Р Е Ш Е Н И Е
№ 136 20.01.2020
година гр. Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Омуртаг
на десети декември две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Анета Петрова
АНД дело номер № 198 по описа за 2019 година,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от С.П.Й. *** против Наказателно постановление № 19-0308-000017/23.01.2019
г. на Началника на РУ – гр. Омуртаг към ОДМВР - гр. Т., с която моли
за отмяна на същото като незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят заявява,
че не оспорва приетата от АНОрган фактическа обстановка и по-конкретно, че на
посочените дата и място той е управлявал описания лек автомобил – собственост
на трето лице. Твърди, че при направената проверка били констатирани и други
нарушения, за които срещу него било издадено и друго НП № 19-0308-000018/23.01.2019
г., в което под № 1 като нарушение било записано, че управляваното от него МПС
било спряно от движение – факт, който жалбоподателят не оспорва. Същият се
позовава на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, съгласно която договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, и заявява, че за
него не е налице законово задължение за сключване на такава застраховка при
положение, че същата не се отнасяла за спряно МПС. Жалбоподателят е редовно
призован, но не се явява в съдебно заседание.
Ответникът – РУ – гр. Омуртаг към
ОДМВР - гр. Т.,
не изпраща представител по делото, но в съпроводителното АНПреписка писмо
настоява за потвърждаване на обжалваното НП.
Районна прокуратура – гр. Омуртаг, не изпраща представител по делото и от
името й не е взето становище по същото.
По допустимостта на жалбата – Видно от инкорпорираната в НП разписка обжалваното НП
е връчено на жалбоподателя на 11.10.2019 г. Жалбата е подадена от визирания
нарушител директно пред АНОрган на 17.10.2019 г., с което е спазен законния
7-дневен срок за обжалване от лице, имащо право на това. Ето защо жалбата е допустима.
Съдът
като прецени становището на жалбоподателя във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
С приложения към административно
- наказателната преписка акт с. Д с бланкови № 491350, съставен на 16.01.2019 г.
и изведен под № 25/17.01.2019 г., е констатирано, че „на 16.01.2019 г., около 11.05ч.
в с. ***, общ. А. с посока на движение с. ***, общ. А. С.П.Й. *** управлява лек
автомобил „Мазда-121“ с рег. № ***, собственост на Х. Д. К. с
посочен ЕГН от град Г., като при извършената проверка се установи, че
автомобилът е без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Като
нарушена законова разпоредба е посочен чл. 638, ал. 3 от КЗ. Актът е подписан
от актосъставителя, един свидетел и визирания нарушител, който не е изложил
възражения на предназначеното за това място в акта. Въз основа на съставения
акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 19-0308-000017/23.01.2019г на Началника на РУ – гр. Омуртаг към ОДМВР -
гр. Т., с което за
извършено административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, изразяващо се в
това, че „на 16.01.2019 г., около 11.05ч. в с. ***, общ. А., на ул. *** с
посока на движение към с. ***, общ. А. С.П.Й. *** управлява лек автомобил „Мазда-121“
с рег. № ***, собственост на Х. Д. К. с посочен ЕГН от град Г., която при
извършената проверка се установи, че автомобилът е без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, на жалбоподателя е наложено административно
наказание: глоба в размер на 400 лева на осн. чл. 638, ал. 3 КЗ. Към АНПреписка
е налице и приложено копие на друго НП № 19-0308-000018/23.01.2019 г.,
издадено от Началника на РУ – гр. Омуртаг към ОДМВР - гр. Т., с което за
извършени по същото време/16.01.2019 г. в 11.05ч./и на същото място три
нарушения: по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП - управление на спряно от движение МПС,
по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП – водачът не носи СУМПС и по чл. 150а ал. 1 ЗДвП –
управление на МПС от водач със СУМПС с изтекъл срок на валидност, жалбоподателят
С.Й. е наказан със съответстващите за тези нарушения административни наказания.
Налице е и приложена справка за нарушител/водач, която показва, че
жалбоподателят е бил правоспособен водач до 09.09.2013 г., когато е изтекъл
срокът на валидност на неговото СУМПС, както и че същият има съставени три АУАН
за нарушения по ЗДвП съответно през 2005 г., 2008 г. и 2009 г., като след това
до 2019 г. няма регистрирани нарушения на правилата за движение по пътищата. Съдът
направи служебна справка в интернет страницата на Гаранционен фонд, при която
се установи, че към 16.01.2019 г. МПС с рег. № *** липсва в активния регистър
на ППС, предоставен на ГФ от МВР. За изясняване на обстоятелствата по случая в
съдебно заседание са допуснати и разпитани като свидетели актосъставителя Т.Х.
и свидетеля по акта С.С.. Свид. Х. сочи, че с колегата му били изпратени през м.
януари 2019 г. по сигнал за настъпило ПТП в с. ***, общ. А. и при пристигането
им на мястото те видели, че участващите в ПТП автомобили са микробус и лек
автомобил. При извършената със служебния таблет справка в масивите на КАТ свид.
Х. установил, че лекият автомобил е спрян от движение, т. е. с прекратена
регистрация, поради неплащане на ЗЗ“ ГО на автомобилистите“, въпреки, че същият
в момента бил с поставени регистрационни табели. Свидетелят потвърждава, че е
съставил АУАН срещу жалбоподателя и за това, че управлява спряно от движение
МПС, че е неправоспособен и че не носи СУМПС. Същият е категоричен, че в
момента на проверката за управлявания от жалбоподателя автомобил нямало
сключена ЗЗ „ГО“ предвид липсата на поставен стикер за такава, както и според
данните от направената справка за това. Свидетелят С. също сочи, че на 16.01.2019
г. около 10.30 часа били изпратени по сигнал за ПТП в посоченото село и на
място установили, че участници в ПТП са бял микробус „Пежо“ и лек автомобил „Мазда“
като за лекия автомобил се установило, че няма сключена валидна ЗЗ“ Гражданска
отговорност“. Последното обстоятелство било установено при справка по интернет
в системата на МВР. И този свидетел си спомня, че срещу жалбоподателя били
съставени няколко АУАН. Показанията на разпитаните свидетели кореспондират
помежду си досежно значимите за делото факти, относно самите свидетели няма
данни за тяхна заинтересованост от изхода на делото, поради което и съдът
кредитира тези показания.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по
същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснато съществено
процесуално нарушение в хода на АНПроизводство, което би довело до превръщането
на НП в незаконосъобразен санкционен акт.
По отношение съставения АУАН – АУАН
е съставен от компетентно по смисъла на чл. 647, ал. 1 предл. ІІ КЗ длъжностно
лице от службите за контрол по ЗДвП, а именно младши автоконтрольор. Съставеният
АУАН притежава всички предвидени в чл. 42 ЗАНН реквизити. Същият съдържа
описание на обстоятелствата, позволяващо на визирания нарушител да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинен. Налице е съответствие между
изложените факти, в които се изразява нарушението, и дадената му правна
квалификация, като от същите е ясно, че АУАН е съставен за нарушение по чл. 638,
ал. 3 от КЗ. Ето защо АУАН е законосъобразен.
Относно обжалваното наказателно
постановление – Досежно компетентността на наказващия орган по делото е
приложена Заповед № 363з-195/25.02.2016 г. на Директора на ОД на МВР – Т., с
която на основание чл. 647, ал. 2 предл. ІІ от Кодекса за застраховането същият
е упълномощил началника на РУ на МВР – Омуртаг да издава наказателни
постановления за административни нарушения по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл. 639 от КЗ на обслужваната територия. Ето защо началникът на РУ– Омуртаг се явява
компетентен да издаде процесното наказателно постановление. При преглед на
задължителните реквизити на НП следва, че са налице всички реквизити по чл. 57
от ЗАНН. НП е издадено въз основа на съставения АУАН за нарушение по чл. 638, ал.
3 КЗ, който е изрично описан в НП с неговия бланкови номер и дата на издаване. При
това положение съдът не установи допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при издаване на обжалваното НП.
При установената липса на
допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на АНПроизводство следва да
се извърши проверка за допуснати нарушения на материалния закон. При положение,
че жалбоподателят не оспорва направената от актосъставителя и приета от АНОрган
констатация относно факта, че той е управлявал на посочените ден и място МПС,
за което не е имало сключена ЗЗ“ ГО на автомобилистите в Р България“, на
обсъждане подлежи единствения му довод, че за него не е съществувало задължение
да сключи такава застраховка при положение, че управляваното от него ППС е било
спряно от движение, а разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ регламентирала
такова задължение за притежателя на МПС, което е регистрирано на територията на
страната и не е спряно от движение. В настоящия случай АНОтговорност на
жалбоподателя е ангажирана не за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, а за
такова по състава на чл. 638, ал. 3 КЗ, съгласно който лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване
и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Хипотезисът на
последната норма предполага управление на чуждо МПС, във връзка с чието
използване няма сключена и действаща ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, а настоящият
случай е точно такъв с оглед на установените факти, които не са оспорени от
жалбоподателя. Обстоятелствата по смисъла на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, че МПС не
е регистрирано в страната и не е спряно от движение, са от значение при
установяване налице ли е задължение на собственика
на МПС да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, като за тази относимост се съди по систематическото място
на нормата – в глава четиридесет и седма „Задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите“ на КЗ, и от наименованието на тази норма „Задължение
за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите“. В настоящия случай отговорността на жалбоподателя не е
ангажирана в качеството му на лице, имащо задължение да сключи посочената
застраховка за описаното МПС, поради което и обстоятелствата дали това МПС е
регистрирано или спряно от движение не са релевантни за този казус. Към
жалбоподателя в случая не се отнасят законовите изисквания към задължено лице
по смисъла на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, а изискванията към застраховано лице по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ, съгласно който по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят
на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на
законно основание. Недвусмислено законодателят поставя изискване за
наличие на сключена ЗЗ „ГО“ за всяко МПС, което се управлява по пътищата, отворени
за обществено ползване, тъй като чрез нея се обезщетяват причинените от застрахованите
лица на трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили при
използването на МПС. Именно с това изискуемо качество на застраховано лице на
всеки водач на управлявано МПС, независимо от правото на собственост върху
последното, се свързва и посочената като нарушена в случая норма на чл. 638, ал.
3 КЗ, от чийто кръг от субекти изрично се изключват собствениците на МПС и се
визират само лицата, управляващи това МПС. Следователно без значение е
обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението управляваното от
жалбоподателя МПС е било без надлежна регистрация и е било спряно от движение. Достатъчен
за реализиране на състава на чл. 638, ал. 3 КЗ е факта, че жалбоподателят е
предприел управление на МПС, за което към този момент не е имало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Ето защо съдът намира за категорично доказан факта на
извършване на описаното в АУАН и НП нарушение, което е квалифицирано правилно
от актосъставителя и АНОрган. Наказващият орган правилно е приложил и санкционната
разпоредба на чл. 638, ал. 3 КЗ, която е същевременно и нарушена такава, като е
определил наказанието глоба в законовия размер от 400 лева. Предвиденото в
закона наказание е в точно фиксиран размер, поради което АНОрган няма
правомощието да определя сам размера му, а само да наложи същото в размера, посочен
от законодателя. Като е сторил това, АНОрган е реализирал законосъобразно и в
съответствие с материалния закон правомощието си по ангажиране на АНОтговорност
на визирания нарушител. Поради тези съображения и с оглед констатацията за
прецизност на издадените АУАН и НП от процесуална страна, съдът счита, че НП
следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0308-000017/23.01.2019г на Началника на РУ – гр. Омуртаг към
ОДМВР - гр. Т., упълномощен със Заповед № 363з-195/25.02.2016 г. на Директора на
ОД на МВР – Т., с което за допуснато нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ на С.П.Й. *** е наложено на осн. 638, ал.
3 КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Т. в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова