Решение по дело №871/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260238
Дата: 26 октомври 2020 г. (в сила от 26 октомври 2020 г.)
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20205530100871
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.........                              26.10.2020г.              Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                 ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 13 октомври                                                  2020 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА

 Прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 гр. дело № 871 по описа за 2020 година.

 

        Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.

Ищецът А.С.С. твърди в исковата си молба, че имал качеството на пътник по договор за въздушен превоз, съгласно закупен самолетен билет от въздушния превозвач „България Ер“ АД, за дестинацията Варна - София, по полет номер FB974 от дата 17.06.2019 г. Самолетният билет бил закупен на името на пътника, съгласно приетата/регистрирана резервация от „България Ер” АД за горепосочения полет и издадената бордна карта. Полетът бил опериран от авиокомпания „България Ер” АД и следвало да се осъществи по разписание: излитане от летище Варна на 17.06.2019г. в 21:30ч. и краен пункт на пристигане летище София на 17.06.2019г. в 22:20ч.

Сочи, че на 17.06.2019 г. се представил на гишето за регистрация на летище Варна, както било предвидено и в определения преди излитането на горепосочения полет час, съгласно закупения билет. Самолетът не излетял по първоначално предвиденото разписание, съгласно резервация от „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, като полет FB974, с дестинация Варна - София бил реализиран и пристигнал до крайната си дестинация - летище София, със закъснение от над 3 часа. Предвид това, че пристигането му до крайната му дестинация било забавено с над 3 часа след времето по разписание, пътникът имал право да получи обезщетение в размер на 488,96 лева (равностойността на 250 EUR), дължимо се за полети с разстояние до 1 500 км., какъвто бил и конкретният случай - от летище Варна до крайната дестинация на пристигане - летище София.

Твърди, че предявил извънсъдебна претенция към „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД за изплащане на обезщетение в размер на 250 EUR (левовата и равностойност от 488,96 лв.), във връзка със закъснението на полет FB974 от 17.06.2019. Претенцията била предявена на 02.07.2019 г., чрез упълномощеното от него дружество „КЛЕЙМХЕЛП” ЕООД, което имало право да го представлява, да извършва правни действия и да получава дължимото се на пътника обезщетение от въздушния превозвач.

Подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника - авиокомпания „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД. Във връзка с подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 48760/2019 г, ГО, 53 състав, по описа на СРС. От страна на съда била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на длъжника и в отговор било постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, с което длъжникът твърдял, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение поради изплащане на задължението, като не бил оспорил, съответно не била подадена частна жалба, относно размера на претендираните разноски. Към така подаденото възражение било приложено и извлечение от интернет банкиране за сумата от 488,96 лв. Извършеното от страна на длъжника плащане на 13.09.2019 г. било частично и представлявало изплащане само на дължимото се съгласно чл. 7, параграф 1, буква „а” от Регламент (ЕО) 261/2004 обезщетение в размер на 250 евро /с левова равностойност 488,96 лв./. От страна на „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД оставало неизплатено задължението за законната лихва върху главницата за периода от депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на вземането, както и посочените разноски в заповедното и настоящото производство.

С оглед на гореизложеното и предвид това, че вземането за законна лихва било част от предмета на издадената заповед за изпълнение и същата оставала неизплатена към момента на образуване на настоящото производство, възникнал правен интерес за предявяване на настоящото дело срещу авиокомпания „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД.

Моли съда да признае за установено, че ответникът „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД дължи и следва да заплати на ищеца А.С.С. (по банкова сметка: ***: ***, В1С: UNCRBGSF, при „Уникредит Булбанк” АД) следните суми:

1. Сумата от 2,99 лева (два лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща законна лихва, дължима се върху главницата от 488,96 лева, във връзка с издадената Заповед за изпълнение на парично задължение от 30.08.2019 г., за периода от 22.08.2019 г. - датата на предявяване на иск по ч.гр.д. № 48760/2019г., по описа на СРС, 53 с-в, до 13.09.2019 г. - окончателното изплащане на главницата;

2. Направените разноски по производството, заплатени държавни такси, депозити и възнаграждение за осъществена защита по делото от адвокат както за настоящото, така и за заповедното производство.

                                                                                                                

Моли в случай, че в първото, редовно, открито съдебно заседание по делото не се яви представител на ищеца и същият не вземе становище по отговора на исковата молба, то делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като не се прилага разпоредбата на чл. 238, ал. 2 от ГПК, отнасяща се за прекратяване на делото с присъждане на разноски в полза на ответника или постановяване на неприсъствено решение.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор  от ответника „България ЕР“ АД.

 

 

  Съдът,  след като прецени събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:

                    Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл. 239 ал.1 т.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

                  От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответника са  указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Освен това, искът се явява вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Претендира се установяване на дължима сума, представляваща обезщетение на основание чл. 7, § 1, б.“а“, от Регламент /ЕО/ 261/2004 за закъснение при изпълнение на полет FB974 /Варна – София/ от 17.06.2019 г.

                  Видно от приложеното към настоящото дело, по ч.гр.д. 48760/2019 г. по описа на РС София е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.08.2019 г. за сумата от 488.96 лв., ведно със законна лихва от 22.08.2019 г., представляваща обезщетение на основание чл. 7, § 1, б.“а“, от Регламент /ЕО/ 261/2004 за закъснение при изпълнение на полет FB974 /Варна – София/ от 17.06.2019 г., както и сумата 25 лв. ДТ и 300 лв. адв. възнаграждение – разноски по делото, срещу която ответникът е подал възражение, към което е приложил и банково бордеро за сумата от 488.96 лв., заплатена на 12.09.2019 г. В законоустановения едномесечен срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си в размер на законната лихва за периода 30.08.2019 г. до 12.09.2019 г. в размер на 2.99 лв., като претендира и направените по настоящото и заповедното дело съдебни и деловодни разноски.

  Предвид изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск е вероятно основателен за сумата от 2.99 лв., тъй като главницата е заплатена след издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 48760/2019 г. по описа на РС София. 

Ето защо, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК за  основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло за сумата 2.99 лв.

                       На осн.чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по делото в размер на  325 лв., представляващи внесена ДТ и адв. възнаграждение, както и да заплати направените по ч.гр.д. 48760/2019 г. по описа на РС София съдебни и деловодни разноски в размер на 325 лв.

                     Водим от горните мотиви, съдът

       

                                                  Р  Е  Ш  И:

 

                 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, Аерогара София, че дължи на А.С.С., ЕГН ********** *** /чрез адв. Е.Б.В. от САК/ сумата от 2.99 лв., представляваща законната лихва за периода 30.08.2019 г. до 12.09.2019 г. върху присъденото обезщетение по ч.гр.д. 48760/2019 г. по описа на РС София в размер на 488.96 лв., на основание чл. 7, § 1, б.“а“, от Регламент /ЕО/ 261/2004 за закъснение при изпълнение на полет FB974 /Варна – София/ от 17.06.2019 г.

 

                  ОСЪЖДА „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, Аерогара София, да заплати на А.С.С., ЕГН ********** *** /чрез адв. Е.Б.В. от САК/ направените по заповедното производство разноски в размер на 325 лв., както и направените по настоящото дело разноски в размер на 325 лв.

 

                   Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка: ***: ***, В1С: UNCRBGSF, при „Уникредит Булбанк” АД.

 

                 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: