Присъда по дело №793/2024 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 27
Дата: 13 май 2025 г.
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20245640200793
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 19 септември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 27
гр. гр. Хасково, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Наказателно дело частен
характер № 20245640200793 по описа за 2024 година
и след като обсъди събраните доказателства поотделно и в съвкупност
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата С. Н. Ю., ***************, ЕГН: **********
за виновна в това, че на 04.04.2024 г. в град М., обл. Кърджали казала нещо
унизително за честта и достойнството по отношение на И. П. Б., ЕГН:
**********, в нейно присъствие в Тъжба, вх. № 899/04.04.2024 г. на РС -
Момчилград, а именно, че в думите на тъжителя: „прозира ехидна усмивка и
злоба“; „нагла смелост“ и „своеволна провокативна измислица от нейна
страна с цел шантажиране на Ръководството на съда, прокурора, личността
ми“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради което и на
основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 78а от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност, като й НАЛАГА административно наказание „Глоба” в размер на
1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА С. Н. Ю., с адрес: с. Б., обл. Кърджали, ул. „*****, ЕГН:
********** да заплати на И. П. Б., с адрес; град К., ул. „****, ЕГН:
********** сумата в размер на 1500.00 лева представляваща обезщетение за
1
причинени от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано като престъпление
по чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 04.04.2024 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД
за разликата от уважения до пълния предявен размер от 15000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА подсъдимата С. Н. Ю., с адрес: с. Б., обл. Кърджали, ул.
„****, ЕГН: ********** да заплати на И. П. Б., с адрес; град К., ул. „****,
ЕГН: ********** сумата в размер на 2762.00 лева, представляваща направени
по делото разноски за заплащане на държавна такса и за възнаграждение на
упълномощен по делото адвокат в качеството на повереник.
ОСЪЖДА подсъдимата С. Н. Ю., с адрес: с. Б., обл. Кърджали, ул.
„*****, ЕГН: ********** да заплати по сметка на РС – Хасково сумата в
размер на 60 лева, представляваща държавна такса съобразно уважения
размер на гражданския иск, както и сумата в размер на по 5.00 лева –
държавна такса за всяко служебно издаване на изпълнителен лист по делото.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от датата на обявяването й в съдебно
заседание – 13.05.2025 г.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 27 от 13.05.2025 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.ч.х.д. №793 по описа за 2024 година.

Производството по НЧХД № 793/2024 г. по описа на Районен съд -
Хасково е образувано по тъжба от И. П. Б. от град Кърджали против С. Н. Ю.
от с.Бенковски, обл.Кърджали, с която последната е привлечена към
наказателна отговорност и с Разпореждане на съдията – докладчик от
24.09.2024г., по което е допуснато уточнение с протоколно определение от
21.11.2024г. - предадена на съд за това, че на 04.04.2024 г. в град Момчилград,
обл. Кърджали, казала нещо унизително за честта и достойнството по
отношение на И. П. Б., ЕГН: **********, в нейно присъствие в Тъжба, с вх. №
899/04.04.2024 г. на РС - Момчилград, а именно, че в думите на тъжителя:
„прозира ехидна усмивка и злоба“; „нагла смелост“ и „своеволна
провокативна измислица от нейна страна с цел шантажиране на
Ръководството на съда, прокурора, личността ми“ – престъпление по чл. 146,
ал.1 от Наказателния кодекс.
С тъжбата е предявен от тъжителя против подсъдимата С. Н. Ю. от
с.Бенковски, обл.Кърджали, граждански иск с правна квалификация чл. 45 от
ЗЗД за сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано по чл.146, ал.1
от НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на извършване на деянието – 04.04.2024 г. до датата на
окончателното й изплащане, приет от съда за съвместно разглеждане в
наказателното производство.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, частният тъжител,
лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв. М. Ч. от АК-
Кърджали, заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатото с нея
обвинение. В хода на съдебните прения, адв. Ч. намира, че подсъдимата била
извършила престъплението по чл. 146 ал.1 от НК, за което е предадена на съд,
както от обективна, така и от субективна страна. Счита, че използваните в
подадена от нея пред РС-Момчилград тъжба, безспорно представлявали
обидни такива, които целели да формират обидна и негативна представа за
тъжителя, за нейните качества и поведение. Акцентира, че тези фактически
действия на подсъдимата, обективирани в писмена форма, са били възприети
не само от самия тъжител чрез прочитане на подадената тъжба, но и от широк
кръг от хора, с което били накърнени не само нейните чест и достойнство, но и
се стигнало до засягане на професионалната й сфера. Счита, че от субективна
страна подсъдимата е искала и целяла настъпването именно на този
вредоносен резултат, което проличавало от цялостното и целенасочено
поведение и отношение на подсъдимата спрямо частния тъжител. Безспорно,
според повереника, били установени по делото и претърпените от последната
неимуществени вреди, явяващи се в пряка и непосредствена последица от
1
поведението на подсъдимата. И в този смисъл, моли съда да уважи предявения
граждански иск в размера, в който е бил предявен, а по отношение на
наказанието, счита че са налице предпоставките за приложение на института
по чл.78а от НК, като приема, че най подходящото наказание било по вид
глоба, което да бъде наложено в размер по преценка на съда.
Частният тъжител и гр.ищец се придържа към казаното от повереника
си. Отделя в пледоарията си и съответното внимание на защитната теза на
подсъдимата, като подлага на детайлен и критичен анализ достоверността на
твърденията й, че тъжбата била написана от мъжът й, а тя му се доверила и я
подписала, без да я чете. Моли съдът да признае подсъдимата за виновна и да
приложи чл.78 а от НК, а предявеният граждански иск да бъде уважен в
размер, определен на база принципа на справедливостта и практиката на РС-
Хасково по сходни случаи.
Защитникът на подсъдимата С. Н. Ю. – Н. П. от АК - Хасково пледира
при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, че по отношение
на подзащитната му обвинението не било доказано по безспорен начин. Не се
противопоставя на изложеното от повереника на частния тъжител относно
възможността обидата да бъде отправена освен устно и непосредствено в
присъствие на пострадалия, но така и по писмен начин така, че да бъдат
възприети от същия в по-късен момент. Счита за недоказано обаче
твърдението на частното обвинение, че това е станало именно на посочената в
тъжбата дата – 04.04.2024г. Излага подробни доводи в насока
несъставомерност на деянието по посочения текст от НК, по който е
повдигнато обвинението на подсъдимата. Заявява, че в случая не били
използвани обидни думи и епитети, а единствено от страна на подзащитната
му било дадено мнение и оценка на гражданин, участващ в наказателен
процес в качеството на свидетел, при което липсвала обективната страна на
престъплението. Излага подробни доводи в насока за липсата и на неговата
субективна страна, доколкото същата само подписала тъжбата, след
съставянето й от нейния мъж, което се потвърждавало и от неговия разпит в
качеството на свидетел по делото. Моли съда да постанови присъда, с която да
я признае за невиновна по повдигнатото й обвинение.
Подсъдимата С. Н. Ю., разбира обвинението, но не се признава за
виновна по него. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по
случая, а в своя защита се придържа към изложеното от защитника по делото
– адв. Н. П.. В даденото право на последна дума изразява позицията си, че
не се чувства за виновна и моли да бъде оправдана.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимата С. Н. Ю. е родена на **********************, ЕГН:
**********.
2
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. №
250224005000089672, издадена от Районен съд – Момчилград на 24.02.2025г.
подсъдимата С. Н. Ю. не е осъждана. За същата са събрани положителни
характеристични данни от изисканата от органите на РУ на МВР – Кирково
справка в тази насока. Подсъдимата не е криминално проявена, не е известна
на органите на полицията с прояви, нарушаващи обществения ред. Ползва се с
добро име сред населението на с.Бенковски, където живее.
Установено в хода на съдебното следствие е, че частният тъжител И. П.
Б. от гр.Кърджали е вписана като адвокат в АК-гр.Кърджали, където се
намирала кантората й. По повод упражняваната от нея адвокатска професия,
тя била ангажирана по силата на Договор за правна защита и съдействие от
05.04.2023г. и упълномощена в качеството на защитник на свид.Д. П. М. по
образувано ДП № 28/2022 г. по описа на РУ МВР-Кирково и АНД № 152/2023
г. по описа на РС- Момчилград. Посоченото АНД било образувано по
депозирано от прокурор в РП-Кърджали, ТО-Момчилград Постановление за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК. По
това наказателно производство, подсъдимата С. Ю. имала качеството на
свидетел, във връзка с което била призовавана за разпит по АНД № 152/2023г.
по описа на РС-Момчилград. Поради влошено здравословно състояние на
частния тъжител, по нейна молба делото било отлагано неколкократно, при
което от страна на подсъдимата било подадено искане - сигнал за проверка до
Висш адвокатски съвет за наличието на неоснователно отлагане делото
поради поведението на адв. Б., в т.ч. и за проверка на представяните от нея
болнични листове. По подадения сигнал била извършена проверка, завършила
със становище, че не е констатирано дисциплинарно нарушение от страна на
защитника. В проведено на 14.03.2024г. открито съдебно заседание по АНД №
152/2023г. по описа на РС-Момчилград бил даден ход на делото и бил
проведен разпит на подсъдимата в качеството на свидетел по делото. На
посоченото съдебно заседание присъствала и частния тъжител, в качеството й
на защитник на обвиняемия по делото, в което качество тя участвала в разпита
на свидетеля и поставяла въпроси към нея. По време на извършвания разпит
на подсъдимата в качеството й на свидетел, от страна на частния тъжител на
подсъдимата бил зададен въпрос „Дали тя лично или чрез процесуален
представител е отправяла предложение/оферта до обвиняемия М., че би му
прехвърлила процесния имот и уреди собствеността върху същия, ако той й
заплати за имота сума от 50 000 евро?“. На този зададен въпрос подсъдимата
отговорила отрицателно пред съда, като коментирала че същността на въпроса
на тъжителя, зададен в качеството й на защитник на обвиняемия в онова
производство бил „пълна лъжа“. Подсъдимата се почувствала засегната от
така зададения й въпрос от страна на частния тъжител в проведеното на
14.03.2024г. открито съдебно заседание по АНД № 152/2023 г. по описа на РС-
Момчилград, което било забелязано и от нейния съпруг - свид. Х. А. Ю..
Същата била психически разстроена и от факта, че след това дело започнали
3
да ги посещават различни хора и да я питат дали продава имота си и за каква
цена. Воден от това и тъй като дълго време се занимавал с творческа и
административна работа, свид. Х. Ю. решил да напише от името на
подсъдимата я тъжба, с която да се обърне внимание на поведението на
защитника на обвиняемия по АНД № 152/2023г. по описа на РС-Момчилград,
в която със свои думи той изложил искането към съда. В титулната й част и
било посочено, че представлява тъжба относно „Клевета срещу личността ми
от адв. И. П. Б.“. В обстоятелствената част на тъжбата било изложено, че чрез
с така зададения от тъжителя въпрос „Дали тя лично или чрез процесуален
представител е отправяла предложение/оферта до обвиняемия М., че би му
прехвърлила процесния имот и уреди собствеността върху същия, ако той й
заплати за имота сума от 50 000 евро?“, тя умишлено й нанесла обида и я
наклеветила, както и че накърнила честта и достойнството й. Посочено било
също, че в поведението и думите „прозира ехидна усмивка и злоба“. Освен
това, поведението на частния тъжител Б. в качеството на защитник при така
зададения въпрос било определено като „нагла смелост“ и „своеволна
провокативна измислица от нейна страна с цел шантажиране на
Ръководството на съда, прокурора, личността ми“. Съдържанието на тъжбата
било изготвено и оформено на персоналния компютър на свид. Ю. в дома им с
подсъдимата и разпечатана от него на домашния им принтер, след което той я
предоставил на подсъдимата, която саморъчно я подписала и двамата заедно я
депозирали в РС-Момчилград на 04.04.2024 г. След депозирането й, тъжбата
била заведена с вх. № 899/04.04.2024 г. по входящия регистър на РС -
Момчилград и по нея било образувано НЧХД № 54/2024 г. по описа на РС-
Момчилград, по което частния тъжител била предадена на съд в качеството на
подсъдим. След образуване на това производство, съдиите при РС-
Момчилград се отвели от разглеждане на АНД № 152/2023г. по описа на РС-
Момчилград, при което делото било изпратено за разглеждане на РС-
Асеновград. Случаят с подадената срещу тъжителя настоящото производство
тъжба се разчул сред обществеността в гр.Кърджали, включително сред
колегите на частния тъжител. След подаване на тази тъжба, от страна на
подсъдимата били подадени още няколко сигнала срещу тъжителя в АК-
Кърджали, които били разгледани от Адвокатски съвет при Адвокатска
колегия - Кърджали, по които била извършена проверка и отказано образуване
на дисциплинарно производство срещу адв. И. Б..
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните в съдебна фаза на производството писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе, както и от ангажираните гласни
доказателствени средства, чрез проведените в хода на съдебното следствие
разпити на свидетелите, допуснати в това им процесуално качество.
На първо място, следва да се има предвид, че освен средство за защита,
обясненията на подсъдимия по делото съставляват и доказателствено
средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода
на разследването доказателствен материал. Съдът приема като достоверни
4
обясненията на подсъдимата С. Н. Ю. относно обстоятелствата, свързани с
конкретния повод за подаване на тъжба срещу тъжителя в настоящото
производство. В тази им част те се подкрепят от събраните в наказателното
производство писмени и гласни доказателства. Необходимо е да бъде дадена
вяра на обясненията на подсъдимата и в частта им относно начина на
съставяне на подадената в РС-Момчилград тъжба, а именно, че същата е
написана от съпруга - свид. Х. Ю., тъй като тя не можела да пише толкова
добре, както и че самото съдържание на тъжбата било изписано, оформено, а
след това принтирано на хартиен носител от него, в каквато насока са и
неговите показания, които се кредитират от съда, както и изявленията на
подсъдимата, че умее да чете и да пише на български език, но не и тези, че
само била подписала тъжбата, след изготвянето и разпечатването й от нейния
съпруг, без да се постарае да погледне съдържанието й, понеже била много
разстроена. В такава насока са и показанията на свид. Х. Ю. – съпруг на
подсъдимата, която близка връзка предполага възможен извод за негова
заинтересованост от изхода на делото и това е един от критериите, макар и не
единствен и дори не решаващ, показанията му, подкрепящи достоверността на
обясненията на подсъдимата за начина на изготвяне на тъжбата да се
възприемат за достоверни като еднопосочни и непротиворечиви, но не и в
частта, в която подсъдимата не се била запознала въобще с твърденията в нея.
Според свид. Х. Ю., същият бил възприел начина, по който е протекъл разпита
на съпругата му в качеството й на свидетел по АНД № 152/2023г. по описа на
РС-Момчилград и чул въпросите, които й били задавани, след като самата тя
след разпита споделила с него, че задаваните й въпроси не били по предмета
на делото, в която част показанията му могат да се оценят като правдиви, како
и в частта, с която сочи, че възприел, че съпругата му била много разстроена
психически, при което той бил подготвил тъжбата, като я написал на
персоналния си компютър и изложил в съдържанието собствените си
разсъждения относно поведението на защитника на подсъдимия по АНД №
152/2023г. по описа на РС-Момчилград. Подобно на подсъдимата, и свид. Х.
Ю. твърди, че тя нямала подготовката да напише тъжбата, тъй като
единствено той работил творческа и административна работа и имал опит в
написването на подобни материали, а тя била медицинска сестра и нямала
опит, а и била много разстроена. По тази причина свид. Ю. решил да изготви
тъжбата, където използвал свои изрази. Тъжбата била изготвена от нейно име,
тъй като само тя имала качеството на свидетел по делото. Според свид. Ю.,
той написал тъжбата, която била израз на гражданска позиция и нямала за цел
да обиди тъжителката. Според него, в тъжбата се съдържали специфични
изрази във връзка с поведението на тъжителя, като „нагла смелост“, което
словосъчетание твърди, че не било обсъдено със съпругата му, а било израз
на творческата му натура. Тези му твърдения и интерпретацията му, че
изразът „нагла смелост“ представлявал смелост, намираща страх и
подценяваща едновременно отсрещната страна, което пресъздавало чисто
негово усещане, а използваната в тъжбата дума „ехидна усмивка“, в смисъл на
5
недоброжелателна усмивка. Тези и други опити за тълкуване на използвани
изрази като „провокативна измислица“, заради целта да заблуди Председателя
на съда, съдебният състав, прокурорът, който извод за поведението на И. Б.
направил от въпросите, които били зададени в съдебно заседание от нея, са не
твърдения за факти от този свидетел, а оценка, която съдът ще направи по
същество, поради което не следва да бъдат коментирани откъм достоверност.
Подкрепят се откъм достоверност показанията на свид. Х. Ю., че при подаване
на тъжбата, бил видял, че повереникът на тъжителя и всички, които били в
деловодното помещение се събрали и започнали да четат тъжбата, които се
подкрепят и от показанията на свид. А. К., който бил в кантората на тъжителя
в началото на м. април. 2024 г. и присъствал на обаждане до нея, по повод на
което се наложило да я закара до град Момчилград, както и в частта, в която
свидетелят възприел, че повереникът й адв. М. Ч. я чакала отпред и двете
влезли заедно в съда. Според него, двете се забавили около половин час, след
което тъжителят Б. излязла видимо притеснена и пребледняла, при което
споделила, че току-що били пуснали тъжба срещу нея, че вече е придобила
качество на подсъдим и подалата тъжбата жена наричала тъжителя нагла и
манипулаторка, които изявления съдът приема за истинни. Фактът на
подаване на тъжбата станал достояние и на останалите свидетели, разпитани
по делото, а именно – на свид. В. П. М., В. С. Я. и Д. А. П., намиращи се в
колегиални отношения с тъжителката, но чиито показания съдът приема за
еднопосочни и непротиворечиви, а като такива и за достоверни. Кредитират
се с доверие показанията на свид. Я., че същият бил запознат с
обстоятелствата, предмет на делото, от самата тъжителка и от поне 10 техни
колеги, а освен това му станали известни и като председател на
Дисциплинарния съд на АК – Кърджали, както и след като тъжителката му
показала самата тъжба, както и че била стресирана и притеснена, че случаят
щял да стане достояние както на целия град, така и на гилдията, но и че
дисциплинарната отговорност би довела до лишаването й от адвокатски
права. В подобна насока са и показанията на свид. В. М., която като секретар
на Дисциплинарната комисия била запозната с подаваните сигнали, както и с
процесната тъжба от подсъдимата, има преки впечатления за тази група
факти, както и за този, че след подаване на тъжбата е възприела, че
тъжителката се чувствала много унизена. Показанията й, дадени пред
първоинстанционния съд, както и тези на свид. Д. П., че тъжителят се
ползвала с много добро име в Адвокатска колегия - Кърджали и след подаване
на тъжбата срещу нея, това много бързо се разчуло, както и като приятел и
колега й споделяла, че е притеснена от това и това уронвало авторитета,
честта и достойнството й, както и самият факт, че е станала подсъдима, се
кредтират с доверие. Относно показанията на тези свидетели следва да се
отбележи, че за всички съществува индиция за възможна тяхна
заинтерисованост от изхода на делото, предвид колегиални или приятелски
отношения със страна по делото, но след като са им разяснени правата и
задълженията от състава на съда и отговорността по чл. 290, ал. 1 НК са
6
обещали да говорят истината. А тя е такава, каквато бе описана по – горе и е
установена въз основа на приети от съда достоверни гласни доказателствени
източници.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
единственият законосъобразен извод, до който би могло да се достигне в
случая е този, че подсъдимата С. Н. Ю. е доказано, че на посочената в частната
тъжба дата е осъществила деяние, което да бъде субсумирано под състава на
престъпление по чл. 146, ал, 1 от Наказателния кодекс, за което същият е
привлечена към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна
страна:
За да бъде осъществен съставът на престъплението обида в основния
състав по чл. 146, ал. 1 от НК, респ. за да бъде довършено изпълнителното
деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца такива
действия или да бъдат изречени такива думи, които да могат да се окачествят
като унизителни и това поведение да е довело до засягане на честта и
достойнството на пострадалия, явяващи се ценностите, обект на защита с
разпоредбата, по която подсъдимата е привлечена към наказателна
отговорност. В случая съставомерният резултат се изразява именно в това,
което е последно от описаното и въз основа на което деянието се квалифицира
като такова, попадащо в категорията резултатни престъпления.
В конкретната хипотеза, гласните доказателствени средства, анализирани
откъм съдържание поотделно и в съвкупност, но най – вече приобщените
писмени доказателства действително сочат на извод, че в изготвена и
разпечатана от свид. Х. Ю., но подписана лично от подсъдимата С. Ю. и
депозирана от двамата Тъжба, вх. № 899/04.04.2024 г. на РС - Момчилград, са
вписани изразите, че в думите на тъжителя: „прозира ехидна усмивка и
злоба“; „нагла смелост“ и „своеволна провокативна измислица от нейна
страна с цел шантажиране на Ръководството на съда, прокурора, личността
ми“ в контекста на търсена от подс. Садъка Ю. наказателноправна защита във
връзка с поведение на тъжителя И. Б. като защитник на подсъдим в
наказателно производство и проведен разпит в качеството на свидетел на С.
Ю., след като преди това последната е подала поредица от жалби до
административни органи, както и до АК – Кърджали, станали повод за
образуване и извършване на проверки. Тази поредица от факти, сочи, че от
страна на подсъдимата вече е формирано определено лично отношение с ярък
негативен оттенък не просто по отношение на професионалните качества и
тяхното проявление от страна на тъжителя, когато е действала като адвокат –
страна в процес или пълномощник на страна, но вече и към самата личност,
въплъщаваща тези качества – И. П. Б.. В това се изразява и генезисът на
последващите събития. Макар и поводът за тези реплики да е бил конкретно
определен и конкретно установен, той изгражда обща основа за създадените
негативни лични отношения, на които съдът приеме, че е даден израз с
7
подаване на тъжбата от страна на подсъдимата против тъжителя не поради
факта, че е потърсила защита пред съда, което е нейно конституционно
гарантирано право, но поради начина, по който го е направила. В този ред на
мисли, необходимо е да се прецени дали посочените изрази са обидни като за
целта налага и анализ с оглед отликите на престъпните състави по чл. 146 и по
чл. 147 от НК, като, докато при обидата е налице действие или израз,
съдържащи унижение за честта и достойнството на пострадалия, като
съставомерна е присъствената обида, то при клеветата в едната форма на
изпълнителното деяние се изисква разгласяване на позорящ факт, за да е
довършено деянието или приписване на престъпление, като за разлика от
обидата, адресат при клеветата са трети лица. Това уточнение се налага най –
напред защото подсъдимата с подаване на частната тъжба не е изрекла, а е
написала, респ. подписала инкриминираните изрази, като няма спор, че и това
е форма на изявление, което покрива израза „каже“, употребен от законодателя
при формулиране на основания състав по чл. 146, ал. 1 от НК за
престъплението обида, за да се подчертае съставомерността само на
присъствената обида. Последното обаче не изисква физически адресатът да
присъства на място. Изложеното означава, че няма пречка обида да бъде
отправена писмено с текст, съдържащ съответните изрази, а в случая с
подаване на тъжба до съда, адресат на пръв поглед е именно съответният
орган на съдебната власт, но не само, тъй като право на лицето, привлечено
към наказателна отговорност е да се запознае с твърденията в нея, за да
организира защитата си в пълен предоставен от закона обем. Тоест, налице е
положителен отговор на въпросите, предмет на изследване по делото в този
аспект. Използваните в тъжбата изрази, за които е повдигнато частното
обвинение, макар да характеризират действия на тъжителя в качеството на
адвокат, са всъщност такива, съдържащи силно отрицателно и негативно
отношение на подсъдимата именно към личността на адресата,
окачествявайки я по определен начин в израз на подчертано негативно и
снизходително отношение в личен план към самия тъжител. Или, деянието, за
което на подсъдимата, с подадената тъжба, е повдигнато обвинение е доказано
по отношение на тези изрази, посочени по - горе. Същите несъмнено са
обидни по своята същност – част от тях самостоятелно и поотделно, а други -
в съвкупност и логическа и смислова взаимовръзка, в контекста на останалите
употребени от страните по делото. Тези изрази са достигнали до тъжителя,
която ги е възприела още в деня на отправянето им, като квалификацията по
чл. 146, ал. 1 от НК, а не по чл. 147, ал. 1 от НК, въз основа на горния анализ,
се явява обоснована и дадена в съответствие с доказателствата по делото и
материалния закон. Освен, че по посочения начин, тъжителят е възприела
обидните изрази, липсва съмнение, че тя именно се явява техен адресат.
Опитът да се избяга в обясненията на подсъдимата С. Н. от свързване на
инкриминираните изявления с личността на тъжителя е спекулативен, тъй
като отправянето на тази изрази и тяхното възприемане е не въпрос на
гражданска позиция на подсъдимата, довел до някакъв проблем със
8
себеоценката и лично припознаване в тях от засегнатото лице, което да се
явява неопределено в представите на дееца и прототип на обществен модел, а
проблем на оценката на дееца към личността на конкретно лице – тъжителя И.
Б., направена по начин, по който без съмнение засяга честта и достойнството
на точно определен правен субект, с ясното съзнание за това от страна на
дееца. По този начин опитът центърът на това внушение да бъде изместен и
пренесен в отговорност на пострадалия е лишен не само от правно –
логическа, но и от морална основа и не следва да бъде толериран, тъй като не
съответства на целта на законодателя да се даде защита на увреденото лице,
когато засегнати са по неоправдан, включително с доводи за свобода на
изразяване на мнение, гражданска позиция и правото на жалба, респ. на
тъжба, с която да се търси наказателноправна защита, на неговите чест и
достойнство. Такъв е и процесният случай, защото инкримнинираните изрази
въплъщават силно отрицателна, субективна оценъчна дейност за тъжителя,
която е довела до уронване на честта и достойнството й. Затова са всъщност и
обидни. В това отношение, изказването, съдържащо обидата е целенасочено,
тъй като подсъдимата поставя акцента в изразите си, предмет на обвинението,
като разпространените квалификации са свързани персонално с действия на
тъжителя, към който е и насочена, а така също и с неговата длъжност,
обществена функция, а така отрицателно характеризира и личността й. По
начина, по който това е станало и с възприемането на изразите от тъжителя,
както бе изтъкнато, квалификацията на деянието като престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК е дадена в съответствие с материалния закон.
Предложената от съда юридическа конструкция по частното обвинение
в тази му част, изградена след обосноваване на фактическите и правни изводи,
до които е достигнал относно поведението на страните изисква, освен това на
подсъдимата, да бъде интерпретирано и евентуално предшестващото такова
на тъжителя. Такова, обаче, не се установява. Или, не е налице проявление на
принципа на реторсията.
Престъплението е извършено от подс. С. Н. Ю.. Липсва съмнение
относно този основен факт, включен в предмета на изследване, касаещ
авторството, доколкото не е налице спор в автентичността на подписания от
подсъдимата документ – частна тъжба. Извод, който не се променя от факта,
че самото съдържание е изготвено от друго лице – свид. Х. Ю., няма пречка
това да бъде сторено и от адвокат, упълномощен от съответното лице, но в
момента, в който е положила подпис, в качеството й на частен тъжител на
съответните места в документа, С. Ю. е възприела тези твърдения за свои без
значение написаното съответства или не на нейните възможности и стил на
изразяване. Същата е грамотно лице, със завършено средно образование и е
работила отговорна професия, изискваща документооборот и работа с хора.
Опитът да се вмени авторството на деянието на друго лице, пък било то и
изготвило съдържанието на документа, не може да бъде успешно проведен,
тъй като автор на съдържанието на документа остава подсъдимата, възприела
изявленията в него за свои, след като го е подписала.
9
Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл. Умисълът на
дееца е обхващал, както обстоятелствата, че с отправяне на обидни
квалификации по отношение на тъжителя, касаещи действията, но
характеризиращи личността й ще бъдат засегнати честта и достойнството му,
включени в интелектуалния момент, така също и волевия, като тезата, че
стремежът на подсъдимата бил да потърси съдебна защита не може да бъде
споделена откъм начина и средствата за нейното постигане. Тъкмо те са
водещи за извода на съда, че умисълът е бил пряк, а не евентуален, защото е
целяла пряко да уязви личността на пострадалата, като индиция за това са
отправени и други жалби, чието авторство не се оспорва.
За престъплението по чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс се предвижда
наказание наказанието е глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може
да наложи и наказание обществено порицание. Към момента на извършване на
деянието подсъдимата С. Н. Ю. от град Хасково е била пълнолетна, не е
осъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на
Раздел ІV от Глава Осма от НК, а от престъплението няма причинени
имуществени вреди.
При тези факти съдът намира, че са налице едновременно условията,
предвидени в чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимата С. Н. Ю. от
град Хасково от град Хасково от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, като същевременно не се установи наличието на
визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това. Такъв факт не
съставлява и служебно известният за образувани други производства, в които
С.Н. има същото процесуално качество, но неприключили с влязъл в сила
съдебен акт, за да се прецени въпроса налице ли са множество деяния.
При индивидуализацията на административното наказание, което следва
да бъде наложено на дееца, съдът прие, че определянето на „глоба” в размер,
съобразявайки разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК и с оглед предвиденото в
нормата от Особената част на НК, под която е подведен съставът на
престъплението, при превес на смекчаващите вината обстоятелства над
отегчаващите, каквито всъщност не бяха установени, е обосновано и
съответно на установените факти. За престъплението по чл. 146, ал. 1 от
Наказателния кодекс, както вече бе посочено, се предвижда наказание глоба и
друго по – леко наказание, а именно обществено порицание, но предвиден е
специален минимум на наказанието по НК от 1000 лева, поради което
съществува пречка административното наказание глоба да бъде определено
под общия минимум по чл. 78а, ал. 1 НК. С оглед на това, преценката при
определяне размера на административното наказание и определяне на глобата
в размер на 1000.00 лева, ще бъде в съответствие, освен със закона, така и с
установените данни за обществената опасност на деянието и дееца, от
значение за индивидуализацията. Подходът на съда при индивидуализацията
на административното наказание „глоба“ е основан и на данните, събрани за
личността на подсъдимата – същата е с необременено съдебно минало, с
добри характеристични данни и съобразено положителното й процесуално
10
поведение, способствало за разкриване на обективната истина. Подсъдимата е
била трудово ангажирана, поради което налагане на административното
наказание в размер, съобразно установения в нормата на чл. 78а НК минимум
ще способства за постигане целите на административното наказание.
Относно предявения граждански иск, основан на деянието по чл. 146,
ал. 1 от Наказателния кодекс, приет за съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство и намиращ своето правно основание в разпоредбата
на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от
съда – следва да се отбележи следното:
Несъмнено, изводът, до който се достигна от съда при разрешаване на
въпросите, свързани с наказателната отговорност и установената
необходимост да се възприеме извършването на действия, осъществяващи
признака „деяние” по смисъла на чл. 45 ЗЗД от страна на подсъдимата, което
макар и установено не в пълния твърдян обем в акта на частното обвинение,
притежава основната си характеристика - обществена опасност и оттам
противоправност, прави необходимо изследването по – нататък на останалите
въпроси, включени във фактическия състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД. И
специално дали пострадалата е претърпяла неимуществени вреди, които
принципно следва да бъдат обезщетени. Такива бяха доказани, а
интерпретацията на доказателствата, очертава и положителния извод за
наличието на изискуемата се, според фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД,
причинно – следствена връзка. Така, гражданският иск бе приет за доказан по
основание. Извод, мотивиран от наличието на материалноправните
предпоставки, визирани във фактическия състав на разпоредбата на чл. 45
ЗЗД, за да бъде ангажирана деликтната отговорност на подсъдимата, която в
случая следва да отговаря по предявения граждански иск. Що се касае до
размера, необходимо е да се отбележи, че както в наказателноправен аспект, в
който поведението на пострадалия и тъжител в процеса веднъж бе оценено с
необходимата тежест при преценка приложението на реторсията, така се
налага да бъде интерпретирано и анализирано, и в аспекта на евентуално
съпричиняване на вредоносния резултат по отношение на това деяние, за
което подсъдимата бе призната за виновна. В случая, обаче, не бе установено
провокативното и предприето не по установения ред поведение на
пострадалата по отношение на личността на подсъдимата, което да е довело
до нейния акт на словесна агресия, неоправдан от наказателноправна гледна
точка и непредизвикан от гражданския ищец. Вследствие на това нейно силно
отрицателно отношение към личността й, се е стигнало и до осъществяване на
престъпното посегателство срещу честта и достойнството й. А че то е
засегнато в определена степен е вън от съмнение, доколкото тъжителят е
уязвена. Допълнителна аргументация в тази насока се явява излишна, а в
допълнение следва да бъде отбелязано, че тъжителят има и качеството адвокат
и макар да няма обвинение, свързано с този квалифициращ белег и въпреки
необходимостта лица, имащи определена обществена и социална роля да са
повече подложени на критика и обществено осъждане на определени техни
11
прояви, като израз на свободно изразяване на мнение, то това следва да става
в границите на законността и без да се допуска засягане на други, също
защитени от закона ценности, а именно честта и достойнството на личността.
Затова всякога е нужно да се дири необходимия баланс и когато той
неоправдано, както в процесния случай с деянието по чл. 146, ал. 1 от
Наказателния кодекс, е изместен и нарушен, виновното поведение следва да
се санкционира. Поради това, необходимо е да се приеме, че дължимото
обезщетение за процесното деяние не трябва да бъде намалявано от приетия за
доказан общ размер от 1500 лева. Така подсъдимата С. Н. Ю. бе осъдена да
заплати на И. П. Б. сумата в размер на 1500.00 лева представляваща
обезщетение за причинени от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано
като престъпление по чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.04.2024 г. до окончателното й
изплащане, като предявеният граждански иск с правна квалификация чл. 45 от
ЗЗД за разликата от уважения до пълния предявен размер от 15000 лева, като
неоснователен бе отхвърлен от съда. В крайна сметка тъжителят сама е
подбрала подхода си да заведе тъжба и потърси защита и обезщетение за
причинени неимуществени вреди само за част от написаното в частната
тъжба, предмет на обвинението, а за други да стори това в отделни
производства.
По отношение на разноските: с оглед факта, че подсъдимата С. Н. Ю. бе
призната за виновна в извършване на деянието по чл. 146, ал. 1 от НК, съдът
прие, че в нейна тежест следва да бъдат възложени, на основание чл. 189, ал. 3
НПК, разноските по делото в тази част, доколкото бе конкретизиран размерът
им от повереника на частния тъжител. Така подсъдимата бе осъдена да
заплати на И. П. Б. сумата в размер на 2762.00 лева, представляваща
направени по делото разноски за заплащане на държавна такса и за
възнаграждение на упълномощен по делото адвокат в качеството на
повереник, а по сметка на РС – Хасково сумата в размер на 60 лева,
представляваща държавна такса съобразно уважения размер на гражданския
иск, както и сумата в размер на по 5.00 лева – държавна такса за всяко
служебно издаване на изпълнителен лист по делото.



Председател: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.


12
Съобщи за изтекли лични данни