№ 5147
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110125626 по описа за 2021 година
Предявен по реда на чл. 422 ГПК е иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“ от
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11
февруари 2004 година
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за директно
свързващи полети FB364 по направление Москва, Шереметиево до летище София,
предназначен за 01.09.2017 г., с планиран час на кацане 22.20 ч. и полет FB 987 на
02.09.2017 г. от летище София до летище Варна с планиран час на излитане 00.45 ч. на
02.09.2017 г. и планиран час на кацане 02.15 ч. на 02.09.2017 г. Твърди, че се е явил навреме
за полета и е преминал надлежно всички контролни и регистрационни процедури. Полетът
обаче бил изпълнен със закъснение повече от 3 часа, тъй като полет FB364, вместо да кацне
в 22.20 ч. местно време на 01.09.2017 г. на летище София, реално кацнал на 02.09.2017 г. в
05.31 ч., като достигнал крайната си дестинация-летище Варна едва на 03.09.2017 г. Предвид
тези твърдения ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за
сумата от 400 евро, обезщетение по РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 февруари 2004 година, срещу която обаче е постъпило
възражение в законоустановения срок, което обосновава правния интерес от завеждане на
настоящия установителен иск. Претендира лихвата от заявлението до плащането, както
извършените разноски.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба, твърди, че е платил цялото съдебно
предявено вземане.
1
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представени по делото от ищеца са електронен билет, писмо от летище София, ел. мейл
от ответника, извлечение от интернет страница относно изчисление на разстояние между
летище Москва, Шереметиево и летище Варна, както и удостоверение за промяна на
фамилно име.
Представено от ответника е платежно нареждане на стойност 3129.33 лв. от дата
11.08.2021 г., за който ответникът твърди, че включва обезщетение в полза на ищцата в
размер на 782.33 лв.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от правна страна следното:
С определение от 22.12.2021 г., съдържащо проект за доклад по делото, обявен за
окончателен в открито съдебно заседание на 29.04.2022 г. са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че е налице сключен между страните
договор за въздушен превоз за свързващи полети FB364 по направление Москва,
Шереметиево до летище София, предназначен за 01.09.2017 г., с планиран час на кацане
22.20 ч. и полет FB 987 на 02.09.2017 г. от летище София до летище Варна с планиран час на
излитане 00.45 ч. на 02.09.2017 г. и планиран час на кацане 02.15 ч. на 02.09.2017 г, както и
че същият бил изпълнен със закъснение повече от 3 часа.
В молба от 28.02.2022 г. самият ищец заявява, че задължението за обезщетение е
погасено след завеждане на исковата молба. Доколкото в този смисъл се представят и
доказателства за изплатени суми, съдът приема за установен факта на извършеното плащане
в хода на производството предвид направеното от ищеца признание. В посочената молба
ищеца заявява, че единствено претендира адвокатско възнаграждение, държавна такса и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, доколкото плащането е
станало в хода на производството. Поради това съдът намира, че предявеният по реда на чл.
422 ГПК установителен иск за установяване дължимост на главницата следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане, с изключение на претендираната законна лихва за
периода от 17.02.2021 г. /датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК/ до датата на
плащането 11.08.2021 г.
Доколкото задължението е погасено след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и
дори след подаване на исковата молба, т.е. с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на делото, следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски за
завеждане на делото, за които се представят доказателства, че са извършени, в размер на
2
25 лв.- държавна такса.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от А.Ер., гражданин на Руската
федерация, родена на .... г. срещу „фирма” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: в гр. София, общ. Слатина, АЕРОГАРА СОФИЯ иск с правно основание чл. 7,
т. 1, б. „б“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 11 февруари 2004 година, за установяване дължимост на сумата 400 евро,
обезщетение за закъснял полет по направление Москва, Шереметиево до летище София,
предназначен за 01.09.2017 г., като погасена чрез плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „фирма“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: в гр. София, общ. Слатина, АЕРОГАРА СОФИЯ дължи на А.Ер., гражданин на
Руската федерация, родена на .... г. законната лихва върху претендираната главница за
периода 17.02.2021 г. до 11.08.2021 г.
ОСЪЖДА „фирма” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: в гр. София,
общ. Слатина, АЕРОГАРА СОФИЯ да заплати на А.Ер., гражданин на Руската федерация,
родена на .... г., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 25 лв. – държавна такса в исковото
производство и 25 лв. държавна такса в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3