Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.12.2020 г.
В И М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Ива И. като разгледа
докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 8115/2018
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 49 ЗЗД с искане да се осъдят солидарно тримата
ответници да заплатят обезщетения в размер от по 150 000 лв. на всяка ищца
за причинени неимуществени вреди, вследствие настъпила смърт, в резултат от противоправно и виновно поведение, осъществено
при или по повод изпълнение на възложена работа.
ИЩЦИТЕ- В.И.Д. с ЕГН ********** и Т.И. Е.с ЕГН **********, чрез адв.
Б.Е. САК, адрес за призоваване и съобщения: гр.
София, ул.”******, офис № 19 , тел. ******твърдят, че са дъщери и наследници на
Р.С.Г. с ЕГН **********, която е починала вследствие на инцидент, настъпил в
гр. София, на 24.07.2012 г. Починалата Р.Г. ***. На 24.07.2012 г. пред блока й
се извършвали ремонтни дейности на топлопреносната мрежа на „Топлофикация"
- София. Около 16.45 часа пострадалата излязла от дома си и тръгнала да
заобиколи блока си, което налагало да мине покрай направения изкоп, като при
него по това време нямало работници. Направеният изкоп започвал от
северозападната страна на бл. **, на около 5 метра от вх."Д" в посока
вх."Е", като бил с дължина около 9 метра, дълбочината на изкопа била
около 1,20 м. и ширина 0,80 м. Не бил обезопасен с метални огради или сигнални
ленти, а около него били сложени тротоарни бетонови плочи, извадени от мястото
на изкопаване на изкопа. Минавайки покрай него, Р.Г.
стъпила върху извадените тротоарни плочи, които се разклатили и тя загубила
равновесие, вследствие на което паднала в изкопа. Чувайки виковете й, В.С.и Г.С.се
притекли на помощ и успели да я извадят с помощта на метално строително платно.
Веднага бил повикан екип на спешна медицинска помощ, който транспортирал Г. до
МБАЛСМ „Пирогов".
При
постъпването в болницата, било установено, че Р.Г. е с фрактура на дене аксис и е настанена за лечение. Въпреки това същата е
починала в болничното заведение на 10.11.2012 г. вследствие на причинените й
травми при падането в изкопа, изразяващи се във висока шийна
травма със счупване на зъба на втория шиен прешлен с изкълчване назад и
настъпилите от нея усложнения.
Ищците
излагат, че процесният изкоп е направен от В.С.и Г.С., които към този момент са
работници на ЕТ "М.-92“. Съгласно сключен договор от 12.07.2012 г. фирма „М.-КО"
ЕООД - София е възложила на ЕТ "М.-92 - Н.М.” изпълнение на монтажни
работи по „Подмяна на участъци от топлопреносната
мрежа на „Т.С.” ЕАД през 2012 г. с 16 обособени позиции, като инцидентът е
станал при извършване на дейността по обособена позиция 16. Обособената позиция
16 съгласно приложение № 1 включва реконструкция на топлопровод в жк.
"Люлин" 4 от бул."3. Стоянов" по ул."Добренова скала" бл.**и бл.**. Изпълнението на обекта
е възложено от „Т.С.” ЕАД на „М.К." ЕООД, което от своя страна е наело ЕТ М.-92
- Н.М.", като подизпълнител на обекта.
Ищците
намират, че лицата Г.С.С.и В.Л.С.са нарушили
законовите изисквания за безопасност, според които при напускането на изкопа,
същият е следвало да бъде обезопасен по съответния начин, като така се е
стигнало до процесното събитие, довело до смъртта на майка им. Твърдят, че от
страна на Г.С.и В.С.са нарушени т. 1.9 на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 на
НАРЕДБА № 2 от 22.03,2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, както
и на чл.30, ал.2 и чл.31, ал.2 и 3 от НАРЕДБА 2 от 22.03.2004 г. и на
Приложение 2 на „План за безопасност и здраве", доколкото същите не са
поставили защитни ограждания, сигнализирани с предупредителни знаци и табели
при изкопаване на траншеи и ями в населени места или на места, където има
движение на хора, с което са създали непосредствена причина за падането на пострадалата
Р.С.Г. в необезопасеният изкоп. Нарушили са и чл. 33 на Закона за здравословни
и безопасни условия на труд, който задължава всеки работещ да се грижи за
здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите
лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и
дадените от работодателя инструкции. Същите, в качеството им на „Монтажник
отопление" към фирма ЕТ М. 92", не са осъществили контрол по
спазването на здравословните и безопасни условия на труд. Намират, че и
ръководителят на обекта -Н.М. е нарушил разпоредбата на чл. 26, т.3 от НАРЕДБА
2 от 22.03.2004г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи, тъй като в качеството
на технически ръководител, не е спазил изискванията на ЗБУТ за използване на
строителните технологии и проекти, както и изисквания на План за безопасност и
здраве по „Инвестиционния проект, съобразно
които е бил длъжен, но не е изградил ограждения на изкопа и не е
монтирал пешеходни мостчета, по които да преминават пешеходците. Не е монтирал
и предупредителни табели по съответния начин.
С оглед
изложеното твърдят, че допуснатите нарушения, а именно необезопасяването на
изкопа, неизграждането на пешеходно мостче, непоставянето на обозначителни табели и оставянето на изкопът без никакъв
надзор, са довели да падането на Р.Г. в него и причиняването на травма, довела
по- късно до нейната смърт.
Навеждат, че
във връзка с настъпилата злополука е образувано наказателно производство, което
към момента е приключило с влязла в сила присъда, с която Н.А.М., Г.С.С.и В.Л.С.са
признати за виновни по повдигнатите им обвинения.
Твърдят, че
търпят душевни болки и страдания от смъртта на майка си, предвид което молят
съда да осъди ответниците, при условията на солидарност, да им заплатят сумите
от по 150 000 лв., представляващи обезщетения за причинените им
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
смъртта на Р.Г. до окончателното изплащане на сумите. Представят писмени
доказателства, правят доказателствени искания и претендират разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ – „Т.С.” ЕАД, със седалище и
адрес на управление:*** Б, ЕИК ******, представлявано от процесуалния
представител адв. Д.И.Д., САК, със съдебен адрес:*** оспорва предявения иск по
основание и размер. Излага, че разпоредбата на чл. 49 ЗЗД не дава възможност за
ангажиране на „каскадна“ отговорност по отношение на поредицата от възложители
на определена работа по търговски или
граждански договори. Отделно излага, че действително е налице договор между
него и „М.К.“ ЕООД, по силата на който е
възложено на последното да извърши монтажни работи по обекти, но към момента не
можело да се установи дали сочения от ищците обект е идентичен с този, по който
е възложил работата. Заявява, че по никакъв начин не е възлагал работа на
третия ответник ЕТ М. 92-Н.М.“ като в договора, който е подписал с „М.К.“ ЕООД
изрично е изключена възможността, същият да използва подизпълнител за
възложената дейност.
С оглед
изложеното намира, че не са налице основания да бъде ангажирана неговата
отговорност за действия, извършени от работници/служители на друг търговец по
повод осъществяване на дейност, която не
е възложил.
ОТВЕТНИКЪТ -„М.К.”
ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б.М.–
Управител, чрез адвокат С.Р., със съдебен адрес:***,
тел. ******, моб. тел. ******оспорва предявения иск
по основание и размер. Оспорва да е налице причинно- следствена връзка между
смъртта на Р.Г. и падането и в изкопа на посочения ден. В тази връзка навежда,
че връзката е прекъсната в резултат от направени множество лекарски грешки,
довели до късното диагностициране и
лечение на свързаните с падането травми, както и настъпилите с оглед това
усложнения. Освен това твърди, че починалата е страдала от редица хронични и
съпътстващи усложнения на здравето и е била в значително напреднала възраст,
като всичко това е довело до леталния изход или е спомогнало значително за
неговото настъпване. Не на последно място прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата, тъй като същата е проявило
любопитство и без да се съобрази с възрастта си (72 г.) и здравословното си
състояние е опитала да надникне в изкопа, като така се е поставила в значителна
опасност. Евентуално оспорва размера на претендираните вреди като несъобразен с принципа на справедливостта.
ОТВЕТНИКЪТ - ЕТ М. ** - Н.М.“, регистриран в търговския регистър с ЕЙК: *******, със
седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника си адв. С.М., адвокат от
САК, с адрес: *** не оспорва, че ищците В.И.Д. и Т.И. Е.са законни наследници
на починалата си майка Р.С.Г., както и че на
24.07.2012 г., около 16.30 ч. при инцидент в гр. София, пред жилищния
блок, в който е живяла (бл. **в ж.к. „Люлин“), Р.С.Г. паднала в изкоп, направен
от работници на ЕТ М. 92 Н.М.“ по време на подмяна на топлопреносната
мрежа на „Т.С.“ ЕАД. Не оспорва, че след падането в изкопа бил повикан екип на
спешна медицинска помощ, който е транспортирал пострадалата Р.Г. до УМБАЛСМ
„Пирогов“ ЕАД, където същата е била приета и е престояла в болничното заведение
до 10.11.2012 г., когато е починала. Не оспорва, че към момента на инцидента
участъкът от изкопа, в който е паднала пострадалата Р.Г., е бил необезопасен,
като намира, че тези обстоятелства са установени и с влязлата в сила Присъда по
н.о.х.д. № 2078/2015 г. на СГС, НО, 22-ри състав.
Ответникът
не оспорва и че с Договор от 12.07.2012 г., „М.К.“ ЕООД е възложило на ЕТ М. 92
- Н.М.“ извършването на строително монтажните работи по подмяна на топлопреносната мрежа на „Т.С.“ ЕАД с изкопаване на изкопи
и подмяна на тръби от централен тръбопровод до абонатната станция на блок **.
Въпреки
горното оспорва иска по основание и размер и твърди, че при приемането й в
болницата и в продължение на няколко дни починалата не е била диагностицирана с
висока шийна травма и не е била лекувана от такава. Същата е била
установена едва след като болницата е искала да я изпише, но дъщеря и е
настояла да остане там и да й бъдат направени допълнителни изследвания във
връзка с продължаващи оплаквания. Лечението
започнало едва на 27.07.2012 г., а в последвалия следоперативен период
при починалата настъпили множество усложнения, повлияни допълнително от общото
й влошено здравословно състояние (тежки хронични и съпътстващи заболявания),
като така, в крайна сметка, се е стигнало до леталния изход. Твърди, че всичко
това води до опосредяване на причинно –следствената
връзка между противоправното поведение на неговите работници и вредоносния
резултат, предвид което не е налице основание за ангажиране на неговата отговорност
на основание чл. 49 ЗЗД. Освен това прави възражение за съпричиняване от страна
на пострадалата като твърди, че същата е проявила трайно любопитство да види
какво има в изкопа и не е съобразила възможностите си, предвид което е загубила
равновесие и е паднала. Отделно от изложеното твърди, че е налице хипотезата на
т.5 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, съобразно която когато
организацията на работата, ръководството и контролът принадлежат на
предприятието, чиято работа се извършва от работници на друго предприятие,
отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се
извършва. В тази връзка навежда, че в
случая „Т.С.“ ЕАД, като инвеститор на проекта, макар да е възложила
извършването на дейностите по „Реконструкция на топлопровод в ж.к. „Люлин 4“ от
ул. „Захари Стоянов“ по ул. „Добринова скала“ до бл. **и **“ на друго
предприятие, което впоследствие ги е превъзложило на
него, по силата на сключените договори за възлагане на строителни дейности и по
силата на предвидените нормативни задължения на всеки подобен инвеститор да
осъществява надзор в строителството чрез сключване на договор за строителен
надзор (чл. 160, ал. 1 ЗУТ, чл. 161 ЗУТ, чл. 168, т. 4 и 5 ЗУТ), различен от
конкретния изпълнител, има положението на предприятие, чиято работа се извършва
от работници на друго предприятие по смисъла на т. 3 от ПП на ВС № 17/1963 г.
„М.К.“ ЕООД,
като дружество, което от своя страна е превъзложило
част от дейностите по Реконструкция на топлопровод в ж.к. „Люлин 4“ от ул.
„Захари Стоянов“ по ул. „Добринова скала“ до бл. **и **, също има положението
на предприятие, чиято работа се извършва от работници на друго предприятие по
смисъла на т. 3 от ПП на ВС № 17/1963 г., тъй като по силата на сключения
договор е задължено да упражнява контрол и надзор върху дейността на
работниците и служителите на ЕТ М. 92“, включително като е имал задължение да
ги инструктира за правилата за техническа безопасност и охрана на труда и ППО,
включително и съгласно изискванията на ЗЗБУТ (чл. 4.1.7 от Договора) и да иска
отстраняване от обекта на работници на ЕТ М. 92“, които не спазват правилата за
безопасност и хигиена на труда (чл. 4.1.11 от Договора).
С оглед
изложеното намира, че отговорността по чл. 49 ЗЗД евентуално може да се
ангажира по отношение на другите двама ответника, но не и спрямо него.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на ответника М.К. ЕООД – З.Л.И. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** оспорва да е налице застрахователен договор към момента на настъпване на процесното събитие по отношение на подпомагана страна. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, която от любопитство се е приближила до изкопа и е погледнала в него, което е довело до нейното падане. Твърди и съизвършване на деянието порази ненавременна и неправилна лекарска намеса. Заявява и възражения за изтекла погасителна давност за вземанията по отношение на застрахователната компания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди
направените доводи, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че на 24.07.2012
г. Р.Г. е паднала в изкоп, направен от работници на ответника ЕТ М. 92 - Н.М.“
в гр. София, ж.к. Люлин, бл. **, вх. Г.
От представената тръжна
документация за възлагане на обществена поръчка от Т.С. ЕАД е видно, че същото
е възложило на М.К. ЕООД да извърши ремонт на топлопреносната мрежа в гр.
София, ж.к. Люлин, пред бл. **, вх. Г. ( обособена позиция № 16). От общите
условия към договора, сключен въз основа на проведената обществена поръчка е
видно, че в чл. 6.24 от раздел „ Права и
задължения на изпълнителя“( лист № 181 от делото) е договорено, че изпълнителят
( М.К. ЕООД) може да използва подизпълнители за осъществяване на задълженията
си по договора, единствено и само ако те са обявени в процедурата по
обществената поръчка. В офертата за обособена позиция № 16 (лист № 249 от делото) изпълнителят е посочил
изрично, че няма да използва подизпълнители при извършването на СМР. Същото е
декларирано и с нарочна декларация (Приложение № 101 лист № 301 от делото).
От представения договор от
12.07.2012 г. ( лист № 16 от делото) е видно, че М.К. ЕООД е възложил
извършването на СМР – подмяна на участъци от топлопреносната мрежа на
ТОПЛОФИКАЦИА СОФИЯ ЕАД през 2012 г. по обособена позиция № 16, която работа му
е била възложена чрез описаната горе обществена поръчка. Подизпълнител по този
договор е ЕТ- М.**– Н.М.. Съобразно чл. 4.1.7 от договора М.К. ЕООД се
задължава да осигури длъжностно лице, което да провежда необходимите
встъпителни инструктажи и инструктажи на работното място на работниците,
участващи н изпълнение на работите, предмет на договора, включително на
собствените си работници, съгласно правилата за техническа безопасност и охрана
на труда и ППО, в т.ч. и съгласно изискванията ЗЗБУТ и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. В чл. 4.1.11 от договора е предвидено, че М.К. ЕООД
има право да изисква от ЕТ М.**– Н.М. да отстрани от обекта работниците си,
които не спазват правилата за безопасност и хигиена на труда, противопожарната
охрана, строителните правила и норми, не носят лични предпазни средства и
работно облекло, не спазват работното време на обекта и пропусквателния
режим, причиняват вреди на имуществото, до което имат досег. В същото време в
чл. 4.2.2 от договора е предвидено, че ЕТ М.**– Н.М. поема задължението да проведе
необходимите начални и периодични инструктажи на работниците, участващи в
изпълнението на работите, предмет на договора, както и да осигури спазването
от тяхна страна на изискванията на ТБОТ. В чл.6.6 от договора, страните са
уговорили, че преди да започнат монтажните работи, предмет на договора, ЕТ М.**–
Н.М. съвместно с М.К. ЕООД съставя и подписва общ документ – протокол,
регламентиращ специфичните изисквания от организационен и технически характер
за безопасното изпълнение на СМР.
По делото
е представена влязла в сила присъда по НОХД № 2078/2015 г. по описа на СГС,
изменена с решение от 11.04.2017 г., постановено по ВНОХД № 1229/2016 г. по
описа на САС само в частта за вида и размера на наказанията, по силата на която
Н.М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 123, ал.1 НК за
това, че на 24.07.2012 г. около 16,30 ч. в гр. София, ж.к. Люлин, бл. **, между
вх.Д и вх. Е поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на
повишена опасност като управител на ЕТ М.**– Н.М., в качеството на
подизпълнител на обект в ж.к. Люлин бл. **при подмяна на топлопреносната
мрежа на Т.С. ЕАД, с изкопаването на изкопи и подмяна на тръби от централен
тръбопровод до абонатната станция на блока съгласно договор от 12.06.2012 г., с
което му е възложено извършването на СМР, е нарушил чл. 26, т.3 от Наредба № 2
от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършването на СМР, като
технически ръководител не е спазил изискванията на ЗБУТ за използване на
строителните технологии и проекти, както и изискванията на план за безопасност
и здраве по инвестиционен проект като е бил длъжен, но не е изградил ограждения
на изкопа и не е монтирал пешеходни мостчета, по които да преминават
пешеходците, като не са монтирани и предупредителни табели по съответния начин,
чл. 30, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд
при извършването на СМР, като технически ръководител е бил длъжен, но не е
оградил с плътна временна ограда съгласно изисквания на СГО и не е сигнализирал
със знаци и табели или светлинна сигнализация, като с това е причинил по
непредпазливост смъртта на Р.С.Г. на 72 години, която след падането в
необезопасения изкоп получила травматични увреждания – висока шийна травма (счупване на зъба на втори шиен прешлен с
изкълчване назад) и след настъпили усложнения, които довели в пряка
причинно-следствена връзка до нейната смърт. Признава за виновни Г.С.С.и В.Л.С.за виновни в това, че на 24.07.2012 г., около
16,30 ч., в гр. София, ж.к. Люлин, бл. **, между вход Д и Е, поради немърливо изпълнение на занятие, представляващо източник на
повишена опасност/като монтажник – отопление към ЕТ М.**– Н.М., в качеството му
на подизпълнител на обект в ж.к. Люлин, бл. **, при подмяна на топлопреносната мрежа на Т.С. ЕАД, с изкопаване на изкопи и
подмяна на тръби по централен топлопровод до централна станция на блока
съгласно договор от 12.06.2012 г., с което му е възложено извършване на СМР, са
нарушили т.1,9 на Приложение № 1 към чл.2, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР, както и чл. 30, ал.2 и чл. 31, ал.2 и ал.3 от същата наредба
и на Приложение № 2 на план за безопасност и здраве на инвестиционен проект
като не са изпълнили поставените от работодателя задачи / техническия
ръководител/, да поставят защитни ограждения, сигнализирани с предупредителни
знаци и табели при изкопаване на траншеи и ями в населени места и на места,
където има движение на хора, с което са създали непосредствена причина за падане
на пострадалата в необозопасения изкоп, както и на
чл. 33 ЗБУТ, който изисква: всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и
безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко
засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от
работодателя инструкции, като в качеството си на „монтажник отопление“ двамата
подсъдими не са осъществили контрол по спазване на здравословните и безопасни
условия на труда, като с това са причинили по непредпазливост смъртта на Р.Г.
на 72 години, която след падане в необезопасения изкоп получила травматични
увреждания- висока шийна травма / счупване на зъба на
втори шиен прешлен с изкълчване назад/ и
след настъпили усложнения е настъпила смъртта й.
По делото
е допусната съдебно -медицинска експертиза, извършена от д-р Х.М., неврохирург,
съобразно която при падането в изкопа с дълбочина от около 60-80 см. Р.Г. е
получила висока шийна травма – фрактура на зъба на
втори шиен прешлен с изместване назад, по механизма на свръх разгъване и
свръхсгъване, без неврологична симптоматика т.е. без увреждане на гръбначния
мозък на това ниво. Костния откършек (абриз) от първата
фаланга на палеца на дясната ръка е получен от директна травма при падането. Непосредствената
причина за смъртта на Р.Г. е многоорганна недостатъчност, развила се на базата
на тежките възпалителни усложнения с морфологичен израз двустранна гнойна абсцедираща бронхопневмония, гнойно -некротичен
трахеобронхит, слузно-гноен бронхит и бронхиолит,
сепсис на фона на съществуващи хронични заболявания на сърдечно – съдовата,
дихателната, отделителната и ендокринната системи. Тези усложнения обаче са
настъпили вследствие претърпяната шийна травма, тъй
като тя е обусловила продължително залежаване, множество инвазивни процедури,
продължителна изкуствена белодробна вентилация и оперативна интервенция в шийния отдел на гръбначния стълб.
В
заключението се посочва, че Р.Г. е имала различни хронични заболявания,
изразяващи се в артериална хипертония, хронична
исхемична болест на сърцето с ритъмно проводни нарушения, сърдечна недостатъчност 2-3 ст. по NYHA, аортокарциноза,
белодробен емфизем, пневмофиброза, ревматоиден
артрит, алергия към йод, като и е правена и холецистектомия,
варикозни азви на двете
подбедрици, както и стари счупвания с костно зарастване на второ и трето ребро
вдясно по дясната мишнична линия. Освен това пострадалата
е със силно изразено общо охранване и ръст 172 см. Хроничните заболявания и
наднорменото тегло са съставлявали неблагоприятни фактори за нейното
възстановяване от шийната травма и са предпоставка за
развилите се усложнения при лечението. В частност получения сепсис е в резултат
от продължителното( 3 месеца) реанимационно лечение и апаратна вентилация, както
и множеството инвазивни медицински процедури ведно с наличните хронични
заболявания и се дължи в повечето случай на вътреболнични
бактериални щамове, крайно вирулентни и с повишена антибиотична резистентност. Вещото
лице намира, че проведеното лечение е било правилно и съобразено с медицинските
стандартни по неврохирургия и правилата на добрата медицинска практика.
Травмата е била диагностицирана своевременно, сред направено оплакване за
наличие на болки и лечението е навременно предприето като настъпилите
усложнения в състоянието й не се дължат на несвоевременно или неправилно
диагностициране и лечение. Травмата е без засягане на гръбначния мозък, предвид
което оперативната стабилизация се прави в планов, а не в спешен порядък. В
открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че това, че травмата не е била
открита в рамките на 48 часа от падането е рисково, защото при внезапно
движение( като например допълнително падане) може да доведе до тежко увреждане
на гръбначния мозък и фатален край. Пострадалата обаче не е дала информация за
болки в пострадалата част и няма данни в медицинската документация да са й
правени снимки, но и дори да бяха направени травмата можеше и да не се
установи, тъй като за установяването й е са необходими специални центражи на апарата.
Заключението
на експертизата е оспорено, поради което съдът е приел за основателно искането
за назначаване на тройна съдебномедицинска експертиза. Съобразно същата от
медицинската документация не се установява при приемането на пострадалата в
УМБАЛСМ Н.И. Пирогов не са направени образни изследвания на шиен отдел на
гръбначния стълб. При падането Р.Г. е получила висока шийна
травма – счупване на дъба на втори шиен прешлен с изкълчване, изместване назад,
травми на двете подбедрици и откършек на първата
фаланга на палеца, които са резултат от падането в процесния изкоп. Основната
причина за смъртта на пострадалата е получената висока шийна
травма. На базата на тази травма и независимо от проведеното лечение са се
развили тежки възпалителни ( двустранна гнойна абсцедираща
бронхопневмония, гнойно -некротичен трахеобронхит,
слузно-гноен бронхит и бронхиолит, сепсис) и дистрофични промени, които в съвкупност са довели до
настъпването на непреодолима многоорганна недостатъчност, която е и непосредствената
причина за настъпилата смърт. Съществуващите при Р.Г. множество хронични
заболявания на сърдечно-съдовата система( генерализирана атеросклероза, аортосклероза, коронаросклероза,
хипертония с хипертрофия на сърцето и хронична исхемична болест на сърцето),
отделителната и ендокринната системи са били фон, на базата на който
многоорганната недостатъчност е настъпила по- лесно, поради намаление на
компенсаторните и резистентни сили на организма. Свръхтеглото й също е
допринесло за намалената възможност за възстановяване на здравето.
Починалата
е имала множество хронични заболявания - артериална хипертония, хронична
исхемична болест на сърцето с ритъмно проводни
нарушения, сърдечна недостатъчност 2-3 ст. по NYHA, аортокарциноза,
белодробен емфизем, пневмофиброза, ревматоиден
артрит, алергия към йод, като и е правена и холецистектомия,
варикозни азви на двете
подбедрици, както и стари счупвания с костно зарастване на второ и трето ребро
вдясно по дясната мишнична линия и миоматоза на матката.
Лечението, което е предприето е навременно и правилно. Шийната травма на починалата по принцип не е
животозастрашаваща, поради което предприетите медицински интервенции са
навременни, макар и травмата да е установена 48 часа след възникването й и
настъпилата смърт не се дължи нито на забавеното диагностициране, нито на
начина на провеждане на лечението. Усложненията са резултат от продължителното
обездвижване, апаратна вентилация и съществуващите хронични заболявания.
Останалата част от заключението е с акцент върху предприетите медицински
действия.
По делото
са разпитани свидетели:
Свидетелят
П.Ц., без дела и родство със страните, работил при едноличния търговец към
момента на настъпване на процесното събитие. Към този момент той имал за задача
да покрива тръбите с пясък и се намирал на последния от 5-6 входа на блока.
Когато се появила пострадалата, момчетата които работели на процесния изкоп още
не били свършили окончателно работата си по него и не били сложили лента да го
оградят, нито мостче за преминаване. Били наредили неравномерно 5-6 плочки,
когато се появила жената, която носела очила с голям диоптър, била с превързан
крак и трудности при ходенето. Тя отишла до изкопа да види какво има там,
стъпила на плочките, те се изместили и тя залитнала. Опитала се да се хване за
блока, но разстоянието било голямо, поради което не успяла и паднала в изкопа.
Свидетелят не знае защо жената е отишла към изкопа, вероятно от любопитство,
защото всички жители на блока заобикаляли отзад на блока предвид ремонтните
действия. Към момента на падането работниците, които работели по изкопа не били
при него, тъй като станала авария надолу – пробил водопровод.
Свидетелката
Р.Д., дъщеря на ищцата В.Д., установи с показанията си, че тя, майка й, баща й
и баба й живеели заедно. Баба й била адекватна жена, която се грижела за
домакинството вкъщи докато те били на работа. Майка й много тежко приела
смъртта на майка си, тя имала вече здравословни проблеми, но след това те се
влошили – издадено й било ТЕЛК решение и тя сменила работата си. Отключила
диабет, равматоиден артрит и многократно влизала в
болница. Леля й от своя страна не живеела с баба й, но ежедневно идвала да я
вижда и се чували по телефона по няколко пъти на ден. Тя също много тежко приела загубата на майка си.
Била бременна и родила преждевременно заради случилото се. Семейството било
заедно ежедневно, а не само по празниците.
Свидетелят
А.Е., съпруг на ищцата Т. Евтимова, установи с показанията си, че бабата била
много борбена жена и живеела с другата си дъщеря. Съпругата му много разчитала,
че тя ще помага за гледането на децата, тъй като била бременна с близнаци към
момента на инцидента. След него жена му изпитвала силни негативни емоции и била
приета два месеца в болница, за задържане. От притесненията родила близнаците в
седмия месец, малко след което майка й починала. Всяка събота и неделя те били
заедно с бабата, а през останалото време съпругата му поддържала постоянно
контакт с нея като ходила след работа до
тях и говорели по телефона.
Свидетелят
М.Б., личен доктор на починалата, установи с показанията си, че същата имала
съединително- тъканна болест, което е рядко автоимунно заболяване, поради което
си я спомня добре. Това заболяване затруднявало
движението и е нелечимо. Р.Г. все пак се движела през 90-те години, от когато
са били последните и срещи с нея и била на кортикостероидно
лечение. Свидетелката няма спомени починалата да е идвала при нея през 2012 г.,
спомня си че след 90-те години идвали нейните роднини да взимат талони за
различни болници и прегледи, като казвали, че тя е на легло. Спомня си, че тя
имала хипертония и кръвното й трудно се регулирало с лекарствата. За смъртта и
научила от родните й. Спомня си я като вечно страдаща жена, поради проблемите и
усложненията, които създавало нейното автоимунно заболяване. Не знае починала
да е носила очила и няма медицински документи за това, тъй като е извън нейната
компетентност. В съдебно заседание вещите лица посочват, че в медицинската
документация липсват данни за твърдяното от свидетелката автоименно заболяване.
По делото
е представена и застрахователна полица с № 21090642/13120019687 0019816,
удостоверяваща наличието на застрахователно правоотношение между третото лице
помагач и М.К. ЕООД, за застраховка „Професионална отговорност на лицата по чл.
171 ЗУТ“ със срок на валидност от 17.08.2011 г. до 16.08.2012 г. Истинността на
документа не е оспорена от третото лице помагач.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който
е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Възложителят може да се освободи
от отговорност само ако установи, че не е възлагал извършването на работата, че
вредите не са причинени при или по повод извършването на възложената от него
работа или че вредите не са причинени от противоправно поведение на лицето, на
което е възложил работата или съответно, че вредите не се намират в пряка
причинно-следствена връзка с поведението на непосредствения изпълнител.
Доколкото ищецът иска да се
ангажира солидарна отговорност на трима ответници, като твърди, че първото
дружество е възложило на второто извършването на определена работа, а
последното я е възложило на третото, чиито работници/служители са преките
причинители на твърдените вреди, то съдът намира, че релевантно за решаването
на правния спор е и приетото с Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на
ВС, т. 3, а именно: когато между две предприятия едното е възложило на другото
определена работа, при извършването на която настъпят вреди, и ако съгласно
договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа
със свои работници, при негов контрол и организация на работата, отговорността
за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В този
случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче
организацията на работата, ръководството и контролът принадлежи на
предприятието, чиято работа се извършва от работниците на другото предприятие,
то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се
извършва. Когато организацията на работата, ръководството и контролът и са
осъществявани едновременно от служители на две отделни предприятия,
отговорността за непозволено увреждане е и на двете, а отговорността им пред
увреденото лице е солидарна ( така и определение № 1110 от 04.10.2012 г. по гр.
д. № 349/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 99 от 01.07.2020 г. по гр.
д. № 22/2020 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС) .
Като взе предвид горното и
представените по делото писмени доказателства( в частност документацията за
проведената обществена поръчка и подписания договор между Т.С. ЕАД и М.К. ЕООД)
съдът намира, че предявените искове са неоснователни срещу първия ответник Т.С.
ЕАД, поради липсата кумулативно изискуемия елемент от ФС на отговорността по
чл. 49 ЗЗД, а именно възлагането на работата. В тази връзка съдът установи, че
действително първия ответник е възложил на М.К. ЕООД да извърши СМР на
процесния обект, но съобразно чл. 6.24 от общите условия към договора за
строителство, изпълнителят има право да използва само обявени от него в
процедурата въз основа на която е избран подизпълнители. От събраните по делото доказателства не се
установява М.К. ЕООД да е обявил пред възложителя си Т.С. ЕАД, кои
подизпълнители ще използва. Нещо повече, в представените приложения № 1
„образец оферта за участие в открита процедура по възлагане на обществена
поръчка с предмет: „Подмяна на участъци от топлопреносната
мрежа на Т.С. ЕАД през 2012 г. с 16 обособени позиции изпълнителят е посочил,
че няма да използва подизпълнители, включително и за извършване на СМР по обособена позиция 16( процесната).
Това е потвърдено и с представените от изпълнителя декларации по чл. 56, ал.1,
т.7 ЗОП.
От изложеното е видно, че между
Т.С. ЕАД И ЕТ М.**– Н.М. не са налице отношения на възлагане извършването на
определена работа от страна на последния в полза на първия. Съответно липсва и
какъвто и да било контрол върху осъществяваната от ЕТ М.**– Н.М. дейност от
страна Т.С. ЕАД по смисъла, възприет в посоченото горе Постановление № 17 от
18.11.1963 г. на Пленума на ВС.
Доколкото този ответник не е
възложител на работата, от която се твърди да са произлезли вреди за ищците,
той съответно не може да носи отговорност за тях и исковете следва да бъдат
отхвърлени срещу него.
От друга страна по делото е
безспорно между страните, че М.К. ЕООД е възложило осъществяването на СМР по
обособена позиция 16 от договора си с Т.С. ЕАД с договор от 12.07.2012 г.,
представен по делото. Съобразно чл. 4.1.7 от договора М.К. ЕООД се задължава да
осигури длъжностно лице, което да провежда необходимите встъпителни инструктажи
и инструктажи на работното място на работниците, участващи в изпълнение на
работите, предмет на договора, включително на собствените си работници,
съгласно правилата за техническа безопасност и охрана на труда и ППО, в т.ч. и
съгласно изискванията ЗЗБУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. В чл. 4.1.11 от договора е предвидено, че М.К. ЕООД има право да изисква от
ЕТ М.**– Н.М. да отстрани от обекта работниците си, които не спазват правилата
за безопасност и хигиена на труда, противопожарната охрана, строителните
правила и норми, не носят лични предпазни средства и работно облекло, не
спазват работното време на обекта и пропусквателния
режим, причиняват вреди на имуществото, до което имат досег. В същото време в
чл. 4.2.2 от договора е предвидено, че ЕТ М.**– Н.М. поема задължението
да проведе необходимите начални и периодични инструктажи на работниците,
участващи в изпълнението на работите, предмет на договора, както и да
осигури спазването от тяхна страна изискванията на ТБОТ. В чл.6.6 от
договора, страните са уговорили, че преди да започнат монтажните работи,
предмет на договора, ЕТ М.**– Н.М. съвместно с М.К. ЕООД съставя и подписва общ
документ – протокол, регламентиращ специфичните изисквания от организационен и
технически характер за безопасното изпълнение на СМР.
Въз основа на посочените
разпоредби съдът приема, че предварителната организация на работата,
включително и по отношение на необходимите мерки за безопасност на труда, се е
осъществявала от двете дружества( съвместен протокол за безопасна работа по чл.
6.6 и предварителни и текущи инструктажи на работниците), но контролът за действителното спазване на
безопасните условия на труд на обекта е бил възложен единствено и само на ЕТ М.**–
Н.М. на основание чл. 4.2.2 от договора – „ да осигури спазването от тяхна
страна ( на работниците) на изискванията на ТБОТ.“.
Не е спорно между страните, а и
се установява от събраните по делото доказателства, че В.С.и Г.С.са лицата,
които са направили процесния изкоп в изпълнение на СМР, възложени по договора
между М.К. ЕООД и ЕТ М.**– Н.М.. Те двамата безспорно са работници на ЕТ М.**– Н.М.,
а Н.М. е управител на посоченото дружество и е изпълнявал функциите на
технически ръководител.
Като се има предвид приетото в
т.3 от Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС се установи, че
МОННТАЖИ КО ЕООД е възложило на ЕТ М.**– Н.М. да извърши определена работа, при
осигурени от ЕТ М.**– Н.М. работници и при осъществяван от последното дружество
контрол спрямо тези работници за спазване на правилата на безопасност на труда
и организация на работата. Съответно именно ЕТ М.**– Н.М. следва да понесе
отговорността от настъпване на твърдените вреди вследствие нарушаване от страна
на негови работници на правилата за безопасността на труда, а не М.К. ЕООД,
доколкото последното не е осъществявало надзор върху работата на служителите на
ЕТ М.**– Н.М..
При положение, че се установи
наличието на първия изискуем елемент от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД по
отношение на един от ответниците, следва да се установи дали са доказани в
рамките на настоящето производство и останалите кумулативно изискуеми предпоставки
за ангажиране на отговорността на този ответник по реда на гаранционно-
обезпечителната отговорност. В тази връзка следва да се разгледа въпросът за
наличието на противоправно и виновно поведение от страна на работниците на ЕТ М.**–
Н.М. при изпълнението на техните служебни задължения, довело в пряка причинно
-следствена връзка до смъртта на Р.С.Г. и съответно до твърдените от ищците
неимуществени вреди.
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата
в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за
вредите от деликта( престъплението) по отношение на това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед горното настоящият съд
следва да приеме за установено по делото, че
при изпълнение на работата си за ЕТ М.**– Н.М. Н.М., като технически
ръководител, е нарушил правилата на чл. 26, т.3 и чл.30, ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на СМР като не е поставил
временна ограда около направения изкоп, нито е поставил пешеходни мостчета за
преминаване на пешеходци и табели и знаци, включително светлинни, които да
предупреждават за наличието на изкопа. От друга страна Г.С.и В.С.също са
извършили нарушение на т.1,9 на Приложението № 1 към чл.2, ал.2 и чл. 30, ал.2 и чл. 31, ал.2 и ал.3 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършването
на СМР, както и на чл.33 ЗБУТ. От посоченото противоправно и виновно
поведение в пряка причинно-следствена връзка е настъпила смъртта на Р.С.Г.,
което е и престъпление съответно по силата на чл. 123, ал.1 НК за първия и по чл.
123, ал.4, пр.1, алт.1, вр. ал.1 НК за вторите двама. Доколкото настъпилата
смърт е елемент от състава на престъпленията, за които има влязла в сила
осъдителна присъда, причинна връзка между нея и поведението на работниците на
едноличния търговец е доказана в рамките на наказателното производство и не се
нуждае от допълнително доказване пред настоящия съд.
С изслушаните по делото две
съдебно -медицински експертизи ответниците са се домогвали да установят, че е
налице опосредяващо поведение на трето лице –
докторите, които са лекували починалата при нейното приемане в болницата- което
е прекъснало пряката причинно -следствена връзка. В тази връзка съдът намира,
че на първо място, както е посочено и горе, доколкото е налице влязла в сила
присъда, с която работниците на едноличния търговец и той самият са осъдени за
извършване на престъпление, което е довело до смъртта на Р.Г., то в рамките на
настоящето производство не може да се превъзмогне задължителната сила на
присъда, чрез постигане на различно заключение на вещото лице. Този въпрос е
бил предмет на изследване в наказателното производство и не подлежи на
преразглеждане от настоящия съд. За пълнота все пак следва да се посочи, че
двете експертизи в настоящето производство потвърждават изводите на
наказателния съд за наличието на пряка причинно- следствена връзка между
противоправното поведение на работниците на едноличния търговец и смъртта на Р.Г..
Голямата част от поставените на експертизите въпроси касаят именно поведението
на трети лица – доктори и правилността на извършеното лечение. В тази връзка
следва да се има предвид, че причинната връзка между дадено общественоопасно
деяние и престъпния резултат съществува, щом като деянието е било едно от
необходимите условия за настъпване на общественоопасния резултат, т.е. щом като
деянието е обективна предпоставка, без която резултатът не би настъпил. За да
се прецени налице ли е причинна връзка между дадено действие и настъпилия
престъпен резултат, трябва да се отговори на въпроса дали резултатът щеше да
настъпи, ако деецът не беше извършил това действие. В случая от експертните
заключения е видно, че ако не беше настъпила шийната
травма, вследствие от падането на Р.Г. в изкопа, тя нямаше да бъде обездвижена
продължително време и съответно нямаше да настъпят усложнения в здравословното
и състояния, включително от съпътстващите хронични заболявания, и тя нямаше да
умре.( така напр. решение № 30 от 04.02.2004г. по н.д. № 648/03г. на I н.о. на
ВКС).
Поведението на докторите, осъществили
лечението на Р.Г., било то правилно и отговарящо на медицинските стандарти или
не, може да се разглежда в настоящия случай единствено в посока за наличие на
съизвършителство. Това обаче не влияе на отговорността на ответника по
отношение на ищците, доколкото съобразно чл. 53 вр. чл.49 ЗЗД когато
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Съответно дори и
да е налице неправилно проведено лечение, което в съвкупност с поведението на
работниците на едноличния търговец е допринесло за смъртта на Р.Г., то
едноличният търговец отново ще носи отговорността по чл. 49 ЗЗД, но този път
солидарно със съответното медицинско лице( юридическо и/или физическо). По
настоящето дело обаче не са конституирани като главна или подпомагаща страна
нито болницата, в която Р.Г. е била лекувана, нито някой от лекуващите я
доктори, предвид което въпросът за това дали лечението й е било навременно и
правилно се явяват неосносими към правния спор.
По размера на обезщетенията:
Въз основа на свидетелските
показания на свидетелите Р.Д. и А.Е. се установи, че ищците са били много
близки с майка си и всеки ден са общували с нея. Ищцата В.Д. е и живяла с
починалата, докато ищцата Т. Е.е посещавала същата почти всеки ден и е говорила
всеки ден с нея по телефона. Съдът кредитира свидетелските показания в
посочената част, тъй като макар и първия свидетел да е дъщеря на ищцата В.Д., а
втория съпруг на Т. Евтимова, техните показания не противоречат на останалите
събрани по делото доказателства и съответстват на житейската логика за
отношенията между деца и родители. От показанията става ясно, че ищците не са
загубили близостта със своята майка, макар и да са създали собствени семейства
и да следват свой собствен път в живота. Те са останали близо до нея до последния й ден, като всекидневно
са общували с нея, разчитали са на подкрепата й( обгрижвала
е домакинството на първата, а втората е очаквала помощ при отглеждането на децата,
които е очаквала). Съдът обаче не кредитира свидетелските показания на двамата
свидетели, в частта, с която се твърди, че първата след като майка й е
пострадала и починала е влошила здравословното си състояние, като освен това е
развила диабет и ревматоиден артрит, вследствие от преживения стрес. Не
кредитира показанията и в частта, с която се посочва, че втората ищца,
вследствие случващото се с майка й е имала проблеми със задържането на бременността
и е родила преждевременно. Съображенията на съда се коренят в близките семейни
отношения на свидетелите с двете ищци( дъщеря, съответно съпруг), които
обосноват извод за тяхната заинтересованост от изхода на правния спор съчетани
с липсата на каквито и да било медицински документи ( експертизи), които да
установяват сочените здравословни проблеми. Последните не са и сред вредите, за
които се претендира обезщетение, доколкото не са включени в предмета на делото
от ищците с исковата молба и уточнителните такива, а поради изложеното в
предходното изречение не могат да служат пред съда и като индикатор на
интензитета на душевните им страдания.
На следващо място при
определяне на размера на обезщетението, съдът отчита, заключенията и на двете
съдебномедицински експертизи, доколкото те не си противоречат, че Р.Г. е
страдала от редица хронични заболявания включително повишено тегло, които
самостоятелно и в съвкупност са повишили риска от настъпването на усложнения
при лекуването на причинената от работниците на едноличния търговец травма,
което не следва да се поставя в отговорност на последния. Следва да се посочи,
че досежно хроничните заболяване съдът не кредитира показанията на свидетеля М.Б.,
за това, че ищцата е страдала от съединително тъканна болест, тъй като те
противоречат на представените пред съда доказателства и съобразно становището
на вещото лице, изразено в съдебно заседание, че липсват медицински документи,
които да установяват наличието на това имунно заболяване.
Като има предвид изложеното и
като отчита и възрастта на починалата и
на ищците, както и факта, че вследствие на настъпилата травма ищцата е била на
продължително болнично лечение, което е довело също до продължително страдание
за ищците и безпокойство за това какъв ще е изходът от лечението, съдът намира,
че справедливото обезщетение е в размер на по 100 000 лв. за всяка една от
ищците. В тази връзка обаче следва да се разгледат и направените от ответниците
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от самата Р.Г.. Доколкото
съпричиняването не е елемент от състава на престъпленията, за които е налице
влязла в сила присъда, то неговото наличие следва да бъде установено пред
настоящия съд при условията на пълно и главно доказване.
По отношение на направеното
възражение съдът кредитира показанията на свидетеля Ц., който пряко е възприел
поведението на починалата при изкопа и установи, че без каквато и да било
обективна причина същата се е доближила целенасочено към ръба на изкопа, за да
погледне в него, въпреки, че не е имала особено стабилна походка, при което е
залитнала стъпвайки на наредените плочки, опитала се е да се хване за блока, но
е бил далече от нея и е паднала. Това неоправдано опасно поведение на Р.Г.,
предприето въпреки обективната възможност тя да премине по друг маршрут( „могла
е да заобиколи блока, както правят другите“), е поставило в опасност здравето и
живота й в еднаква степен с непредприемането на нормативно установените мерки
за ограничаване на достъпа на външни лица до работния изкоп от страна на
работниците на едноличния търговец. Предвид това съдът приема, че от страна на Р.Г.
е налице 50% съпричиняване на вредоносния резултат, което следва да се вземе
предвид при определяне на размера на обезщетението и то следва да се определи
на по 50 000 лв. за всяка ищца.
С оглед изхода на спора досежно
претендирането главници на обезщетенията, основателни се явяват и претенциите
за присъждане на законна лихва върху уважените размери от датата на настъпване
на смъртта на Р.Г. – 10.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумите.
Възраженията на третото лице
помагач на М.К. ЕООД за липса на застрахователен договор не следва да се
разглежда, доколкото искът срещу този ответник се отхвърля с настоящото съдебно
решение. За пълното обаче следва да се посочи, че по делото е представена
застрахователна полица, чиято истинност не е оспорена в законоустановения срок
и която установява наличието за застрахователен договор между тези две страни
за професионална отговорност. Възражението на третото лице помагач на същия
ответник за погасяване по давност на последния срещу него също не следва да се
разглежда доколкото в рамките на настоящото производство не е бил предявен
обратен иск срещу застрахователя.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ЕТ М.**– Н.М. следва да заплати на ищците сумата от 3530 лв. адвокатско
възнаграждение и да заплати по сметка на СГС сумата от 200 лв. деловодни
разноски за назначена тройна СМЕ и 4 000 лв. държавна такса.
На основание чл.78, ал.3 ищците
следва да заплатят на ЕТ М.**– Н.М. сумата от 400 лв. деловодни разноски и 5000
лв. адв.възнаграждение, както и да заплати на Т.С.
ЕАД сумата от 9036 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение и на М.К. ЕООД сумите от
9000 лв. адвокатско възнаграждение и 150 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, ЕТ М.9.М. ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** със съдебен адрес:*** да заплати на В.И.Д. с ЕГН ********** и Т.И.
Е.с ЕГН **********, чрез адв. Б.Е. САК, адрес за
призоваване и съобщения: гр. София, ул.”******, офис № 19 сумите от по
50 000 лв. на всяка, представляващи обезщетения за причинени неимуществени
вреди, вследствие от смъртта на тяхната майка – Р.С.Г., ЕГН **********,
починала на 10.11.2012 г., вследствие падане, осъществено на 24.07.2012 г., в
необезопасен изкоп, направен от работниците на ЕТ М.**– Н.М. – В.С.и Георги Стойлов и Н.М. като технически ръководител и управител, при
неспазване на правилата, установени съобразно т.1,9 на Приложението № 1 към
чл.2, ал.2 и чл. 30, ал.2 и чл. 31, ал.2
и ал.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд
при извършването на СМР, както и на чл.33 ЗБУТ по отношение на първите
двама и чл. 26, т.3 и чл.30, ал.2 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при
извършването на СМР по отношение на последния, ведно със законната лихва,
считано от 10.11.2012 г. до окончателното изплащане на всяка от главниците,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълния предявен размер от по 150 000 лв. за
всяка ищца, ведно със законната лихва, считано от датата на смъртта.
ОСЪЖДА ЕТ М.9.М. ЕИК *******
да заплати на В.И.Д. с ЕГН ********** и Т.И. Е.с ЕГН ********** сумата от 3530
лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. чл. 78, ал.1 ГПК,
както и да заплати по сметка на СГС сумите от 200 лв. депозит за тройна
експертиза и 4000 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, В.И.Д. с ЕГН ********** и Т.И. Е.с ЕГН **********
да заплатят на ЕТ М.9.М. ЕИК ******* сумата от 400 лв. деловодни
разноски и 5000 лв. адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, В.И.Д. с ЕГН **********
и Т.И. Е.с ЕГН ********** да заплатят на „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:*** Б,
ЕИК ******, представлявано от процесуалния представител адв. Д.И.Д., САК, със
съдебен адрес:*** сумата от 9036 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК, В.И.Д. с ЕГН ********** и Т.И. Е.с ЕГН ********** да заплатят на -„М.К.”
ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б.М.–
Управител, чрез адвокат С.Р., със съдебен адрес:***, сумата от 9000 лв.
адвокатско възнаграждение и 150 лв. деловодни разноски.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ответника М.К. ЕООД – З.Л.И.
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :