Р E
Ш Е Н
И Е
№ ………., 05.02.2021
година, град София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІI-ри брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети ноември през 2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана Ружина,
след като разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 688 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 273310
от 13.11.2019 г., постановено по гражданско дело № 78628 по описа за 2018 г. на
Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 84 състав, е оставил без
уважение подадената молба от В.П.Н., действаща лично и като майка и законен
представител на малолетните К. В.Н. и П.В.Н. с искане за издаване на заповед за
съдебна защита срещу В.К.Н., гражданин на Гърция и е постановил отказ за
издаването на заповед за защита, с която по отношение на ответника да бъдат
взети мерки по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. С решението молителката В.П.Н. е осъдена
за заплати държавна такса в размер на 25 лева по сметка на СРС, както и
разноски на ответника в размер на 800 лева.
Недоволна от така
постановеното решение останала В.П.Н., молителка в първоинстанционното и
въззивница в настоящето производство, която обжалва същото с оплаквания за
допуснати процесуални нарушения, неправилност и необоснованост на решението.
Развива подробни съображения в подкрепа на сочените оплаквания. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло обжалвания съдебен акт като неправилен, като
уважи молбата й за съдебната защита с налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН,
подробно посочени в жалбата. Претендира сторените деловодни разноски пред двете
съдебни инстанции.
В хода на съдебното
дирене въззивницата, лично и в качеството й на майка и законен представител на К.
В.Н. и П.В.Н., поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й по
развитите в нея съображения. Претендира разноски съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК и възразява по разноските на насрещната страна.
В срока по чл. 17,
ал. 4 от ЗЗДН е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от В.К.Н., ответник
в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящето производство, който чрез
пълномощника си по делото – адв. П. оспорва същата като неоснователна, считайки
обжалвания съдебен акт за правилен, обоснован и законосъобразен. Излага
подробни съображения по всеки акт на домашно насилие, като счита, че сочената
от въззивницата практика на европейски институции по защита срещу дискриминация
спрямо жените е напълно неприложима в настоящия случай. Същата има установени
със съдебни актове парични задължения към търговски дружества, но вместо да
изпълнява задълженията си към тях ги пренася на плоскостта на дискриминацията,
спазване на човешките права и домашното насилие. Моли съда да остави въззивната
жалба без уважение и да потвърди изцяло обжалваното решение постановено от
Софийския районен съд. Претендира сторените по делото разноски.
В хода на съдебното
дирене, въззиваемата страна чрез пълномощника си по делото - адв. П., оспорва
депозираната въззивна жалба по съображения изложени в отговора на същата.
Заявява, че между страните има 4-5 дела за домашно насилие и тежък развод.
Претендира разноски, за които прилага списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за
разноските на другата страна, като счита, че такива не са сторени.
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу
подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт.
При
произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :
Първоинстанционният
Софийски районен съд бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, вх. №
8000731 от 13.12.2018 г. и уточнителна такава /наименувана писмени пояснения/,
подадена от В.П.Н., действаща лично за себе си и като майка и законен
представител на малолетните К. В.Н. и П.В.Н. срещу В.К.Н. за упражнени от
последния актове на домашно насилие спрямо тях.
В молбата се
поддържало, че ответника и първата молителка били съпрузи от август 2009 г. и
родители на двамата малолетни молители. Живеели в семейно жилище, собственост
на търговско дружество на ответника от януари 2010 г., находящо се в гр. София,
кв. „**********. Отношенията между съпрузите се влошили по време на втората
бременност на първата молителка, когато тя разбрала, че съпругът й изневерява.
Тогава същият я ударил с юмрук два пъти пред първото им дете. От този момент
започнали прояви на психическо, емоционално и икономическо домашно насилие спрямо
молителите. Понеже първата молителка не получавала никакви средства ответника я заплашвал, че ще
ги изгони от жилището. На 02.01.2018 г. по гр. д. № 1/2018 г. в нейна полза
СРС, 84 състав издал заповед за незабавна защита, която не била спазена от ответника
и същият продължил да упражнява истински тормоз над молителите. Започнал да
изпраща нотариални покани адресирани до първата молителка за напускане на
семейното жилище и заплащане на астрономически наем за същото. Ответникът бил
гръцки гражданин и никога не е живял постоянно на територията на България.
Идвал за 2 дена в седмицата и подлагал молителките на неистов психически и
емоционален тормоз. От 15.04.2018 г. ответникът започнал да създава пречки за
обитаване на жилището като спирал тока, газта и комуникациите в него, когато си
поискал. На 04.06.2018 г. първата молителка установила, че токът бил спрян
поради неплатени сметки, за което тя умишлено не била информирана, което довело
до изхвърляне на всички продукти от фризера и хладилника. От същия ден е било
преустановено и газоподаването с цел възпрепятстване ползването на топла вода. От
три месеца ответникът ограничил и достъпа на първата молителка до парко мястото
на семейното им жилище. На 08.06.2018 г., същата получила поредната нотариална
покана да освободи жилището заедно с децата и да заплати наем в размер на 700
евро месечно за ползването му. На следващия ден -09.06.2018 г. трите молителки
били принудени да стоят навън на дъжда почти час, тъй като ответника сменил
кода от чипа на входната врата на сградата, както и подхода на същата откъм
гаражите, както на първата молителка, така и на голямото дете. На 11.06.2018 г.,
когато се прибрали в домът си, молителките установили, че отново нямат ток, въпреки
че го били платили за 3 месеца назад, вкл. и глобата за възстановяване. След
разговори със 112, 6-то РПУ, телефонната национална линия за деца 116 111,
както и с ЧЕЗ, станало ясно, че е подадена молба, с която собственикът на
партидата – „С.” ЕООД /след това ЕАД, а понастоящем и АД/, чийто едноличен
собственик и управител е ответника е преустановил електроподаването до
жилището. На 02.07.2018 г. токът за пореден път бил спрян, което наложило да
стоят на тъмно и отново да се изхвърлят продукти от хладилника и фризера.
Нямало как да бъде приготвена и вечеря за децата и това наложило първата
молителка за изпрати малкото си дете при своята майка, тъй като в тях не се
живеело нормално. Освен горепосоченото първата молителка твърдяла, че на
12.09.2018 г. ответникът, чрез лъжа в администрацията на 120 ОУ, отписал
голямото си дете от училище, без нейно съгласие, като по този начин го унижил
пред съучениците му, родителите и класния му ръководител на първия учебен ден.
Когато взимал няколко пъти децата в съботите през 2018 г. ги държал гладни до
вечерта купувайки им само сок и пуканки, а когато те му казвали, че са гладни
той отговарял, че е много скъпо и, че не можело сега. На 08.11.2018 г.
ответникът прекъснал за пореден път водоподаването в семейното жилище чрез
собственоръчно направено от него приспособление, което се намирало в неговия
офис. Първата молителка твърдяла още, че на 30.12.2018 г. ответникът осъществил
спрямо нея икономически акт на насилие, като с помощта на симулативен договор
за наем, излъгал съда и сметките й били запорирани, вкл. и тази по която
получавала заплата, като същият претендирал заплащането на 700 евро за
месеците, в които той бил отстранен от жилището, а те продължили да го
обитават. На 04.12.2018 г. водоподаването в жилището отново било преустановено,
чрез собственоръчно приспособление, направено лично от ответника като инженер,
само с натискане на едно копче. Приспособлението се намирало в неговия офис,
който се намирал през етаж под жилището, в което живеели. Това било установено
от екип на Софийска вода, който след влизане в офиса намерил скритото
приспособление за спиране на водата. Повече от месец /към датата на депозиране
на настоящата молба за защита/ молителите били наказани от ответника за пореден
път да живеят без течаща вода.
Предвид това молели
съда да наложи ограничителни мерки спрямо ответника изразяващи се в това да му
бъде забранено лично и в качеството му на едноличен собственик на
представляваните от него фирми да спира електроснабдяването, водоснабдяването и
газоснабдяването в жилището, както и да не ги възпрепятства с други действия
нормално да използват същото. Искали мерките за съдебната им защита по чл. 5 от ЗЗДН да бъдат наложени за максималния срок от 18 месеца, както и подходяща
глоба. Претендирали разноски.
Към молбата били
представени писмени доказателства и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от първата
молителка за осъществени от ответника актове на домашно насилие на 09.06.2018
г. , 11.06.2018г, 02.07.2018 г. и 04.12.2018 г.
С влязло в сила
определение от 17.01.2019 г., СРС, 84, на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН във
връзка с чл. 130 ГПК състав върнал молбата подадена от молителите на 13.12.2018
г., в частта, с която търсели защита от домашно насилие за твърдените актове
осъществени на 04.06.2018 г., 11.06.2018 г. , 02.07.2018 г., 09.06.2018 г.,
12.09.2018 г. и 08.11.2018 г. от ответника, като недопустима и прекратил
производството по гр.д. № 78628/2018 г., в тази му част.
В съдебно
заседание, молителите поддържали молбата си в останалата й част чрез
пълномощника си по делото – адв. М.. Претендирали разноски, за които прилагали
списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът по
молбата изложил становище за нейната неоснователност и излагал подробни
съображения в тази насока. Оспорвал извършването на какъвто и да било акт на
домашно насилие спрямо молителите. Заявявал, че не е спирал водоподаването в жилището,
не знаел къде се намира процесното приспособление и не е давал нареждания за
подобни действия. Твърдял, че на 04.12.2018 г. не е бил в София, а в Гърция,
където се грижел за тежко болния си баща. В тази връзка излагал, че от м. октомври
2018 г. е идвал само веднъж в България, на 08.01.2019 г. по повод даване на
обяснения в полицията относно многобройните жалби на първата молителка срещу
него. Не отричал, че офисът на дружеството му се намирал през един етаж от семейното
му жилище, но заявявал, че в него се помещавали и седалищата на други
дружества, собственост на гръцки граждани, както и работещи там служители.
В съдебно
заседание, ответникът чрез пълномощника си по делото – адв. П. молел за
отхвърляне на молбата за защита от домашно насилие, тъй като такова не било
извършвано. Претендирали се разноски и се прилагал списък по чл. 80 ГПК.
За да постанови
обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд приел за
установено следното:
По делото било
безспорно, че молителката В. П.Н. и ответника В.К.Н. са съпрузи и родители на
малолетните К. В.Н. и П.В.Н..
Приложената към
молба за защита декларация по чл. 9, ал. 3 ГПК не била кредитирана, тъй като не
била пълна и не кореспондирала с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът не ценил
заключението на изготвения по делото доклад на ДСП „Красно село” предвид това,
че било изградено само въз основа на твърденията на първата молителка.
Твърденият акт на
домашно насилие осъществен на 30.12.2018 г. съдът намерил за житейски нелогичен
предвид обстоятелството, че молбата с която е бил сезиран е подадена на
13.12.2018 г. т.е. преди актът да се е случил.
От приложено определение № 351 от 07.01.2019 г.
по въззивно гр. д. № 16795/2018 г. по описа на СГС било видно, че подадената от
В.П.Н. частна жалба срещу определение, с което е допуснато обезпечение на
бъдещи искове, които ще бъдат предявени от дружеството „С.” АД срещу нея е била
оставена без уважение.
Събрани били и
гласни доказателства с разпита на свидетелите В.П., И.Г., Й.Б.и В.И., без
родство със страните по делото.
Свидетелката П., установила,
че през м. декември 2018 г. е посетила първата молителка, след обаждане от
нейна страна, в апартамента, в който живеела в кв. Симеоново и на място
констатирала, че в жилището няма вода. Впоследствие било установено, че при
съседите имало вода и не ставало въпрос за авария. Повикали служители от ВИК,
които след проверка в офиса, в който работел ответника открили копче, с което
водата можела да се спира и пуска.
В показанията си
свидетеля Г., служител в Софийска вода, заявил, че със свои колеги посетил
жилището обитавано от молителките по повод подаден сигнал, че от водочерпещите
прибори не течала вода, въпреки че спирателните кранове били отворени.
Констатирали, че в сградата има водоподаване, като при посещение в офиса, който се намирал по-надолу под
апартамента, непосредствено до контролния водомер за офиса имало монтиран
електрически бутон, свързан са кабел, като не знаели нито бутона, нито кабела
къде са свързани. След натискане на въпросния бутон, в апартамената на
молителите веднага дошла вода. За извършената проверка издали контролен лист.
На свой ред,
свидетелите Б. и И.установили, че през последните 6-7 месеца ответникът живеел
в Гърция, където полагал грижи за болния си баща. Сочели, че за този период от
време не им е известно същият да се е завръщал в България, освен един път, в
началото на м. ноември, когато минал през София и веднага след това заминал за
изложба в Хърватска. Свидетелят И.сочел, че когато е излизал с ответника и
децата му, той ги питал какво искат и им купувал всичко каквото поискали за
ядене, независимо от цената.
Съдът кредитирал
изцяло показанията на свидетелите като логични, последователни, вътрешно непротиворечащи
и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
При тази фактическа
установеност и ангажирани писмени и гласни доказателства, първоинстанционния
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият
състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид
становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства,
прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по
свое убеждение, прие за установено следното:
Въззивният съд,
споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка,
като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание §
1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК, правейки я
по този начин част от своя съдебен акт. Същата се установява от събраните в
първоинстанционното производство писмени доказателства, от които относими към
предмета на доказване на настоящия съдебен спор се явяват следните такива - удостоверение
№ 404412 от 07.08.2009 г. за сключен граждански брак между В.П.Н. и В.Н.,
удостоверения за раждане № **********/01.08.2013 г. и № 100936 от 26.07.2010 г.
на децата П.В.Н., роден на *** г. и К. В.Н., роден на *** г., декларацията по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ –
район Красно село.
Настоящият въззивен
състав намира, че установената по делото фактическата обстановка следва да се допълни със следните относими към
предмета на делото писмени доказателства:
Съгласно Контролен
лист № 0240638 издаден от „Софийска вода” АД, при извършена проверка на
11.12.2018 г. в кв. „Симеоново”, ул. *****е установено, че водоподаването до
ап. 18 е било прекъснато от електрически бутон от офис, находящ се на ет. 1,
бл. Б на посочения адрес.
Видно от съдържанието
на писмо на Столична община – район „Витоша” от 10.07.2019 г. е, че процесното
устройство – бутон не е заложено и проектирано във одобрения от ВиК проект за
спиране на водоподаването към процесното жилище.
Съгласно извлечения
от Търговския регистър на адреса в гр. София, кв. „*****са регистрирани няколко
търговски дружества, а именно „Б.С.” ЕООД, с управител и едноличен собственик
на капитала В.П., „Г.Г.Ч.” ООД, с управител ответника и Й.Ц., „А.Б.” ЕООД, с
управител А.М.и едноличен собственик на капитала Й.Ц., „С.” АД представлявано
от ответника, „А.” ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала Д.А., „С.”
ЕООД, управлявано от собственика Д.Я.А..
От удостоверение на
МВР – Главна дирекция „Гранична полиция” от 27.03.2019 г. са установени
преминаванията на ответника през ГКПП на Република България за периода 01.06.2018
г. – 15.03.2019 г.
С оглед
допустимостта на мерките по чл. 5 от ЗЗДН, относими се явяват и доказателствата
за други водени между страните производство по ЗЗДН, в чийто предмет е включена
търсена защита както от молителите, така и от ответника.
Останалите писмени
доказателства са ирелевантни в настоящото производство, поради което същите не
следва да бъдат обсъждани.
Въззивният съд,
като прецени показанията на разпитаните по делото свидетели, които са без дела
и родствени връзки със страните по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в
обсъдените от първоинстанционния съд части, касаещи личните впечатления на тези
свидетели за правно релевантните факти по делото.
Във въззивната инстанция,
като доказателство по делото са представени и приети заявление до председателя
на СРС, с вх. № 9004264 от 13.08.2018
г., справка от Българска съдебна система за движението на същото, определение №
5504 от 12.03.2020 г. по ч.гр.д. № 15513/2019 на II –Е
въззивен състав на СГС, писмо от Държавна агенция за закрила на детето до
Министерски съвет на Република България от 23.07.2020 г., решение № 2767 от
04.05.2020 г. по гр.д. № 12075/2019 г. по описа на IV-Д
въззивен състав на СГС, както и писмо от приемната на Министерски съвет до ДАЗД
от 17.09.2020 г.
С оглед предмета на
въззивна проверка приложените писмени доказателства се явяват неотносими към
предмета на спора, поради което въззивният съд не счита за необходимо да ги
обсъжда.
Други доказателства
за твърденията на страните не са ангажирани пред настоящата въззивна инстанция.
При
тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от
правна страна
:
Жалбата е
неоснователна по изложените в нея доводи.
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя прецизните правни изводи на първоинстанционния съд,
изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да
ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1 от Заключителните разпоредби
на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК.
С оглед наведените
във въззивната жалба доводи за осъществено домашно насилие спрямо молителите на
09.06.2018 г., 11.06.2018 г., 02.07.2018 г. следва да се отбележи, че същите не
следва да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство, тъй като са
извън предмета на доказване, доколкото касаят действия, които се твърди да са
осъществени извън предвидения с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен
срок за сезиране на съда. Според посочената разпоредба молбата се подава в срок
до един месец от акта на домашно насилие. С изтичането на този срок се погасява
правото на пострадалия, респ. пострадалите, да търсят защита по съдебен ред.
Поради това законово изискване е безсмислено да се обсъждат и вземат предвид
твърденията на молителите свързани с посочените дати и поведението на
въззиваемия спрямо тях. Освен това жалбоподателите са запознати с определение
от 17.01.2019 г. на СРС, 84 състав, за което няма данни да е обжалвано и като
такова е влязло в сила, за да продължават да навеждат аргументи за извършени
актове на домашно насилие на процесните дати. Нещо повече същите са разполагали
с предоставена им от закона възможност да упражнят своевременно правото си на
инстанционен съдебен контрол спрямо посочения съдебен акт, като подадат жалба
срещу него в едноседмичен срок, от която те не са се възползвали.
Съгласно
легалната дефиниция в понятието „домашно насилие“, съдържаща се в чл. 2, ал. 1
от ЗЗДН, домашното насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в определена връзка, а съгласно
ал. 2 – за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие извършено в негово присъствие. Домашното насилие може да бъде
установено при кумулативното наличие на следните две предпоставки: 1/
осъществен от съответното лице противоправен и умишлен насилствен акт в някоя
от формите, описани в чл. 2 от ЗЗДН, насочен спрямо друго лице и установен по
естество, време и място на извършване и 2/ наличие между лицата на правна,
фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от ЗЗДН.
В случая основният
спор, касаещ производство през въззивния съд е наличието или липсата на
осъществено домашно насилие от ответника на 04.12.2018 г. спрямо молителите,
изразяващо се в спиране на водоподаването в жилището, в което живеели, находящо
се в гр. София, кв. „*********, на 30.12.2018 г. чрез в налагане на запор върху
банковите сметки на първата молителка, както и чрез подлагане на гладуване на
малолетните молители многократно през цялата 2018 г.
По отношение на упражнявано
икономическо насилие върху първата молителка от ответника на 30.12.2018 г.,
настоящия съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел,
че същото няма как житейски да е било осъществено при положение, че молбата, с
която е бил сезиран е депозирана на 13.12.2018 г. т.е. осемнадесет дни преди молителката
да е пострадала. Въпреки това твърдението, че чрез налагане на запор върху
банковите сметки на същата, ответникът е осъществил икономическо насилие спрямо
нея не се споделя от въззивния съд поради обстоятелството, че понятието „икономическото
насилие” по смисъла на ЗЗДН има друг смисъл и може да се изразява в това, че
например ответника е отказал предоставянето на средства, които се следват и от
които се нуждае насилваното лице или в случай, че същия използва икономическа
принуда, за да държи едно лице в подчинение и да го принуждава да извършва или
да не извършва нещо или ако неправомерно изразходва активите на имуществото му
и т.н. Доколкото в настоящата хипотеза се твърди налагане на запор като акт на
икономическо насилие, то такъв не може да бъде налаган от ответника, а от компетентния
за това съд въз основа на конкретни доказателства, като редът за защита срещу
запорирането на банкови сметки в никакъв случай не е този по ЗЗДН. Освен това
твърдените действия съгласно приложените доказателства /посоченото по-горе
определение от 07.01.2019 г. по въззивно гр.д. № 16795/2018 г. по описа на СГС,/
не са предприети по инициатива на ответника, а от трето за спора лице, което е
търговско дружеството „С.” АД, както правилно е констатирал и
първоинстанционния съд. Правен абсурд и житейски неоправдано е да се смята, че
ако въззивницата е задължена към юридическо лице, което е представлявано от
въззиваемия, същото не следва да предприема никакви действия по събиране на
вземането си, а ако предприеме такива – същите да бъдат третирани като актове
на домашно насилие.
Безспорно
твърденията на въззивниците, че са били лишени умишлено от водоподаване до
жилището, което обитавали и, че са били подложени на гладуване по своята
същност представляват актове на домашно насилие ограничаващо правото им на
елементарни ежедневни и жизнено необходими потребности, каквито са водата и
храната. Следователно предметните предели на настоящото производство обхващат
изследване само и единствено твърденията за осъществени актове на насилие на
04.12.2018 г. чрез спиране на водата в жилището им, както и многократното
подлагане на малолетните молители на гладуване през 2018 г. от ответника.
Ето защо в
доказателствената тежест на молителите е провеждането на доказване за
установяване на изложеното в молбата и уточнение към нея за извършени от
ответника спрямо тях конкретни актове на домашно насилие посочени по-горе с
всички допустими доказателства по ГПК, но така също и при наличие на
доказателствените средства, уредени в чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДН. От друга
страна при оспорване от страна на ответника, че същите са били осъществени от
него по посочения в молбата за защита начин и, че е налице друга фактическа
обстановка, която се твърди да е налице, в доказателствената тежест на същия е
да опровергае обстоятелствата, изложени в молбата и да проведе своето доказване
за установяване на твърдяните от него факти и обстоятелства. В случая и двете
страни са били процесуално активни и са ангажирали съответните доказателства
подкрепящи твърденията им.
Настоящият въззивен
съд намира, че още в първата инстанция са били събрани писмени и гласни
доказателства, които макар и да не са анализирани подробно от
първоинстанционния съд в тяхната съвкупност водят до категоричния извод, че
твърдените от молителите актове на домашно насилие не са доказани, поради което
не намира никакво основание да изгражда други правни изводи, различни от тези
на първоинстанционния съд.
Във въззивната
жалба неоснователно се твърди, че декларацията по чл. 9 ЗЗДН в конкретния
случай може да бъде основание за издаване на заповед за защита по ЗЗДН. Същата е
бланкова и не съдържа никакви данни относно твърдените актове на домашно
насилие. В нея първата молителка е посочила единствено трите си имена, ЕГН и
адрес, трите имена, адрес и ЕГН на лицето, за което се твърди, че е извършило
акт на насилие спрямо нея, както и, че същите са осъществени на 09.06., 11.06.
и 02.07.2018 г. Липсват каквито и да било конкретни факти, свързани с актовете
на насилие, предмет на настоящето производство и начина им на осъществяване, съобразно
наведените в сезиращата молба твърдения. В този смисъл представената декларация
не представлява годно доказателствено средство. Поради това същата не е могла
да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за защита в полза
на въззивницата по реда на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН и правилно е била изключена от
доказателствения материал в производството пред първоинстанционния съд. Следва
да се отбележи, че законодателят е признал правото да представи такава
декларация само в полза на пострадалото лице-молител, когато то е навършило 14
– годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение. Това е така,
доколкото тези лица са наказателно отговорни, а представянето на декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е скрепено с носената от декларатора наказателна
отговорност. По своето естество, наказателната отговорност е лична, поради
което декларацията ползва единствено своя декларатор, като липсва правна
възможност, независимо от родителското си качество и представителните си функции
по смисъла на чл. 28, ал. 4 от ГПК, въззивницата да декларира обстоятелства от
името на малолетните си деца. Следователно, посочената декларация изобщо не
ползва малолетните молители, а обстоятелствата, при които същите са пострадали
от актове на домашно насилие, извършени от баща им спрямо тях, следва да бъдат
установени с другите допустими по ЗЗДН и ГПК доказателствени средства. В
случая, като негодно доказателствено средство, декларацията не ползва и
въззивницата, като не може да породи целените с представянето й последици. От
съдържанието й не могат се обосновават каквито и да било изводи за това извършени
ли са актове на насилие спрямо нея, какви са били те, кога, по какъв начин и при
какви обстоятелства са извършени от посочения извършител. За да бъде
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН годно доказателствено средство същата трябва
да съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие (по
време, начин, място на извършване, пострадало лице, извършител и др. конкретни
обстоятелства имащи отношение с твърдения акт на насилие). Доказателствената
стойност на същата произтича от декларираните под страх от наказателна
отговорност конкретни обстоятелства, инвидуализиращи еднозначно страните и
актовете на домашно насилие, за които се търси защита. От процесуална гледна
точка, изискването пълна индивидуализация на страните и актовете на домашно
насилие и другите значими обстоятелства, според изискването на чл. 9, ал. 1, т.
1-4 от ЗЗДН, в молбата очертават обема на търсената защита и предмета на
доказване по делото, а когато същите са възпроизведени в декларация от
пострадалото лице-молител, определят доказателствената й стойност.
Следователно, предвид
изложеното по-горе приложената към молбата декларация не може да послужи за
издаване на заповед за защита на молителите, поради което правилно първоинстанционния
съд се е ограничил до анализ само на останалите събрани по делото
доказателства, касаещи сочените актове на домашно от молителите.
В сезиращата си
молба молителите са твърдели, че на 04.12.2018 г. водоподаването в жилището им
било преустановено, като в продължителен период, повече от месец са били
принудени да живеят без течаща вода. Няма спор, че през времето, през което им
се е наложило да бъдат без вода са им причинени значителни неудобства, нарушаващи
обичайното им ежедневие. Според показанията на свидетелката П., които съдът
кредитира като логични, обективни и вътрешно непротиворечиви, молителите не са могли да се къпят в дома си
и се наложило няколко пъти да посещават дома на свидетелката, за да поддържат личната
си хигиена. След като свидетелката и молителката Н. установили, че липсата на
вода не се дължи на авария, тъй като в съседните имоти не е имало такъв проблем
се обадили и извикали група от ВиК. При извършена проверка на 11.12.2018 г. служителите
на Софийска вода, установили липса на водоподаване до процесното жилище, като
впоследствие в офис на първия етаж на адреса, на който се намира и жилището на
молителите е открит монтиран електрически бутон, с който водоподаването към същото
можело да се прекъсва. Посочените
обстоятелства са удостоверени в съставен контролен лист № 0240638, приложен по
делото. Разпитания по делото свидетел Г., присъствал на извършването на
проверката в процесния обект е споделил, че електрическия бутон е бил монтиран до
контролния водомер за офиса. След натискането на същия, той и колегите му,
които били по това време в жилището на молителката установили, че
водоснабдяването към него било възстановено. Съгласно удостоверение от 18.07.2019
на Столична община, район Витоша подобно устройство не е било заложено в одобрения
ВиК проект, което налага извода, че същото е монтирано не поради технически
изисквания на водоснабдителното дружество, а допълнително, по нечия инициатива,
без да представлява част от предварително изготвен проект.
Въззивницата Н.
твърдяла, че офиса, в който е открито въпросното приспособление е собственост
на въззиваемия, както и че последния умишлено го е ползвал, за да преустанови
водоподаването към жилището. Доказателства в тази насока обаче не са
ангажирани. Напротив от приложена по делото справка в Търговския регистър се
установи, че на адреса на офиса в кв.*********са регистрирани и се помещават
общо шест търговски дружества, от които само две са с участието на ответника, а
останалите са собственост на други гръцки граждани. Освен това свидетеля Г. е
посочил, че за да им бъде осигурен достъп до процесния офис са им съдействали
служители, които по това време са били там на работа. При това положение няма
как по категоричен начин да се приеме, че същото устройство е монтирано по
искане на ответника, още по-малко, че именно той го е съзнателно го е използвал,
за да причини неудобства на въззивниците, като спре водоподаването към
ползваното от тях жилище. Нещо повече, ангажираната справка от автоматизирания
информационен фонд на Главна дирекция „Гранична полиция” установява, че за
времето за което се твърди, че имота не е бил снабдяван с вода, поради
неправомерно действие на въззиваемия, последният не се е намирал на територията
на Република България, тъй като последното му регистрирано влизане в страната е
на 05.11.2018 г. в 03:16 часа през сухопътната граница на ГКПП Калотина и на
същия ден в 06:19 часа същия е напуснал Република България чрез въздушната ни
граница на ГКПП „Аерогара“София.
От друга страна
свидетелите Б. и И.са установили, че през последните 6-7 месеца, ответника
рядко идвал в България, тъй като се грижел за болния си баща в Гърция, като не
знаят за този период от време да се е завръщал в страната, освен един път в
началото на м. ноември, когато минал през София и веднага заминал за изложба в
Хърватска. Съдът няма основание да дискредитира показанията им, тъй се
основават на личните впечатления на тези свидетели за изнесените пред съда
факти и кореспондират с останалите, събрани в производството доказателства.
Действително, в приложената справка са отразени няколко влизания и излизания от
България на въззиваемия през този период, които явно не са станали достояние на
същите свидетели. Безспорен факт е обаче, че през м. декември няма констатирано
преминаване на държавните ни граници от страна на въззиваемия и престой пребиваване
в страната ни. Дори да се приеме, че тези факти не са отразени в съответните
информационни системи на МВР, предвид правото на свободно движение на
гражданите на Европейския съюз, то по делото не се съдържат каквито и да било
други данни, от които обосновано да може да се приеме, че същият на 04.12.2018
г. е бил в гр. София, а още по-малко, че лично или посредством трето лице е
предприел действия по спиране на водоподаването към ползваното от въззивниците
жилище, с цел да им причини неудобства и стрес. По делото е установено, че преустановяването
на водоподаването в жилището на молителите не е в резултат на техническа
повреда на ВиК съоръженията на водоснабдителното дружество, се дължи на човешка
намеса. Доказателства, че инициатор и/или извършител на фактическите действия,
довели до този резултат е именно въззивница, не са събрани нито в първоинстанционното,
нито в настоящото производство.
Не се установи по
делото и втория твърдян акт на домашно насилие спрямо малолетните деца. Напротив
с показанията си свидетеля И.е изнесъл лично възприети от него факти точно в
противоположния смисъл, с които се опровергават твърденията въззиваемият да е
оставял малолетните молители да гладуват. Този свидетел е присъствал на рожден
ден на малолетните през 2018 г. в МОЛ „Парадайс“, където децата са прекарали
добре и са били много щастливи, като имало торти и пици. При следващата среща
на свидетеля с ответника и децата в края на м. октомври 2018 г., последните
карали колелета в Южния парк, след което играли на плейстейшън в дома на
свидетеля. И.никога не е присъствал на ситуации, в които въззиваемият да отказва
на децата храна, заради това, че е скъпа. Точно обратно, отивал и купувал
каквото децата са поискали, вкл. и храна за децата на самия свидетел.
При анализ на цялата
доказателствена съвкупност по делото, настоящият съдебен състав намира, че между
въззивницата и въззиваемият са налице тежки междуличностни конфликти, които макар
да не попадат в приложното поле по ЗЗДН, страните не могат да разрешат по
нормален и добронамерен начин, поради което сезират съответните компетентни
органи – МВР, прокуратура и съд, за съдействие.
В случая
производството по делото няма за предмет да изследва в дълбочина техните
взаимоотношения, а има за предмет да установи по несъмнен и категоричен начин
дали въззиваемия е извършил конкретно посочените от въззивниците актове на домашно
насилие. Ангажираните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност не могат
да обосноват извод, че въззиваемият е осъществил такива спрямо молителите.
Несъмнено е, че за изложените твърдения, осъществяващи състав на домашно
насилие, на които въззивниците основавали исканията си до съда, същите при
условията на чл. 154 от ГПК са носели изцяло доказателствената тежест. Предвид
това, те е трябвало да установят при условията на пълно и главно доказване
твърдените факти, представляващи актове на домашно насилие, като установят, че същите
реално са се осъществили в действителността и са извършени именно от
въззиваемия. Неизпълнението на задълженията на въззивниците, свързани с
носената от тях доказателствена тежест по отношение на наведените от тях твърдения,
има за последица съдът да приеме същите твърдения за недоказани. Недоказаните
твърдения не са факти и не пораждат никакви правни последици, като съдът не ги
взема предвид при формиране на вътрешното си убеждение при произнасяне по
спора.
В производствата
пред двете съдебни инстанции не са ангажирани доказателства, които да обосноват
различни правни изводи от вече направените в обжалвания съдебен акт. Предвид
това същия се явява правилен и законосъобразен, постановен въз основа на цялостен
и задълбочен анализ на цялата доказателствена съвкупност, касаеща процесните
актове на домашно насилие.
Прочее, други
конкретни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания
съдебен акт не са формулирани от въззивницата в жалбата й, като при цялостната
си проверка на допустимостта и валидността на обжалвания съдебен акт, съдът не
констатира такива негови пороци, водещи от отмяната му.
При тези аргументи
и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано,
а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
По разноските:
Претенции за
присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски има и от двете
страни по спора, като при този изход на делото претенцията на въззивниците се
явява неоснователна и като такава същата следва да се отхвърли. Претенцията на
въззиваемия за присъждане на разноски за процесуалното му представителство, е
основателна и доказана до претендирания размер от 500 лева. Видно от
представения по делото договор за правна защита, въззиваемия сторил разноски за
адвокатско възнаграждение в този размер, която сума следва да се възложи в
тежест на въззивницата. Последната не е направила изрично възражение за
прекомерност на претендираните разноските, предвид което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
С оглед оставянето
на въззивната жалба без уважение и
съобразно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, във връзка с чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 16
ТДТКССГПК, въззивницата В.П.Н. следва да бъде осъдена да заплати, по сметка на
Софийския градски съд, държавна такса по въззивната жалба в размер на общо 25
лева (твърдят се два акта на насилие, засягащи тази въззивница, извършени от
въззиваемия, по всеки от които се дължи такса от 12,50 лева, а при условията на
чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН такса не се дължи за актовете на домашно насилие, касаещи
ненавършили пълнолетие лица).
Мотивиран от
гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен
въззивен състав, на основание чл. 17, ал. 5, предложение І от Закона за защита
срещу домашното насилие,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 273310 от 13.11.2019 г., постановено по гражданско дело № 78628 по
описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 84 състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
претенцията на въззивницата В.П.Н. за присъждане на сторените деловодни
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
въззивницата
В.П.Н., с ЕГН **********, да заплати, по сметка на Софийски градски съд, държавни
такси в размер на общо 25 (двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА въззивницата В.П.Н.,
с ЕГН **********, да заплати на въззиваемия В.К.Н., гражданин на Република
Гърция, сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
(петстотин) лева
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………