Р Е Ш Е
Н И Е № 111
Гр.
Сливен, 10.10.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на
прокурора Красимир Маринов
и при секретаря ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА, като разгледа
докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 98 по описа за 2023 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С
Решение № 68 от 15.05.2023 г., постановено по АНД № 20232220200092/2023 г. по
описа на Районен съд – Нова Загора, е потвърден като законосъобразен Електронен
фиш (ЕФ) серия К № 6276682 на ОД на МВР гр. Сливен, с който на Н.Р.Р., с ЕГН **********,
с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева,
на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП; и същият
е осъден да заплати на ОД МВР гр.
Сливен сума в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен
от така постановеното решение, касационният жалбоподател Н.Р.Р. го обжалва в
срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора
е постановено в нарушение на закона, обосновавайки основание по чл. 348, ал. 1,
т. 1 вр. с ал. 2 от НПК. Касаторът счита, че: ЕФ е издаден след преклузивния
3-месечен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН; с. на МПС – Д. Ф. Т. е подал
декларация на 10.08.2022 г., посочвайки че касаторът на 11.03.2022 г. е у.
процесното МПС без да представи неговото СУМПС; нямало данни дали първоначално
на с. на процесното МПС има издаден ЕФ; в обжалвания електронен фиш срещу графа
„с.“ било изписано името на касатора, който не бил с. на посоченото МПС и
неговото име следвало да бъде изписано срещу „п.“. Моли съда да отмени
обжалваното решение изцяло и да бъдат присъдени направените разноски пред двете
инстанции.
В с.з.
касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. По делото е постъпила молба-становище от пълномощник, който
заявява, че поддържа касационната жалба, като излага становището си по
съществото на спора с искане съда да отмени постановеното решение и отмени
електронния фиш като незаконосъобразен.
В с.з.
ответникът по касационната жалба ОД на МВР – Сливен, редовно призована, не
изпраща представител. В постъпило по делото писмено становище, чрез упълномощен
представител заявява, че оспорва жалбата като неоснователна и излага
становището си по същество, като счита, че не са допуснати сочените в същата нарушения.
Моли да се остави в сила обжалваният съдебен акт. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че решението на районния
съд следва да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 11.03.2022 г. в
13.22 часа в ***, по у. „С. ш.“, до „С. к.“, при въведено ограничение на
скоростта за населено място до 50 км/ч с пътен знак Д11, с автоматизирано
техническо средство АТСС ARH CAM S1, разположено в
посока за г. С., било заснето движение на товарен
автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. №******** със
скорост от 81 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ч. Заснетият товарен
автомобил бил собственост на „Д. 75“ ООД, ЕИК: *********, п. от Д. Ф. Т. – з.
п., който на 10.08.2022 г. подал декларация за предоставяне на информация по
нарушение, във връзка с чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Декларирал, че на 11.03.2022 г.
в 9.00 часа, след като се убедил, че е п. в., з. п. на територията на Република
България, предоставил товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. №*******, технически
изправен, за п. на Н.Р.Р.. Превозното средство било върнато на същата датата в
17.30 часа.
Въз основа на
горните данни бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 6276682,
в който като нарушител било вписано лицето, на което бил п. а. - Н.Р.Р.. В
издадения ЕФ е отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2 вр.
ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 400
лева.
Към доказателствата
по делото пред първата съдебна инстанция са приобщени: ЕФ серия К № 6276682; снимков
материал към ЕФ; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система № 306р-4450 за дата на използване 11.03.2022 г.; снимков
материал за местоположението на АТСС; Писмо изх.№20-00-89-1 от 30.11.2022 г. на
Българския институт по метрология ведно с Протокол за проверка №110-СГ-ИСИС/
12.09.2022 г.; справка за собственост на МПС в Централна база-КАТ; ЕФ серия К №5661472;
декларация за предоставяне на информация по нарушение, във връзка с чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП с №УРИ 1030-00-15856/ 10.08.2022 г. ведно със СУМПС №**********; Писмо
рег. №306000-10789 от 02.10.2022 г. на Началника на РУ-Нова Загора; Възражение
вх. №804000-11940 от 20.12.2022 г. на ОД на МВР-Сливен; Докладна записка УРИ
306р-227 от 04.01.2023 г.; Писмо УРИ306000-442/ 11.01.2023 г. на Началника на
РУ-Нова Загора.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че при издаването и връчването на обжалвания
ЕФ не са допуснати нарушения. Приел, че ЕФ е
издаден при напълно изяснена фактическа обстановка, предвид доказателствата,
събрани и проверени в хода на производството. Приел още, че: мястото на
извършване на нарушението е индивидуализирано
в достатъчна степен; нарушението е заснето с годно АТСС; превишението на
скоростта в ЕФ е посочено след като е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч. С
такива изводи районният съд е потвърдил електронния фиш.
Съдът, след
извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната
съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт, при следните съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата
обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни
изводи. От събраните пред първоинстанционния съд доказателствата се установява
по безспорен и категоричен начин, че на 11.03.2022 г. в 13.22 часа в ***, по у.
„С. ш.“, до „С. к.“, при въведено ограничение на скоростта за населено място до
50 км/ч с пътен знак Д11, с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1,
разположено в посока за г. С., било заснето движение на товарен автомобил
„Фолксваген Крафтер“ с рег. №******** със скорост от 81 км/ч, след приспаднат
толеранс от 3 км/ч, при което превишаването на
разрешената скорост е с 31 км/ч.
С нормата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП за водачите на пътни превозни средства е въведено задължение
при избиране скоростта на движение да не превишават посочените в същата
стойности на скоростта. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.
1, това се сигнализира с пътен знак. Неизпълнението на този законов императив е
прогласено за административно противоправно деяние в нормата на чл. 182 от ЗДвП, като съобразно ал. 1, т. 4, на водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място с превишаване от 31 до 40 км/ч, се налага наказание
глоба в размер на 400 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, ЕФ по ал. 4 се връчва на лицето по чл.
188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а от с.з. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Според нормата на
чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство.
От посочената
нормативна регламентация е видно, че за да бъде анулиран електронният фиш,
издаден на с. на МПС, с което е било извършено нарушението, е достатъчно
подаването на писмена декларация с данни за лицето, което с. на автомобила сочи
като водач на МПС към момента на нарушението и представянето на копие от СУМПС
на това лице. В случая това условие е било изпълнено от Д. Ф. Т. – з. п. на
дружеството с. на МПС - „Д. 75“ ООД, ЕИК: *********. Прилагайки нормата на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, на касатора е издаден ЕФ в качеството му на лице, на което
е бил п. за п. установения автомобил. В
касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, поради несъобразени от съда процесуални нарушения
при издаване на електронния фиш и поради несъобразяване с относимите
материалноправни норми. Настоящата касационна инстанция намира тези доводи за
неоснователни.
Твърденията на
касационния жалбоподател, свързани с неправилно приложение на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради липса на представено СУМПС, са неоснователни. Към представената по
делото пред районния съд декларация, подадена от Д. Ф. Т. – з. п. на
дружеството с. на МПС - „Д. 75“ ООД, е приложено и копие на СУМПС на
касационния жалбоподател (л.14 от делото на РС – Нова Загора). От същите
безспорно се установява, че на датата на извършване на административното
нарушение 11.03.2022 г. товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. №********
е бил п. за п. на Н.Р.Р. в 9.00 часа и е бил върнат в 17.30 часа на
същата дата.
В конкретния случай
се касае за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство АТСС ARH CAM S1. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Следователно, когато бъде установено и заснето едно
нарушение посредством техническо средство от посочения в нормата тип, се издава
електронен фиш за налагане на глоба и самото издаване на електронния фиш се
случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган. Производството по
издаване на ЕФ е специално уредено в ЗДвП и както вече се посочи установяването
на извършителя на нарушението е регламентирано в процедурата по чл. 189, ал. 4
– 8 от ЗДвП във връзка с чл. 188 от ЗДвП.
Задължителните
реквизити на електронния фиш са изчерпателно визирани в нормата на чл.189, ал.4
от Закон за движението по пътищата, според който Електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Видно от съдържанието на
процесния електронен фиш, всички тези реквизити са налице, следователно така
издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен и на законовите изисквания за
форма и съдържание, за да бъде приет за валиден санкционен акт. Съобразно
спецификата на електронния фиш, след неговото издаване не се издава АУАН или
НП, т. е. с издаването на електронния фиш се образува
административнонаказателно производство и същия подлежи единствено на връчване
на нарушителя. Поради това възраженията на касационния жалбоподател за
прилагане сроковете по чл. 34 ЗАНН са неоснователни в конкретния случай.
При горните изводи
настоящата касационна инстанция приема, че
обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява
правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените
от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както
и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият
касационен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и
релевираните отменителни основания не са налице.
По изложените
съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника
по касацията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна.
Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР –
Сливен, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Предвид
изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК,
Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68 от 15.05.2023 г.,
постановено по АНД № 20232220200092/2023 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
ОСЪЖДА Н.Р.Р., с
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на ОД на МВР – Сливен разноски
в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.