№ 295
гр. Пловдив, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско
дело № 20245001000252 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.
№3050/28.03.2024 г., подадена от „З. *****“АД, чрез юрк. Б. М., против Решение
№14/29.02.2024 г. по т.д. №89/2023 г. на ОС – Х., с което изцяло са уважени предявените от
С. А. К. искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, като жалбоподателят е осъден да му
заплати застрахователно обезщетение за претърпени вреди от ПТП, настъпило на 10.02.2020
г. в гр. Х., при което ищецът, като пешеходец, е бил ударен от л.а. „Ф. П. с рег. № ****,
управляван от водача П. В. В.. Решението се обжалва В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
В частта, в която е уважен иска за присъждане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., предявен като частичен от общ размер от
60 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, за периода от 27.05.2020 г. до
окончателното плащане, решението се обжалва ЧАСТИЧНО – за разликата над
размера от 20 000 лв., до пълния уважен размер от 50 000 лв. Иска се отмяна на
решението в тази част и отхвърляне на иска за разликата над 20 000 лв. до пълния
претендиран размер от 50 000 лв., в съответствие с принципа на справедливостта по
чл.52 от ЗЗД, както и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД – като се уважи релевираното
възражение за принос на пострадалия за настъпване на вредите;
В частта, в която е изцяло уважен иска за присъждане на застрахователно обезщетение
за имуществени вреди в размер на 300 лв., ведно със законната лихва върху тази сума
за периода от 27.05.2020 г. до окончателното плащане, решението се обжалва
1
ИЗЦЯЛО, за пълния уважен размер от 300 лв. Иска се отмяна на решението в тази част
изцяло, и постановяване на ново, с което този иск изцяло да се отхвърли;
В частта, с която е уважена акцесорната претенция за лихви за период с начална дата
27.05.2020 г., като се поддържа, че застрахователят изпада в забава, съгласно чл.497,
ал.1 от КЗ, дължи законна лихва върху размера на застрахователното обезщетение, от
изтичането на срока от 15 дни от представянето на всички доказателства, или от
изтичането на тримесечния срок за окончателно произнасяне по предявената
претенция;
В частта за разноските, с която жалбоподателят е бил осъден да заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 4650 лв. и държавна такса в размер на 2000 лв. Иска се
намаляване на разноските по съразмерност, съобразно резултата от въззивното
производство.
Наведени са оплаквания за недопустимо допускане на увеличаването на размера на
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди от първоначално предявения
частичен размер от 30 000 лв. до размера от 50 000 лв., като частичен от 60 000 лв., в
нарушение на разпоредбата на чл.372,ал.2 от ГПК, поради което се настоява за обезсилване
на решението в частта му за сумата над размера от 30 000 лв. до размера от 50 000 лв. Сочи
се незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на решението в обжалваните части
– твърдят се допусната житейска нелогичност и неправилна оценка на докаателствата по
делото, избирателен подход при анализа на доказателствения материал и необсъждане на
част от доказателствата; съществени процесуални нарушения, довели до формиране на
необосновани и грешни правни изводи, завишен разме на обезщетението в нарушение на
критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди не съответства на съдебната практика по сходни случаи, на характера,
интензивността и продължителността на търпените болки и страдания, и настъпилото бързо
възстановяване. Поддържа се да е налице значителен принос на пострадалия за настъпване
на вредите – до размер от 90%, който не е признат от първостепенния съд. Заявява се искане
за присъждане на разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради
което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№4482/09.05.2024 г., подаден от С. А. К., чрез адв.
М. Т., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.
Неоснователно е оплакването срещу решението в частта му, с която е отхвърлено
възражението за съпричиняване на вредите от пострадалия, като не е проявил необходимата
бдителност преди да навлезе в платното за движение. Причина за настъпване на
произшествието е единствено и само поведението на водача на автомобила П. В., който не е
2
осигурил достатъчно странично разстояние при заобикаляне на авариралият автомобил, с
което е нарушил чл.25, ал.1 от ЗАДвП, което противоправно поведение е установено с
влязъл в сила съдебен акт. Настоява се за потвърждаване на решението в обжалваната част.
Заявява се искане на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адв. М. Т..
При извършената служебна проверка на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното
решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона
писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по предявен
иск от и срещу процесуално легитимирани страни, след депозирана извънсъдебна
застрахователна претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, поради което е
допустим съдебен акт в обжалваната част.
Във връзка с оплакването за частична недопустимост на съдебния акт по иска за
обезщетение за неимуществени вреди, за сумата над 30 000 лв. до пълния предявен размер
от 50 000 лв., съдът намира следното:
Първоначално претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е била предявена от
ищеца с исковата молба в частичен размер от 30 000 лв., от обща претендирана сума 60 000
лв. Делото е образувано от първостепенния съд като търговско, като с Разпореждане
№331/24.08.2023 г. съдът е разпоредил същото да се гледа по реда на Глава 32 от ГПК, като
търговски спор, като са указани на ответника преклузивните срокове за упражняване на
правата му. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който е възразил делото да се гледа по реда на Глава 32 от ГПК, с оглед качеството
на ищеца като потребител на застрахователна услуга, като е посочил, че на основание ТР
№3/23.02.2022 г. по т.д.№3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, спорът следва да се разгледа по общия
исков ред. С Разпореждане №402/10.10.2023 г. съдът е разпоредил връчване на отговора на
исковата молба на ищеца, като му е дал указания по чл.372, ал.2 от ГПК, за преклузивните
срокове за упражняване на правата му, включително на правото му за изменение на иска. В
срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът не се е възползвал от възможността да депозира
допълнителна искова молба. С Определение №235/16.11.2023 г. съдът е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, като е изготвил доклад по чл.374 от ГПК, в който
е приел, че спорът е търговски, и следва да се разгледа по реда на глава 32 от ГПК. Докладът
е връчен на страните с призовката за насроченото открито съдебно заседание. В първото
открито съдебно заседание делото е отложено за събиране на допълнителни доказателства.
След приемане на допълнителните доказателства, в същото открито съдебно заседание е
направено искане по чл.214, ал.1 от ГПК за увеличение на предявената част от иска за
обезщетение за неимуществени вреди с още 20 000 лв., като искът се счита предявен като
частичен за сумата от 50 000 лв., като част от общо претендираните 60 000 лв. за
обезщетение за неимуществени вреди. Ответникът е взел становище, че не възразява да бъде
допуснато увеличението на предявената част от иска от 30 000 лв. на 50 000 лв., от общо
претендираните 60 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди. С протоколно
определение от същото съдебно заседание съдът е допуснал увеличението на иска за
3
обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лв. на 50 000 лв., представляващи частичен
иск от пълния размер 60 000 лв., ведно със законната лихва върху предявената част от
главницата, за периода от 27.05.2020 г. до окончателното плащане.
При така установените процесуални действия на съда и страните, по възражението за
частична недопустимост на решението за сумата над първоначално предявения частичен
размер от 30 000 лв., до размера от 50 000 лв., съдът намира следното от правна страна:
Съгласно изменението на ГПК с ДВ бр.100 от 20.12.2019 г., с разпоредбата на чл.113,
изречение второ от ГПК изрично е прието, че исковете на потребители се разглеждат като
граждански дела, по общия исков ред. С ТР №3/23.02.2022 г. по т.д.№3/2019 г. на ОСГТК на
ВКС се приема, че с приемане на ЗИД ГПК - ДВ бр. 100/2019 г., в разпоредбата на чл.113,
изр. второ ГПК са предвидени допълнителни процесуалноправни средства за ефикасна
защита на правата на потребителите, като изрично е регламентирано, че тези дела се
разглеждат като граждански по реда на общия исков процес независимо от родовата
подсъдност на делото. При извод, че при сключването на договор с търговец физическото
лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели
от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на общия
исков ред за гражданските дела. С изменението на чл.113 ГПК е създадено ново процесуално
правило, имащо действие и за висящите въззивни производства, според което образуваните
дела на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.
Целта на законодателя е постигане на значително по-ефективна защита на потребителя, в
смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението. Съгласно §1, т.1 от ДР на
КЗ, увреденото физическо лице, по иск срещу застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ за обезщетение за вреди, причинени от водач на лек автомобил, застрахован
при ответника, има качеството на потребител на застрахователни услуги, и се ползва от
разпоредбата на чл.113 от ГПК /Определение №85/31.01.2013 г. по ч.пр.д.№18/2013 г. на
ВКС, Определение №786/05.12.2012 г. по ч.пр.д.№700/2012 г. на ВКС/. Същевременно,
налице е и трайна съдебна практика на ВКС относно възможността да се допусне
увеличение на размера на иска и извън срока за подаване на допълнителна искова молба по
търговски спорове. Приема се, че преклузията на чл.372, ал.2 от ГПК не е относима към
искането за изменение на иска по размер, тъй като увеличението на размера не предполага
защита, различна от предприетата от ответника, в което е и правният смисъл на посоченото
законово ограничение /напр. Решение №50043/06.06.2023 г. по т.д.№53/2022 г. на ВКС – 1-во
търг.отд., Решение №50074/27.10.2023 г. по т.д.№1098/2022 г. на ВКС – 1-во търг.отд.,
Решение №146/26.07.2017 г. по т.д.№61210/2016 г. на ВКС, 4-то гр.отд./. Съдебната практика
на АС – Пловдив в обратен смисъл, на която се е позовал жалбоподателя във въззивната
жалба, е постановена преди да са дадени задължителни указания на съдилищата с ТР
№3/23.02.2022 г. по т.д.№3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, поради което настоящият съдебен
състав не я споделя. По тези съображения релевираното във въззивната жалба оплакване за
частична недопустимост на обжалвания съдебен акт за сумата над 30 000 лв. до размера от
50 000 лв. по иска за обезщетение за неимуществени вреди, е неоснователно.
4
По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на
релевираните с въззивната жалба оплаквания, като намира следното:
Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на 10.02.2020 г. около 12:30 ч. на обяд в
гр. Х., ул. Д.“, е настъпило ПТП, при което ищецът С. А. К., като пешеходец, е бил ударен от
застрахования при ответника със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валидна към същата дата, лек автомобил „Ф. П. с ДК№ *****, управляван
от водача П. В.. Не се спори, че настъпилото ПТП е в причинна връзка с виновно поведение
на водача П. В., който е нарушил правилата за движение по пътищата, с което е причинил на
ищеца травматични увреждания, изразяващи се в счупване на външния кондил на десния
голям пищял и счупване на вътрешния глезен на дясната подбедрица, в резултат на които
ищецът е търпял болки и страдания, за които му се дължи от ответника обезщетение за
неимуществени вреди, чийто размер до сумата от 20 000 лв. не се оспорва от ответника.
Спорът пред въззивната инстанция е съсредоточен до справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, надхвърлящ сумата от 20 000 лв. до присъдения
размер от 50 000 лв., както и по дължимостта на обезщетение за имуществени вреди.
Поддържа се оплакване и относно дължимостта на законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, като се поддържа, че на основание чл.497, ал.1 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва не от датата на предявяване на застрахователната
претенция, а от по-късен момент – от по-ранната от двете дати – изтичането на срока от 15
дни от представянето на всички доказателства и изтичането на тримесечния срок за
окончателно произнасяне от застрахователя по застрахователната претенция. Поддържа се
релевираното пред първостепенния съд възражение за наличие на принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат, което е било отхвърлено с обжалваното решение, и се
настоява за намаляване на това основание на присъденото обезщетение както по иска за
неимуществени вреди, така и по иска за имуществени вреди.
Решението на първостепенния съд е влязло в сила в осъдителната му част, с която е уважен
предявеният иск за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди до размера от 20 000 лв. на застрахователното обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 27.05.2020 г. до окончателното плащане. С въззивната жалба се твърди, че след
влизане в сила на решението в необжалваната част, с платежно нареждане от 27.03.2024 г.
ответникът е заплатил на ищеца по банков път сумата от 28 428,49 лв., представляваща
дължимата главница в размер на 20 000 лв. на обезщетение за неимуществени вреди, и
8 428,49 лв., представляващи законна лихва върху тази главница за периода от 27.05.2020 г.
до 27.03.2024 г., с което изцяло е изпълнил задължението си да обезщети ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП. За доказване на
извършеното плащане с въззивната жалба се представя и е прието по делото платежно
нареждане от 27.03.2024 г. за сумата 28 428,49 лв.
С влязлата в сила част от първостепенния съдебен акт е формирана сила на пресъдено нещо
между страните по факта на настъпването на процесното ПТП по вина на водача на
5
автомобила, качеството на ищеца на пострадало лице от същото ПТП, наличието на
основание за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на застраховател
на гражданската отговорност на водача за претърпените в резултат на произшествието
вреди. С формираната СПН е установено между страните също, че в пряка причинна връзка
с процесния инцидент ищецът е получил травматичните увреждания, изразяващи се в:
счупване на латералния кондил на дясна тибия и счупване на медиалния глезен на дясната
подбедрица.
С въззивната жалба се поддържат доводи относно по-късен момент, в който ответникът е
изпаднал в забава, но в депозирания от ответника Отговор на искова молба вх.
№8462/10.10.2023 г. не са релевирани възражения относно началната дата на периода, за
който се претендира законна лихва върху главниците на обезщетенията, поради което
релевираните едва с въззивната жалба възражения са преклудирани, те са били извън обхвата
на спора пред първостепенния съд, и не следва да се обсъждат от въззивната инстанция.
Наред с това, с влязлата в сила част от съдебното решение на първостепенния съд е
формирана сила на пресъдено нещо между страните и по акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху дължимото от ответника обезщетение, относно
началната дата на периода на забавата на застрахователя. Видно от формулирания във
въззивната жалба обхват на обжалване на решението, жалбоподателят не е обжалвал
решението в частта му, в която осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди до
размера от 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считана от 27.05.2020 г., и
в тази част решението е изпълнено доброволно, като на 27.03.2024 г. е извършено плащане
на главницата до този размер, ведно с лихвите върху нея за периода от 27.05.2020 г. до
27.03.2024 г. Извършеното плащане подкрепя извода, че въпреки изложените във въззивната
жалба преклудирани възражения, решението по акцесорната претенция в частта за лихвите
върху главницата до размера от 20 000 лв., не е обжалвано. По тези съображения съдът
намира въззивната жалба в частта й по акцесорната претенция за неоснователна.
По спорните пред въззивната инстанция обстоятелства, съдът намира следното от
фактическа страна:
От Протокол от 14.07.2023 г. по АНД №545/2023 г. на РС – Х. – 8-ми нак.с-в /на л.5-7 от
делото на ХОС/ се установява, че с одобрено от съда споразумение по реда на чл.375а, ал.3
във вр. чл.384, вр. чл.381 и сл. от НПК лицето П. В. В., с ЕГН**********, е бил признат за
виновен в това, че на 10.02.2020 г. в гр. Х. на ул. Д.“, в посока към бул.“Г. Р.“, при
управление на МПС – лек автомобил „Ф. П. с ДК № *****, е нарушил правилата за
движение – чл.25, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда
на С. А. К. от гр. Х., изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния крак,
което се дължи на счупвания в областта на коляното и глезена, с което е извършил
престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, предл.2, вр.чл.342, ал.1 от НК, за което е бил освободен
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза вх.№1272/06.02.2024 г. /на л.99-101
6
от делото на ХОС/ се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на
10.02.2020 г., ищецът, тогава на 57 години, е получил травматични увреждания на десния
крак, изразяващи се в счупване на външния кондил на десен голям пищял и счупване на
вътрешния глезен на дясната подбедрица. Посочените счупвания са засегнали една и съща
кост, като счупването в горния край на костта е типично, в резултат от директен контакт с
бронята на автомобила, а счупването в областта на глезена е в резултат от усукването на
крайника, върху който е била пренесена тежестта на тялото, и завъртането на тялото от удара
на автомобила. Травмата в областта на коляното е лекувана консервативно – чрез
обездвижване, тъй като няма разместване на костните фрагменти. В областта на глезена
травматичното увреждане е лекувано оперативно, чрез вътрешна фиксация на костните
фрагменти с два винта, които с последваща оперативна интервенция са били отстранени.
Провеждана е рехабилитация през месеците април и май на 2020 г., като са приложени общо
80 броя физиотерапевтични процедури. Обичайният срок за възстановяване на фрактурата
на големия пищял е 6 месеца, а за възстановяване на фрактурата на вътрешния глезен е 4
месеца. В конкретния случай ищецът е бил нетрудоспособен в продължение на около 6
месеца /издадени са му 6 броя болнични листове за периода от 11.02.2020 г. до 19.09.2020г. –
общо за 191 дни/, като не са настъпили усложнения в оздравителния процес.
Оздравителният процес е напълно приключил, настъпило е възстановяване, налице е трайна
стабилизация на състоянието на десния крак. Като последица от счупванията е налице
отвеждане навън на дясното ходило и оперативен белег по вътрешната повърхност на
глезенната става, с дължина около 7 см. В момента на увреждането и непосредствено след
това е изпитвал интензивни болки, а след проведеното лечение болките са били със
затихващ характер до края на възстановителния период. При извършения за нуждите на
експертизата преглед на ищеца на 05.02.2024 г. /четири години след травмата/ е
констатирано обективно състояние, характеризиращо се с наличие на болки в областта на
коляното и глезена на десния крак, които се проявяват при промяна на времето и при
продължително стоене прав и продължително ходене, и в тези случаи се налага прием на
обезболяващи медикаменти. Ищецът продължава да провежда периодично балнео-
процедури. Налице е накуцваща походка, която ще остане пожизнено. Направените от
ищеца разходи за закупуването на 2 броя малеоларни винтове по фактура
№**********/13.02.2020 г. /на л.23/ са относими към лечението му.
Съдът кредитира заключението на експертизата, като го намира за компетентно, обосновано,
изготвено след проведен личен преглед на ищеца, и кореспондиращо на представената
медицинска документация от ИЗ № 2688/2020 от КО на М.*********“АД за хоспитализация
на ищеца в периода от 11.02.2020 г. до 17.02.2020 г. /приобщена в приложеното ДП на л.1-48
на т.II/, Епикриза от ИЗ №12582/2020 за хоспитализация на ищеца в периода от 17.08.2020 г.
до 20.08.2020 г. /на л.17-18/, амбулаторни листове 4 бр. /на л.19-22/, Фактура
№**********/13.02.2020 г. /на л.23/ за закупени малеоларни винтове 2 бр., болнични листове
– 6 бр. /на л.24-29/, справки от НЗОК относно извършените от ищеца прегледи, отчетени
медико-диагностични дейности и отчетени хоспитализации на л.64-73.
7
За установяване на търпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Т. К. /съпруга на ищеца/ и Е. Р. /без родство/. От
показанията на свидетелката К.а се установява, че в деня на инцидента ищецът се прибрал в
дома си с болки, и на сутринта отишъл на лекар, където го уведомили, че е необходима
операция. След операцията му сложили шина. Претърпял две операции. След първата
операция шест месеца ходел с патерици и изпитвал болки, стоял си вкъщи, тревожел се дали
ще се възстанови. Преди това ищецът бил спортист, ходел на фитнес, бягал в П. К., ходел на
лов, бил активен човек. След операцията начинът му на живот коренно се променил –
изпаднал в депресия, станал раздразнителен, не ходел на работа, налагало се съпругата му да
го подпомага в обслужването. Бил изпълнителен директор на фирма, и работата му налагала
често да пътува и да шофира, което с патериците било невъзможно. Походката му се
променила, като продължава да куца, и куцането се засилва през зимните месеци. Вече не
ходи на лов. Налага се да продължава да ходи на консултации при лекар, но на психолог или
психиатър не е ходил.
От показанията на свидетеля Е. Р. се установява, че познава ищеца от 2018 г., и от тогава до
инцидента почти всяка сутрин пиели заедно кафе. При тези срещи ищецът често разказвал,
че ходил на лов, на фитнес, спортувал. Свидетелят често го виждал да спортува в парка.
През зимата на 2020 г. ищецът спрял да идва на кафенето. След известно време отново
дошъл, но бил с патерици, казал за инцидента, личало си, че изпитва болка. Дълго време не
идвал в кафенето, а после започнал да идва един-два пъти седмично, споделял, че много го
боли, и не може вече да спортува, да ловува, да ходи на фитнес. Впоследствие през лятото
отново му правили операция, и той отново изпитвал силни болки известно време. Сега
продължава да изпитва болки, когато е студено.
Съдът преценява показанията на свидетелката К.а при условията на чл.172 от ГПК, като
отчита брачната й връзка с ищеца, която обуславя интерес от изход на делото в негова полза,
но въпреки това кредитира показанията на свидетелката, като ги намира подробни и
логични, основани на добро познаване на характера на ищеца, ежедневни наблюдения на
поведението му, и напълно кореспондиращи на показанията на свидетеля Р., на
медицинската експертиза, и на представените по делото писмени доказателства –
медицински документи. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Р., тъй като същият е
незаинтересован от изхода на делото, има лични наблюдения върху конкретни аспекти от
живота на ищеца преди и след инцидента, и показанията му кореспондират на останалите
доказателства по делото.
При така събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, че в
пряка причинна връзка с процесното ПТП на 10.02.2020 г., пострадалият С. К., тогава на 57
години, е получил травматични увреждания на десния крак, изразяващи се в счупване на
външния кондил на десен голям пищял, без разместване, и счупване на вътрешния глезен на
дясната подбедрица. Травмата в областта на коляното е лекувана консервативно, чрез
обездвижване. За лечение на увреждането на глезена ищецът е претърпял две оперативни
интервенции – на 11.02.2020 г. в спешен порядък – за открито наместване и вътрешна
8
фиксация на костните фрагменти с два винта, и на 17.08.2020 г. – планов порядък, за
отстраняване от костта на имплантираните два винта. Провеждана е рехабилитация, като са
извършени множество физиотерапевтични процедури и последващо балнео лечение.
Възстановителният период е продължил около 6 месеца, през който период ищецът е търпял
болки, бил нетрудоспособен, и е ползвал помощни средства за придвижване – две патерици,
и се е нуждаел частично от чужда помощ при самообслужване. Не са настъпили усложнения
в оздравителния процес. Настъпило е непълно възстановяване – налице е установена
пожизнено накуцваща походка като последица от счупването в областта на глезена, поради
отвеждане навън на дясното ходило. Налице е остатъчен оперативен белег по вътрешната
повърхност на глезенната става, с дължина около 7 см. В момента на увреждането и
непосредствено след това е изпитвал интензивни болки, а след проведеното лечение болките
са били със затихващ характер до края на възстановителния период, като и след
приключване на възстановителния период ищецът продължава да търпи болки в областта на
коляното и глезена при промяна на времето и при натоварване, които налагат прием на
обезболяващи медикаменти. В резултат на травматичните увреждане е настъпила
неблагоприятна промяна в начина на живот на ищеца – преди увреждането ищецът е бил
физически здрав, трудоспособен, с добър тонус, водел е активен начин на живот, спортувал
редовно, ходел на лов, по време на възстановителния период ищецът е бил принуден да
търпи продължително обездвижване, нуждаел се е чужда помощ, придвижвал се е с
помощни средства, не е можел да шофира, не е бил трудоспособен, а след приключване на
възстановителния период ищецът е с влошено здраве, със затруднено придвижване, вече не
е в състояние да упражнява хобито си /лов/ и да спортува активно. Настъпила е и
неблагоприятна промяна в психическото му състояние – изпаднал в депресивно състояние,
станал раздразнителен, изпитвал тревожност и несигурност за бъдещето си. Съдът
съобразява също, че ищецът е бил възпрепятстван от травматичното увреждане да поддържа
обичайните си социални контакти, но също така взема предвид, че възстановителният
период при ищеца съвпада по време с установената в страната през същия период
пандемична обстановка, в която социалните контакти за всички граждани са били и
нормативно ограничени.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че справедливото
обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съобразно формулираните критерии с ППВС
№4/1968 г., за претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да се определи в размер
на 50 000 лв., който размер съответства на характера и тежестта на претърпените
травматични увреди /две фрактури в една област на тялото – десния крак/, наложилото се
оперативно лечение, неколкократна хоспитализация, продължителен възстановителен
период и рехабилитация, продължаващо балнеолечение, необходимост от чужда помощ и
помощни средства, настъпили значителни неблагоприятни промени в начина на живот на
ищеца, трайно установена накуцваща походка. Така определеното обезщетение
кореспондира на установената съдебна практика по сходни случаи, и е съобразено с
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
9
Съдът приема за установени от фактическа страна и претърпените от ищеца имуществени
вреди в пряка причинна връзка с процесното ПТП, изразяващи се в направени разходи за
лечение за закупуването на импланти – два малеоларни винта на стойност общо 300 лв.
/триста лева/, установени по делото с писмени доказателства - фактура
№**********/13.02.2020 г. /на л.23/, Епикриза от ИЗ № 2688/2020 от КО на
М.*********“АД /на л.14-16 от делото на ХОС/, Епикриза от ИЗ №12582/2020 /на л.17-18/,
както и с приетото заключение на СМЕ. За тези имуществени вреди ищецът има право да
бъде обезщетен от ответника.
Във връзка с релевираното от ответника възражение за принос на пострадалия за настъпване
на увреждането, съдът намира следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №18/18.02.2020 г. /на л.12-13 от делото
на ХОС/ се установява, че местопроизшествието на процесното ПТП не е било посетено от
служители на Пътна полиция, и няма съставена схема на ПТП. Механизма на
произшествието се установява от приложеното писмено доказателство – Протокол от
14.07.2023 г. по АНД №545/2023 г. на ХРС. Също така, от писмо вх.№197000-
11214/03.09.2020 г. и приложената към него схема на л.84-85 от приобщеното ДП №410/2020
г. на РУ-Х. се установява, че в участъка, в който е настъпило процесното ПТП, пътното
платно на ул.“Д.“ е двупосочно с четири ленти за движение - по две ленти за всяка посока, с
обща ширина на асфалтовото платно 14 метра, с положена постоянна маркировка М2 –
„двойна непрекъсната линия“ между лентите за движение в различни посоки, и „единична
прекъсната линия“ между двете еднопосочни ленти за движение за всяка посока.
Във връзка с механизма на процесното ПТП по делото са събрани и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите П. В. /делинквента/ и Г. К..
От показанията на св. В. се установява, че е правоспособен шофьор от 40 години, но нямал
други регистрирани нарушения. Приближавайки мястото на произшествието, шофирал
автомобила с невисока скорост. Видял пред себе си в дясната пътна лента няколко спрели
коли, но не забелязал, че в една от тях има човек. Колата била спряна в близост до
разделителната линия. Свидетелят не забелязал дали са включени аварийните й светлини.
Управляваният от свидетеля автомобил се движел в лявата пътна лента, и когато преминавал
край колите, ищецът внезапно отворил вратата на колата, и излязъл от нея на пътя. След
преминаването на колата, ищецът започнал да вика, че му е счупен крака. Свидетелят спрял
колата малко по-нататък, и се върнал пеша да види пострадалия, но не видял кракът да е
увреден. Пострадалият казал, че поправял нещо вътре в колата, но в момента на
произшествието не бил със светлоотразителна жилетка. В този момент около пострадалия
имало още двама-трима човека. Свидетелят предложил да повикат контролните органи, но
пострадалият отказал, тъй като смятал, че ще ги глобят. Тогава свидетелят предложил да
отидат при доктор в ортопедията. Свидетелят се качил в колата си, а пострадалият – в
неговата кола, и потеглили към болницата. Въпреки твърдяното увреждане на крака му,
пострадалият сам шофирал колата си. Свидетелят стигнал до болницата с няколко минути
по-късно от пострадалия, и когато отишъл при доктора, се оказало, че пострадалият вече е
10
минал от там, и си е тръгнал.
От показанията на свидетеля К. се установява, че малко преди произшествието той и
пострадалият се засекли във фитнес-зала наблизо. Той си тръгнал по-рано. Малко след него
си тръгнал и свидетеля К., и минал с колата си по ул.“Д.“, и в близост до Т-образно
кръстовище видял К., заедно с някаква жена, да стоят до колата на жената и да гледат нещо
по нея, като К. се опитвал нещо да й помогне. Колата на жената била спряна непосредствено
преди ул.“Р.“, с включени аварийни светлини. Колата на К. била спряна малко по-нататък по
улицата. В този момент приближила кола „Ф.“, с доста възрастен водач, който се загледал в
тях. Свидетелят видял, че колата на възрастния водач, преминавайки край К., го закачила с
дясната си странична част. В този момент К. се намирал от левия край на предницата на
авариралия автомобил, като свидетелят не си спомня дали е бил с лице или с гръб към
автомобила. К. се превъртял и паднал на земята. Свидетелят не забелязал точно с коя част на
колата е било съприкосновението – дали с огледалото или калника на колата. Колата с
възрастния водач продължила да се движи нататък. Забелязвайки станалото, свидетелят
започнал да свири с клаксона на колата си, пуснал аварийните светлини, и догонил колата на
възрастния водач, пресякъл пътя му с колата си и го принудил да спре. Попитал го дали е
разбрал какво е направил. Водачът не искал да повярва, че именно той е закачил с колата си
К.. Върнали се до мястото на инцидента, където К. вече се бил изправил. На крака му се
виждала синина. Понеже свидетелят имал ангажименти, оставил двамата да се разберат, като
съобщил на К. телефонния си номер, за връзка.
Съдът преценява показанията на св.В. при условията на чл.172 от ГПК, като отчита
обстоятелството, че същият е водач на автомобила, причинил увреждането, което обуславя
непосредствен интерес на свидетеля да оневини действията си. Въпреки това, съдът
кредитира показанията на свидетеля в частта им относно релевантното за въззивното
производство обстоятелство, че пострадалият С. К. в момента на удара се е намирал на
пътното платно, от лявата страна на спрян в дясната пътна лента лек автомобил. В тази част
показанията на св. В. кореспондират на показанията на св. К., както и на описаната в
исковата молба фактическа обстановка, при която е настъпило процесното ПТП. Съдът взема
предвид стремежа на св. В. да оневини действията си, поради което не кредитира
показанията му в частта, в която той твърди, че ищецът внезапно е отворил вратата на
спрения автомобил и е започнал да слиза от него, точно в момента на преминаването на
автомобила на свидетеля. Така посочения механизъм не кореспондира на обстоятелството,
че предната лява врата на авариралият автомобил няма данни да е била повредена, а
пострадалият е получил травматично увреждане на глезена и коляното на десния крак.
Съдът намира за обективно невъзможно увреждането на глезена и коляното на десния крак
на човек, слизащ от мястото на водача, при отворена предна лява врата на автомобила, без
вратата да бъде увредена, и без увреждания в лявата част на тялото на човека.
Местонахождението на травматичните увреди и описаният механизъм на увреждането от
експерта, изготвил СМЕ – на десния крак, в момент когато той е бил опорен за тялото,
здраво стъпил на асфалта, от директен контакт с бронята на автомобила, предизвикал
11
счупването на пищялната кост в зоната на коляното, и усукване на крака в зоната на глезена,
довело до фрактурата на костта при глезенната става – кореспондират на показанията на св.
К. за местонахождението на пострадалия в момента на удара – в зоната на предницата на
авариралия автомобил, от лявата му страна, при затворена предна лява врата на автомобила.
Ето защо, по отношение на положението и действията на ищеца в момента на настъпване на
удара, от анализа на показанията на двамата свидетели се обосновава извод, че към момента
на удара ищецът вече е бил слязъл от автомобила, и е бил затворил лявата предна врата.
При така събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, че
произшествието е настъпило в населено място /гр.Х./, на ул.“Д.“, в участък, където тя
представлява двупосочен четирилентов път, с по две пътни ленти за всяка посока, с обща
ширина на пътното платно 14 метра – по 3,50 м. за всяка лента за движение. Ударът, при
който е пострадал ищецът като пешеходец, се е осъществил около разделителната
прекъсната линия между дясната и лявата пътни ленти за движение в посока към бул.“Г. Р.“,
от лявата страна на спрян до тротоара в дясната пътна лента аварирал автомобил. В момента
на настъпване на произшествието ищецът е оказвал помощ на водача на авариралия
автомобил, който е бил с включени аварийни светлини.
От правна страна, съобразно чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, пешеходците имат задължение
преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства. Съгласно чл.95, ал.1 от ЗДвП, водачът и пътниците могат да отварят
врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средства, спряно за
престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите
участници в движението. В конкретния случай, по делото се установява по несъмнен начин,
че ищецът в момента на удара е бил пешеходец, като удара е настъпил около средата на
платното за движение в посока към бул.“Г.С. Р.“, от лявата страна на спрян в дясната пътна
лента аварирал лек автомобил. В случая се установява, че ищецът е бил блъснат
непосредствено след напускането на автомобила. В този случай следва да се отчете, че при
слизането от автомобила той е бил длъжен да се увери, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението, и да се съобрази с приближаващия лек автомобил, като
го изчака да премине. Съобразно чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, като участник в движението, е
задължен да не създава с поведението си опасности и пречки за движението. Същевременно,
съдът взема предвид, че ищецът се е движел по платното за движение на автомобилите по
необходимост – във връзка с дейности по отстраняване на повреда на аварирал лек
автомобил, като е бил в процес на напускане на автомобила от мястото на водача. Той не е
можел да напусне автомобила по друг път, освен преминавайки от лявата страна на
автомобила – откъм лявата лента за движение на превозните средства. От друга страна,
съдът взема предвид, че водачът на автомобила, приближавайки към спрелия автомобил, е
възприел излизането на ищеца от автомобила, и преди настъпването на удара е изминало
достатъчно време, през което ищецът е имал възможност да напусне автомобила, да затвори
лявата предна врата, и да измине разстоянието от шофьорската врата до предната лява част
на автомобила. Водачът на автомобила – св. В., е имал достатъчно време да се съобрази с
12
наличието на пешеходец на пътното платно, да го възприеме като опасност, в който случай е
бил длъжен съобразно чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците. На основание чл.20, ал.2, изр. Второ от ЗДвП, той е бил
длъжен, като е възприел излизащият от шофьорската врата на автомобила пешеходец, да
намали скоростта, и ако е необходимо – да спре. На още по-голямо основание той е следвало
да възприеме като опасност спрял на пътното платно „на осовата линия“ между двете ленти
автомобил /т.е. не плътно до тротоара, съгласно твърденията на самия свидетел В./, с
включени аварийни светлини, спрени непосредствено след него още няколко автомобила, и
„двама или трима човека“ в близост до тях.
При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че с действията си
ищецът е допринесъл за настъпване на произшествието, но приносът му е съществено по-
малък от този на водача на лекия автомобил, и следва да се определи в размер на 20%
/двадесет процента/. Съобразно този размер на приноса на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, следва да бъде редуцирано
справедливото обезщетение за претърпените от него вреди с 20% - както приетият за
справедлив размер на обезщетението за неимуществените вреди от 50 000 лв., така и
обезщетението за имуществените вреди, в размер на 300 лв. След извършване на редукцията
се установява, че предявените искови претенции са основателни до размера на 40 000 лв. на
обезщетението за неимуществени вреди, и до размера от 240 лв. на обезщетението на
имуществени вреди.
Като е достигнал до различни изводи досежно наличието на принос на пострадалия за
настъпването на вредоносния резултат, първостепенният съд е постановил частично
неправилно решение, което следва да се отмени в частта му по иска за обезщетение за
неимуществени вреди – за разликата над 40 000 лв. до присъдения размер от 50 000 лв., а по
иска за обезщетение за имуществени вреди – за разликата над 240 лв. до уважения размер от
300 лв. Вместо това, в тази част следва да се постанови ново решение по същество, с което в
тези части предявените искови претенции следва да се отхвърлят.
Съобразно този резултат, следва да се редуцират и разноските, които ответникът е бил
осъден да заплати за производството пред първостепенния съд. Същият на основание чл.78,
ал.6 от ГПК дължи държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 1600
лв. по иска за обезщетение за неимуществени вреди, и 50 лв. – по иска за обезщетение за
имуществени вреди, или общо 1650 лв. С първоинстанционният съдебен акт е бил осъден да
заплати в полза на бюджета на съда сумата от 2000 лв., поради което за разликата над 1650
лв. до 2000 лв. решението на съда следва да се отмени. На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
ответникът е бил осъден да заплати на адвокат Т. адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред първостепенния съд, в размер на 4650
лв., което следва да бъде редуцирано с 20% - до размера от 3720 лв., като за разликата над
този размер, до присъдения размер от 4650 лв., решението на първостепенния съд следва да
се отмени.
Съобразно резултата от въззивното производство, в полза на ответника следва да бъдат
13
присъдени на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, част от направените от него разноски за
първоинстанционното производство. Със списък по чл.80 от ГПК ответникът е претендирал
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, разноски за експертиза в
размер на 300 лв. и разноски за държавна такса в размер на 5 лв. Съдът определя
юрисконсултското възнаграждение за производството пред първостепенния съд в размер на
500 лв., от която сума в полза на ответника следва да се присъдят 20% - съразмерно на
отхвърлената част от иска, а именно сумата от 100 лв. От направените от ответника
разноски за експертиза и държавна такса /общо 305 лв./, в полза на ответника следва да се
присъдят 61 лева. Така ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника общо 161 лв.
за разноски за първоинстанционното производство.
За въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на въззивника следва
да се присъдят част от направените от него разноски, които са претендирани със списък по
чл.80 от ГПК в размер на 625 лв. за държавна такса, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500 лв. Въззиваемата страна е релевирала възражение за
прекомерност на претендираните разноски за процесуално представителство, което е
основателно. Съобразно липсата на правна сложност на въззивното производство –
ограничен предмет на спора, липса на събрани нови доказателства, приключване на
производството в едно съдебно заседание, съдът определя юрисконсултското
връзнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лв., от която сума следва в
полза на ответника да се присъдят 10060/30300 части, съобразно уваженият обжалваем
интерес на ответника – или сумата от 99,60 лв. От претендираните разноски за държавна
такса в размер на 625 лв., съразмерно на уважения обжалваем интерес, следва да се
присъдят 10 060/30 300 части, или сумата от 207,51 лева. Или общо за въззивното
производство ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 307,11 лв. за
разноски.
Съобразно отхвърления обжалваем интерес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на адвокат М. Т. адвокатско възнаграждение. Същото
се изчислява съобразно обжалваемия интерес, по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 3050 лв. по иска за
обезщетение за неимуществени вреди, и по чл.7, ал.2, т.1 - в размер на 400 лв. по иска за
обезщетение за имуществени вреди. Съобразно отхвърлената част от обжалваемия интерес,
в полза на адв. Т. следва да се присъдят 20240/30300 части от изчисления общ размер на
адвокатското възнаграждение – т.е. сумата 2304,55 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №14 от 29.02.2024 г., постановено по т.д. №89 по описа за 2023 г. на
Окръжен съд – Х., В ЧАСТТА МУ, в която е осъден ответника „З.“, с ЕИК ******, да
заплати на ищеца С. А. К., с ЕГН **********, сумата над размера от 40 000 лв. /четиридесет
14
хиляди лева/ до размера от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие на получени телесни повреди – счупване на латералния кондил на дясна тибия и
счупване на медиалния глезен на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение в
движението на десния крак (за повече от 30 дни), което се дължи на счупване на
подбедрицата, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, както и
психическа травма вследствие на преживеният емоционален стрес с прояви на
раздразнителност, тревожност, нарушен нощен сън и емоционална лабилност, претърпени
във връзка с ПТП на 10.02.2020 г., КАКТО И за сумата над 240 лв. /двеста и четиридесет
лева/, до размера от 300 лв. /триста лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди - разходи за лечение, претърпени във връзка с ПТП на 10.02.2020 г.,
КАКТО И в частта за разноските, с която ответникът „З.“, с ЕИК ******, е осъден да заплати
на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата над размера от 1650 лв. /хиляда шестстотин и
петдесет лева/ до размера от 2000 лв. /две хиляди лева/ за държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт, КАКТО И в която ответникът „З.“, с ЕИК ******, е осъден да
заплати на адвокат М. Т. Т., с ЕГН **********, сумата над размера от 3720 лв. /три хиляди
седемстотин и двадесет лева/ до присъдения размер от 4650 лв. /четири хиляди шестстотин
и петдесет лева/, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Х., ул.“С. К и М“
№**********.“, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
Г.********** иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата над 40 000 лв.
/четиридесет хиляди лева/ до предявения размер от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ като
част от сумата 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща претендирано
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в
резултат от ПТП, настъпило на 10.02.2020 г., КАКТО И за сумата над размера от 240 лв.
/двеста и четиридесет лева/ до претендирания размер от 300 лв. /триста лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи
за лечение, направени във връзка с ПТП на 10.02.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С. А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Х.,
ул.“С. К и М“ №57, ет.1, вх.Б, ап.3, да заплати на „З.“, с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. Г.********** сумата от 307,11 лв. /триста и седем лева и
единадесет стотинки/ за разноски за въззивното производство, КАКТО И на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на „З.“, с ЕИК ******, сумата от 161 лв. /сто шестдесет и един
лева/ за разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА З.“, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
Г.********** на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на
адвокат М. Т. Т., с ЕГН **********, със служебен адрес: гр. Х., ул.“П., № ****, сумата от
2304,55 лв. /две хиляди триста и четири лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по иска за обезщетение за
15
неимуществени вреди, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, при
наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Решението е окончателно по иска за обезщетение за имуществени вреди, като не
подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16