РЕШЕНИЕ
№ 1196
гр. Варна, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря С. Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20233110103870 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от З. Р. З., ЕГН **********, и А. Р. З., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. В., с. о. ....., Б. ч. и Д., ул. .... № ..., обективно кумулативно съединени
искове, както следва:
- с правно основание чл. 108 ЗС за приемане на установено по отношение на
ответниците П. И. И., ЕГН **********, и С. Г. И., ЕГН **********, че ищците са
собственици, въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, на реална част от 320
кв. м от имот, находящ се в гр. В., р-н ...., с. о. ...., Б. ч. и Д., м-т Л., представляващ ПИ с
идентификатор 10135.2517.4105, целият с площ 2083 кв. м, при граници на имота: ПИ с
идентификатори 10135.2517.1131, 10135.2517.1132, 10135.2517.1133, 10135.2517.9520,
10135.2517.1130 и 10135.2517.9700, която реална част, разположена в северната част на ПИ
с идентификатор 10135.2517.4105, е защрихована в оранжево на Комбинирана скица № 2 от
СТЕ, находяща се на л. 140 от делото, при граници на реалната част: ПИ с идентификатори
10135.2517.9520, 10135.2517.1130 и останалата част на ПИ с идентификатор
10135.2517.4105, както и за осъждането на ответниците да предадат на ищците владението
върху така описаната реална част;
- с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника П. И. И., ЕГН **********,
да възстанови предходното правно положение, като изгради отново разруШ.та ограда,
1
отразена със син цвят на Комбинирана скица № 2 от СТЕ, находяща се на л. 140 от делото,
по югоизточната граница на защрихованата в оранжево реална част от ПИ с идентификатор
10135.2517.4105, находящ се в гр. В., р-н ...., с. о. ...., Б. ч. и Д., м-т Л., при граници на
реалната част: ПИ с идентификатори 10135.2517.9520, 10135.2517.1130 и останалата част на
ПИ с идентификатор 10135.2517.4105, както и да прибере изсипания в реалната част
интертен материал.
В исковата молба ищците излагат, че през 1980 г. баща им Р. З. получил въз основа на
Постановление № 76 на МС недвижим имот, находящ се в м-т Л., с планоснимачен номер
1130 (сега с идентификатор 10135.2517.1130) и площ 920 кв. м. Заявяват, че от 1980 г.
имотът е предаден във владение на баща им, който го оградил с метална оградна мрежа и
бетонни колове.
Сочат, че с НА за собственост на недвижим имот № 10, том XLIII, дело 20046 от
30.12.1994, Р. З. е признат за собственик на 600 кв. м ид. ч. от ПИ с пл. № 1130, целият с
площ 920 кв.м, ведно с изградената в него сезонна постройка, приращения и насаждения, на
основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заявяват, че имотът е придобит по време на брака на
бащата на ищците с майка им Р. З. и попада в режим на СИО.
Твърдят, че след смъртта на Р. З. (поч. на **.**.**** г.), квотите в собствеността се
разпределили по следния начин: по 1/6 ид. ч. за З. и А. З. и 4/6 ид. ч. за Р. З.. Заявяват, че 4/6
ид. ч. от имота З. З. е придобила по силата на НА за покупко-продажба, вписан в АВ вх. рег.
№ 17779, акт 60, том XLIV, дело 9441 от 06.07.2018 г., и към настоящия момент последната
притежава 5/6 ид. ч. от имота, а останалата 1/6 ид. ч. притежава нейният брат А. З..
През 2008 г. е публикуван ПНИ в процесната местност, влязъл в сила през 2010 г.,
като със същия 320 кв.м от имота на ищците били придадени към съседен новообразуван
имот с идентификатор 10135.2517.4105. Сочат, че родителите на ищците са установили
владение върху процесната реална част от 320 кв. м от 30.05.2010 г., присъединили са я към
имот с идентификатор 10135.2517.1130 и цялото място е било оградено с метална ограда.
Твърдят, че до 18.01.2023 г. имотът се ползвал така, както е ограден, като оградата била
същата по отразяване на помощния план и не е променяна. Твърдят, че останала част (извън
процесните 320 кв. м) от ПИ с идентификатор 10135.2517.4105 е собственост на
ответниците.
Излагат, че на 18.01.2023 г. ответникът П. И. предявил претенции по отношение на
част от имота на ищците, за което била сезирана Районна прокуратура - Варна. На
08.03.2023 г. чрез използване на тежка механизирана техника ответникът е разрушил 40
метра ограда и бетонни колове, с които е бил ограден имотът; били изсипани и четири
камиона инертни материали, вследствие на което били унищожени лозе, овошки и посеви,
отглеждани с години в имота. Твърдят, че по гореописания начин ответникът е отнел
владението върху имота.
Сочат, че с уведомление, изпратено чрез ЧСИ Л. С., ответникът е поканен да
възстанови предходното положение, като изгради отново разрушената ограда, прибере
изсипания инертен материал и обезщети ищците за нанесените вреди. П. И. отказал да
2
получи поканата. Заявяват, че към настоящия момент имотът е разграден, с разрушени
колове и ограда. Последната не е възстановявана.
В обобщение ищците твърдят, че са придобили процесната реална част въз основа на
давностно владение през периода от 21.11.1979 г. до 08.03.2023 г., като присъединяват
владението на родителите си към тяхното владение. В условията на евентуалност твърдят,
че са собственици на процесната реална част въз основа на изтекла в тяхна полза
десетгодишна придобивна давност през периода от 30.05.2010 г. до 08.03.2023 г.
Настояват за уважаване на предявените претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците П. И. и С. И. депозират отговор на исковата
молба, в който застъпват становище за неоснователност на предявените претенции.
Оспорват, че на основание ПМС № 79 и Решение № 1419 от 21.11.1979 г. е предоставено
право на ползване на недвижим имот 1130 с площ 920 кв. м на Р. и Р. З.. Оспорват
твърденията, че Р. и Р. З. са упражнявали явно, необезпокоявано и непрекъснато владение
върху имот с оградена площ 920 кв. м, както и че последните са установили владение върху
реална част от 320 кв. м – присъединена към ПИ 1130 чрез ограждането й с метална ограда.
Оспорват, че материализираните граници в новообразувания имот с идентификатор
10135.2517.4105 към имот с идентификатор 10135.2517.1130 никога не са били променяни.
Оспорват ответникът П. И. на 08.03.2023 г. да е извършил неоснователни въздействия в
имот, собственост на ищците, които да им пречат да упражняват правата си.
Застъпват, че З. и А. З. не са упражнявали фактическа власт върху процесната реална
част с цел своене, като евентуално упражняваната от тях фактическа власт представлява
държане и е продължение на тази, осъществявана от праводателите им преди влизане в сила
на ПНИ, без да е променено намерението им и без то да е демонстрирано пред
собствениците – наследници на Г. Б..
Излагат, че на 28.12.2010 г., на основание § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСЗЗ, е издадена Заповед
№ 1009 на кмета на р-н „Приморски“, с която е възстановено правото на собственост на
наследниците на Г. Б. върху ПИ с идентификатор 10135.2517.4105 с площ 2083 кв. м.
Заповедта е влязла в законна сила на 02.02.2011 г.
На 13.02.2013 г. е издадена заповед на кмета на р-н „Приморски“, с която е
определена оценката на подобренията, извършени в частта от имот № 1130, попадаща в ПИ
с идентификатор 10135.2517.4105. Заповедта е влязла в сила на 27.08.2013 г. Определената
стойност на подобренията - сумата от 626,60 лева, е внесена от името на лицата, адресати на
заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ, на 26.11.2013 г. по специална извънбюджетна сметка на
Община Варна, определена за обезщетяване на ползватели.
На 12.08.2014 г. с Протокол № 90 възстановените собственици са въведени във
владение на имот 10135.2517.4105.
На 22.03.2018 г. по заявление на наследници на Р. З., на осн. §4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ,
е издадена Заповед № 138 от 22.03.2018 г. за придобиване правото на собственост от тях на
новообразуван имот с идентификатор 10135.2517.1130 с площ 600 кв. м. На 16.04.2018 г. е
3
съставен Протокол № 18, удостоверяващ въвода им в имота. След издаване на заповедта
ищците са предприели процедура по изменение на КККР и въз основа на заповедта, на
06.06.2018 г. Р. З. е вписан като собственик на имот с идентификатор 10135.2517.1130 с
площ 600 кв. м в регистъра на собствениците на имоти към КК.
С оглед изложеното, поддържат, че ищците са имали знанието, че процесната реална
част принадлежи на други конкретно установени лица, наследници на бивш собственик, и
упражняваната фактическа власт представлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС. След
2019 г. ищците не са извършвали действия, с които да демонстрират промяна на
намерението си.
Излагат още, че след закупуването на ПИ с идентификатор 10135.2517.4105 от
ответниците, З. З. и П. И. са провеждали разговори относно желанието на същата да закупи
320 кв. м от горепосочения имот, като И. е изразявал категорично несъгласието си. Сочат, че
на 09.01.2023 г. последният е предприел действия по трасирането на закупения имот. По
време на трасирането пристигнали служители на Пето РПУ, след представени документи за
собственост от страна на ответника, по настояване на служителите, П. И. и Задорска
подписали декларация, че няма да влизат в конфликт при изясняване правата на
собственост.
На 18.01.2023 г. И. е оградил имота съобразно трасираните на 09.01.2023 г. граници.
По сигнал на З. отново пристигнали полицейски служители, които по нейно настояване
казали на И., че трябва да даде писмени обяснения на място в районното управление. След
като изпълнил горното, по-късно вечерта И. посетил имота и установил, че поставената през
деня ограда е била премахната от З., която от своя страна е заградила част от неговия имот,
били поставени знаци, че заградената част се охранява от охранителна фирма „СОД Сила“.
На следващия ден И. подал жалба.
На 08.03.2023 г. И., заедно с наети от него лица, посетил имота си, за да го почисти и
изравни чрез изсипване на пясък. Премахнал поставената от З. през м. януари ограда в
частта от неговия имот. На място пристигнали охранители от „СОД Сила“, пристигнала и З.
З., придружавана от мъж, който заявил, че в спорната част е поставил самоделни бомби. По
сигнал на И. служители на специализирано звено на МВР пристигнали на място,
констатирали, че няма бомби, и си тръгнали. Заявяват, че след 08.03.2023 г. до датата на
подаване на настоящия отговор действия в процесната реална част не са извършвани от
никоя от страните по делото.
Настояват за отхвърляне на предявените претенции.
В съдебно заседание ищцата З. Р. З. се явява лично и се представлява от адв. Д. Й. от
АК - Варна, и адв. Д. П. от АК - Варна.
В съдебно заседание ищецът А. Р. З. не се явява лично, представлява се от адв. Д. Й.
от АК - Варна.
Процесуалните представители на ищците поддържат исковите претенции, молят да
бъдат съобразени направените измервания от вещото лице по допуснатата СТЕ досежно
4
площта на процесната реална част, а именно че същата е с такава от 359 кв.м. Депозират
подробни писмени бележки вх. № 23684/22.03.2024 г., подписани и от двамата
пълномощници, в които застъпват подробни съображения, че ищците са собственици на
реалната част на основание давностно владение, считат, че начален момент, от който
започва да тече давността, е влизане в сила на ПНИ, а като краен такъв посочват 17.01.2023
г. Поддържат становище, че презумпцията на чл. 69 от ЗС е останала необорена от
ответниците. Позовават се на Решение № 180/20.03.2024 г., постановено по гр. д. №
1173/2023 г., ВКС, I ГО. Настояват и за уважаване на претенцията по чл. 109 ЗС, като
ответникът бъде осъден да изгради отново разруШ.та ограда и да премахне изсипания
инертен материал. Отново в писмените бележки е въведено и отправено искането
евентуално за заплащане на сторените разноски за това.
В съдебно заседание ответникът П. И. И. се явява лично и се представлява от адв. М.
Р. от АК - Варна, и адв. В. Д. от АК - Варна.
В съдебно заседание ответницата С. Г. И. не се явява лично, представлява се от адв.
М. Р. от АК - Варна, и адв. В. Д. от АК - Варна.
Процесуалните представители на ответниците оспорват предявените искове,
поддържат депозирания писмен отговор. С молба вх. № 23600/ 21.03.2024 г. депозират
подробни писмени бележки, в които застъпват, че наследодателят на ищците Р. З. няма
качеството владелец, а същият е държател на предоставените му за ползване земеделски
земи, съответно същото е относимо и за ищците като негови наследници. Позовават се на
Решение № 30/12.03.2021 г., постановено по гр. д. № 1662/2020 г. на ВКС, I ГО. Настояват
за отхвърляне на предявеният иск по чл. 109 от ЗС.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 10, том XLIII, дело
№ 20046/1994 г., на 30.12.1994 г. Р. А. З., ЕГН **********, на осн. чл. 483 от ГПК, вр. §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ, е признат за собственик на следния недвижим имот: 600 кв. м от хавра,
находяща се в землището на гр. Варна, местност Л., цялата с площ от 920 кв. м,
съставляваща имот пл. № 1130 по КП Виница, при граници път, път, П. Т. и М. С., ведно с
построената в нея сезонна постройка с площ от 35 кв. м, подобрения и трайни насаждения.
От Удостоверение за наследници изх. № АУ024739ОД/15.03.2023 г., издадено от
Община Варна, район „Одесос“, се установява, че Р. А. З., ЕГН **********, починал на
**.**.**** г., е оставил следните наследници по закон: Р. К. З., ЕГН ********** – съпруга,
А. Р. З., ЕГН ********** - син, и З. Р. З., ЕГН ********** - дъщеря.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот
№ 46, том II, рег. № 9578, дело № 195/2018 г., на 05.06.2018 г. Р. К. З., ЕГН **********,
продава на дъщеря си и съсобственик З. Р. З., ЕГН **********, своите собствени 4/6 ид. ч.,
придобити на осн. чл. 483 от ГПК, вр. §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в режим на СИО и по
наследствено правоприемство от покойния й съпруг Р. А. З., от следния недвижим имот: ПИ
с идентификатор 10135.2517.1130 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г.
на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., р-н „.....“, с. о. М. р., Б. ч. - Д., м-т Л., целият с площ 600
кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1130, при
съседи по кадастрална карта: ПИ с идентификатори 10135.2517.9700, 10135.2517.4105 и
5
10135.2517.9520, ведно с 4/6 ид. ч. от вилна сграда - еднофамилна, съставляваща сграда с
идентификатор 10135.2517.1130.1, със застроена площ 35 кв. м, брой етажи - един.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 190, том II, рег.
№ 10377, дело № 349 от 2022 г., на 03.10.2022 г. Й. Д. П., Г. Г. Г., Ч. Г. Г., Х. Х. П., П. Г. П.,
Н. Г. Н., Д. И. Т., Д. Г. Г., Г. А. И., В. Х. П., Р. И. В., К. С. Х., Е. А. Г., С. Я. К., К. Й. Д., М.
Й. М. и Н. Г. П. продават на П. И. И., ЕГН **********, следния недвижим имот, а именно:
ПИ с идентификатор 10135.2517.4105 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-
92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо имота, от 27.09.2022 г.,
находящ се в гр. В., р-н „...“, с. о. М. р., Б. ч. - Д., м-т Л., целият с площ 2083 кв. м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м), номер по предходен план: 5174105, при граници: ПИ с идентификатори
10135.2517.1131, 10135.2517.1132, 10135.2517.1133, 10135.2517.9520, 10135.2517.1130 и
10135.2517.9700, ведно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота.
С Жалба до Административен съд - Варна, Р. А. З. обжалва Заповед № РД-08-
7706/05.06.2008 г. на Областния управител на обл. Варна за одобряване ПНИ на с. о. М. р.,
Б. ч. и Д., землище кв. ..., гр. В., в частта относно новообразуваните имоти №№ 1130 и 4105.
С влязло в законна сила на 31.05.2010 г. Решение № 978/08.06.2009 г. по адм. д. №
64/2009 г. на Административен съд - Варна, е отхвърлено оспорването по жалба на Р. А. З.
против Заповед № РД-08-7706/05.06.2008 г. на Областния управител на обл. Варна за
одобряване ПНИ на с. о. М. р., Б. ч. и Д., землище кв. ..., гр. В., в частта относно
новообразуваните имоти №№ 1130 и 4105.
Със Заповед № 1009/28.12.2010 г. на Кмета на район „Приморски“ - Община Варна,
на основание чл. 46 от ЗМСМА, вр. §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и Заповед № 2317/15.11.2004
г. на Кмета на Община Варна, въз основа на влязъл в сила ПНИ на с. о. М. р., Б. ч. и Д. по
§4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, одобрен със Заповед № РД-08-7706/05.06.2008 г. на Областния
управител на област с административен център Варна, признато право на собственост с
Решение № 189/11.03.1994 г. на ПК - гр. Варна, Решение № 978/ 08.06.2009 г. по адм. д. №
64/2009 г. на Административен съд - Варна, влязло в законна сила на 31.05.2010 г., е
възстановено правото на собственост, при условията на §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на
наследниците на Г. П. Б.: Й. Д. П., П. Г. П., Н. Г. П., М. Й. М., К. Й. Д., З. М. Г., Д. Г. Г., Д.
М.а И.а, Г. Й.а С., Р. Й.а Т.ова, К. К. П.а и С. Я. К., върху ПИ с идентификатор
10135.2517.4105 по ПНИ на с. о. М. р., Б. ч. и Д., с площ от 2083 кв. м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м), номер по предходен план: 5174105, при граници: имоти 9700, 1130, 9250, 1133,
1132, 1131. Заповедта е влязла в законна сила на 02.02.2011 г.
Със Заповед № 78/13.02.2013 г. на Кмета на район „Приморски“ - Община Варна, е
одобрена оценка, съгласувана от комисия при Дирекция УТ - район „Приморски“, на
извършените подобрения в размер на 626,60 лева в частта от имот № 1130 по ПНИ на с. о.
М. р., Б. ч. и Д., попадаща в ПИ с идентификатор 10135.2517.4105. Посочено е, че на осн.
§31, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, цената по оценката следва да бъде депозирана в тримесечен срок
от влизането в сила на заповедта от наследниците на Г. П.а Б. в полза на Р. А. З. по сметка
на район „Приморски“. Заповедта е влязла в законна сила на 27.08.2013 г.
Видно от операционна бележка за плащане към бюджета от 26.11.2013 г.,
наредителят З. А. Г., от името на задълженото лице С. Я. К., е наредила сумата от 626,60
лева, с основание за плащане: 78/13.02.2013 г. на Кмета на район „Приморски“, да бъде
изплатена по банкова сметка на Община Варна, район „Приморски“.
Видно от Протокол № 90-МР/12.08.2-14 г. на Община Варна, на 11.08.2014 г.
наследниците на Г. П.а Б.: Й. Д. П., П. Г. П., Н. Г. П., М. Й. М., К. Й.а Д., З. М. Г., Д. Г. Г., Д.
М. И., Г. Й.а С., Р. Й. Т., К. К. П., Г. А. Г., Н. Г. С., Р. Й. Т., К. С. Х., В. Х.а П., Х. Х. П. и С.
Я. К. са въведени във владение на новообразуван имот № 4105 по ПНИ на местност М. р., Б.
6
ч. и Д., землище кв. „...“, община Варна, с площ от 2083 кв. м. Посочено е, че чупките на
имота са обозначени с дървени колове, трасирани съгласно протокол за извършено
трасиране на 05.04.2011 г.
От заключението на вещото лице инж. Ш. Х. по допуснатата съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесните поземлени имоти с идентификатори
10135.2517.1130 и 10135.2517.4105 по действащите КК и КР на гр. Варна, са били
отразявани в плановете за местността, в която се намират, както следва:
- по КП „Крайбрежието“ от 1956 г. и двата имота попадат в имот № 8015, като в
разписния лист е записано: нива - ТКЗС с. Виница;
- по КП на м. М. р. от 1987-1989 г. ПИ с идентификатор 10135.2517.1130 (с площ 600
кв. м) попада в част от имот пл. № 1130 (с площ на имота 960 кв. м, изчислена графически
след сканиране и векторизиране), записан в разписния лист на Р. А.ов З., при граници: от
североизток - път, от северозапад - път, от югоизток - имот № 1185, записан на Х. К., от
югозапад - имот № 1131, без запис;
- в помощния план към ПНИ ПИ с идентификатори 10135.2517.1130 и
10135.2517.4105 попадат в стар имот № 3469 (по ПКП), записан на Г. П.а Б.;
- по ПНИ на с. о. М. р., Б. ч. и Д. ПИ с идентификатор 10135.2517.1130 е идентичен
на имот № 517.1130, като в регистъра на имотите имот № 517.1130 е записан на Р. А. З., при
граници и съседи: от североизток - път, от северозапад - път, от югоизток и югозапад - имот
№ 517.4105, записан на наследници на Г. П.а Б.;
- по действащата КК на район „Приморски“ от 2008 г. ПИ с идентификатор
10135.2517.1130 е с площ от 600 кв. м, в регистъра е записан на Р. А. З., при граници:
10135.2517.4105, 10135.2517.9520 и 10135.2517.9701; ПИ с идентификатор 10135.2517.4105
е с площ от 2083 кв. м, в регистъра е записан на П. И. И., при граници: 10135.2517.1130,
10135.2517.1131, 10135.2517.1132, 10135.2517.1133, 10135.2517.9520 и 10135.2517.9700.
През годините ПИ с идентификатор 10135.2517.1130 е бил с площ, както следва:
- по КП на м. М. р. от 1987-1989 г. - 960 кв. м, изчислена графически след сканиране и
векторизиране;
- по КП ползватели към ПКП на м. М. р. имотът е индивидуализиран с № 1186 и е с
площ 959 кв. м;
- по ПНИ на с. о. М. р., Б. ч. и Д. имот № 517.1130 е с площ от 600 кв. м;
- по действащата КК на район „Приморски“ от 2008 г. ПИ с идентификатор
10135.2517.1130 е с площ от 600 кв. м.
Вещото лице сочи, че в комбинирана скица № 2 (л. 140 на делото) е отразено
сечението на заснетите граници на имот 1130 по КП - ползватели, ПНИ и действащата КК,
като спорната част с площ 359 кв. м е защрихована с оранжева щриховка. Отразеното
сечение от 359 кв. м е било част от имот пл. № 1130 по КП от 1987-1989 г. на м. М. р..
Със заключението си по допуснатата съдебно-оценителна експертиза вещото лице
инж. Т. О. е определил средната пазарна стойност на разходите за материали и труд,
необходими за изграждане отново на разруШ.та ограда - 40 м. метална ограда с бетонни
колове по границите на реална част от 320 кв. м от имот с идентификатор 10135.2517.4105,
находящ се в гр. В., р-н ...., с. о. ...., м-т Л., защрихована в синьо на скица, находяща се на л.
58 от делото, както и за прибиране на изсипания в реалната част инертен материал, на
сумата от 3450 лева без вкл. ДДС, или 4140 лева с вкл. ДДС.
В хода на производството са събрани гласни доказателства посредством разпита на
свид. Б. Г. Ж., Д. М. Д., Т. Г. П. - на страната на ищците, и З. А. Г., Г. П. С. и С. Д. М. - на
страната на ответниците.
В показанията си свид. Ж. излага, че познава Р. З. от 1980 г., а от 1981-1982 г. станали
7
и приятели; познава и съпругата му и неговите деца - ищците. За мястото, което г-н З.
получил по постановлението в местността М. р., Б. ч. и Д., знаел откакто станали приятели, а
след като и свидетелят получил такова място наблизо, от 1982-1983 г. го и посещавал по
няколко пъти годишно, пролетта, лятото и есента най-малко. От г-н З. се учил как се садят
лозички. Местата им били наблизо: на свидетеля - след Конната база, а на ищците - от
Гумения завой надолу, там били черни пътища, първата пресечка вдясно и след това веднага
вляво. Мястото на З. било около декар, отначало там имало само лозови масиви и дръвчета,
нямало къща, но било оградено с бетонни колове и оградна мрежа. Свидетелят започнал да
строи къща на своето място около 1985-1986 г., а две-три години след него и З. изградил
къща с панели. След смъртта на Р. З. свидетелят посещавал мястото на ищците по-рядко,
веднъж на година или две - да се види със съпругата му, там били и З., съпругът й, когото
свидетелят също познавал, и детето й. Последно ходил в имота през есента на 2023 г. по
молба на ищцата. В първите месеци на 2023 г. г-жа З. споделила с него, че има проблеми -
съседи, които закупили съседното място, влизали в нейното с багери, камиони, премахнали
са оградата и имали претенции. Когато свидетелят отишъл, видял, че мястото било
разградено в източната част - към съседния имот, махнати колове и оградна мрежа, лозето
било изкоренено и засипано даже с пръст и пясък. От ищцата знаел, че новият собственик на
съседното място два пъти правил опити да разгради мястото й, вторият път дошли с много
камиони, работници, изкъртили коловете, махнали мрежата и изкоренили лозето, докато тя
била на работа. Там били обаче майка й и мъжът, с когото ищцата живее. От три-четири
години семейството на ищцата и майка й живеели постоянно в имота. Къщата в него сега не
изглеждала както преди 2016 г. - след 2016 г. й правили ремонт, пристроили кухня или
„нещо такова“. От 1982-1983 г. до 2023 г. свидетелят не бил възприемал да е променяна
оградата. Не знае и преди 2023 г. някой да е имал претенции към имота, нито е виждал в
него други хора, освен семейството на ищцата.
В показанията си свид. Д. излага, че познава майката на ищцата от 2004 г., откакто си
закупила място в района - на около 200-300 м от мястото на З., където и живее постоянно от
2007 г., а самата ищца познава от 2018 г. С баща й били само на „Добър ден“, „Как сте?“, а
брат й само била виждала, знае, че пътува по корабите. Имота им, който бил около декар,
обаче знаела още от 2003 г., когато обикаляла да си търси място наоколо. Впечатленията й
от 2004 г. досега били, че същият е изряден, просто се чудела как е толкова поддържан и
добре гледан. Къщата и сега била старата, но ремонтирана, като етажността - два етажа с
маза, била запазена. Свидетелката излага, че имотът бил заграден с телена ограда и бетон до
18.01.2023 г. Знае това, защото след декември 2020 г., откакто З. живеела постоянно там
заедно с К. Д., сина си Н. и майка си Р., свидетелката ходела често. Помнела посочената
дата, тъй като на 18.01. била родена свекървата на свидетелката, а братът на ищцата се
казвал А. и решили да празнуват заедно рождения и имения ден. Дошъл новият собственик,
когото свидетелката не познавала, и разградил част от съществуващата ограда на З. З. -
около 40 м. Когато свидетелката отишла, оградата била съборена на земята, коловете също.
На 08.03. също имали уговорка да празнуват женския празник заедно. Тогава част от имота
на З., в която имало лозе и дръвчета, бил засипан с инертни материали - пясък и бяла пръст.
Лозето и едното дърво вече не съществували. Свидетелката не видяла самото засипване, но
видяла последиците непосредствено след това. З. била много разстроена и казала, че
собственикът на съседния имот е насипал инертните материали.
От показанията на свид. П. се установява, че той, като геодезист, е извършил
трасирането на имота на ответника в местността М. р. в началото на 2023 г. При
замерванията установили, че съществуващата на място стара телена ограда с бетонни колове
не отговаря на границата по кадастрална карта. Към съседния имот били оградени около 370
кв. м от имота на г-н И., а по самата кадастрална граница нямало ограда. Свидетелят не
обърнал внимание дали оградената част е била обработвана; не видял хора в съседния имот
и не знае на кого е; както бил заграден, съседният имот изглеждал като цял. Сочи на скицата
8
на л. 14 от делото, че кадастралната граница на имот 1130 е заключена между точки А, В, C
и D, като нанася съответните означения; уточнява, че линията между C и D не съответствала
на фактическата граница на място, която минавала по на югоизток, навътре в имот 4105.
Трасирали границата между точки C и D. Имали задача и да заснемат съществуващата
ограда, за да установят каква квадратура се ползва от съседите; направили заснемането и
представили скица. Свидетелят не знае дали оградата е местена; не е посещавал имота след
трасирането.
В показанията си свид. Г. сочи, че познава добре имота на ответника, тъй като
свекърва й С. К. е една от наследниците на Г. Б. и именно свидетелката е поела да се
занимава с актуването на имота. За първи път го посетила през 2008 г., когато излязъл ПНИ.
Спомня си, че тогава в имота на г-н З. имало масивна тухлена постройка на 3 етажа с
външна вита метална стълба - сега къщата не изглеждала така, но свидетелката не знаела
кога е променена. Новообразуваният имот 4105 бил с площ около 2083 кв. м, част от стар
имот в района. Излага, че след излизането на ПНИ г-н З. го обжалвал, водили дела на две
инстанции и той изгубил делото. Тогава свидетелката започнала процедура по
възстановяването - първа заповед за възстановяване, трасиране, оценка на имота, влизане в
сила на оценката, заплащане по банков път към Общината и въвод, на който свидетелката
присъствала и се подписала под № 15. На въвода човек от Общината проверил на място за
кой имот става въпрос, дали действително е този, за който са подадени документи, дали е
трасиран. Имотът бил трасиран през 2011 г. с колчета, които били маркирани в червено, за
да се виждат отвсякъде, такива били поставени на всички чупки на имота - свидетелката
посочва, че колчета били забити в т. C и D на скицата на л. 108 от делото. Излага, че част от
имота - към вътрешните парцели, се обработвал от ползвателите, на които бил предоставен.
Освен г-н З., имало и други ползватели, като на всички била направена оценка и
подобренията били заплатени, включително и на З.. От външна страна имотът бил ограден
със стара мрежа, която била обрасла като хавра. Нямало ограда на линията между точки C и
D, а навътре в имот 4105, около м. 13 на скицата, като оградата била от стара телена мрежа,
която била паднала и имотът бил като хавра. В частта от имота между линия C - D и тази
ограда имало стари чукани лозе и две-три овощни дървета; свидетелката знае, че са били
стари чукани лозе и въпросното лозе не било обработено по никакъв начин, тъй като ги
броили за описа за оценката. На въвода през 2014 г. г-н З. не присъствал, това не се и
изисквало по закон. Свидетелката била ходила в имота няколко пъти след въвода през 2014
г., тъй като тя и съпругът й се ангажирали да продават имотите на наследниците на Г. П.; за
последен път ходила през 2016 г., не е участвала в сделката с ответника. Не знае дали
мястото на оградата между процесните имоти е променяно, тъй като виждала имота винаги
отвън - били решили да го продават и не били влагали никакви средства в култивирането му.
От показанията на свид. С. се установява, че същият има впечатления от парцела на
П. И. от 2014 и 2015 г., когато веднага след въвода във владение като брокер водил там
десетина души - клиенти, по поръчка на един от собствениците, Е.. До сделка обаче не се
стигнало, защото за онова време имотът бил скъп; след това не го е посещавал. Познавал
ответника от десетина години - „цяла Виница“ го познавала, събирали се при него да пият
кафе. Знае, че е закупил процесния имот, като сделката станала чрез общия им приятел Е.,
на когото свидетелят помагал с ваденето на документите. Имотът бил голям около 2100 кв.
м, намирал се на М. р., Гумения завой, вдясно. През 2014 г.-2015 г. парцелът бил с паднали
телени огради, врати нямало - имало дупка, на която вратата явно била открадната, оттам
влизали около 5-6 метра навътре в имота, повече било невъзможно. Окаяно положение, „на
брокерски език - джунгла“. Свидетелят не е виждал някой да обработва имота, той винаги
бил празен. В съседния имот имало сграда, полуетаж и някаква къщичка с външна стълба. И
двата имота - и този на Е., и съседният, били зле - неугледно, обрасло, не може да се влезе
вътре, лозя, плъзнали по земята. Свидетелят не е забелязал забити колчета за трасиране. Не
са и коментирали с Е. дали оградата между двата имота е била на правилното си място.
9
В показанията си, ценени от съда при условията на чл. 172 ГПК предвид възможна
заинтересованост от изхода на делото, свид. М. сочи, че познава ответника от преди 30
години и в момента работи в негова фирма като управител на бензиностанция. Знае, че през
октомври 2022 г. е закупил имот, който му бил предложен от клиент на бензиностанцията.
Била на огледа с ответника - имотът изглеждал неподдържан, доста тревясал, имало храсти.
Дошли от Гумения завой, от лявата страна от пътя видели една къща в съседен имот, след
това имало граница на имота. Обиколили го от всички страни, отвсякъде се виждало, че е
затревен и с храсталаци. Бил заграден със стара телена ограда, голям около два декара.
Хора не се виждали. Около месец след като закупили имота свидетелката била с ответника
в колата му и по блутута чула разговор по телефона му. Обадил се адвокат, който искал
среща с него за имот, който наскоро е закупил. Свидетелката и ответникът отишли на
срещата заедно. В кабинета на адвоката видели една жена - ищцата З. З., и адвокатът казал,
че е негова приятелка, която проявява интерес да купи част от имота, като не го била купила
по-рано, тъй като били много собствениците. И. отказал твърдо с аргумент, че не е купил
имота, за да го препродава, още повече само част от него, но адвокатът го убеждавал, дори
предлагал замяна с друг имот. З. на срещата не се представила с имена, но накрая изписала
телефонния си номер на визитната картичка на адвоката и я дали на ответника, за да се
свърже с тях, ако размисли. След седмица-две И. споделил със свидетелката, че му се
обаждат най-различни хора, познати и непознати, да го агитират да продава този имот,
идвали и на бензиностанцията; от разговорите разбрал, че З. е ***. Били говорили и със сина
му. Тогава И. много се ядосал, че притесняват и семейството му, и пред свидетелката
позвънил на З. да престане да го притиска. През януари почистили и трасирали имота. След
трасирането И. извикал свидетелката да му занесе документи - трасировъчен план, скици,
нотариален акт, защото пак били повикали полиция, ставали някакви скандали, обяснявали
се докъде била границата. На всяко отиване на И. ищцата викала полиция. На 08.03. той бил
решил да подравнява парцела и да го доизчисти, имало работници на фирмата, камиони със
земна маса. З. вече била поставила ограда, върху която пишело „СОТ Сила“. В момента, в
който премахнали оградата, от къщата на З. излязъл съпругът й и казал, че е заложил бомби
в имота. И. по този повод се обадил на тел. 112 и повикал полиция. Междувременно дошли
и момчетата от СОТ, но като разбрали, че е повикана полиция, казали, че ще изчакат. Дошли
два екипа на 112, първо изкарали всички от имота, докато пристигнат специалните части,
чакали около половин час, после дошъл кварталният с някаква следователка, дошла и З. З.,
започнала да крещи и да псува. Свидетелката заявява, че е давала показания за държанието
на З. З. много пъти - и в полицията, и в съда пред Етичната комисия, и по други дела, които
тя била завела. Обяснява, че при първия оглед не са видели ограда между двата имота -
имотът на ищцата бил ограден с бетонов фундамент и решетъчна ограда, върху която имало
текстилна, обиколили отвсякъде, ограда не се виждала, защото навсякъде било затревено и
„храстясало“. Но след това ищцата няколко пъти слагала ограда и ответникът я премахвал.
Свидетелката знае това, защото през януари 2023 г. лично била там, когато полицаите
казали: „Никой да не слага ограда!“, но когато се върнали с ответника след като давали
показания в полицията, ограда пак била сложена.
В съдебно заседание проведено на 06.03.2024 г. ищцата З. З. заявява, че на визираната
от свид. М. среща в кабинета на варненски адвокат не е ставало въпрос за закупуване на
процесната реална част; интересът на ищцата бил единствено да уведоми новия собственик,
че имат претенция за придобиване на тази реална част по давност. Заявява освен това, че
след тази среща е виждала ответника П. И. само на 18.01.2023 г., когато той за първи път й
разградил имота. Тъй като обаче неговият имот нямал ограда и нейният имот оставал по
този начин незащитен, ищцата на същата дата сложила ограда в старите граници, така,
както била преди, след което на 08.03.2023 г. всичко било изкъртено и към настоящия
момент имотът бил с паднали врати и отворен.
В съдебно заседание на 06.03.2024 г. ответникът П. И. признава, че три пъти е
10
събарял оградата, която ищцата поставяла в неговия парцел, като на 08.03.2023 г., след
скандал с ищцата, изсипал инертен материал върху процесната реална част, за да ограничи
достъпа на З. З. до имота си. Оттогава имотът стоял разграден.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл.108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това.
Искът за собственост по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу
владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.
Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесната вещ и искане да
бъде осъден ответникът да му предаде владението върху същата.
Фактическият състав за уважаване на иска предвижда кумулативно наличие на
следните материалноправни предпоставки: 1) ищецът да е собственик на вещта - предмет на
иска; 2) ответникът да владее тази вещ, и 3) това владение да е без правно основание
(Решение № 551 от 13.09.2010 г. по гр.д. № 669/2009 г., ВКС, I ГО, Решение № 9 от
23.01.2012 г. по гр.д. № 251/2011 г., ВКС, I ГО).
В конкретния казус спорът се концентрира около колизията на вещни права върху
реална част от имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2517.4105 по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., р-н ...., с.
о. ...., Б. ч. и Д., м-т Л., която реална част е разположена в северната част на ПИ с
идентификатор 10135.2517.4105, защрихована в оранжево на Комбинирана скица № 2 от
СТЕ (л. 140 от делото), при граници на реалната част: ПИ с идентификатори
10135.2517.9520, 10135.2517.1130 и останалата част на ПИ с идентификатор
10135.2517.4105. Настоящият съдебен състав намира, че искането на ищците искът да се
счита предявен за 359 кв. м при същите граници на процесната реална част, вместо за 320 кв.
м, както е записано в исковата молба, не представлява изменение на иска по чл. 214 от ГПК,
а е уточнение на исковата молба досежно спорната площ в описаните в исковата молба
граници. Претендираната реална част се индивидуализира с местоположението и с
пространствени параметри, като посочената площ от 320 кв. м/359 кв. м е условна, същата
може да варира в зависимост от метода на изчисляване - графично или чрез измерване на
място, и се явява вторичен белег (Определение № 515 от 6.11.2017 г. по гр. д. № 1828/2017
г., ВКС, I ГО; Определение № 498 от 15.06.2009 г. по гр .д. № 490/2009 г., ВКС, I ГО и др.).
Ищците претендират право на собственост върху процесната реална част на
основание давностно владение през периода от 21.11.1979 г. до 08.03.2023 г., в евентуалност
от 30.05.2010 г. до 08.03.2023 г., а съгласно писмените бележки от влизане в сила на ПНИ до
17.01.2023 г., като към своето владение присъединяват и владението на родителите си.
Ответниците обосновават своето право с придобиването на ПИ с идентификатор
10135.2517.4105 чрез правна сделка - покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 190, том II, рег. № 10377, дело № 349 от 2022 г.
11
Съгласно нормата на чл. 99 ЗС, правото на собственост се изгубва, ако друг го
придобие или собственикът се откаже от него.
Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право
на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност по отношение на недвижим
имот, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Фактическият
състав на владението, съгласно чл. 68, ал.1 ЗС, включва както обективния елемент на
упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя (ТР
№ 4/2012 г. от 17.12.2012 г. по ТД № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС).
Изхождайки от принципа, че давност не тече срещу онзи, който не може да защити
правата си по исков ред, константната съдебна практика приема, че началният момент, от
който започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, какъвто е процесният, следва да бъде свързан с приключването на предвидената в
Закона административна процедура за възстановяване на собствеността. Тази процедура
приключва съответно с момента на издаване на решение на ПК (ОСЗ), с което се
възстановява право на собственост върху земеделски имот в реалните му граници, преди
измененията, приети в ДВ, бр. 68 от 1999 г., а след тези изменения, с издаването на заповед
на кмета на общината по §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която се определят
местоположението, границите и съседите на имотите по плана на новообразуваните имоти,
както и ограниченията на собствеността, ако има такива, и основанията за тях. С оглед на
това, в конкретния случай следва да се приеме, че придобивна давност в полза на ищците не
би могла да тече преди датата на влизане в законна сила на Заповед № 1009/28.12.2010 г. на
кмета на район „Приморски“ - Община Варна, с която, при условията на §4б, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, на наследниците на Г. П.а Б. е възстановено правото на собственост върху ПИ с
идентификатор 10135.2517.4105 - 02.02.2011 г.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалните представители на
ответниците, че давност в случая не е текла, тъй като упражняваната фактическа власт
върху процесната реална част от страна на наследодателите на ищците е започнала като
държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС поради качеството им на ползватели по някой от
актовете, изброени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и е продължила като такова поради знанието им,
с оглед неуспешното оспорване на ПНИ, че собствеността принадлежи на други конкретни
лица. С Решение № 106 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 2687/2015 г., ВКС, ІІ ГО, и Решение №
138 от 07.10.2019 г. по гр. д. № 348/2019 г., ВКС, I ГО, е прието, че владението на чужда
вещ, като фактическо състояние по смисъла на чл. 68 ал.1 ЗС, предполага упражняване
фактическа власт от едно лице с намерения за своене. Когато фактическата власт се
упражнява по силата на нищожно правно основание, същото е недобросъвестно. За разлика
от владението, държането на вещта е право на едно лице - държател, да държи вещта на
12
правното основание, на което е получил фактическата власт. Владението може да бъде
правомерно или неправомерно, но е фактическо състояние, което може да бъде защитено.
Държането по дефиниция винаги е правомерно, тъй като почива на постигнато съгласие, по
силата на което е предадена фактическата власт върху вещта. Предвид горното, несъмнено
упражняваната от праводателите на ищците фактическа власт върху спорната реална част е
започнала като държане и е продължила като такова докато са имали качеството на
ползватели на земеделската земя, предоставена им на договорно основание по някой от
актовете, изброени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма как да се приеме обаче, че знанието за
действителното правно положение относно собствеността на процесната реалната част от
ПИ с идентификатор 10135.2517.4105 - предвид неуспешното оспорване на ПНИ или
заплатените подобрения - предполага последващо държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС,
тъй като фактическата власт върху вещта не им е предадена от собствениците по силата на
постигнато съгласие, следователно не се упражнява правомерно. Знанието, че собствеността
принадлежи на други конкретни лица, не е равнозначно на признаване на това право
(Решение № 262 от 01.11.2012 г. по гр. д. № 439/2012 г., ВКС, ІІ ГО) и няма никакво
отношение към евентуалното намерение на праводателите на ищците, а впоследствие и на
самите ищци за своене на чуждата вещ, което е елемент от фактическия състав на
придобивната давност.
При приложение на института на придобивната давност в настоящия казус от
съществено значение е настъпилата между 1994 г. и 2010 г. смяна на основното
предназначение на територията, в която процесната реална част се намира - земеделска
земя - хавра, съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 10, том
XLIII, дело № 20046/1994 г. (като според заключението по допуснатата СТЕ, реалната част
по това време е включена в имот пл. № 1130), впоследствие урбанизирана територия,
съгласно Заповед № 1009/28.12.2010 г. на кмета на район „Приморски“ - Община Варна
(като според заключението по СТЕ, реалната част по това време е включена в ПИ с
идентификатор 10135.2517.4105). Междувременно, с публично известно решение на
Общински съвет - Варна, от 29.05.2000 г. е одобрен околовръстен полигон на с. о. М. р., Б. ч.
и Д. и с публично известна Заповед № РД-08-7706/05.06.2008 г. на Областния управител на
област с административен център Варна е одобрен ПНИ на с. о. М. р., Б. ч. и Д. по §4, ал. 2
от ПЗР на ЗСПЗЗ, като ПНИ е влязъл в сила. От Заповед № 78/13.02.2013 г. на Кмета на
район „Приморски“ - Община Варна, за извърШ. оценка на подобренията, операционна
бележка за плащане към бюджета от 26.11.2013 г. и Протокол № 90-МР/12.08.2014 г. на
Община Варна за въвод за владение се установява, че ПНИ е приложен по отношение на ПИ
с идентификатор 10135.2517.4105 - имотът е трасиран, подобренията, направени от
ползвателите, са платени, извършен е въвод във владение. Отговор на въпроса за
възможността да се придобие реална част от имот след като ПНИ в селищно образувание е
вече приложен е даден от ВКС, II ГО, в Решение № 30 от 12.03. 2021 г. по гр. д. №
1662/2020 г. Съгласно същото, когато територията, за която е изготвен, одобрен и
приложен ПНИ обхваща селищно образувание, приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ, която предвижда, че реално определени части от
13
поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за
минималните размери по чл.19. Без значение е дали имотът е урегулиран и с подробен
устройствен план и дали е променено предназначението му от земеделски по реда на ЗОЗЗ
(Решение № 52 от 10.05.2019 г. по гр. д. № 2217/2018 г., ВКС, II ГО). С ал. 1, т. 2 на сочения
чл. 19 от ЗУТ минималните размери на поземлените имоти в селищните образувания са
определени на 16 м лице и 500 кв. м повърхност - на което изискване процесната реална част
не отговаря. С чл. 200, ал. 2 ЗУТ е уредено изключение от правилото на чл. 200, ал. 1 ЗУТ,
съгласно което придобиването на реална част от имот в границите на населено място или
селищно образувание е допустимо, когато частта от поземления имот се присъединява към
съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ. Тази разпоредба обаче не намира приложение
при „фактическо присъединяване” в резултат от приобщаване на място на реална част от
имот към съседен, без това да е предвидено с ПУП по чл. 17 ЗУТ (Решение № 14 от
13.09.2022 г. по гр. д. № 1600/2021 г., ВКС, II ГО), какъвто именно е настоящият случай. На
давността по чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственик на имот, към който се
придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 (Решение № 154 от
21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г., ВКС, I ГО).
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по силата на
императивната правна норма на чл. 200 от ЗУТ няма как собствеността върху процесната
реална част от ПИ с идентификатор 10135.2517.4105 да е придобита от ищците на основание
чл. 79, ал. 1 от ЗС, независимо от това дали фактическата власт върху същата е имала
белезите на владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС и каква е била продължителността й във
времето. Спорната реална част се явява собственост на ответниците, поради което
предявеният иск по чл. 108 ЗС е неоснователен. ( застъпено и в горецитираното Решение №
154 от 21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г., ВКС, I ГО)
С оглед неоснователността на този иск, неоснователен се явява и искът с правно
основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника П. И. да възстанови предходното правно
положение, като изгради отново разрушената ограда и отстрани изсипания в реалната част
интертен материал.
Следва да се посочи, че в писмените бележки, депозирани от процесуалните
представители на ищците, по претенцията по чл. 109 от ЗС отново е въведено искане за
присъждане на „сторените разноски“ за изграждане на оградата. По същото съдът не дължи
произнасяне по следните съображения:
Съдът множество пъти е оставял производството по делото без движение с цел
изясняване на спорния предмет. Меродавна е именно последната уточняваща молба - вх. №
29888/21.04.2023 г., в т. 3 на която изрично е заявено, че искането за „възстановяване“ на
разходите не се поддържа; във формулирания петитум също не фигурира такова искане.
Следва да се отбележи, че докладът по делото е приет без възражения от страните. Едва с
писмените бележки отново, въпреки гореизложеното, се релевира такова искане, поради
което съдът счита не дължи произнасяне.
14
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора разноски се следват на ответниците. Същите със списък по
чл. 80 ГПК претендират такива в общ размер на 3005 лева, включващи 1500 лева – платено в
брой адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, 1500 лева –
платено в брой адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл. 109 от ЗС, и 5
лева - такса за издаване на съдебно удостоверение. Представени са доказателства за
заплащането на посочените суми. От ищците е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото,
броя на проведените съдебни заседания и ангажирания обем на доказателствения материал,
допуснатите две съдебни експертизи и разпитаните шестима свидетели. Следва да се посочи
и че съгласно чл. 2, ал. 5 на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете.
Освен това, договореното възнаграждение по иска с правно основание чл. 108 ЗС е
минималното такова, определено с чл. 7, ал. 5 на Наредбата. С оглед на изложеното,
исканите съдебно-деловодни разноски следва да бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Р. З., ЕГН **********, и А. Р. З., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. В., с. о. М. р., Б. ч. и Д., ул. ..... № ...., срещу П. И. И., ЕГН **********, и
С. Г. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане на установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици, въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност, на реална част от имот, представляващ ПИ с идентификатор
10135.2517.4105, находящ се в гр. В., р-н ...., с. о. ...., Б. ч. и Д., м-т Л., целият с площ 2083
кв. м, при граници на имота: ПИ с идентификатори 10135.2517.1131, 10135.2517.1132,
10135.2517.1133, 10135.2517.9520, 10135.2517.1130 и 10135.2517.9700, която реална част,
разположена в северната част на ПИ с идентификатор 10135.2517.4105, е защрихована в
оранжево на Комбинирана скица № 2 от СТЕ, находяща се на л. 140 от делото,
приподписана от съда и съставляваща неразделна част от настоящото Решение, при граници
на реалната част: ПИ с идентификатори 10135.2517.9520, 10135.2517.1130 и останалата
част на ПИ с идентификатор 10135.2517.4105, както и за осъждането на ответниците да
предадат на ищците владението върху така описаната реална част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Р. З., ЕГН **********, и А. Р. З., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. В., с. о. М. р., Б. ч. и Д., ул. ..... № ...., срещу П. И. И., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да възстанови предходното
правно положение, като изгради отново разрушената ограда, отразена със син цвят на
Комбинирана скица № 2 от СТЕ - приподписана от съда и представляваща неразделна част
15
от настоящото Решение, находяща се на л. 140 от делото, по югоизточната граница на
защрихованата в оранжево реална част от ПИ с идентификатор 10135.2517.4105, находящ се
в гр. В., р-н ...., с. о. ...., Б. ч. и Д., м-т Л., при граници на реалната част: ПИ с
идентификатори 10135.2517.9520, 10135.2517.1130 и останалата част на ПИ с
идентификатор 10135.2517.4105, както и да отстрани изсипания в реалната част интертен
материал.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, З. Р. З., ЕГН **********, и А. Р. З., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. В.а, с. о. М. р., Б. ч. и Д., ул. ..... № ...., да заплатят на П. И.
И., ЕГН **********, и С. Г. И., ЕГН **********, сумата от 3005,00 лева (Три хиляди и пет
лева), представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16