Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23.02.2021г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 702 по описа за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по
жалба на ЕТ „А.Т.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ж.к „Т.Ч.“ бл.104, вх. „Б“, ет.6, ап.47, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-426-0408242/ 03.08.2020г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената
заповед на
ЕТ „А.Т.“, гр. Стара Загора е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Генерал
Столетов“ № 133 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за издаването му в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. Жалбоподателят не оспорва констатираните факти и обстоятелства при
извършената от служители на ГД „Финансов контрол” проверка и съотв. установеното
като допуснатото нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ в стопанисвания от ЕТ „А.Т.“ търговски
обект, но поддържа, че това нарушение, макар формално да осъществява хипотезата
на чл.186,
ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за издаване на заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС, в
конкретния случай не може да обуслови налагането на принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл.186, ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС. Твърди, че
определената продължителност на срока на приложената ПАМ, е необоснована, като
изложените в оспорената заповед мотиви не кореспондират нито с тежестта на
конкретно установеното нарушение, нито са основани на други релевантни
обстоятелства. Счита, че обжалваният
административен акт се явява постановен при несъобразяване с принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК, като определеният срок на действие на ПАМ налага неоправдани
ограничения, надхвърлящи тези, произтичаща от преследваната от закона цел с
прилагането на принудителната административна мярка. По подробно изложени в
жалбата съображения е направено искане оспорената Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-426-0408242/ 03.08.2020г., да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно
заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ в търговския обект, обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон административният орган е издал обжалваната ЗНПАМ № ФК-426-0408242/
03.08.2020г., за
което излага подробни съображения.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 22.07.2020г. служители на ГД „Финансов контрол”, Отдел
„Оперативни дейности” - Пловдив, са извършили проверка на търговски обект - магазин
за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ №
133, стопанисван от ЕТ „А.Т.“, гр. Стара Загора. Съгласно
Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0408242/ 22.07.2020г., съставен
на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е била извършена
контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 0.70 лева, която е била
заплатена в брой от орган по приходите преди легитимация – инспектор по
приходите Л.Б.Б., като плащането е прието от Д.А., за която покупка не е издаден
фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство, нито от кочан с
ръчни касови бележки.
С оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №
ФК-426-0408242/ 03.08.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, на ЕТ „А.Т.“, гр. Стара Загора е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Генерал
Столетов“ № 133 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна
обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна
мярка се основават на констатациите от извършената на 22.07.2020г. оперативна
проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за
плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ №
133, стопанисван от ЕТ „А.Т.“, при която е
установено, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки
или услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите на същата наредба. Нарушението е установено при
извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 0.70лв.,
заплатена в брой на лицето Д.И.А. - продавач, от Л.Б.Б. – инспектор по
приходите, преди легитимация, за която продажба не е издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с ИН на ФУ ЕD345368
и ИН на ФП 44345368, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията
на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Извършеното нарушение се сочи за
доказано и от установената касова разлика между разчетената касова наличност и
установената фактическа такава в размер на 2.82 лева. Въз основа на
констатациите е направен извод, че ЕТ „А.Т.“, гр. Стара Загора не е спазил реда за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
продажба, като извършеното нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е възприето като основание за прилагане
на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваната ЗНПАМ № ФК-426-0408242/ 03.08.2020г., в т.ч Протокол за извършена проверка сер. АА № 0408242/
22.07.2020г. и събраните при проверката доказателства.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат
на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/
17.05.2018г. на
Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в
Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ
на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.10 по делото/. Следователно обжалваната ЗНПАМ №
ФК-426-0408242/ 03.08.2020г. е издадена
от материално компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, като е
посочено правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в
ЦУ на НАП правомощие и
фактическото основание
за осъщественото публичното право за налагане на ограничителната
административна мярка, от гл. т на констатираното правонарушение, датата и
мястото на неговото извършване.
Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното
административно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ се прилага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. От посочената норма следва извода,
че налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, е самостоятелна и отделна
процедура от тази по реализирането на административнонаказателна отговорност на
нарушителя чрез налагане на административни санкции по реда на ЗАНН.
Предвидената в чл.187, ал.4 от ЗДДС възможност за прекратяване на ПАМ от
органа, който я е наложил, при заплащане на следващата се за извършеното
нарушение глоба или имуществена санкция, не поставя изисквания към издаването на
заповедта за налагането на ПАМ, а се отнася до изпълнението на мярката.
Анализът на нормативното правило по чл.187, ал.4 от ЗДДС сочи, че издаването на
наказателно постановление за налагане на административна санкция е релевантно
за действието на наложената принудителна административна мярка, като
заплащането на санкцията представлява правопрекратяващ юридически факт,
настъпил след налагането на ПАМ. Трайна е съдебната практика, че образуването
на административно наказателно производство по реда на ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. За
издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а" от ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на
предвидения в закона ред или начин за отчитане на продажбите в търговските
обекти. В приложимия специален материален закон – ЗДДС, съставянето на АУАН и съотв. издаването на наказателно
постановление не са предвидени като изискуеми се материалноправни предпоставки
за постановяване на заповедта за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС,
поради обстоятелството, че производствата за налагане на административни
санкции /по реда на ЗАНН/ и за налагане на ПАМ /по реда на АПК/,
са регламентирани като самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално по
отношение на другото. Ето защо обстоятелството, че АУАН № F563196 от
06.08.2020г. е съставен след издаването на обжалваната ЗНПАМ, е ирелевантно за
материалната и/или процесуалната законосъобразност на наложената със заповедта
принудителна административна мярка.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма,
съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.
В
случая на оспорващия търговец е наложена принудителна административна мярка по
чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма /в приложимата й
редакция/, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или обектите на
лицето. Следователно юридически факт, пораждащ правомощието на органа в
хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване
на обект /кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1
от ЗДДС - забрана на достъпа до обекта/,
е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден
по установения ред за доставка/продажба.
В
нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
Редът и
начинът за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от
ИАСУТД, са регламентирани в издадената въз основа на законовата делегация по
чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че
неспазването на изискването /неизпълнението на задължението/ по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, се субсумира
във фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за
прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС /в приложимата редакция/,
доколкото се свързва с неспазване на реда и начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно че
на 22.07.2020г. при извършена оперативна проверка на търговски обект – магазин
за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Генерал
Столетов“ № 133, стопанисван от ЕТ „А.Т.“, е констатирано, че търговецът, в качеството
му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки в търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство – за
извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 0.70 лева от
проверяващия служител Л.Б., от продавача – Д.А., не е издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от
кочан с ръчни касови бележки. Посочените обстоятелства не се оспорват от
жалбоподателя, а са удостоверени в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0408242/
22.07.2020г., който
протокол, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга
на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените
от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Правилно
установеното при извършената проверка /нерегистриране и неотчитане на извършена
в обекта продажба на стока, чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство или касова бележка/, е квалифицирано като нарушение на
императивното изискване по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и съответно като юридически факт, пораждащ
правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС /в приложимата редакция на разпоредбата/, да наложи ПАМ запечатване на
обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта, поради неспазването на начина за издаване
на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Противно на
твърдяното от жалбоподателя, законът не регламентира възможност за всеки
конкретен случай органът да извършва преценка дали при наличие на нормативно
установените фактически предпоставки да наложи или не мярката по чл.186, ал.1
от ЗДДС за обекта, в който е осъществена противоправната деятелност – т.е
органът действа в условията на обвързана компетентност. Доколкото законът не
обвързва и налагането на ПАМ с настъпването респ. с възможното настъпване на
вреди за фиска и съотв. наличието на вредоносен резултат не е нито елемент от
състава на нарушението на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, нито представлява предпоставка за прилагането на
принудителна административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС, липсата на вредни
последици или тяхната малозначителност не изключва налагането на ПАМ.
Наличието, респ. липсата на вреди, съотв. на възможност за тяхното настъпване,
е обстоятелство, относимо към продължителността на срока на налагането на ПАМ,
но е ирелевантно за упражняването на административното правомощие по
прилагането на мярката.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1,
т.1, б „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект
се налага за срок до 30 дни. Докато при налагането на ПАМ от вида на процесната
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, то определянето
на срока на продължителността на мярката е в условията на оперативна
самостоятелност, като по аргумент от изискването по чл.186, ал.3 от ЗДДС за
налагането на ПАМ с мотивирана
заповед, правоприлагащият орган е длъжен да посочи и обсъди всички конкретни и
относими факти и обстоятелства, от значение за индивидуализиране срока на ПАМ,
съотв. да обоснове определената със заповедта продължителност на срока на
действие на мярката.
В
случая наложената на жалбоподателя с оспорената заповед принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до
него, на основание чл.186, ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС, е за срок от 14 дни. Съдът
приема, че срокът на наложената ПАМ е необоснован, като при определянето му
е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката не
е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното облагане и
засегнатите интереси на дружеството. Съображенията за това са следните:
Определената
продължителност на срока на мярката решаващият административен орган е
мотивирал с: 1. тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото,
дефинирани като такива свързани с неотчитане на приходи, с препятстване
контролната дейност на приходната администрация и непозволяващи установяването
на фактически реализирания оборот от проверявания търговец; 2. Местоположението
на търговския обект, търговската площ, работното време и предмета на
осъществяваната в обекта търговска дейност, с възможност за реализиране на
значителни обороти предвид множеството потенциални клиенти, достъпните цени и
търсеното на предлаганите стоки; 3. Съществено накърняване на обществения
интерес и фискалната политика на държавата поради неотразяването на реално
извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози; 4.
За да се защити особено важен държавен интерес, като се предотврати възможността
от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и
трудно поправими вреди, както и да бъде
превъзпитан нарушителят; 5. Целите на налаганото ограничение - промяна в начина
на извършване дейността в търговския обект, като прекият резултат е правилно отразяване
на оборота, спазване на отчетността на относимите към ФУ документи и предаване
на изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане вреда за фиска.
Очевидно е,
че така изложените мотиви за обосноваване на определената продължителност на
налаганата ПАМ, от една страна са бланкетни и не изпълняват изискването по чл.186, ал.3
от ЗДДС за мотивираност на срока на мярката, а от друга страна по никакъв начин не кореспондират с
конкретни фактически констатации, релевантни за определянето на срока на
ограничението.
Общо формулираните в заповедта мотиви, свързани със значимостта на охраняваните
с наложената ПАМ обществени отношения и с държавния интерес, чиято защита цели
издаването на заповедта, не обосновават кое налага срока на прилаганото
ограничение да бъде 14 дни. По-голямата част от
изложените мотиви са свързани с целите на упражнената административна принуда -
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения от същия
вид, както и коригиране поведението на търговеца и налагането на финансова
дисциплина, което принципно се постига с налагането на самата ПАМ. Действително
регистрирането и отчитането на извършваните продажби на стоки в търговския
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка, е
нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи търговски обекти по
смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Съответно неизпълнението на това
задължение, законът в разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС
предвижда като материалноправна предпоставка за постановяването на заповед за
налагане на ПАМ „запечатване на търговски обект“. Но за мотивиране на срока на
налаганата ПАМ във всеки един конкретен случай, не е достатъчно само да бъде
обосновано съществуването на нормативно установеното материалноправно основание
за налагане на ПАМ, при посочване на присъщата за нарушението на чл.118, ал.1 от ЗДДС
във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ последица - нерегистриране и неотчитане
на приход от продажби. Използваните в случая като критерии за индивидуализиране
на срока на ограничението - местоположение на търговския обект, търговската площ,
работното време и предмета на осъществяваната в обекта търговска дейност, са абсолютно
немотивирани - нито местоположението на обекта, нито търговската му площ /20
кв.м./, нито вида на предлаганите стоки /плодове, зеленчуци, подправки/, могат
да обосноват твърдяната възможност за реализиране на значителни обороти, още
повече че от събраните в хода на проверката доказателства е видно, че оборотът за
периода от 24.02.2020г. до 30.06.2020г. /т.е за период повече от четири
месеца/, е 15 056.83лв. Съображенията за „голям човекопоток“ и за
„множество потенциални клиенти“ също са необосновани, при все че не е ясно как
тези обстоятелства се свързват с констатацията „че с поведението си проверявано лице накърнява
съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата“. За констатираното нарушение – нерегистриране
на продажба на стойност 0.70 лева, която представлява под 1 % от регистрирания
в обекта оборот до момента на проверката /17.30 часа на 22.07.2020г./, при
установена разлика между разчетената касова наличност и фактическа такава 2.82лева,
0.70 лева от която съставляваща сумата на извършената при проверката контролна
покупка, определянето на 14 дневен срок за прилагането на ПАМ по чл.186, ал.1,
т.1, б „а“ от ЗДДС, очевидно не може да бъде обосновано със заявената цел за
защита на фиска „от настъпването на значителни и труднопоправими вреди“. Действително срокът, за който се налага ПАМ
по чл.186, ал.1 от ЗДДС, не се свърза с размера на неотчетената продажба, но за
определяне продължителността на действието на ограничението изхождайки от
възможното укриване /неотчитане/ на приходи, които не могат да бъдат постоянно
контролирани, също и определени по размер в тяхната съвкупност, е необходимо
констатирането не само на факта на нерегистрирането на продажбата, но
установяването и на други обстоятелства, индициращи нееднократно извършване на
констатираното нарушение. В случая наличието на такива обстоятелства нито е
обосновано, нито е доказано. При условие, че по несъмнен начин е установено, че:
1. е налице въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с
ИН на ФУ ЕD345368 и ИН на ФП 44345368, с което се регистрират и отчитат
извършваните в обекта продажби т.е създадена е организация за отчитане на
извършваните в търговския обект продажби на стоки; 2 при извършената проверка не
са установени други допуснати нарушения, представляващи неизпълнени от страна
на търговеца задължения, регламентирани в Наредба № Н-18/2006г. на МФ; 3.
липсват данни за предходно извършени от задълженото лице нарушения на данъчното
законодателство и 4. констатираното нарушение е извършено от лице, работещо в
обекта като продавач, абсолютно необосновани са съображенията за „констатирана
противозаконна практика“ и че поведението на търговеца „е насочено срещу
установената фискална дисциплина“ и „организация в търговския обект, която няма
за цел спазването на данъчното законодателство“. Съответно необоснован е и
определеният 14 дневен срок за налагане на ПАМ „запечатване на търговски
обект“, основан на съображения за необходимост от време за „извършване на
промяна в организацията на дейността на обекта“ и „необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността в обекта“.
В заключение следва да се отбележи, че
изложените като „мотиви“ общи съждения относно държавния интерес за спазването
на фискалната дисциплина и реда за отчитане на извършваните продажби на стоки и
услуги в търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки и относно целите
на налаганата ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС; ирелевантните за определянето
на срока на прилаганото ограничение съображения за местоположението на обекта и
предлаганите в него стоки и абсолютно неподкрепените с каквито и да е било
конкретни факти изводи за „констатирана незаконна практика в дейността на
проверяваното лице“ и възможно настъпване на „значителни и труднопоправими
вреди за фиска“, по никакъв начин не могат да обосноват необходимостта от
прилагане на наложената със ЗНПАМ № ФК-426-0408242/ 03.08.2020г. принудителна
административна мярка за определения със заповедта 14 дневен срок. При липсата
на обвързване на обективираната в оспорената заповед преценка на
правоприлагащия административен орган за продължителността на срока на ПАМ, с
конкретното нарушение и нарушител, за постигане целите по чл.22 от ЗАНН при
съблюдаване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, очевидно необосновано и въз основа на
бланкетни мотиви е прието, че за осигуряване защитата на обществения интерес от
гл.т спазването от задълженото лице на фискалната дисциплина и
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва да бъде за
срок от 14 дни.
Липсата на
конкретни и относими фактически основания за определената продължителност на срока
на ПАМ, представлява нарушение на изискването за мотивираност по чл. 186, ал. 3
от ЗДДС във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно
основание за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Отделно от това налагането
на ПАМ – запечатване и забрана достъпа до търговския обект за срок от 14 дни, е
очевидно несъразмерно на тежестта на конкретното нарушение т.е продължителността
на ПАМ не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите
интереси на търговеца и охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения. Тежестта на установеното нарушение не обуславя засягане
на права и законни интереси на търговеца в степента, в която биха били
засегнати при прилагането на процесната ПАМ – преустановяване на търговската дейност
в обекта и генерирането на приходи от него за период от 14 дни. В този смисъл обжалваната заповед налага
необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма
степен от необходимото за целта, за която актът се издава, което обуславя
извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като издадена в нарушение на
изискванията на чл. 6, ал. 2 и ал.5 от АПК и съотв. на
целта на закона.
Фактическата и доказателствена необоснованост на необходимостта
от прилагане на наложената със ЗНПАМ № ФК-426-0408242/ 03.08.2020г. принудителна
административна мярка за определения със заповедта срок, обуславя извод за
незаконосъобразност на оспорения административен акт и е основание за неговата
отмяна. Както беше посочено, при определяне на срока на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС в рамките на
предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа при условията
на оперативна самостоятелност. В този случай, съгласно чл. 169 от АПК съдът проверява дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискването за законосъобразност на административния акт. При констатирано при съдебния контрол по чл.
169 от АПК прекомерно завишаване на срока на действието на ПАМ, съдът може
единствено да отмени заповедта, но не и да намали продължителността на срока за
прилагането на ПАМ. Това е така, защото съдът не разполага с правомощието
наместо органа, който по закон притежава оперативна самостоятелност, да
определи срок за действието на мярката т.е законът не предоставя на съда
правомощие да се произнесе вместо органа по приходите, като измени административния акт и определи
по-кратък срок на наложената принудителна мярка.. В този смисъл е и преобладаващата
съдебна практика, застъпена в Решение № 11465/27.09.2018г. по адм. дело №
3490/2018г. на ВАС; Решение № 910/ 23.01.2018г. по адм. дело № 9379/2017г. на
ВАС; Решение № 10336/02.08.2018г. по адм. дело № 3096/ 2018г. на ВАС; Решение № 14080 от 13.11.2020г. на ВАС по адм.
дело № 6686/ 2020г.; Решение № 15489 от 14.12.2020г. на ВАС по адм. дело № 9490
/2020г.; Решение № 9579 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. дело № 5051/ 2020г.;
Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. дело № 2526/ 2020г.; Решение №
8036 от 23.06.2020г. на ВАС по адм. дело № 2052/2020г.; Решение № 6496 от
2.06.2020г. на ВАС по адм. дело № 1421/2020г.; Решение № 16567 от 4.12.2019г.
на ВАС по адм. дело № 6726/2019 г. и др.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като в тежест на Националната
агенция за приходите следва да бъде възложено заплащането на сумата от 650
лева, представляваща внесена държавна такса в размер на 50 лева и 600 лева –
договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение съдът приема за неоснователно, тъй като същото е към предвидения минимален размер по чл.8, ал.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „А.Т.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ж.к „Т.Ч.“ бл.104, вх. „Б“, ет.6, ап.47, Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-426-0408242/
03.08.2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП, с която на
ЕТ „А.Т.“, гр. Стара Загора е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Генерал
Столетов“ № 133 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на ЕТ „А.Т.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ж.к „Т.Ч.“ бл.104, вх. „Б“, ет.6, ап.47, сумата от 650 /шестстотин и
петдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: