Р Е Ш Е Н И Е
883/9.12.2016г.
Гр.Шумен, 09.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн
при
секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2138 по описа за
2016г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№2138/2016г. по описа на ШРС е образувано
по повод предявени обективно съединени брачни искове, с правно основание чл.49 ал.1 от СК от А.А.М. *** срещу А.О.М. ***. Ищецът иска
съдът да прекрати съществуващия брак между страните въз основа на акт за
граждански брак *** г. на с.Б., Община В., обл.Ш., поради непоправимото
разстройство на брака, като се приеме, че вина за това има ответникът.
Упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено
на него със съответен режим на лични контакти с майката и да бъде осъдена
същата да заплаща издръжка. Семейното жилище да бъде предоставено за ползване
на ищецът, да бъде възстановено фамилното име на съпругата.
Ответникът
не е представил отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. В открито
съдебно заседание се явява и възразява по изложените в
исковата молба факти, като твърди че някои от изложените факти в исковата молба
не отговарят на истината. Оспорва искането за предоставяне на родителски права
на ищеца и осъждането й за
издръжка на детето, вината за разстройството на брака и не възразява срещу ползването на
семейното жилище от ищеца. Иска да бъде възстановено
предбрачното й фамилно име.
От събраните
по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
Видно от
представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак страните са
законни съпрузи, сключили граждански брак на *** г. с Акт №*** г. на с.Б., Община В., обл.Ш.. От брака си
имат родено едно дете, според приложеното Удостоверение за раждане, издадено
въз основа на Акт за раждане №*** г. Детето С. е на навършени пет години и посещава редовно детска
градина „Първи юни“- с.О., видно от Служебна бележка изх.№75/17.08.2016г., като
в докумeнта е
отразено, че за него си грижи бащата. Съвместният
живот на страните първоначално протичал нормално, при взаимно разбирателство. От
около две години преди депозиране на исковата молба, се появили конфликти между
тях, които не могли да бъдат преодолени. От свидетелските показания се
установи, че по време на брака, съпругата е имала връзка с друг мъж, за която
ищецът знаел. През месец април тя напуснала дома и се установила при нов
съжител- св.Ф. Х.. Фактическата раздяла между съпрузите датира от седем месеца.
От тогава майката не е виждала дъщеря си.
При установяване на горната фактическа
обстановка, съдът съобрази изложеното
от двете страни по делото, което се подкрепя от показанията на разпитаните в
съдебно заседание двама свидетели, като същите са непротиворечиви и следва да се
кредитират като достоверни. Между страните не се спори и по делото се установи
липсата на разбирателство, търпимост, взаимно уважение и привързаност между
съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може
да бъде преодоляно. С оглед гореизложеното, съдът намира, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и
запазването му не е в интерес нито на детето, нито на съпрузите. Съдът намира,
че липсва желание за съхраняване на връзката и брака следва да бъде прекратен.
Страните искат съдът да се произнесе по въпроса за вината
за разстройството на брака: С оглед на всичко изложено от фактическа страна, съдът
може да отчете като единствени обстоятелства, допринесли за разстройството на
брака, установената извънбрачна връзка на съпругата. По делото липсват всякакви
данни за правени опити за подобряване на отношенията между страните. Горните
обстоятелства очертават действия против съхраняването на брака единствено в
съпругата и не беше установено никакво противобрачно поведение на съпругът,
поради което съдът счита, че следва да се признае за установено, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът.
По отношение на детето Селиме, също са налице различия в
становищата на страните и съдът смята, че изцяло в полза на детето е
упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата. При
решаване на този искова претенция, съдът съобрази задължителните указания на
Постановление №1 от 1974. Съдът счита, че полът на детето и възрастта му дават
възможност за пълноценно отглеждане както от майката, така и от бащата. Видно
от събраните доказателства и двамата родители имат морални качества, желание и
материалната възможност да полагат грижи на Селиме. Съдът намира, че двете
страни имат родителския капацитет за отглеждане и възпитаване на дете. Доколкото
съдът е затруднен да определи кой родител да упражнява родителските права, при
идентични положителни предпоставки и за двамата, намира, че следва да бъде
преценен интереса на детето на ниво емоционална връзка с родителите към
момента. Установи се, че след фактическа раздяла между страните бащата
препятства срещите между майка и дъщеря, което става причина за разкъсване на
връзката между тях и при липса на подход и обяснение от родителите, проблема може
да бъде задълбочен. Съдът намира, че при раздялата си, самите родители са
решили при кого да остане да се отглежда детето, като са следвали неговия
интерес. С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че в интерес на детето
е да остане при родителя, който полага грижи за него в момента- бащата, като
бъде определен много разширен режим на лични контакти на другия родител с цел
възстановяване на привързаността и доверието му към нея и успешно създаване на чувството
на стабилност и сигурност, необходимо за правилното развитие на детето. С оглед
на близкия момент на фактическа раздяла между страните до постановяване на
настоящото решение, съдът не намира необходимост да се определя ограничен режим
през период на адаптация. Следва да се отбележи, че упражняването на
родителските права може да бъде изменено при желание на родителите или
настъпили нови обстоятелства по реда 51 ал.4 от СК.
На майката следва да бъде определен режим на лични
контакти с детето С., както следва- всяка събота и неделя от месеца, от 10:00ч.
до 18:00ч. с преспиване; на всички официални празници и всички религиозни
празници първите два дни от тях, с преспиване; на рождения ден на детето от
10.00ч. до 14.00 часа, ако е в почивен ден и от 18.00ч. до 20.00 часа, ако е в
делничен и детето посещава учебно заведение; през всички ваканции в училище
първите три дни, с преспиване, както и един месец през лятото, когато бащата не
е в платен годишен отпуск.
Досежно издръжката на детето: И двете страни не са ангажирали
доказателства за реализираните от тях месечни доходи. Майката представя на
виждане регистрационна карта, от която е видно, че е регистрирана в Бюро по
труда гр.Шумен като безработна. Съдът като съобрази горните обстоятелства,
потребностите на детето, обусловени от неговата възраст, материалните
възможности на родителите им, липсата на сочени други алиментни задължения,
намира, че на детето Селиме, следва да бъде определена обща месечна издръжка в
размер на 200 лева, от които 110 лева следва да заплаща майката, а останалите 90
да се заплащат от бащата, върху когото лежи и непосредствената тежест от
грижите по отглеждането и възпитанието на детето. Така определеният размер на
издръжката се дължи считано от датата на фактическата раздяла- 06.05.2016г. до
датата на подаване на исковата молба- 24.08.2016г., за минало време на
осн.чл.149 от СК и от датата на депозиране на исковата молба, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж– първо число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпването на законните основания за изменение
или прекратяване на същата.
Относно ползването на семейното жилище: претенции за
ползването му предявява ответника и желае предоставянето му на него. Установи
се, че същото се намира в с.Б., общ.В., обл.Ш., ***, в което към настоящия
момент живее ищеца с детето и е негова лична собственост по наследство от
родителите му. Съдът като съобрази горното, намира, че ползването на семейното
жилище следва да бъде предоставено на ищеца, като се констатира, че ответника го
е напуснала.
Жената следва да възстанови предбрачното си фамилно име– А.,
за което изрази изрично желание в съдебно заседание.
По делото следва да бъде определена окончателна държавна
такса в размер на 50 лв., които предвид вината за разстройството на брака
следва да бъдат заплатена от съпругата. Ответникът следва да бъде осъдена да
заплати и държавна такса върху определеният размер на издръжката за детето в
размер на 158,40 лв. и да заплати на
ищеца съдебните разноски- държавна такса 25 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен на *** г. с Акт №***г.
на с.Б., Община В., обл.Ш. между А.А.М. с ЕГН: ********** *** и А.О.М. с ЕГН: **********
*** като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА за установено, че вина за дълбокото е непоправимо
разстройство на брака има съпругата.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по
отношение на детето Селиме А.А. с ЕГН: ********** до навършването на пълнолетна
възраст или изменение на обстоятелствата, на бащата А.А.М. с ЕГН: **********,
като местоживеенето му се определя при него.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения с майката А.О.М. с ЕГН: **********, както следва: всяка
събота и неделя от месеца, от 10:00ч. до 18:00ч. с преспиване; на всички
официални празници и всички религиозни празници първите два дни от тях, с
преспиване; на рождения ден на детето от 10.00ч. до 14.00 часа, ако е в почивен
ден и от 18.00ч. до 20.00 часа, ако е в делничен и детето посещава учебно
заведение; през всички ваканции в училище първите три дни, с преспиване, както
и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА А.О.М. с
ЕГН: ********** да заплаща на детето си Селиме А.А. с ЕГН: **********, със
законен представител баща му А.А.М. с ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 110.00 лева /сто и десет лева/,
считано от 24.08.2015г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с
падеж– първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на
законните основания за изменение или прекратяване на същата.
На основание чл.149 от СК ОСЪЖДА А.О.М. с ЕГН: ********** да заплати на детето си Селиме А.А.
с ЕГН: **********, със законен представител баща му А.А.М. с ЕГН: **********,
месечна издръжка в размер на 110.00 лева
/сто и десет лева/, считано от 06.05.2016г. до 24.08.2016г., ведно със
законната лихва.
Отхвърля исковете за издръжка, в останалата им част до пълния
предявен размер от 120лв. и за периода от месец април до 06.05.2016г., като
неоснователни.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.Б., общ.В.,
обл.Ш., ***, на А.А.М. с ЕГН: **********, като се констатира, че съпругата го е
напуснала.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на жената – А..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50.00лв.,
като ОСЪЖДА А.О.М. с ЕГН: **********
да заплати такава в размер на 25.00лв./двадесет и пет лева/ и държавна такса върху
определеният размер на издръжката в размер на 158,40 лв./сто петдесет и осем
лева и четиридесет стотинки/ по сметка
на Шуменски районен съд.
ОСЪЖДА А.О.М. с ЕГН: ********** да заплати на А.А.М. с ЕГН: **********
направените деловодни разноски в размер на 25.00
лв./ двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски
окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: