№ 6321
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110103170 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .,
срещу В. С. С., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени
искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумите по издадената на 13.09.2022 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41227/2022 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: г., аб. № ., за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с
оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите
към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че
съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове в пълен размер.
Ответникът, чрез упълномощения процесуален представител адв. И. Н., оспорва
предявените искове и по-конкретно основанията на същите. Заявява възражение за
изтекла погасителна давност, но изрично заявява, че признава претенциите по размер.
Оспорва ответникът да има качеството на потребител на топлинна енергия по см. на ЗЕ
– да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Имало други вещни
1
ползватели на имота. Видно било също така, че друго лице е сключило с ищеца
изричен договор, като е подало молба-декларация до ищеца партидата да се води на
съответното име. Ищецът освен това не бил ангажирал доказателства за публикуването
на общите фактури, с оглед което не е било установено изпадане на ответника в забава.
Намира за неоснователна претенцията на ищеца за главница и лихва относно услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Моли за отхвърляне на предявените срещу
него искове.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства,
становищата на страните и отделените с доклада за безспорни между страните
обстоятелства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, а именно
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава. С оглед възражението на ответника за
изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обусловили спиране и/или прекъсване течението на погасителната
давност за вземанията.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им. В тежест на ответника е да установи, че е било
учредено вещно право на ползване в полза на трето за спора лице през процесния
период, както и че с трето за спора лице ищецът е сключил писмен договор за
продажба на ТЕ за битови нужди за същия имот, който договор е бил действащ към
процесния период, за които твърдения, съдържащи се в отговора на исковата молба, на
ответника с доклада по делото е указано, че не сочи доказателства.
С доклада по делото съдът е обявил на страните на основание чл.155 ГПК за
общоизвестно и ненуждаещо се от установяване по делото съдържанието на
приложимите към процесния период общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството са обявени
следните обстоятелства: че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ищецът е
доставил ТЕ до процесния апартамент № 5, находящ се в ., с аб. № ., чиято стойност
възлиза на сумата от 1414,85 лева, че същата е резултат от изравняване, извършено от
„., че дяловото разпределение през периода е извършвано в съответствие с действащата
нормативна уредва от това дружество, че през процесния период за сметка на ищеца са
отчислявани технологични разходи, че общият топломер, монтиран в АС е преминавал
2
съответните метрологични проверки, с оглед което е бил годно средство за измерване
на ТЕ, че ищецът е начислил обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава
върху главница за доставена и незаплатена ТЕ за времето от 15.09.2020 г. до 13.07.2022
г. в размер на сумата от 197,70 лева; че цената на услугата за дялово разпределение е в
размер на сумата от 40,55 лева за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., че е била
начислена лихва за забава върху тази главница в размер на сумата от 8,15 лева за
периода 31.07.2019 г. – 13.07.2022 г., както и че ответникът не е извършвал плащания
за погасяване на претендираните от ищеца вземания, възникнали в процесните
периоди.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства
са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че считано от
29.11.2016 г. ответникът е придобил правото на собственост върху имота, като е
изкупил дяловете на останалите съсобственици – Е. и Г.. Следва да се посочи, че този
извод на съда се базира на анализа на следните представени и приети в производството
доказателства: искова молба, подадена от Е. срещу В. С. С. и А. С. И. през 2009 г., с
която е бил предявен иск за делба по отношение на прцесния ап. № 5 и въз основа на
която е било образувано гр.д. № 38061/2009 г. по описа на СРС, Гражданско отделение,
заповед РД-41-1226/19.08.1987 г. на председателя на ИК на СНС, решение от
31.07.2014 г. по в.гр.д. № 5537/2013 г., предмет на инстанционен контрол по което е
обжалваното решение от 30.01.2013 г. по гр.д. № 38061/2009 г. на СРС, ГО, 63 с-в по
допускане на делба на процесния ап. № 5 и с което решение, след като е отменен
първоинстанционния съдебен акт е допусната съдебна делба между съделителите при
квоти 4/12, 7/12 и 1/12; удостоверение за наследници на Д. К. И.а; нотариален акт за
3
покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти от 31.05.2016 г., с който Е. е
продала на ответника своите 4/12 ид.ч. от съсобствения между страните ап. № 5;
нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти от
29.11.2016 г., с който Г. е продал на ответника своята 1/12 ид.ч. от процесния
недвижим имот. Видно е също така, че при сключване на договорите за покупко-
продажба на нотариуса е било представено решение от 31.07.2014 г. на СГС, IV-Д с-в
по в.гр.д. № 5537/2013 г., с което е било отменено първоинстанционното решение и е
допусната съдебна делба между Е., В. С. С. и Г.. Ето защо и съдът приема, че към
началото на процесния период – 01.05.2019 г., доколкото от страна на ответника не се
твърди и не се установява нещо различно, той е притежавал правото на собственост
върху процесния недвижим имот. Следователно и съдът приема, че в периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. между страните е съществувало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
общи условия, с оглед притежаваното от ответника право на собственост върху
недвижимия имот, с оглед което и последният се явява задължен за цената на
доставената до имота топлинна енергия в посочения период. Следва да се обобщи, че
пълно и главно ищецът е доказал материалната си легитимация на кредитор по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния
недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през периода в имота
топлинна енергия.
За пълнота следва да се посочи, че ответникът не установява основателността на
бланкетно заявените в производството възражения, че върху имота е имало учредено
вещно право на ползване на друго лице, респ. че ищецът е сключил с трето за
настоящия спор лице писмен договор за покупко-продажба на топлинна енергия за
битови нужди по отношение на процесния недвижим имот.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства, а и това не се оспорва от ответеника, че сградата, в която се намира
жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно
същото е било топлофицирано. Установено е, че на проведеното на 19.11.2000 г. общо
събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за
услугата топлинно счетоводство с „., като в изпълнение на взетото решение е сключен
и представеният по делото договор № 273/24.11.2000 г.
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните
собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да
се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е
обвързан от взетото решение.
Съдът е приел, че в производството количеството на доставената до имота на
ответника топлинна енергия е изрично признато от ответника и тези обстоятелства са
отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните. По отношение
на размера, за който предявения главен иск е основателен, съдът анализира приетите
по делото писмени доказателства, като на основание чл. 162 ГПК следва да определи
4
размера, за който искът за главница за топлинна енергия да бъде уважен.
Установено е, че за процесния период, обхващащ отоплителни сезони 01.05.2019
г. – 30.04.2021 г. уредите в имота на ответника са били отчетени, като след края на
всеки отоплителен сезон е била изготвяна изравнителна сметка. От съдържанието на
същите става ясно, че за процесния имтот е начислявана топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация и топлинна енергия за подгряване на вода след отчитане на
водомерите в имота на ответника. За отоплителен сезон 2019 г. – 2020 г. прогнозно е
било начислено количество топлинна енергия на стойност 430,62 лева, като резултатът
от изравняването е сума за доплащане в размер на 241,63 лева с ДДС. Сумата за
доплащане е фактурирана за първи път с издадената след края на отоплителния сезон
обща фактура. За отоплителен сезон 2020 г. – 2021 г. прогнозно е било начислено
количество топлинна енергия на стойност 577,34 лева, като резултатът от
изравняването е сума за получаване с ДДС в размер на 36,35 лева с ДДС. Дължимата за
периода топлинна енергия с ДДС е в размер на сумите по издадените общи фактури в
размер на 1425,83 лева, като ищецът претендира сума в по-нисък размер, а именно
1414,85 лева, по отношение на която с доклада по делото е обявено за ненуждаещо се
от доказване, че съставлява стойност на топлинна енергия, доставена от ищеца в
процесния недвижим имот за периода.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е заявил възражение за погасяване на
сумите по заповедта за изпълнение по давност, което следва да бъде разгледано.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност в случая е частично
основателно. Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна
енергия представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение спира теченето
на давността. Заявлението в случая е подадено на 29.07.2022 г., поради което извън
погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след
29.07.2019 г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. Заявителят е предявил претенцията си за главница за
цената на топлинната енергия, доставена в имота за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021
г., с оглед което погасено по давност се явява вземането за месец май 2019 г., чиято
изискуемост е настъпила на 15.07.2019 г. с оглед приложимите към договора общи
условия, одобрени с решение на КЕВР през 2016 г. Изложеното е вярно, доколкото
месечните прогнозни суми съобразно чл. 33, ал. 1 от общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно и ответникът се явява задължен за цената на ТЕ за периода
01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., чиято стойност съдът следва да определи по реда на чл.
162 ГПК на база приетите по делото писмени доказателства. Установява се, че
прогнозно начисленото количество топлинна енергия за м. май 2019 г. е в размер на
сумата от 45,48 лева, която съдът приема, че е погасена по давност. На основание чл.
162 ГПК определя, че претенцията на ищеца е основателна и следва да бъде уважена за
сумата от 1369,37 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 1414,85 лева,
претенцията следва да се отхвърли като погасена по давност.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
5
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от „..
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според същите условия редът и начинът на
заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано
с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ
услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „Топлофикация София“
ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени
сумите за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено, че
услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца.
Ето защо и този иск е доказан по основание. Възражението за погасяване на това
вземане по давност е основателно за периода 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г. и за сумата от
1,74 лева, доколкото съдът приема, че изискуемостта на задължението за цената на
услугата за дялово разпределение настъпва с изтичане на съответния месечен период, с
оглед което и вземането за м.06.2019 г. се е погасило по давност на 01.07.2022 г., а
както се посочи по-горе, заявлението е подадено в по-късен момент – на 29.07.2022 г.
Следователно този иск следва да бъде уважен за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г. и
за сумата от 38,80 лева, като за разликата до 40,55 лева следва да бъде отхвърлен
поради изтичане на погасителна давност.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 1369,37 лева и за периода 15.09.2020 г. – 13.07.2022 г. следва да се
уважи за сумата от 189,43 лева, която съдът, съобразявайки погасената по давност част
от главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от
двете изравнителни сметки и с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основание
на чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер от 197,70 лева този иск следва да се
6
отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата от 8,15 лева
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 128,13 лева от общо 133,23 лева /за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в
минимален размер от 100 лева/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК процесуалните представител на ответника,
предоставил безплатна правна помощ на страната, има право на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът определя същото
в минимален размер от 400 лева, като съобразно изхода от спора в полза на адвоката
следва да се присъди възнаграждение в размер на сумата от 15,33 лева.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 80,04 лева от общо 83,23 лева съгласно заповедта за
изпълнение.
За заповедното производство съдът определя възнаграждение в полза на адв. И.
Н. за подаване на възражение по чл. 414 ГПК в размер на сумата от 100 лева, от които
в полза на адвоката съобразно изхода от спора следва да се присъди сумата от 3,83
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, чe В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ., дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 1369,37 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, .,
аб. № . за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
29.07.2022 г. до плащането, като отхвърля иска за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 1414,85 лева и за периода от 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г., поради
погасяване на вземането за този период по давност; сумата от 38,80 лева,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за
същия имот за периода от 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
29.07.2022 г. до плащането, като отхвърля иска за разликата над уважения до пълния
7
предявен размер от 40,55 лева и за приода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г., поради
погасяване на вземането за този период по давност; сумата от 189,43 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 13.07.2022 г., като отхвърля иска за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 197,70 лева, за които вземания по ч.гр.д. №
41227/2022 г. по описа на СРС, 41 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 26028/13.09.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, срещу В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ., иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на сумата от 8,15 лева, представляваща
мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение за периода от
31.07.2019 г. до 13.07.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК В. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 128,13 лева -
разноски в исковото производство и сумата от 80,04 лева - разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на адв. И. А. Н., САК, служебен адрес: гр. Ботевград,
ул. „Свобода“ № 3В, ет. 1, офис 6, сумата от 15,33 лева – адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на В. С. С. в исковото производство и сумата
3,83 лева – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на В.
С. С., изразяваща се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „. на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8