Съдебното производство е образувано, на
основание чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, по внесен обвинителен акт (постъпил с вх. №1066/12.03.2020 г.) по ДП № 290 ЗМ - 82/2018 г. по описа на РУ МВР Кубрат срещу Е.Н.В.,
български гражданин, ЕГН - **********, по обвинение в това, че:
1. На 28.02.2018 г. в с. Острово, в условията на
опасен рецидив отнел чужди движими вещи - 1 бр. дамско кожено портмоне, 1 бр.
документ за самоличност - лична карта, 1 бр. СУМПС, 1 бр. дебитна карта,
издадена от „ОББ“ АД и парична сума в размер на 200 лв., всичко на обща
стойност 253 лева, от владението на С.В.Е. ***, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК, във вр.
чл. 194, ал. 1 от НК.
2.
На
01.03.2018 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление,
използвал платежен инструмент - дебитна карта, издадена от „ОББ“ АД, на името
на С.В.Е. ***, без съгласието на титуляра, за осъществяване на пет транзакции,
на обща стойност 200,00 лв., като деянието не съставлява по - тежко
престъпление - престъпление по чл. 249, ал. 1 НК, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението. Заявява, че наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия не може да бъде наложено освен лишаване от свобода,
като при определяне размера му следва да отчетете направеното признание от
подсъдимия В. в извършване на двете деяния и
изминалия сравнително значителен
период от извършването им и от друга страна, като отегчаващи отговорността
обстоятелства - множеството предишни осъждания. Прокурорът предлага да се
наложат наказания около средния размер
предвиден от законодателя, които на основание чл.58а НК да бъдат
намалени с 1/3 и на основание чл. 23,
ал. 1 НК да бъде определено едно общо наказание - най-тежкото от тях
лишаване от свобода, както и глоба в двойния размер на процесната сума в размер
на 200 лв. за престъплението по чл. 249, ал. 1 НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Подсъдимият Е.Н.В. прави
самопризнание и заявява, че признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не
се събират доказателства за тях. В съдебно заседание подсъдимият заявява: „Разбирам
обвинението. Вярно е изложеното в обвинителния акт. Извършил съм тези деяния.
Признавам фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съгласен съм да не се събират доказателства за тези факти.“.
Защитникът на подсъдимия – адв. Т.
в разпоредително заседание заявява желанието производството
да се развие по реда на Глава 27 НПК, поради което са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила, по т. 2 с изцяло признаване
на фактите, без да се събират доказателства.
В
съдебно заседание адв. Т. прави искане наказателното производство да се
разгледа по реда на глава 27 - съкратено съдебно следствие, като подсъдимият
признава изцяло фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт.
Защитникът заявява съгласие „да не се събират, каквито и да било доказателства,
както и да не се разпитват свидетели“ и потвърждава, че са наясно с
обстоятелството, че „в случай на постановяване на осъдителна присъда, съдът ще
се ползва от събраните в хода на ДП доказателства, както и от самопризнанията“,
които в съдебно заседание ще направи нейния подзащитен.
В
последната си дума подсъдимият Е.В. заявява, че няма какво да каже.
Съдът,
след като с определение от 16.07.2020 г., по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и като прецени самопризнанието на подсъдимия и събраните и проверени
доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 НПК,
приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт:
Обвиняемият
Е.Н.В. е български гражданин, роден на *** г. в гр. Разград. Без образование. Не
е женен. Не работи и няма доходи.
В.
е осъждан многократно за престъпления срещу собствеността (справка за съдимост
рег. №41/13.01.2020 г. РС Разград на л. 76 от ДП). Изтърпявал е наказание
лишаване от свобода. Последните му осъждания:
-
присъда №5/01.03.2011 г. по НОХД №
299/2010 г. по описа на Окръжен съд - Разград, влязла в сила на 21.12.2011 г.,
с която за престъпления по чл. 198, ал. 4, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК му било наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Наказанието
е изтърпяно на 30.08.2013 г.;
-
присъда №68/09.12.2015 г. по НОХД №
241/2015 г. по описа на Районен съд - Кубрат, с която за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 вр. чл.194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1
вр. чл. 29, ал. 1,6. „а“ от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от две години, при първоначален строг режим в затворническо общежитие
от закрит тип.
Наказанието
е изтърпяно на 29.06.2017 г.
Свидетелката
М. М. – братовчедка на подсъдимия В. живеела в с. Острово. М. получавала пенсия по болест, която не
стигала да издържа децата си и затова често ходела из селото и искала от
живущите дребни суми.
На 28.02.2018 г. В. посетил дома на
братовчедка си – св. М.. Тя му казала, че възнамерява да обиколи къщите в
селото, за да си набави парични средства и предложила да я придружи. Подс. В.
се съгласил и двамата отишли до къща на ул. „Абритус“№ 2, в която по същото
време била св. С.Е..
В.
и М. влезли в двора на имота и отишли до входната врата на къщата. Като ги
видяла, св. Е. отишла при тях и попитала за какво идват. Като разбрала, че се
нуждаят от пари за хляб, св. Е. решила да им помогне и отишла в една от стаите
в къщата, където била дамската й чанта, от която взела два лева и ги дала на
св. М.. След това отново влязла в къщата.
Подс.
В. видял, че св. Е. оставила входната врата отключена и решил да се възползва,
като влезе в къщата и извърши кражба на вещи. В изпълнение на намисленото той
отворил входната врата и тихо отишъл до стаята, в която била дамската чанта на
св. Е., проверил съдържанието на чантата и взел от нея черно кожено портмоне, в
което имало парична сума в размер на 200 лв. - 10 банкноти по 20 лв., личната
карта и СУМПС на св. Е., както и дебитна карта, издадена на нейно име от „ОББ“
АД и лист, на който бил изписан ПИН - код за нея.
След
това В. отишъл при св. М. и двамата напуснали имота. Подс. В. отворил
портмонето, взел паричната сума от 200 лева, дебитната карта и листа с
изписания ПИН - код за нея, а останалите вещи изхвърлил.
Рано
сутринта на 01.03.2018 г., Е.В. отишъл до АТМ устройство № 053025 на „ЦКБ“ АД,
намиращо се на площад „Ларго“ в гр. Разград. Той поставил в банкомата, взетата
от него предния от чантата на св. Е., дебитна карта и въвел изписания на листа
ПИН – код. След като установил, че има налични средства решил да ги изтегли. Няколко
часа по-късно отишъл до същия банкомат, поставил дебитната карта, въвел
ПИН-кода и за времето от 13:00:00 ч. до 13:17:18 ч. извършил общо пет тегления
- първо изтеглил сума в размер на 30 лв., след това последователно три пъти
изтеглил по 50 лв. и накрая изтеглил 20 лв., общо 200 лева. Парите похарчил.
Същия
ден – на 01.03.2018 г., св. Е. установила липсата на портмонето от дамската й
чанта и сигнализирала органите на полицията. Св. Е. се свързала по телефон и
със служител от „ОББ“ АД, за да блокира картата си. От него разбрала, че от
картата вече била изтеглена парична сума в размер на 200 лв.
Стойността
на отнетите от владението на св. С.Е. вещи, включително паричната сума от 200
лв. и изтеглените от карата 200 лв., е 453,00 лв., От системата за
видеонаблюдение на ОД на МВР – Разград са установени изображения - цветни и без
звук, за периода от 13:00:00 ч. до 13:17:18 ч. на 01.03.2018 г., на които се вижда лице, което извършва нееднократни
действия на АТМ устройство /банкомат/, монтиран на копирен център на площад
„Ларго“ в гр. Разград, но качеството на
записа не позволява установяване на
достатъчно частни признаци, характеризиращи заснетото лице.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и
събраните в хода на наказателното производство доказателства. Посочените
доказателства подкрепят самопризнанието. Въз основа на тях по несъмнен начин се
установява приетото от съда от фактическа страна.
Самопризнанието
се подкрепя от показанията на свидетелите:
-
С.В.Е. (л. 111от ДП), която заявява, че
познава св. М. М., която е посетила дома на майка й, в който била, придружаване
от непознато за нея лице;
-
М. А. М. (л. 125 от ДП), която твърди,
че са посетили дома, в който била св. С.Е., заедно с подсъдимия В. и той казал,
че видял портмонето, откъдето С. извадила пари и в него имало много пари. След
това се разделили, а след няколко дни се върнал с ново яке и пълна чанта. От
съсед чула, че откраднали парите на С..
-
Стоян Й. (л. 123 от ДП), който
пресъздава казаното от св. М. Мехедова.
Фактическата
обстановка е установена и въз основа на писмените доказателства и заключения по
назначените експертизи: справка за
съдимост (л. 76), характеристична справка (л. 105), декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние (л. 110) видео - техническа експертиза
и фотоалбум (л. 132), протокол за доброволно предаване от 20.09.2018 г. (л.
114); удостоверение за банкова сметка *** С.Е. (л. 118-120 от ДП); справка за
движение по сметка (л. 19 от ДП).
Налице е противоречие единствено между обясненията на
подсъдимия В., дадени на ДП и показанията на св. М. и св. Й.. С оглед
самопризнанието очевидно защитната теза на подсъдимия, че е получил картата от
св. М. и тя му е казала да изтегли пари от нея, а след това му дала 50 лв. е
изоставена. Съдът намира, че дадените обяснения на досъдебното производство и
без да се вземе предвид самопризнанието направено
в съдебно заседание, са недостоверни. Показанията на св. М. са последователни,
житейски обосновани и съдът намира, че следва да им се даде вяра. Не може да се
приеме, че св. М. би предприела действия по набавяне на парични средства като
открадне вещите на св. Е., с която се познават. М. е позната в селото, често го
е обикаляла, за да иска пари от хората. Подсъдимият не е бил познат в селото и
е житейски обяснимо решението му да извърши кражба. Св. М. е дала същото
описание на събитията, като това при разпита й в хода на наказателното
производство и на св. Й.. Св. Й. заявява, че е получил обяснения и от подс. В.
сходни с дадените пред органите на досъдебното производство, но съдът приема
обясненията на подсъдимия за защитна теза.
От
правна страна.
С
описаните деяния подс. Е.В. осъществил от обективна и субективна страна състав
на престъпление:
-
по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК - на 28.02.2018 г. в с.
Острово, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: дамско кожено
портмоне, документ за самоличност - лична карта, свидетелство за управление на
МПС, дебитна карта, издадена от „ОББ“ АД и парична сума в размер на 200 лв., от
владението на С.В.Е. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои. Общата стойност на отнетото е 253 лв.;
-
по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК - на 01.03.2018 г. в гр. Разград, в
условията на продължавано престъпление използвал платежен инструмент - дебитна
карта, издадена от „ОББ“ АД, на името на С.В.Е. ***, без съгласието на
титуляра, за осъществяване на пет транзакции, на обща стойност 200 лв., като
деянието не съставлява по - тежко престъпление.
Престъплението
по чл. 196 НК е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че отнема
чужди движими вещи, без съгласие на собственика им. Той е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието – да отнеме вещите от владението на
друг и установи своя фактическа власт върху тях, с цел да се облагодетелства –
да си осигури парични средства.
Престъплението
по чл. 249, ал. 1 НК е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият В. е съзнавал, че
използва чужд платежен инструмент – дебитна карта, без съгласие на титуляра,
тъй като се е снабдил с нея чрез кражба и е извършил теглене на парични
средства, за да се облагодетелства.
Извършената
от подс. Е.В. кражба представлявал „опасен рецидив” по чл. 29, ал. 1, б. ”а” и
б. “б” от НК, тъй като е осъждан с влязла в сила присъда за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението
на което не било отложено по чл. 66 от НК ие осъждан многократно на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за част от тях изпълнението
на наказанието лишаване от свобода не е отложена по чл. 66 от НК.
Престъплението
по чл. 249, ал. 1 НК представлява продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като отделните деяния – теглене от банкомат, са извършени през
непродължителен период, при една и съща обстановка и при еднородност на вината
и последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
По
наказанието.
За
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от две до десет години.
За
престъплението по чл. 249, ал.1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода
от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума.
При
определяне размера на наказанието съдът отчете, съгласно чл. 54 НК, степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Като
смекчаващи обстоятелства съдът отчете единствено относително ниската стойност (под
минималната работна заплата) на отнетите
суми и вещи, съответно и изтеглените суми от дебитната карта.
Съдът
съобрази и многократните осъждания на В. за престъпления против собствеността, престъпната
упоритост при извършване на противоправни деяния, обстоятелството че е извършил
деянията месеци, след като е изтърпял наказание лишаване от свобода, наложено
за извършено престъпление по чл. 196 НК.
В.
се отличава със значителна обществена опасност. Предходните осъждания,
включително изтърпяването на наказания лишаване от свобода не са оказали
нужното поправително въздействие.
Поради
това съдът, с оглед ниската стойност на предмета на посегателство наложи на В.
наказание, за престъплението по чл. 196 НК в размер на 3 години лишаване от
свобода – малко над минималния размер, предвиден в закона. Не са налице, с
оглед осъжданията и изтърпяване на наказание лишаване от свобода, условията на
чл. 66 НК и наказанието следва да се изтърпи ефективно. Съобразно разпоредбите
на ЗИНЗС при строг режим.
Съдът,
като съобрази размера на паричната сума, получена от подсъдимия В. при
извършените тегления на парични суми от картата на пострадалата, наложи за
престъплението по чл. 249, ал.1 НК, наказание в минималния, предвиден от закона
размер – 2 години лишаване от свобода. Съдът не е наложил предвиденото наказание
глоба.
Съдебният
състав счита, че няма основание за определяне на наказанието при условията на
чл. 55 НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
вината обстоятелства.
Наложените
наказания са съответни на извършеното и необходими за поправяне на подсъдимия В..
Съобразно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК съдът намали, на основание чл. 58а, ал. 1 НК, с 1/3 определените наказания и осъди Е.Н.В. на наказание лишаване от
свобода за срок от една година и четири месеца, за престъплението по чл. 249,
ал.1 НК и две години лишаване от свобода за престъплението по чл. 196, ал.1 НК.
Тъй
като В. е извършил няколко отделни престъпления – по чл. 196 НК и по чл. 249 НК,
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като
определи наказание за всяко престъпление отделно, следва да наложи най-тежкото
от тях. Поради това, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът наложи на
подсъдимия Е.Н.В. най-тежкото от така определените наказания – две години
лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС
следва да изтърпи при първоначален строг режим.
На
основание чл. 189 НПК, тъй като подсъдимият В. е признат за виновен, съдът го
осъди да заплати разноските по делото: 177, 24 лв. – възнаграждение по
видеотехническата експертиза (л. 145 от ДП) и 50, 40 лв. по оценъчна експертиза
(л. 151 от ДП).
Съдия:
ДГ