Решение по дело №38645/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1723
Дата: 7 март 2022 г.
Съдия: Валерия Боянова Ватева
Дело: 20211110138645
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1723
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20211110138645 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.
Образувано е по подадена искова молба с вх.№ 22351 на 02.07.2021г. от ЕЛ. Г. П., ЕГН
********** с адрес гр.София, ........................ срещу И.А.И ЕГН ********** с адрес
гр.София, ......................................... 3 за извършен от последната акт на домашно насилие на
30.06.2021г. в тяхното общо жилище.
Молителката сочи, че със сина си Г.К внучката си Е.К. и ответничката И.И.
съжителствали заедно в жилището от три години. Ответничката постоянно изпадала в
истерии, започвала скандали и всички те били обект на постоянен психически и
емоционален тормоз. През месец юни обаче нейният син заминал за Англия да работи и
оставил на майка си детето, за да се грижи тя за него. На 30.06.2021г. докато Е.П. говорила
по телефона с приятелка на сина си и се грижела за детето, около 20:00 ч. се прибрала в дома
им М. и започнала скандал, последван от викове, заплахи за убийство, за отнемане на детето
и обиди. От страх да не се случи нещо с детето, молителката изтърпяла изблиците на
ответничката без да се обажда на 112. Малко след това М. напуснала жилището и повече не
се върнала. Е. събрала багажа й и го оставила на работното й място, за да не се налага да се
връща в дома им и да се преповтаря всичко.Страната претендира разноски.
Няма подаден отговор на исковата молба от ответничката.
При разглеждането по същество съдът, като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните и съобрази специалните разпоредби на ЗЗДН, намира за
установено от фактическа страна следното:
1

Чрез представеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №
1/19.02.2019г., се установява, че Г.К. И.И. са родители на Е.Г. К..
Видно от Решение № 20028113 / 29.01.2021г., постановено от 92-ри състав на СРС,
родителските права са възложени на бащата Г.К. съответно детето да живее с него в
жилището в кв. „Враждебна“.
Към молбата е приложена декларация по реда на чл. 9 от ЗЗДН.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи :
Намира молбата за неоснователна поради липсата на пълно доказване на изложената
фактология и посегателствата, извършени върху молителката. Описаната случка е продукт
единствено на субективното възприятие на молителката, без да има свидетели, които да
потвърдят случилото се, включително и нейният син. Участието в производството на
молителката се свежда единствено до подаването на исковата молба, без да се явява на
насрочените съдебни заседания лично или чрез представител, срещу ответничка, която
застрашава по нейни думи живота й и този на сина й. В своята искова молба Е.П. на няколко
места споменава, че срещу М. е подавала множество жалби до полицията и съответно са
издавани предупредителни протоколи, но не е поискано съдействието на съда за
прилагането им по делото. Макар декларацията по чл.9 от ЗЗДН да служи като годно
доказателствено средство, в този случай се оказва недостатъчна за издаването на заповед за
незабавна защита, защото липсва изцяло необходимостта от такава. Няма сведения
ответничката да се е върнала във въпросното жилище, нито такива за нови инциденти след
подаването на молбата.
Следва да се има предвид още, че с оглед диспозитивното начало съдът не може сам
по своя инициатива да събира каквито и да е доказателство.
По разноските:

С оглед изхода на делото разноските следва да бъдат поети от молителката Е.П., но
поради неучастието на ответничката И.И. такива не са направени и съответно не се дължат.

На основание чл.11, ал.3, ЗЗДН се дължи на СРС държавна такса в размер от 50,00 лв. от
молителката.

Мотивиран от гореизложеното съдът :




2
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 220351/02.07.2021г. по чл. 8 ЗЗДН на ЕЛ. Г. П. с
ЕГН **********, срещу И.А.И. с ЕГН **********, и двете с адрес: гр. София, ....................
за защита за упражнен акт на домашно насилие на 30.06.2021г. като НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН ЕЛ. Г. П. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС
държавна такса в размер на 50,00 /петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в седемдневен срок, считано от връчването
му в препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3