Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.01.2020 г. гр.Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ РАЙОНЕН
СЪД
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и четвърти януари две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Районен
съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова наказателно административен
характер дело № 436 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.59 и следв. от ЗАНН. Образувано е по повод постъпила жалба от С.Й.А. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Т.Х., против Наказателно постановление № 19-0335-000481
от 05.12.2019 г. на Началник група към ОДМВР-Бургас, РУ-Р., с което на жалбоподателя
на основание 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца и на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.190, ал.3
от ЗДвП е наложена глоба от 20 лева. Моли се съдът да постанови решение, с
което да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление.
След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
от фактическа и правна страна съдът приема следното:
От събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства се установява, че на 09.06.2019 г. служителите на РУ-Р.
спрели за проверка лек автомобил *** *** с рег. № ***, собственост на Х.А.М.,
като след справка с ОДЧ констатирали, че лекият автомобил е със служебно
прекратена регистрация. Водачът на лекият автомобил в лицето на жалбоподателя С.Й.А.
ги уведомил, че е взел лекият автомобил назаем от приятел и не знаел, че е със
служебно прекратена регистрация. Изготвена е докладна записка – л.12 от делото,
като след допълнителна проверка е установено, че собственикът на лекия
автомобил е В. А. С., който има договор за покупко-продажба на МПС, но не е
спазил срока за регистриране на прехвърленото МПС. Тези обстоятелства са
подробно изложени в изготвената докладна записка, като от водача са снети
сведения, приложени на л.13 от делото, в което същият отново е посочил, че не е
знаел за служебно прекратената регистрация. Съставен е АУАН, като водачът
отново е възразил, посочвайки, че е имал всички необходими документи, за да
управлява МПС - з***ховка и винетка, съответно е бил спокоен и не е знаел, че
лекият автомобил е с прекратена регистрация, докато не бил уведомен за това от
полицейските служители. Въпреки възраженията на жалбоподателя било издадено
атакуваното НП.
По отношение на нарушението по чл.140,
ал.1 от ЗДвП, за което на основание 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца:
Събраните
писмени и гласни доказателства обосновават извод, че моторното превозното
средство било оборудвано с два броя регистрационни табели, поставени на съответните
места, както и с всички необходими документи, съпътстващи управлението на
автомобила, доколкото полицейските служители не са констатирали нарушения в
тази посока по време на проверката. В този смисъл, липсват каквито и да било
признаци за прекратяване на регистрацията, които водачът би могъл да възприеме,
преди да предприеме управление на превозното средство, за да осъществи виновно
подобно нарушение. При така установените факти, не е установено жалбоподателят да
е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена служебно от контролните органи,
защото не са налични данни, че е бил уведомен за това, нито има достъп до
информационната база данни на МВР, за да установи подобен факт, като в посочения
смисъл същият е направил устно възражение непосредствено пред полицейските
служители, дал е сведения в същия смисъл и отделно след това е депозирал
писмени възраженията. Поради това следва да се възприеме позицията му като
последователна, безпротиворечива и житейски достоверна и съответно неправилно е
била ангажирана неговата административно наказателна отговорност /в този см.
виж Решение по АНД 256/2019 г. на БАС,
постановено по идентичен казус/.
За целите на настоящото производство,
за да се ангажира административно наказателната отговорност на жалбоподателя за
процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че
същият е знаел, че управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация.
Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние
е нарушение следва то да е било извършено виновно от установения като
нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се
изключва възможността да бъде ангажирана административно наказателната му
отговорност за процесното деяние. Този извод съдът прави с оглед наличните по
делото данни. Управляваният от жалбоподателя автомобил е бил с регистрационни
табели и съответните документи, като тези обстоятелства сочат, че обективно е
било невъзможно при управлението на автомобила жалбоподателят да разбере, че
регистрацията на автомобила служебно е била прекратена, каквито доводи застъпва
основателно и защитата в депозираната жалба. Ето защо съдът намира, че по
делото липсват категорични доказателства за виновно поведение от страна на
жалбоподателя при извършване на процесното деяние, съответно жалбата срещу
наказателното постановление в тази част е основателна и то подлежи на отмяна.
По отношение на нарушението
по чл.190, ал.3 от ЗДвП, за което на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба
от 20 лева:
Следва
да се има предвид принципа за законоустановеност на административните нарушения
и наказания, установен с чл.2 ал.1 от ЗАНН, съгласно който деянията, които
съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се
определят със закон или указ. В светлината на този принцип следва да се тълкува
нормата на чл.185 от ЗДП, съгласно която за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева. За да е налице нарушение по
чл.185 от ЗДП следва привлеченото към отговорност лице да не е изпълнило
изрично вменено му от ЗДП задължение или да е извършило нещо, което законът
изрично е забранил. В процесния случай АНО е посочил, че привлеченото към
отговорност лице е управлявал моторното превозното средство при наличие на
неплатена в срока по чл.190 ал.3 от ЗДП глоба. Това не е нарушение, тъй като нито
ЗДП, нито подзаконовите нормативни актове по прилагането му, забраняват
правоспособните водачи да управляват автомобил ако не са си заплатили глобите.
В този смисъл жалбата срещу наказателното постановление и в тази част е
основателна, съответно то подлежи на отмяна.
Съгласно т.6 от ДР на АПК
"Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Жалбоподателят е доказал
заплащане на 300 лева за адвокатски хонорар, като няма възражение за
прекомерност на насрещната страна, поради което същите на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал.1 ГПК следва да се възложат за заплащане на ОДМВР-Бургас, част от структурата на
което се явява РУ-Р..
Мотивиран от горното, Айтоският районен
съд на основание чл.63 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0335-000481 от 05.12.2019 г. на
Началник Група към ОДМВР-Бургас, РУ-Р., с което на С.Й.А. с ЕГН ********** ***,
на основание 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца и на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.190, ал.3
от ЗДвП е наложена глоба от 20 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на С.Й.А. с ЕГН ********** ***, съдебно деловодни
разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :