№ 395
гр. гр. Димитровград, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20245610100588 по описа за 2024 година
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.3, вр.чл.87, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът „ПАРО и КО“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гp. Димитровград, ул. „Васил Друмев“ № 36 ,
представлявано от И.С.П. — управител и едноличен собственик, чрез адв.Т.Т.-
ХАК, твърди следното: Доверителят ми е сключил устен договор с ответника
за монтиране на две секционни индустриални врати марка „ Хьорман" , на
което дружество ответникът е представител за Димитровград , съобразно
условията при поръчка за монтиране на въпросните врати е налице срок от 30
дни за доставка и монтаж . Договорът е сключен на 01.08.2023г. с издаване на
фактура № 1701/01 .08.2023г. от страна на ответника. При проведен разговор
представителят на доверителят ми и ответникът се достига до договорка , че
поради нарушени доставки поръчаните врати ще бъдат монтирани в срок до
60 дни от издаване на фактурата . След изтичане на посочения срок и след
многократни контакти между доверителят ми и ответника се достига до
разбирателство и първата врата е монтирана на 28. 1 1 .2023г. , като е
изтъкнато , че поради липса на финансови активи ответникът е в
невъзможност да поръча и съответно достави и монтира втората врата . Като
отново бе предоговорен срок за монтаж на втората секционна индустриална
врата в срок от 30 дни от монтирането на първата , като е представена и
съответна втора фактура с номер 1 7 1 6/27. 1 1 .2023г. съответно стойността
по нея е преведена като дължима сума на датата 28. 11 .2023г. по сметка на
ответника . Като разликата между стойността на фактурата в размер на 6299 и
реално платената сума в размер на 5299 лв. се дължи на уговорка за
последващо заплащане при монтиране на поръчаната врата . Предвид
1
настъпило отново необосновано забавяне от страна на ответника и липсата на
желание въпреки интензивните опити от страна на доверителят ми за контакт
с него , се достигна до невъзможност за предоговаряне на доставката или
разваляне на договора между страните при доброволно уреждане на спора . На
26.02.2024г. доверителите ми бяха принудени да представят на ответника
Нотариална покана , чрез нотариус Росен Стоименов . Тази покана въпреки
многократните опити за връчване на поканата се установи , че ответникът се
укрива и избягва получаване на поканата . Предвид тази ситуация нотариус
Росен Стоименов предприема връчване на нотариалната покана по реда на чл.
47 ал.1 от ГПК , чрез залепване , като от дата 09.04.2024г. ми е представен
протокол и съответно отбелязване от нотариус Стоименов за връчване , чрез
залепване на нотариалната покана . В настоящият момент доколкото
доверителят ми е в положение , че складово помещение , вече с налична стока
в него стои необезопасено и отворено , предвид което на 10.04.2024г.
доверителят ми е принуден да подпише договор с друг доставчик на
цитираната секционна индустриална врата , а именно с доставчик
Реминтинвест ООД . Предвид изложеното вече липсва интерес от страна на
доверителят ми за продължаване изпълнението на устният неформален
договор удостоверен с издадените и платени от доверителят ми фактури ,
предвид което считаме, че договорът следва да се прогласи от Ваша страна за
неизпълнен от страна на ответника и сьответно прекратен по негова вина,
като осьдите ответника да заплати на доверителят ми платената от него сума в
размер на 5299 / пет хиляди двеста деветдесет и девет лева / лв. с ДДС , ведно
с дължимата лихва върху тази сума от датата на завеждане на настоящото
производство , до пълното изплащане на дължимата сума .
Фактическата искова претенция е да се осъди „ ГЕРИС ГJIAC „ ЕООД , ЕИК
********* с адрес гр. Димитровград ул. Илинден № 10 , вх.А , ет.5 , ап. 13, да
заплати на „ПАРО и КО „ ЕООД ЕИК 201 171 643, с адрес гр. Димитровград,
ул. Васил Друмев № 36 , представлявано от И.С.П. , сумата от 5299 / пет
хиляди двеста деветдесет и девет лева / лв. с ДДС задължение по неизпълнен
договор за доставка и монтаж на втора секционна индустриална врата, ведно с
дължимата лихва от датата на образуване на настоящото производство до
датата на изплащане на дължимата сума, както и да се прогласи неформалния
договор за прекратен. Моли за присъждане на сторените от страна на ищеца
деловодни разноски доказани с документ за тяхното заплащане в настоящото
производство .
Ответникът „ ГЕРИС ГЛАС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град Димитровград, ул. „Илинден“ №10 , вх.А , ет.5 , ап.
13 , представлявано от Г. Н.Р. е депозирал отговор в срок, в който твърди
следното: Между страните е бил сключен договор за доставка и монтаж на 2
бр. секционни индустриални врати „Хьорман" с обща цена 13,419 лева, от
които 12 619 лв. е стойността на двата броя секционни врати и 800 лв. е
стойността на монтажа - по 400 лв. за, всяка една, за което са издадени
съответно два бр. фактури. На 01.08.2023 .г, е издадена фактура № 1701, на
стойност 6720 - за авансово плащане. На 27.11.2023 г. е издадена фактура №
1716 на стойност 6299 лв. с ДДС за доплащане на поръчаните два броя
2
секционни врати, като в нея не е включена стойността на монтажа в размер на
400 лв. с ДДС на недоставената втора врата.Ищецът не е заплатил и
понастоящем цялата стойност на издадените два броя фактури, с което не е
изпълнено условието за заплащане на стоката преди доставка: Сумата за
монтаж на недоставената, врата не е включена в издадената фактура. Тя се
фактурира след извършване на монтажа на изделието. Вина за това, че
процесната врата все още не е монтирана, се дължи изключително на ищеца.
При първоначално водените разговори и няколко огледа на обекта, той бе
поръчал вратите „Хьорман" да, бъдат с размери 4150/3250 мм и 2800/3250 мм.
Заедно с офертата за вратите е приложена и спецификация за всички нужни
размери за направа на необходимите за монтаж отвори и отстояния от колони
и трегери. Цялата подготовка и направа на отворите за вратите е изцяло на
поръчителя/купувача, като изпълнителят може да монтира вратите едва след
правилно изпълнение на заданието. На 07.11.2023 г. е изпратена отново
спецификация на вратите. След това е оформен отвор за врата 4150/3250 мм,
като тя е монтирана в рамките на няколко дни. Подготовката за направа на
отвора за втората врата ищецът остави за „по-нататьк". На 31.01.2024 г. отново
бе изпратена спецификация. Впоследствие се оказа, че отворът за вратата,
подготвен от ищеца, не отговаря на първоначално заявените размери и
поръчаната и намираща се при нас врата не може да бъде монтирана; без дa се
наруши нейната здравина и цялост, което води от своя страна, автоматично до
отпадане на всякакви гаранции от страна на производителя. На пода бе отлят
бетон, като входът бе оформен като рампата бе намалена височината й бе
невъзможно вратата да бъде монтирана. И ширината на вратата не
съответстваше на първоначално уточнените размери. На ищеца му беше
подробно разяснено това обстоятелство, като се уточнихме, че, той ще
коригира отвора към първоначално дадените размери. До този момент, обаче,
уточнение от негова страна няма, а вместо това получихме препис от искова
молба. Ищецът е неизправна страна по доrовора и не може с едностранни
волеизявления да разваля сключения договор за доставка и монтаж. Прави
възражение, че ищецът е неизправната страна по устно сключения договор за
доставка и монтаж на 2 бр. секционни индустриални врати „Хьорман" с обща
цена 13 419, че този договор е все още висящ между страните и ищецът е в
забава по смисъла на разпоредбата на ЗЗД и до този момент не оказва
необходимото съдействие, без което ответника не може да изпълни
задълженията си по този договор, както и при условията на евентуалност – в
случай, че съдът уважи предявените искове, прави възражение за прихващане
на евентуално дължимите от ответника 5 299 лв. със сумата от 6016,80 лв.
(5866,80лв. - стойност на вратата и 150 лв. доставка), представляваща
стойността на направените от него разходи по доставянето на процесната
врата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Предявеният главен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е неоснователен.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД който е получил нещо на отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Основание по смисъла на цитираната
3
разпоредба е юридически факт, източник на права и задължения, какъвто е и
договорът за изработка. Правото по посочената норма за връщане на даденото
на отпаднало основание се поражда от фактически състав на неоснователно
обогатяване, включващ престирането на претендираното на съществуващо
валидно основание към момента на извършване на престацията и последващо
отпадане на основанието. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. трето
ЗЗД включва: валидно правоотношение между страните; даване на нещо, с
оглед изпълнение на задължение по правоотношението, съответно -
получаването и приемането му от насрещната страна и последващо отпадане с
обратна сила на правоотношението, поради някаква причина / в случая
разваля на договора/. По силата на ретроактивното действие на развалянето,
даденото по договора подлежи на връщане, като дадено на отпаднало
основание.Предметът на делото е спорното право, въведено от ищеца с
неговите твърдения по исковата молба за фактите, на които основава иска и
търсената от него защита. Това спорно право се очертава с основанието и
петитума на иска – правопораждащия факт, съдържанието на правото,
страните по правоотношението, елемент от което е спорното право. В
конкретния случай ищецът е навел твърдения, част от които не се оспорват от
ответника и съдът ги приема за безспорно установени по делото, че между
страните е бил сключен договор за доставка и монтаж на 2 бр. секционни
индустриални врати „Хьорман“ с обща цена 13 419 лв., от които 12 619 лв. е
стойността на двата броя секционни врати и 800 лв. е стойността на монтажа -
по 400 лв. за всяка една, за което са издадени съответно два бр. фактури. По
делото се установи, също така, че ищецът е поръчал вратите „Хьорман“ да
бъдат с размери 4150/3250 мм и 2800/3250 мм. Заедно с офертата за вратите
ответникът е изпратил на ищеца спецификация за всички нужни размери за
направа на необходимите за монтаж отвори и отстояния от колони и трегери.
Било е обърнато внимание на факта, че цялата подготовка и направа на
отворите за вратите е изцяло на ищеца, тъй като ответникът може да монтира
вратите едва след правилно изпълнение на заданието. На 01.08.2023 г. е
издадена фактура № 1701, на стойност 6720 лв. с ДДС - за авансово плащане.
На 27.11.2023 г. е издадена фактура № 1716 на стойност 6299 лв. с ДДС за
доплащане на поръчаните два броя секционни врати, като в нея не е включена
стойността на монтажа в размер на 400 лв. с ДДС на немонтираната по вина на
ищеца втора врата. Установи се, също така, че ответникът е поръчал,
надлежно заплатил и получил процесните врати на третото неучастващо по
делото лице „Хьорман България“ ЕООД (видно от приетото по делото
становище на третото неучастващо лице„Хьорман България“ ЕООД, ведно с
писмените документи, приети като доказателства по делото).
От събраните в хода на производството доказателства, както и при разпита на
свидетел П.И.-служител в ищцовото дружество, се установи, че в края на
месец ноември 2023 г. ответникът е монтирал първата от двете поръчани
съгласно договора секционни индустриални врати, като е трябвало спешно да
бъдат извършени от ищеца СМР по подготовката на светлия отвор на
складовото помещение на ищеца, където е трябвало да бъде монтирана
първата врата, както и че отворът за втората врата, подготвен от ищеца, не
4
отговаряла на първоначално заявените размери и поръчаната и намираща се
при ответника врата не може да бъде монтирана, без да се наруши нейната
здравина и цялост, което водело автоматично до отпадане на всякакви
гаранции от страна на производителя. По делото се установи, неоспорено от
страните, че на 10.04.2024 г. ищецът е сключил договор за изработка с трето
лице - „РЕМОНТИНВЕСТ“ ООД, по силата на който третото лице е поело
задължението за доставка, изработка и монтаж на секционна врата на обект
„Складова сграда“ в ПИ 21052.339.25 гр. Димитровград. В договора не са
конкретизирани параметрите/размерите на тази врата, като разпитаният по
делото свидетел П.И. също не успя да заяви размерите на тази врата и кога
точно е монтирана същата. От показанията му се установи, че преди на бъде
монтирана същата, ищецът е изменил „светлия отвор“ на втората врата и е
извършил преустройство към подхода и пода на складовото помещение –
„отлят е фундамент, входът е оформен като рампа, намалена е височината и
ширината на светлия отвор“. Безспорен по делото е и фактът, че не се
представиха доказателства ищецът да е заплатил цялата стойност на
издадените два броя фактури. Исковата претенция касае част от стойността на
втората фактура. Безспорно по делото се установи, че за да пристъпи
ответника към монтажа на втората врата, ищецът е следвало преди това да
извърши подготвителни работи. От показанията на разпитания свидетел
категорично се установи, че тази подготовка се извършва от ищеца, а не от
служители на ответника. Свидетелят установи, че ответникът неколкократно е
изпращал на ищеца инструкции и др. писмени указания, какво трябва да бъде
извършено преди да се пристъпи към монтажа на вратите. В края на м.януари
2024г.ответникът отново е изпратил спецификация за втората врата.
Свидетелят потвърди необходимостта от извършването на укрепващи
дейности и установи, че те са били изпълнени, като е бил направен нов
фундамент, рампа, преработване и укрепване на светлия отвор на складовото
помещение. Въпреки указаната доказателствена тежест по делото, не бяха
представени и събрани доказателства, че ищецът е уведомил ответника за
извършената от него подготовка, за извършените от него укрепващи и
строителни работи, а такова уведомяване е било необходимо, за да може той
да провери дали правилно са били изпълнени неговите указания и
инструкции, преди да пристъпи към монтаж на процесната врата. От
събраните гласни доказателства се установи, че в края на месец ноември 2023
г. , когато вече е била монтирана първата врата, ищецът не е бил готов да му
бъде доставена и монтирана втората врата и ответникът му е дал подробни
инструкции какви укрепващи дейности трябва да извърши той преди да се
пристъпи към монтиране на втората врата. В хода на производството ищецът
не ангажира доказателства, че извършеното от него изграждане на „светлия
отвор“ е съответствало на указанията и инструкциите, получени от ответника
и че го е уведомил надлежно за това, да е извършил тези укрепващи дейности
и за готовността си да се пристъпи към монтажа на втората врата.
При събраната съвкупност от доказателства се установи безспорно, че в
отношенията си по процесния договор ответникът не е неизправна страна,
ищецът е бил този, който не е указал на ответника необходимото съдействие,
5
без което първият не може да изпълни задължението си и като неизправна
страна по договора с ответника, не разполага с право да развали изцяло или
частично сключения с него договор.Неточното изпълнение на договорните
задължения съгласно чл. 79 от ЗЗД поражда правото на кредитора да иска от
длъжника изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение.При тези изводи на съда вследствие на
представените и обсъдени доказателства по делото, исковата претенция
остана недоказана и като такава следва да се отхвърли, поради което и съдът
не следва да обсъжда направеното от ответника възражение за прихващане.С
оглед изхода на спора ищецът следва да заплати на ответника съдебно-
деловодни разноски-900 лева за заплатено адвокатско възнаграждение,
предвид представен списък с разноски, пълномощно и договор за правна
защита и съдействие.
С оглед изложените съображения, Димитровградският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ПАРО и КО“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гp. Димитровград, ул. „Васил Друмев“ №
36 , представлявано от И.С.П. — управител и едноличен собственик срещу „
ГЕРИС ГЛАС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град Димитровград, ул. „Илинден“ №10 , вх.А , ет.5 , ап. 13 , представлявано
от Г. Н.Р., с който ищецът претендира от ответника да му заплати сумата от
5299 / пет хиляди двеста деветдесет и девет лева / лв. с ДДС задължение по
неизпълнен договор за доставка и монтаж на втора секционна индустриална
врата, ведно с дължимата лихва от датата на образуване на настоящото
производство до датата на изплащане на дължимата сума, както и да се
прогласи неформалния договор за прекратен.
ОСЪЖДА „ПАРО и КО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гp. Димитровград, ул. „Васил Друмев“ № 36 , представлявано
от И.С.П. — управител и едноличен собственик, да заплати на „ ГЕРИС
ГЛАС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
Димитровград, ул. „Илинден“ №10 , вх.А , ет.5 , ап. 13 , представлявано от Г.
Н.Р. сумата в размер на 900/деветстотин/ лева-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6