Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 240
гр.Варна, 21.01.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕЛНИЕ, ХVІ състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
деветнадесети декември през две хиляди и
осемнадесета година , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря Г.ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 2190/2018 год. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявените искове са основани на чл.430 от ТЗ. Ищецът
„С.Ж.Е." АД, със седалище и адрес на управление:***, вписано в търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *, представлявано по пълномощие от
юрисконсулт Е. Т., упълномощена с пълномощно от 01.11.2017 г. на Нотариус № 147
– О. Ш. с район на действие PC - Варна, претендира от съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците Д.П.П., ЕГН
**********,*** и М.В.П., ЕГН **********,***
, солидарно да му заплатят следните суми : сумата от 14 800,61 лева - главница по Договор за
кредит „Е." 327203/08.01.2013 г. с първоначален договорен и усвоен размер
от 17 000 лева, ведно със законната лихва върху неплатената главница, считано
от датата на предявяване на настоящата искова молба -14.02.2018год.до
окончателното изплащане на задължението, както и сумите от 3159,91 лева - възнаградителна договорна
лихва за периода от 12.02.2015 г. до 12.02.2018 г., и сумата от 1 022.22 лева - наказателна договорна
лихва за същия период от 12.02.2015 г. до 12.02.2018 г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, моли за присъждане
на сторените по настоящото производство съдебно-деловодни разноски, в това
число 768,42 лева държавна такса по всички съединени искове, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 25, ал.
1, от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
На 08.01.2013 г. между ищеца „С.Ж.Е.“ АД от една
страна като кредитор и ответника Д.П.П. като
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит „Е.“ № 327203, по силата
на който банката се задължава да предостави по разплащателната сметка на
кредитополучателя сумата от 17 000 лева. Последният се задължава да я върне,
ведно с дължимите лихви, възлизащи на 5 678.82 лева, и застраховки към кредита
в размер на 918,78 лева, на 80 равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер
на 294,97 лева и падеж - всяко 10-то число на месеца, считано от 10.02.2013 г.
до 10.09.2019 г, съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от
договора за кредит.
На основание част II, чл. 17 от договора, вторият
ответник М.В.П. встъпва в дълга на кредитополучателя като съдлъжник
и се задължава да отговаря солидарно с него за всички негови задължения,
произтичащи от договора за кредит. Съдлъжникът се
съгласява, че дължи същото, за което се е задължил и кредитополучателят, и в
същия обем.
В изпълнение на така сключения договор за кредит и
възникналите облигационни връзки, още на 08.01.2013 г. банката предоставя по
разплащателната сметка на кредитополучателя Д.П.П., с
IBAN ***ума от 17 000 лева. От него момент нататък за задължените по кредита
лица безусловно възниква задължението да върнат на кредитора предоставения
паричен ресурс, ведно с уговореното възнаграждение за времето на ползването му.
Кредитополучателят заплаща на уговорените им падежни
дати първите 14 вноски по погасителния план. На 10.04.2014 г, обаче, когато
настъпва падежът на 15-тата вноска по погасителния план, по разплащателната
сметка на кредитополучателя няма достатъчно наличност, поради което вноската
остава неплатена. Тъй като не последва захранване на разплащателната сметка,
неплатени остават и последващите вноски по
погасителния план. Поради това формирало се просрочие,
ищецът твърди, че на 10.04.2014 г. ответникът е изпаднал в забава за изпълнение
на задължението си за погасяване на кредита.
Многократни и неуспешни са опитите на кредитора да уведоми писмено
ответника за задълбочаващото се просрочие и за
последиците от това. Именно поради невъзможността да установи контакт със
задължените лица и да ги мотивира да изпълняват доброволно основното си
задължение по договора, още 2015 г. се обръщат към съда, водени от желанието да
се възползваме от процедурата по чл. 410 от ГПК за снабдяване с изпълнителен
титул и провеждане на принудително събиране на дълга. С влязло в законна сила
съдебно решение № 2097/27.05.2016 г., постановено по гр. д. № 9478/2015 г. по
описа на Районен съд - Варна, потвърдено с Решение по в. търг. д. № 1086/2016
г. по описа на Окръжен съд - Варна, в производство по реда на чл. 422 от ГПК, е
прието за установено, че предсрочна изискуемост на заявеното вземане, което е и
предмет на настоящото исково производство, не е била надлежно обявена от
кредитора на задължените лица, поради което искът е отхвърлен поради липса на
изискуемост на дълга.
Именно поради невъзможността да уведоми задължените по
процесния договор лица за кредиторовата
воля да ги лиши от преимуществото на разсрочено плащане на дълга и то по
начина, по който вменява Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, с настоящата искова молба обявява предсрочната изискуемост на процесния кредит и кани ответниците
да платят задълженията си. Имайки предвид също така възражението за недължимост, изразено от ответниците
в провелото се и приключило вече заповедно производство, има интерес от водене
именно на настоящия осъдителен иск. С влязлото в сила съдебно решение се
приема, че вземането към правно релевантния момент не е било изискуемо, поради
което с настоящата искова молба кани ответниците да
изпълнят задълженията си по договора и им обявява волята на кредитора да счита
задължението за изцяло изискуемо поради просрочието,
което продължава вече повече от 90 дни.
Задължението, което претендира, е явно спорно, поради
което желае да бъдат призовани на съд, за да докажат със сила на пресъдено нещо, че на основание сключения договор за
кредит, ответниците солидарно дължат на ищеца
неплатената към момента главница, ведно с възнаградителна
лихва и обезщетението за забава.
С погасяването на първите 14 вноски по погасителния
план към кредита с падежи за периода от 10.02.2013 г. до 10.4.2014 г. изплатени
обратно на кредитора са общо 2 199.39 лева. Така, от главницата на
предоставения кредит в размер на 17 000 лева твърди да са погасени общо 2
199.39 лева и дължими към момента са останалите 14 800,61 лева главница.
Също така за периода от три години, предхождащи датата
на предявяване на настоящата искова молба - 12.02.2015 г. до 12.02.2018 г.,
претендира и заплащане на уговорената между страните по процесния
договор възнаградителна лихва, определена като процент
в част I, т. 8 от договора за кредит и дължима върху предоставената и неплатена
главница. При номинален лихвен процент от 8,90% за периода от 12.02.2015 г. до
10.05.2015 г. (87 броя дни), от 6,85% за периода от 10.05.2015 г. до 12.02.2018
г. (1 009 броя дни) и главница на разположение на клиентите в размер на 14
800.61 лева, на основание част II, чл. 4, ал. 6 от процесния
договор, претендира на кредитора да са дължими 3159,91 лева възнаградителна
лихва, изчислена по следния алгоритъм:
(14 800.61 лева * 8,90%)/360) * 87 дни = 318,34 лева
(14 800.61 лева * 6,85%)/360) * 996 дни = 2 841,57
лева
Допълнително, предвид неизпълнението на основното
задължение по договора за кредит - плащане на уговорените месечни вноски и на
основание част II, чл. 10, ал. 1 във вр. част I, т.
9.1. от процесния договор, всяка падежирала
и неплатена част от главницата на съответната месечна вноска се олихвява
допълнително с 6% наказателна лихва. Така за същия период от 12.02.2015 г. до
12.02.2018 г. г. твърди да са се натрупали 1 022.22 лева наказателна лихва,
изчислена по алгоритъм, отразен в подробния погасителен план, приложен към
настоящата искова молба.
При тези фактически и счетоводни данни, водени от
правния си интерес да получат обратно неплатената по процесния
договор за кредит сума, в хода на настоящото исково производство твърди и ще
установи с всички допустими и относими доказателствени средства, че ответниците
солидарно дължат на банката 14 800,61 лева - главница по Договор за кредит
„Е." 327203/08.01.2013 г. с първоначален договорен и усвоен размер от 17
000 лева, ведно със законната лихва върху неплатената главница, считано от
датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението, както и сумите от 3 159,91 лева - възнаградителна
договорна лихва за периода от 12.02.2015 г. до 12.02.2018 г., и сумата от 1
022.22 лева - наказателна договорна лихва за същия период от 12.02.2015 г. до
12.02.2018 г.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответниците депозират отговор на исковата молба.Молят за
отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Считат иска за неоснователен. Считат, че М.П. има
неясната фигура на съдлъжник. С оглед на това
обстоятелство намират договора за кредит за нищожен по отношение на М.П., тъй като липсва
основание. В настоящия случай излагат, че не е ясно на какво основание
ответницата П. е съдлъжник. Сочат, че липсват данни
за сключен договор за встъпване в дълг.
Намират договора за неясен, относно размера на
вноските, което поставя кредитополучателя в положение винаги да е в нарушение,
поради това, че не знае какво дължи. Налице е вина при договарянето от страна
на банката. Нарушен е дял ХV от Договора за функциониране на европейския съюз,
който се отнася до защита на потребителите и Директива №93/13/ЕЕС.
Датата на сключване не е ясна, тъй като е записана в
договора 08.01.2012год., а в погасителния план 08.01.2013год.
Оспорват претенцията по размер. Излагат, че в договора
чл.3 е записано, че кредитополучателят следва да издължава кредита на равни
месечни вноски. Същевременно ищецът прави позоваване на погасителен план, в
който месечните вноски не само, че не са равни, но и размерът им не отговаря на
договореното в самия договор, като проценти и съдържание на равните месечни
вноски.
Договорът не е съставен индивидуално по смисъла на
Директива 93/13/ЕЕС.
Позовават се на чл.6 от същата Директива, съгласно
който неясните клаузи се тълкуват в полза на потребителя. Били са в
невъзможност да разберат какъв е размерът на вноската и защо вноските е
записано, че са равни, а в същност не са.
Намират че чл.4 от Договора установява неравноправна
клауза, тъй като записаното относно формирането на вноската е неясно и
неразбираемо.
Оспорват изцяло размера на претенциите за главница,
договорна и наказателна лихва. С оглед предприетото оспорване се
противопоставят на искането за допускане на ССч.Е.
Правят възражение за изтекла давност. Ако съдът не
уважи възражението за изтекла давност предявяват възражение за прихващане в
размер на 20 000лв., обезщетение за вреди, дължимо на ответниците
от банката за причинените им вреди, изразяващи се в неправомерно снабдяване със
заповед за изпълнение за такава сума по гр.дело №7322/2015год., тъй като с това
им е попречено да изпълняват на вноски и е започнало
и начисляване на наказателни и мораторни законни
лихви върху целия размер на отпуснатия кредит.
Оспорват всички представени документи, освен влязлото
в сила решение по гр.дело №9478/2015год.
Считат, че не отговорят за неизпълнение, тъй като
ищецът е причина да не се разрешава плащане на вноски, поради изтекла давност и
трето поради компенсация на вини. Твърдят, че е налице вина при договарянето и
виновно неизпълнение на задълженията на банката.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуален
представител – юк. Пелова, поддържа исковете. В хода
по същество на делото моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
по делото разноски.
В съдебно заседание ответниците,
поддържат отговора на исковата молба. В хода по същество на делото не изразяват
становище.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните , събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото договор за кредит Е. се
установява, че на 08.01.2013год. „С.Ж.Е.“ АД, като кредитор отпуска на
ответникът Д.П.П. , като кредитополучател кредит в размер на 17 000лв., като кредитополучателят и съдлъжникът М.В.П. се задължават да върнат кредита,
съобразно уговорените в договора цел, условия и срокове и да го върне , ведно с
дължимите лихви.
Към доказателствата по делото е приобщен и
подробен погасителен план към договор на кредит „Е.“ от 08.01.2013год.
От заключението на ВЛ по ССч.Е
се установява следното:Лихвеният процент по кредита към 08.01.2013год. е формиран като сбор от
базовия лихвен процент на С.Ж.Е. в размер на 6% плюс надбавка в размер на
2.90%, при което се получава 8.90%. Върху непогасената сума по кредита се начислява и застраховка в
размер на 1.44%. При така описаните параметри, месечната вноска по кредита е била 294.97лв. в т.ч. главница плюс редовна
лихва плюс застраховка. Наказателната лихва е в размер на 6 пункта над лихвата
по редовна главница, т.е. 8.90 % плюс 6.00 = 14.90%. През периода 10.02.2013год.
– 10.03.2014год. кредитополучателят е внасял редовно месечната погасителна
вноска, при което са погасени 14 месечни вноски. Първото неплатено задължение
по процесния договор е от 10.04.2014год. , когато е
настъпил падежът на 15 вноска по погасителния план. Към 10.04.2014год.непогасената
сума по главницата е била в размер на 14 800.61лв. При дължима главница в
размер на 14 800.61лв. дължимата възнаградителна
договорна лихва за периода от 12.02.2015год. до 12.02.2018год. е в размер от
3 162.50лв. Дължимата наказателна договорна лихва за периода от
12.02.2015год. до 12.02.2018год. е в размер от 704.23лв. Всички суми по
разплащателна сметка са внесени от Д.П..
Гореизложената фактическа обстановка
мотивира съда да изведе следните правни изводи:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, за заплащане на суми по договор за банков кредит /главница и договорна
лихва/ и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на наказателна
лихва /обезщетение за забава/.
Съгласно
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и
при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. В ал. 2 от посочената разпоредба е предвидено, че заемателят
плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
В
настоящия случай безспорно се установи, че по силата на договор за кредит Е. на
08.01.2013год. „С.Ж.Е.“ АД, като кредитор отпуска на ответникът Д.П.П. , като кредитополучател
кредит в размер на 17
000лв., като кредитополучателят се
задължава да ползва кредита, съобразно уговорените в договора цел, условия и
срокове и да го върне , ведно с дължимите лихви. С факта на предоставяне на
кредита/факт, който не е спорен между страните/, Банката е изпълнила своето
задължение по договора, а за кредитополучателя, заедно със солидарно отговорния
съдлъжник е възникнало задължението да върне сумата
по кредита в уговорения срок, ведно с лихвите, като заплаща определените
месечни вноски на уговорените падежни дати.
От
заключението на ВЛ по допуснатата ССч.Е. се
установяват твърденията на ищеца, че през периода от 10.02.2013год. до
10.03.2014год., кредитополучателят е внасял редовно месечната погасителна
вноска , при което са погасени 14 месечни вноски.Първото неплатено
задължение по процесния
договор е от 10.04.2014год., когато е настъпил падежът на 15 вноска по
погасителния план.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на
неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението
на кредитора достигне до длъжника.
В
случая с подадената искова молба ищецът-кредитор е упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем.Съдържащото се в исковата молба изявление , че
ищецът се позовава на предсрочна изискуемост има характера на уведомление и
покана до длъжниците за настъпването на предсрочната
изискуемост./Решение №139 по т.дело №57/2012год. на ВКС ,Решение №
161/08.02.2016 г. по т.д.№ 1153/2014 г. на ВКС, ТК, второ отделение и т.18 от ТР №4 по т.д. №4/2013год. на ОСГТК
при ВКС/. Ето защо в настоящия случай следва да се приеме, че нарочно
волеизявление за отнемане на преимуществото на срока е достигнало до знанието
на длъжниците ,чрез предявяване на исковата молба и
връчване на препис от същата на ответниците.
Следователно с настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, ответникът
дължи плащане не само на вноските с настъпил падеж, а и на целия кредит, в това
число на уговорената договорна лихва, както и на неустойката за забава в
определените съгласно договора размер. Към този момент са били налице и обективните предпоставки,
пораждащи потестативното право на банката да изиска
от кредитополучателя изпълнение преди изтичането на уговорения в негова полза
срок. Същите са уговорени в чл.10, ал.2
от договора и се изразяват в забава в
плащанията на главници и/или лихви над 90 дни.
Според
заключението на ВЛ по ССч.Е. изготвено в
хода на производството по настоящото дело, което съдът кредитира като пълно, обосновано и правилно,
към 14.02.2018год. дължимата сума по
главницата е в размер на 14 800.61лв. Към тази дата кредитополучателят е
бил в забава при заплащането на дължимите месечни погасителни вноски,
продължила повече от 90 дни, тъй като
последното доброволно плащане е било на 10.03.2014год. Следователно по делото е
установен фактическият състав, правопораждащ
преобразуващото субективно право на банката да измени едностранно уговорения
срок за изпълнение, и всички непадежирали към
14.02.2018год. погасителни вноски по процесния
договор за кредит са станали предсрочно изискуеми. По тези съображения съдът
намира, че главният иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ , с който се
претендира главница в посочения размер от 14 800.61лв. се явява основателен.
С
оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за възнаградителна
договорна лихва върху тази главница.
Ищецът претендира договорна лихва за три години преди завеждане на
иска-12.02.2015год. до 12.02.2018год. в размер на 3 159.91лв. Съгласно
заключението на ВЛ по СС.Е. размерът на договорната лихва за претендирания от ищеца период от време, възлиза на
3 162.50лв. , т.е. в повече от заявения размер. Ето защо искът за
договорна лихва следва да се уважи в цялост.
Частично
основателен се явява искът за наказателна лихва, тъй като същият се доказа до
размера от 704.23лв. /заключение на ВЛ/, а не както е заявен от ищеца в размер
от 1 022.22лв. До доказания размер от 704.23лв. искът следва да се уважи, като
за разликата до претендираните 1022.22лв. следва да
се отхвърли.
Възраженията
на ответниците за неяснота на договора за заем, която
неяснота осуетява възможността им за неизпълнение не се доказаха в хода на
производството по делото. От приетия по делото договор и погасителен план е
видно , че между страните в настоящото производство се е породило облигационно
правоотношение с конкретизирани параметри и последици от неизпълнение. Втората
ответницата фигурира , като съдлъжник в договора,
който е подписан от нея. С оглед на това възраженията на ответната страна за
неяснота на фигурата съдлъжник се явяват голословни.
По
отношение на възражението за изтекла давност. Същото съдът намира за
неоснователно.В настоящият случай се касае за договор за банков кредит, при
който престациите представляват задължение за
неделимо плащане. Касае се за разсрочено погасяване на едно общо задължение на
отделни части. Ето защо приложим по договора за банков кредит се явява общия
петгодишен давностен срок, който тече, считано от
изтичане срока по кредита, респ.настъпване на предсрочната изискуемост. / В
този смисъл е и съдебната практика – решение №261/12.07.2011год. по гр.дело
№795/2010год. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение №28/05.04.2012год. по гр.дело №523/2011год. на
ВКС, ГК, III г.о./.
Възражението
за прихващане със сумата от 20 000лв. обезщетение за вреди, дължимо на ответниците от
банката за причинените им вреди , изразяващи се в неправомерно снабдяване със
заповед за изпълнение по гр.дело №7322/2015год. се явява недоказано по
основание и размер. Предвид на това съдът намира, че същото не следва да бъде
съобразявано.
При
този изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците
следва да бъде осъдени да заплатят на
ищеца направените разноски по делото, съобразно списък на разноските по делото.
Реализираните от ищеца разноски за настоящото производство, възлизат в размер
от 1268.42лв. и се изразяват в следното : 768.42лв. държавна такса, 200лв.
депозит за ВЛ и 300лв.юк.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.П.П.,
ЕГН **********,*** и М.В.П., ЕГН **********,*** , на
основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ във вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД солидарно да заплатят на
„С.Ж.Е." АД, със седалище и адрес на управление:***, вписано в
търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *, следните суми , а именно: сумата от 14 800,61 лева - главница по Договор за
кредит „Е." 327203/08.01.2013 г. с първоначален договорен и усвоен размер
от 17 000 лева, ведно със законната лихва върху неплатената главница, считано
от датата на предявяване на настоящата искова молба -14.02.2018год.до
окончателното изплащане на задължението, както и сумите от 3159,91 лева - възнаградителна договорна
лихва за периода от 12.02.2015 г. до 12.02.2018 г., и сумата от 704.23лв . - наказателна договорна
лихва за същия период от 12.02.2015 г. до 12.02.2018 г. , като за разликата до претендираните
1 022.22 лв. отхвърля иска.
ОСЪЖДА
Д.П.П., ЕГН **********,*** и М.В.П., ЕГН
**********,*** да заплатят на
„С.Ж.Е." АД, със седалище и адрес на управление:***, вписано в
търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *, сумата 1268.42лв.
, представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от исковете , на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано
от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния
акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Христова/