за вземането е била изтекла, с оглед което и спиране и прекъсване на
давността след нейното изтичане не следва да бъдат зачитани, тъй като същите не биха
могли да заличат последиците от изтеклата вече давност.
С оглед изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
3
При този изход на делото право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
възниква за ищеца. Сторените в производството разноски са за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК се претендира сумата от 1030
лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение, заплатено от ищеца, което съдът с оглед цената на предявения иск, ниската
фактическа и правна сложност на делото и приключването на производството пред
първоинстанционния съд в едно открито съдебно заседание, намира за основателно. Тези
разноски /за адвокатско възнаграждение/ следва да бъдат намалени до сумата от 460 лева. В
тежест на ответника следва да се възложи сума в общ размер на 589,26 лева, доколкото
дължимата за производството държавна такса е в размер на 129,26 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Р. Д., ЕГН **********, с адрес:
[населено място], [улица], [жилищен адрес] срещу [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [населено място], [улица], иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
че ищцата не дължи на ответника вземането, за което е издадена фактура №
*********/10.11.2021 г. на стойност 3231,41 лева - електроенергия за периода 19.02.2017 г. -
19.05.2017 г. по кл. № [номер] за имот на адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес],
поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],
[улица], да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Р. Р. Д., ЕГН **********, с адрес:
[населено място], [улица], [жилищен адрес], сумата от 589,26 лева, представляваща разноски
за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4