Р Е Ш Е Н И Е
№ 255 18.08.2016г. град Стара Загора
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІ
ГРАЖДАНСКИ състав
на двадесет и втори юни 2016 година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ УРУКОВ
Секретар П.Г.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ
Гражданско дело № 1096 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази
следното :
Производството е на основание чл. 135 от ЗЗД.
Настоящото
производство е образувано по предявеният от Е.Т.И. иск е с правно основание чл.
135, ал.,1 от ЗЗД, а именно за обявяване на недействителна спрямо него
извършената от първата ответница - С.Й. и втората ответницата Р.С. сделка за
покупко продажба на процесния недвижим имот, подробно описан в исковата молба.
Поради извършване на цесия с установени параметри, при която Е.И. е прехвърлил
свое вземане спрямо Й. на третото лице В.С.Б., което беше надлежно конституирано
в хода на делото като помагач на страната на ответника.
Постъпила е искова
молба от ищеца Е.Т.И. с ЕГН ********** против ответниците С.А.Й. с ЕГН **********
и Р.Х.С. с ЕГН **********, с която заявява, че в качеството му на кредитор на
първата ответница С.А.Й., което качество произхождало от това, че на 22.12.2006
г. ответницата е придобила имот, по-голямата част от който той ищецът е
заплатил. Това е станало с Постановление за възлагане на недвижим имот от
22.12.2006 г. по изпълнително дело № 20067660400370 на ЧСИ Кръстьо Ангелов,
рег. №766 на КЧСИ с район на действие ОС Ст.Загора, с което ответницата Й. била
придобила собствеността върху недвижим имот механа, находящ се на сутеренния
етаж от жилищна сграда находяща се на
ул. “********” №44 със застроена площ 168 кв.м. заедно с вход механа със
застроена площ 10.20 кв.м.
Ищецът заявява в
исковата си молба, че този недвижим имот е бил възложен на ответницата С.А.Й.
от ЧСИ Кръстьо Ангелов за сумата от 205 000 лв., като част от тази сума, а
именно 184 500 лева е била заплатено от ищеца чрез банков превод от Първа
Инвестиционна банка на 21.12.2006 г. по сметка на съдебния изпълнител, преди
възлагането на имота. Сумата била част от отпуснатия му от Първа Инвестиционна
банка кредит в размер на 100 000 евро. Заявява, че в резултата на
представените от него средства ответницата с придобиването на процесния имот се
е обогатила със стойността на придобития имот, като по-голямата част от цената
на имота 184 500лева е заплатена от него ищеца.
Считано от 22.12.2006 г. ищцата е
била собственик на недвижим имот: Апартамент № 32 находящ се на ул. “********”
№ 5 ет.8 със застроена площ 63,86 кв. м. заедно с прилежащото му избено
помещение № 27 и таванско помещение № 28 заедно с 2,636% идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху дворното място
като Видно от Нот.акт №149, т.У,
рег.№6577, дело №664/19.12.2007г. на нотариус
Маргарита Илиева, с
реквизити на Агенцията
по Вписванията, вх.рег.*************от ************г., акт №88, т.ХLVІ,
дело №11669/2007г., първата ответница С.А.Й., е учредила право на ползване на
1/2-една втора идеална част, върху описаният по-горе недвижим имот
на П.И.П., ЕГН:**********. т.е. допълнително (извън двете ипотеки) е обременила с вещна тежест процесния имот. До 16.03.2011г., първата ответница е била собственик на описания по-горе недвижим
имот, подробно описан в Нот.акт № 86 т.І рег.№1570 дело№74/16.03.2011г.
на нотариус Маргарита Илиева с реквизити на Агенцията по Вписванията
вх.рег.2176 от 16.03.2011г., акт № 114, т.VІ, дело.1173/2011г.На 16.03.2011г. първата ответница С.А.Й.
е извършила отчуждителна сделка в полза
на втората ответница Р.Х.С..
Сделката е във формата на нотариален акт №86, т.1, рег.№1570, дело
№74/16.03.20Пг. на нотариус Маргарита Илиева с реквизити на Агенцията по Вписванията вх.рег.2176 от 16.03.2011г., акт
№ 114, т.VІ, д. 1173/2011г. и в
същият е описан недвижимият имот предмет на настоящият иск.
Видно от първоначалния
нотариален акт, при закупуването на имота през 2006г., ответницата С.А.Й.
е ползвала два кредита от„Уникредит Булбанк" АД гр.София:
първия в размер на 18072,00 ЕВРО, обезпечен с вписана
законна ипотека в полза на „Уникредит Булбанк" АД гр.София върху имота и втория в размер на 27000 ЕВРО, обезпечен с вписана договорна ипотека в полза на „Уникредит Булбанк" АД гр.София, (видно
от справка от имотния регистър по партидата на първата
ответница пор.№ 50 и 51).
Предвид гореизложеното, моли съда след установяване на горните обстоятелства, да постанови решение, с което да обяви за недействителна спрямо него
ищеца Е.Т.И., кредитор на първия ответник С.А.Й., извършената от ответниците С.А.Й. и Р.Х.С., с нот.акт № 86, т.1, рег.№1570, дело №74/16.03.2011г. на нотариус Маргарита Илиева с реквизити на Агенцията по Вписванията
вх.рег. № 2176 от 16.03.2011г., акт № 114, т.У1, д.1173/2011г., увреждаща сделка - покупко-продажба
на недвижим имот Апартамент № 32,ул.”********” №5, ет.8 собственост преди отчуждаването на длъжника му С.А.Й., подробно описан в исковата молба.
По делото в
законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК са постъпили двата писмени
отговора и от двете ответници по делото, както следва:
Относно
доказателствените искания в отговора на исковата молба от първия ответник С.А.Й.
счита, че предявения от ищеца иск, с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД се
явява недопустим и респективно неоснователен, поради което го оспорва изцяло.
Твърди, че ищеца няма качеството на кредитор спрямо нея и за да има това
качество ищецът трябвало към момента на сделката да има ликвидно и изискуемо
вземане. В тази връзка счита, че настоящето производство било преждевременно заведено,
като неговото провеждане би било допустимо само ако гр. д. №1095/2011 г. на ОС
– Ст.Загора е приключило с влязло в сила осъдително решение срещу нея. В тази
връзка моли съда да прекрати производството по настоящето дело, поради
недопустимост на иска – същият бил преждевременно заведен и при липсата на
правен интерес, като в този случай моли да й бъдат присъдени и направените по
делото разноски.
По това процесуално
искане съдът е намерил, че на първо място следва да изиска официална справка от
Гражданското деловодство на ОС – Ст.Загора дали има заведено гр. дело
№1095/2011 г., кои са страните по същото и какъв е предмета, ако има заведено
такова, за което следва да се изпрати и съответното официално писмо от
настоящия съдебен състав. Едва след получаването на официалния отговор съдът
следва да се произнесе по това искане,като намира, че към настоящия момент е
неоснователно. Видно от изисканото и съответно приложено по настоящото дело гр.
дело под № 1095/2011 год. по описа на ОС-Стара Загора същото дело е приключило
с влязло в сила Решение.
На следващо място,
първата ответница счита, че иска е изцяло неоснователен, по съображенията й,
подробно изложени в писмения й отговор на л.1, 2 и 3 от същия.
На основание
чл.131, ал.3 от ГПК е направила следните доказателствени искания, които са били
съответно уважени от съда в хода на процеса а именно:
Съдът е назначил съдебно
– графологична експертиза, която да отговори на въпроса дали документите,
носещи нейните данни, като име и подпис и касаещи придобиването на имот,
представляващ механа, предмет на изп. дело №20067660400370 на ЧСИ Кр. Ангелов
са изготвени и подписани от нея.
Също така съдът е назначил
съдебно – графологична експертиза, която да отговори и на въпроса дали
документите, касаещи декларирането пред дан. служби на имот, представляващ
механа – предмет на изп. дело №20067660400370 на ЧСИ Кр. Ангелов са изготвени и
подписани от нея.
Също така съдът е изискал
и официална справка от РП – Ст. Загора, подала ли е жалба във връзка с
действията на ищеца спрямо нея по отношение на процесния имот – механа, както и
на каква фаза е производството. Същата била относима към въпроса – Има ли
качеството на кредитор спрямо нея ищеца или се касае за неправомерни действия,
чрез които е придаден вид, че му дължи определена сума пари.
Относно
доказателствените искания в отговора на исковата молба от втория ответник Р.Х.С.
същата счита, че предявения от ищеца иск, с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД се явява недопустим и респективно неоснователен, поради което го оспорва
изцяло.
Твърди, че в
петитума на иск. молба се иска не както било по закон да бъдат обявени за
недействителни спрямо ищеца действията, с които длъжникът го увреждал, а се
искало да се обяви за недействителна спрямо ищеца извършената от ответниците
сделка за покупко-продажба на недвижим имот, подробно посочен в иск. молба.
Твърди, че реално налице били два иска, за които била заплатена само една ДТ.
Следвало иск. молба да се остави без движение в тази насока.
По това процесуално
искане съдът е приел, че съобразно петитума на иска, ищецът моли съда да
постанови решението си, с което да обяви за недействителна спрямо него Е.Т.И.,
кредитор на първия ответник С.А.Й., извършената от ответниците С.А.Й. и Р.Х.С.
с нот. акт №86, том І, рег. №1570, н.д. №74/16.03.2011 г. с реквизитите на АП с
вх. Рег. №2176/16.03.2011 г., акт №114, том VІ, дело №1173/20111 г., на
нотариус М.Илиева,увреждаща сделка – покупко-продажба на следния недвижим имот,
собственост преди отчуждаването на длъжника му С.А.Й., подробно описан в иск.
молба. Поради това и съобразно разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, която
гласи, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда съдът намира, че така предявеният
иск е само един. Няма два иска и се иска отмяната на една единствена сделка за
покупко-продажба, сключена между двете ответници по делото, поради което е
внесена и дължимата ДТ от 619.97 лв., която се явява ¼ от данъчната
оценка на процесния имот от 61 996.40 лв., поради което това искане е било
оставено без уважение, като
неоснователно. Същите съображения и доводи се споделят изцяло от настоящия съд
и към момента на изготвянето на съдебната Решение по делото.
Също така счита, че
иска е изцяло неоснователен, по съображенията подробно изложени на стр.1 и
стр.2 от нейния писмен отговор.
В този смисъл са и пледоариите на
процесуалния й представител, както и писмената му защита по делото.
В хода на
съдебното производство, като страна в процеса бе конституиран и В.С.Б., като
трето лице-помагач на страната на ищеца. Като основание за неговото констититуиране е писмо до първата ответица,
с което същата е уведомена, че е извършена цесия на задължението й към И., като
същото е прехвърлено на Б.. Пред съда действително не бе представен договор за
цесия, за да се прецени доколко Б. има правен интерес от изхода на делото, като
по реда на чл. 176 ГПК бяха дадени отговори от И. и Б., че двамата са правели
свои прихващания по стари техни сделки и тъй като И.
дължал на Б. 184 500лв. прехвърлил вземането си към Й. на Б. и което вземане е
на почти същата сума.
С Определението си
от датата 12.08.2016 год. на основание чл.228, ал.3 от ГПК съдът е конституирал
като трети ответник по делото и лицето М.В.С. в качеството му на законен съпруг
на втората ответница Р.Х.С.. Същият чрез пълномощника си адв. М. оспорва иска,
като моли съда да постанови Решение, с което изцяло да отхвърли иска като
неоснователен по съображенията подробно изложени в депозирания от него по
делото писмен отговор и съответно писмена защита.
След като
се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка
една от страните по делото, със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, със заключението на съдебно- счетоводната експертиза, и с
приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита
за изяснено и доказано следното :
ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ
НА ИСКА:
Ищецът И. се явява кредитор на първата
ответница С.А.Й. съгласно изисканото и приложено гр. дело под № 1095/2011 год.
по описа на ОС-Стара Загора, което е приключило с влязло в законна сила съдебно
Решение. С последното ответницата
е осъдена да заплати на
ищеца сумата от 184 500 лв., ведно със законна лихва и всички разноски по
делото. Делото се е водило между същите страни – ищеца И. и първата ответница Й..
Налага се извода, че предвид тези
ново настъпили обстоятелства за ищеца е налице правен интерес от завеждане на
т.нар. Павлов иск по чл.135 от ЗЗД.
ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :
Предвид поставените от законодателя
условия за предявяване на отменителния иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД длъжникът и
първа ответница С.А.Й. е извършила действията, увреждащи ищеца Е.Т.И.. За
увреждането на интересите на ищеца са знаели и третите лица – останалите 2-ма
ответници Р.Х.С. и М.В.С., както и третото лице–помагач В.С.Б..
В
тази връзка съдът намира, че е налице първи елемент от фактическия сътав на
чл.135 от ЗЗД, а именно: Ищецът има качеството на кредитор на първата
ответница - това е така, защото с влязло в сила решение по гр.д. под № 1095/2011г. на
ОС Стара Загора (между същите страни) ответницата е осъдена да заплати на
ищеца сумата от 184 500 лв. ведно със законна лихва и разноските по делото. Без
значение за изхода на делото е обстоятелството, че това вземане на ищеца към
първата ответница е било цедирано в хода на настоящия процес. Още повече, че правоприемникът на вземането В.С.Б. е конституиран (по негово
искане) като трето лице - помагач на страната на ищеца. И двамата - и ищеца
(като носител на материалното право към момента на завеждането на иска) и третото лице помагач (като приобретател на това право в хода на висящия процес) имат общ правен интерес от успешното провеждане на този отменителен
(„павлов") иск, който ще им отвори пътя към за удовлетворяване на притезанието.
Вярно е обстоятелството, че към 2011г. едновременно със завеждането на настоящия иск вземането на ищеца е било заявено в друг процес, в който е
подлежало на установяване и присъждане, но това е допустимо от законова гледна
точка, защото чл.135 от ЗЗД говори за „Кредитор", а не за „Кредитор с
ликвидно и изискуемо вземане". В подобен смисъл е и съдебната практика –Решение
под № 1562 от 20. V. 1982 г. по гр. д. № 805/82г., 1 Г.О. на ВС -
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1982 г., С, Наука и
изкуство, 1983 г./.
Настоящият съд действащ като първоинстанционнен такъв намира, че е налице и
втората законова предпоставка на разпоредбата на чл.135 от ЗЗД, а именно втория елемент:
Безспорно {видно от приложения нотариален акт под №86,
т.1, рег.№1570, дело №74/16.03.2011г. на нотариус Маргарита Илиева с реквизитите
на Агенцията по Вписванията вх.рег.№ 2176 от 16.03.2011г., акт №114, т.VІг д.1173/2011г.) на 16.03.2011г. първата
ответница С.А.Й. е извършила отчуждителната
сделка в полза на втората
ответница Р. Х. С.. Т.е.
налице е увреждаща по
смисъла на закона
отчуждителна сделка, намаляваща имуществената сфера
на първата ответница,
от 16.03.2011г„ с която първата ответница отчуждава в полза на
втората процесния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА - апартамент №32 (тридесет и две), находящ се в гр.
Стара Загора, на ул.„********" № 5 (пет), разположен на 8 /осми/ жилищен етаж
от масивна жилищна сграда, със застроена площ на апартамента 63,86 кв. м. (шестдесет и три цяло и осемдесет и шест стотни квадратни метра), състоящ
се от: спалня,
дневна, кухня, баня с тоалетна антре и тераса, при граници:
от изток -апартамент №31 и улица; от запад - двор; от север - апартамент №31 и
стълбище; от юг- хотел и двор,
които самостоятелен обект е с идентификатор №68859.516.503.1.32 (шестдесет
и осем хиляди
осемстотин и петдесет,
петстотин и шестнадесет, петстотин и три, едно, тридесет
и две), с предназначение: жилище, апартамент на едно ниво
със съседни самостоятелни
обекти е сградата:
на същия етаж:
обект №68850.516.503.1.31 и
обект №68850.516.503.1.29; под обекта: обект №68850.516.503.1.27 и обект
№68850.516.503.1.28 над обекта:
няма, заедно с
прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №27 (двадесет и седем), със застроена
площ 3,52 кв. м. (три пяло и
петдесет и две стотни квадратни метра), при граници: от изток-мазе №26:
от запад-мазе №28; от север общо помещение и
от юг -двор, заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 28 /двадесет и осем/, с площ
от 3,40кв.м. (три цяло и четиридесет стотни квадратни метра), при граници: от изток-улица; от запад-таван №29; от
север таван №32 и от юг-коридор, заедно
с 2,636%-/две цяло шестстотин тридесет и шест хилядни процента/ идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху дворното място,
представляващо УПИ 1-ЖС /първи за летищно
строителство/ от кв.48 /четиридесет и осем/
по плана за регулация, в което е построена сградата, представляваща сграда №1- /едно/, разположена в поземлен имот с
идентификатор №68850.516.503 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет; петстотин
и шестнадесет, петстотин и
три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора,
одобрен със заповед №РД-18-1 от
07.01.2008г. на Изпълнителния директор
на Агенцията по
геодезия, картография и
кадастър.
Без съмнение ефекта от сделката е свиване и очевидно намаляване на
имуществената сфера на първата ответница и намаляване на
нейната активна част, което несъмнено ще възпрепятства
удовлетворяването на ищеца като неин кредитор. С изповядването на
сделката увреждането е факт.
Съдът приема , че е налице и третия елемент от фактическия сътав на чл.135 от ЗЗД: И двете страни по увреждащата сделка са знаели за
увреждането:
- и първата ответница Й., която е имала съзнанието, че с паричната
сума от 184 500лв. (платена от ищеца през декември 2006г. по сметка
на ЧСИ Кръстьо Ангелов), тя се е облагодетелствала като е придобила недвижим имот, от
който е реализирала в началото
доходи от наем, а впоследствие на по-късен
етап възмездно е отчуждила. Тук установителното
действие на мотивите по гр.д. под № 1095/2011 г. на ОС
Ст.Загора обвързва ответницата Й., която е била страна
в това производство) и всъщност всичките
й възражения, че не била подписала част от документите по
придобиването са преклудирани и погасени от силата
на присъдено нещо /СПН/, с което се ползва решението по гр.д. под № 1095/2011г. на ОС Ст.Загора - в мотивите съдът съвсем
правилно приема, че след като се е ползвала от правата по
придобивката сделка, и след като е получавала доходи от така
придобития имот (наеми, които дори е декларирала като доходи и им е заплащала съответния данък), то първата ответница с действията си е
санирала (приела е последиците от) извършените от нейно име
действия и в този смисъл последващото разпореждане с имота е
категорично доказателство за това. Поради тази причина в
настоящия процес е недопустимо тези нейни възражения да се
заявяват и преразглеждат отново, тъй пределите на СПН се разпростира и върху тях по аргумент от разпоредбата на чл.298, ал.4 от ГПК.
В този смисъл съдът счита, че съзнание за увреждането е имала и втората
ответница Р.С.. В тази насока са нолице категорични доказателства, то които може да се
направи убедителния извод за това, а именно:
- директно доказателство за съзнанието за увреждане на ответницата Р.С. може да се получи от свидетелските показания на св.И.И.: (Протокола от откритото с.з. от 28.04.2015г.): „С Р. сме врата до врата от две
години, на ул."******" №6". И
по-долу „В началото .... и казах „какво ще правим с тебкато сега се съдим и като сме врата до врата", и тя ми каза „защо
ми трябваше да се хвана на акъла на моята
братовчедка". Щом ми каза това е ясно и останах с впечатление като братовчедка й е прехвърлила апартамента, защото знае, че С. дължи пари на брат ми." А преди това свидетелят уточнява: „...« знам, че са втори или трети
братовчедки. Така си казват „братовчед", „братовчедке', не си
говорят на имена." От показанията на свидетеля става ясно,
че втората ответница пред едно трето лице (в случая свидетеля И.)
практически е признала, че знае за проблема (дълга) на С.Й. и че се е опитала да помогне като ..придобие" собствеността й уж като трето добросъвестно лице, за което обаче вече съжалява, защото облага за себе си не е получила, а има статута на ответник в съдебен процес.
Съдът възприема, че релевантно в случая е обстоятелството, че
ответниците имат родствена връзка, макар и непопадаща в презумпцията на чл. 135 ал.2
от ЗЗД, но говореща за несъмнена близост в
отношенията им - наричат се „Братовчедке" и са такива по признание на С.Й., направено пред св.Н.,
т.е.достатъчно близки са да си споделят проблемите, в това число и опасността
за С. да загуби жилището си, защото
дължи пари на Е.. Данни за това идват както от цитирания свидетел И. (по-горе), така и от св.Н.Н.: „..(който говорейки за Р.С. казва в показанията си пред съда
...."Имат магазин за бои и лакове и често пъти съм я виждал да се отбива при С. в Заложната къща и си викат една на друга
„братовчед”'. Дори съм питал С. защо си викат така
и тя каза, че „ние сме братовчедки". Мисля, че такъв отговор ми беше даден. Р. и до ден днешен си работи в този
магазин. Този магазин е на
триъгълник и на около 30 м от адреса, където живее С.". Значи освен, че са братовчедки, първата и втората ответница се
виждат почти ежедневно, защото там, където живее първата, там, в
същата сграда работи и втората, при това от години.
В
този ред на мисли третият аргумент за това, че сделката е увреждаща и цели
точно това - да увреди интереса на кредитора, е избраната от първата и
втората ответници цена,
която да посочат в нея - 62000лв.: 1/ от една страна тя е само с 3.60лв. по-различна от данъчната оценка (61996,40лв.), върху която така или иначе се събират таксите за
местен данък и нотариус - следователно има закръгляне към „базата"; 2/ от друга страна тази посочена цена на сделката е
значително по-ниска от реалната пазарна цена на
един имот, който няма вещни тежести; 3/ от трета
страна обаче този имот има вписани договорна ипотека на 22.12.2006т.
за 27000 ЕВРО и законна ипотека от същата дата за 18072 ЕВРО (общо над 45 000 евро), както и пожизнено право
на ползване на едно трето лице - П.И.П., който изобщо не
е възрастен човек -ЕГН:********** - под 40
г. към момента на изповядване на сделката и определено по-млад
от втората ответница с ЕГН:********** и третия ответник с ЕГН:**********.
При това не се е отказал от правото си на ползване дори към настоящия момент. Тези тежести са все сериозни спирачки имота да бъде продаден на свободния пазар и за него лесно да се намери купувач. Именно
поради тази причина и вещото лице като обследва реалната пазарна цена на процесния
имот стига до извода, че тя е отрицателна величина - минус 7148,90лв. Това изглежда като правен абсурд, но вещото лице Ю.К.
го обясни в с.з. ясно и просто, но точно: (Протокол от с.з. от 25.11.2015г.) „Тежестите върху имота надхвърлят стойността на имота". Тежестите са толкова големи, че те
изконсумират цялата пазарна стойност на имота. Така да се каже С. би трябвало да го дари на някого, за да се „отърве", а
не да иска пари за него. Никой разумен човек не би платил пари
за имот с толкова тежести. Но „братовчедката" се е съгласила да
твърди, че е броила живи пари за него.
- видно от икономическата експертиза на експерта Ив.А. - вноските по ипотеката
на имота продължава да заплаща първата ответница, а не втората, каквато воля има изразена в нотариалния акт. Следователно с поведението си
и двете ответници демонстрират противното на договореното и
на обичайното -купувачът да е този, който плаща. В случая
продавачът продължава да си плаща за тежестите върху имота. Това
също говори, че сделката не е действителна продажба, а само
увреждаща такава - единствено и само да се промени собствеността и
тя да не е на името на С.А..
- изобличаващ
за двете ответници факт е обстоятелството, че посочената сума в процесната сделка, която втората ответница
трябва да заплаща на банката 48
764лв. (а всъщност го прави първата) съответства само на единия кредит - този по договорната ипотека за 27 000
евро. Другият кредит със законната
ипотека (за 18 072 евро) се премълчава - следователно той остава да се заплаща също от отчуждителката. Ако трябваше да
бъде описан и той като задължение на
купувача, щеше да се стигне до извода на вещото лице К.- че тежестите са с по-голям размер от пазарната
стойност на самия имот.
- нормално е след една продажба новият собственик да покаже статута си на собственик. Нищо такова обаче не се случва: нито „новия" собственик
променя адресната си регистрация, нито „стария" я променя. Първата
ответница остава с адресна регистрация в процесния имот до
възобновяването на производството по настоящото дело
(след спирането му). Явно нито втората ответница е имала намерение да става реален собственик на процесния имот, нито първата е целяла да се освободи от собствеността си реално.
-
всъщност първата ответницата явно не е имала никакви
намерения наистина да отчуждава
апартамента си, защото
от март 2011г. (когато
уж се сменя собствеността)
и до настоящия момент тя ефективно си живее в него и по никакъв начин не демонстрира, че се намира в чужд
имот. Напротив - поведението й е на собственик. Впрочем тя и за такъв се е представила на св.К.К., чиито показания могат и следва да бъдат
съобразени по реда на чл. 235 ал.3
от ГПК. Заявила е на свидетеля К.К., че е собственик на апартамент 32
(процесния). Св.К.: „... През м.08 започнахме ремонта. Това е касиерката на нашия блок /говори за ответникът
С.Й./, тя каза, че е собственик на 32 апартамент и
ако има нещо за заплащане, при нея... " и по-долу: „Каза, че е
собственик на ап.32, на ет.8 и да плащаме при нея"; Освен това свидетелят е забелязал, че името й („С.Й.")
стои на вънеца на жилището с № 32. (т.е.
няма промяна от 2007г. насам).
Съдът след анализа на доказателствата, констатира факта, че С.Й. живее в
имота като собственик са възприели и други лица: св.Н.,*** казва: „...Виждам я всеки ден, но последно време около
месец не съм я виждал. Разхожда
си кученцето, пазаруваме в кварталния магазин, виждам я всеки ден....*' Впрочем
подобни показания дават и разпитаните в с.з. на 22.06.2016г. свидетелки, посочени от самата ответница Й. - домоуправителка и бивш касиер на блока.
Освен това съдът на основание чл.235 ал.3 от ГПК може и следва да съобрази
и обстоятелствата, развили се след завеждането на делото, които са от значение за спорното право. Такива се явяват 1/ Поведението_на__първата ответница__-продължава да демонстрира статута си и самочувствието си на собственик на
имота - заявила е на свидетеля К.К., че е собственик на апартамент 32 (процесния); Името й продължава да стои на звънеца на жилището, както е стояло от 2007г. насам; изпълнява длъжността касиер на етажната собственост,
като лице, което е собственик на обект в етажната собственост. 2/ Съдът следва да разгледа и съответно да вземе предвид поведението и на_втората .ответница - тя няма претенции към владението
и ползването на
имота; не получава наеми от същия; по никакъв начин не предявява
правата си на собственик върху имота; не е извършвала ремонт; не участва в заплащането на вноските към етажната
собственост и не извършва всички останали
действия, които я характеризират като истинки собственик на имота, за какъвто я
сочи именно процесната и атакувана от ищеца сделка.
Също така следва да бъдат преценени и признанията на втората
ответница при отговор на въпросите по чл.176 от ГПК, че С.Й.
продължава да живее в жилището и че живее в същото БЕЗ
НАЕМ. Този признат факт буди много въпроси: ако наистина си придобил
възмездно имота, защо на същото това лице, на което е записано, че си
броил пари не претендираш наем ? Значи
по-логичното е да си придобил имота БЕЗВЪЗМЕЗДНО, т.е. не си дал никакви пари, затова и не искаш никакъв наем. С оглед на казаното процесната сделка прилича на симулативна и то при условията на абсолютна симулация, но
това е нещо, което има значение във вътрешните отношения между
ответниците. От позиция на кредитор сделката е изцяло
увреждаща при съзнание за увреждане на двете страни по нея (двете ответници).
И това се доказва както от преките изявления на втората ответница пред
трети лица, така и от многобройните косвени доказателства, които в своята
съвкупност водят до безалтернативния извод, че и отчуждителката и
приобретателката са били наясно, че извършват увреждаща сделка по
отношение на ищеца.
Доказани се явяват и твърденията,
направени в т.V от исковата молба, че вторият
ответник Р.Х.С. е НЕДОБРОСЪВЕСТЕН приобретател на процесния имот, собственост до 16.03.2011г. на
първата ответница, до който извод се стига по следните съображения: 1/ Р.Х.С. придобива имот не на пазарна цена
(която е отрицателна стойност), а на измислена, нереална цена; 2/Двете
ответници Р.Х.С. и С.А.Й. са в
близни приятелски отношения от
много години, като освен това са в родство, макар и по-далечно; едната работи там, където другата живее; 3/ След продажбата на
имота първата ответница С.А.Й., продължава да живее в имота, а
„купувачката" продължава да живее на старият си адрес; 4/ След продажбата на имота двете ответници не са
променили постоянният си или настоящ
адрес; 5/Недобросъвестността на Р.Х.С.,
произтича и от това, че същата придобива имот, върху който с нот.акт
№149, т.У рег.№6577, дело № 664/19.12.2007г.
на нотариус Маргарита Илиева с реквизити на Агенцията по Вписванията вх.рег.15814 от 19.12.2007г., акт №88,
Т.Х1Л/1, д.11669/2007г., има учредено право
на ползване на %-една втора идеална част, върху описаният недвижим имот на П.И.П., който е с 5 години по-млад от втората
ответница. Ноторно известно е, че никой
не купува имот, заедно с ползвател, освен ако последния не се откаже от правото
си на ползване или не е починал. След
сделката и до настоящия момент не е последвал отказ от правото на ползване от страна на ползвателя П.И.П.
по реда на чл.100 от ЗС, което е
обичайна практика при действителните продажби на имоти, обременени с право на ползване. 6/ Ответница Р.Х.С. няма и не може да
удостовери доходи, съответстващи на направените от нея разходи във връзка с
придобиването на процесния апартамент. Тъй като
това е отрицателен факт, то ответницата трябваше да доказва положителния факт на доходите си. А тя не
направи дори опит за това. 7/ Ответницата Р.Х.С. „придобива" процесния имот и с още две тежести: законна ипотека в полза на „Уникредит Булбанк" АД
гр.София, вписана на 22.12.2006г. и договорна ипотека, учредена от първата ответника в полза на „Уникредит
Булбанк" АД гр.София, вписана
също на 22.12.2006г. на обща стойност над 45 000 евро.
Тъй като
процесната сделка е извършена само между първата и втората
ответници, без съпругът на втората да е участвал в извършването й, както и
поради обстоятелството, че същия е станал съсобственик при условията на СИО
само по силата на брака си с втората ответница, то за настоящия
процес е без значение дали и третия ответник е знаел за увреждането
- достатъчно е, че подобно съзнание демонстрират първата и втората ответници.
Всички
тези доказателства в своята съвкупност (писмени, гласни и експертни)
дават основание да се направи категоричния и единствено възможен извод за недобросъвестност
(съзнание за увреждането): както на първата ответница С.Й., така и на втората ответница Р.С..
Следователно към
момента на отчуждителното си действие (16.03.2011г.) както на първата ответница С.А.Й., така и на втората ответница Р.Х.С. са
имали пълното съзнание, че първата от тях е длъжница на ищеца. Това ги е и мотивирало да предприемат
действията за намаляване на имуществото на първата ответница, за да лишат ищеца от възможността да се
удовлетвори от това имущество.
С оглед на гоеизложеното съдът приема, че са
налице и трите елемента от фактическия състав на Павловия иск, които са доказани при условията на пълно и главно
доказване. Поради което и искът се явява
основателен и като такъв следва да
бъде уважен ведно с всички последици от това.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца ****** Т.И. направените от последния
разноски по делото до настоящия момент общо в размер на 3 080.00 лв., от които
ищецът е заплатил по делото разноски за Държавна такса в размер на общо на 630,00
лв. /л.2 и 3 от делото/, за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. /съгласно
договора за правна защинта и съдействие от 06.12.2016 год. по делото/ за
възнаграждение на 1 бр. адвокат- пълномощник по делото адв. М. *** и за внесен
депозит и възнаграждения за вещото лица от СИЕ и СТЕ по изготвените две писмени
заключения- 450 лв., или общо разноски в размер на 3 080,00 лв. по това дело, съответно заплатени
от ищеца.
По отношение
на третото лице-помагач В.С.Б. съгласно разпоредбата на чл.223. ал.1 от
ГПК Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице
и насрещната страна. Според ал.2 Това, което съдът е установил в мотивите на
решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на
която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че
страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба
небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или
доказателства.
По
отношение на разноските съобразно чл. 78, ал.10 от ГПК на третото лице помагач
не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите
процесуални действия. В конкретния случай съдът намира, че в полза на третото
лице помагач Б. не следва да бъдат присъждани разноски, като същият с процесуалните
си действия не е предизвикал извършването на разноски за някоя от страните по
делото.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание 135, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, Окръжен съд- гр.Стара Загора
Р Е
Ш И :
обявявА за недействителна спрямо ищеца Е.Т.И. с ЕГН ********** *** и със
съдебен адрес ***, кредитор на
първия ответник С.А.Й. с ЕГН **********,*** извършената от ответниците С.А.Й., с посочени по-горе данни
и Р.Х.С. с ЕГН ********** *** с нот.акт № 86, т.1, рег.№1570, дело №74/16.03.2011г. на нотариус
Маргарита Илиева с реквизити на Агенцията по Вписванията вх.рег.2176 от 16.03.2011г., акт № 114, т.VІ,
д.№ 1173/2011г., увреждаща
сделка - покупко-продажба на
недвижим имот Апартамент № 32,ул.”********” №5, ет.8 собственост преди отчуждаването на
длъжника му С.А.Й.,
подробно описан в исковата молба, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА - апартамент №32 (тридесет и две), находящ се в гр.
Стара Загора, на ул.„********" № 5 (пет), разположен на 8 /осми/ жилищен етаж
от масивна жилищна сграда, със застроена площ на апартамента 63,86 кв. м. (шестдесет и три цяло и осемдесет и шест стотни квадратни метра), състоящ
се от: спалня,
дневна, кухня, баня с тоалетна антре и тераса, при граници:
от изток -апартамент №31 и улица; от запад - двор; от север - апартамент №31 и
стълбище; от юг- хотел и двор,
които самостоятелен обект е с идентификатор №68859.516.503.1.32 (шестдесет
и осем хиляди
осемстотин и петдесет,
петстотин и шестнадесет, петстотин и три, едно, тридесет
и две), с предназначение: жилище, апартамент на едно ниво
със съседни самостоятелни
обекти е сградата:
на същия етаж:
обект №68850.516.503.1.31 и
обект №68850.516.503.1.29; под обекта: обект №68850.516.503.1.27 и обект
№68850.516.503.1.28 над обекта:
няма, заедно с
прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №27 (двадесет и седем), със застроена
площ 3,52 кв. м. (три цяло и
петдесет и две стотни квадратни метра), при граници: от изток-мазе №26:
от запад-мазе №28; от север общо помещение и
от юг -двор, заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 28 /двадесет и осем/, с площ
от 3,40кв.м. (три цяло и четиридесет стотни квадратни метра), при граници: от изток-улица; от запад-таван №29; от
север таван №32 и от юг-коридор, заедно
с 2,636%-/две цяло шестстотин тридесет и шест хилядни процента/ идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху дворното място,
представляващо УПИ 1-ЖС /първи за летищно
строителство/ от кв.48 /четиридесет и осем/
по плана за регулация, в което е построена сградата, представляваща сграда №1- /едно/, разположена в поземлен имот с
идентификатор №68850.516.503 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет; петстотин
и шестнадесет, петстотин и три) по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрен със заповед №РД-18-1
от 07.01.2008г. на
Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
ОСЪЖДА ответниците С.А.Й. с ЕГН **********,*** и Р.Х.С. с ЕГН ********** *** и М.В.С. с ЕГН **********
с адрес *** да заплатят на ищеца Е.Т.И. с
ЕГН ********** *** и със съдебен адрес ***, сумата общо в размер на 3 080,00 лв. /три хиляди и осемдесет лева/,
представляващи направените от ищеца разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщаването му на всяка от страните с въззивна
жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :