Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 31.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви
състав, в публичното си заседание на деветнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ
ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като
разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 252
по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е жалба от А.М. ***, с
ЕГН **********, против Наказателно постановление № 42-0001909/30.07.2018 г. на началник ОО „АА“ София, с което на
жалбоподателя е наложеното административно наказание “глоба в размер на 2 000.00 / две хиляди/ лева” на основание чл.93,
ал.1,т.1 от ЗАвтПр за нарушение на чл.2, ал.1от Наредба №41/04.08.2008г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда
за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация /Наредбата/.
Изложени са
с жалбата съображения за незаконосъобразност на
изданеното наказателно постановление. Твърди се, че към момента на
проверката жалбоподателят е притежавал
изискуемото се удостоверение за професионална компетентност. Намира, че
наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението. Иска се отмяна
в цялост на обжалваното НП.
АНО, редовно
призован за съдебно заседание , не е
изпратил представител и не е депозирано становище по постъпилата жалба.
РП Елин
Пелин, редовно призована за с.з. не е изпратила представител и не е депозирано
становище по жалбата.
В показанията
си св. Д. / който
е бил свидетел при съставянето на АУАН №
249699/27.04.2018г. , както и свидетел по установяване на нарушението отразено в АУАН
и в НП/ сочи, че с колегата си спрели
за проверка жалбоподателя в
района около Ж., АМ“Х.“. Няма спомен, какво е казал водача /жалбоподателя/, но
последният написал нещо в акта за
установяване на административно нарушение, който с колегата съставили на място,
тъй като при проверка установили, че
водача нямал удостоверение за
психологическа годност. Жалбоподателят тогава изцяло съдействал на извършваната му проверка.
По делото е приета представената от АНО в цялост административна
преписка.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна и
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН .
Жалбата е основателна по следните съображения:
На
27.04.2018г. на жалбоподателя е съставен
АУАН за това, че около 13.15ч. на същата дата на 22 км, АМ“Хемус“ в посока гр.
Б. е управлявал т.а. „МАН 8-163“, с ДК№
СА …..РТ без карта за квалификация на водача. Със съставянето на АУАН е иззета Карта за квалификация на водач на
МПС № Р 076026, последната с валидност
до 17.01.2018 година.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложената към административнонаказателната
преписка Заповед №
РД-08-249/15.05.2015г. на министър на ТИТС.
В настоящия
процес са представени заверени ксерокс-копия от Удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на пътници № 1-064349/27.03.2018г. от
БАСАТ, Удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на товари № 1-064555/03.04.2018г. от
БАСАТ и Карта за квалификация на водач
на МПС от 09.05.2018г. и валидност до 01.04.2023 година, издадени на на
името на жалбоподателя. От същите е видно, че А.М.Д. е преминал курс на
периодично обучение в съответствие с изискваният на Наредба №41/04.08.2008г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари
и за условията и реда за провеждане на
изпитите за придобиване на начална
квалификация /Наредбата/ и Директива
2003/59/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
от 15.07.2003год. относно начална квафикация и продължаващо обучение на
водачи на някои пътни превозни средства. Курсът е проведен в периода 23-27.03.2018г. , съответно
30.03-03.04.2018 година. Въз основа на така проведените е била издадена на жалбоподателя Карта за квалификация на водач на МПС с валидност до 01.04.2023 година. Предходно издадената карта с валидност до 17.01.2018г.
/на името на жалбоподателя / е била
иззета със съставянето на
процесния АУАН от 27.04.2018 година. Следователно към 27.04.2018г , респ.
датата на извършената спрямо А.Д.
проверка, последният е бил преминал
необходимите курсове на обучение
и придобил нужното удостоверение за професионална компетентност за извършвания
към процесната дата превоз на товари. Вярна е залегналата в обжалваното НП
констатация, че към датата на
съставянето на процесния АУАН жалбоподателят
не е имал валидна карта за квалификация. Същият обаче към
27.04.2018г. успешно е бил преминал
необходимите курсове, следователно и придобил нужните квалификационни умения за
извършваната дейност и притежавал удостоверение по чл.2, ал.2 от Наредбата, в
която връзка на А.Д. му е издадена визираната
в чл.2, ал.1, вр. с чл.1, т.2 от Наредбата
Карта за квалификация с валидност до 01.04.2023 година.
Така
установената фактическа обстановка дава основание да се приеме, че в случая са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН. Това е така, тъй като видно от събраните доказателства жалбоподателят
своевременно е предприел необходимите действия
за провеждане и придобиване периодично обучение в съответствие с цитираната по-горе правна
уредба. Видно от приетата по делото Карта за квалификация с валидност до
01.04.2023 година жалбоподателят успешно
е положил изпитите и реализирал и двете периодични обучения по чл.18, ал.1 от
Наредбата, като макар и компетентният
орган да е разполагал с предвидения в чл.29,
ал.2 от Наредбата срок за издаване на
картата , бездействието на последния към
датата на нарушението, респ. 27.04.2018г., не може да се вменява във
вина на жалбоподателя. Пак в тази връзка посоченото в НП нарушение на чл.2, ал.1 от Наредбата, с оглед
конкретиката на настоящия казус, визира по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи. Това е така, тъй като именно
обстоятелствата по случая разкриват по-ниска степен на обществена опасност, както поради факта,
че лицето е съдействало напълно на
органите извършващи проверката на 27.04.2018г. /вж. показанията на св. Д./ , така и предвид обстоятелството, че по отношение на жалбоподателя
липсват каквито и да било данни за
висящо или реализирано друго
административнонаказателно преследване, което от значение с оглед преценката
личността на нарушителя. Не са налице и каквито и да било вредни последици
от нарушението, в частност от факта, че
към датата на нарушението лицето е било без карта за квалификация. Пак в тази
връзка и наложеното с обжалваното НП административно наказание / което е определено от
законодателя в абсолютен размер / „глоба в
рамер на 2 000.00 лева“/ се явява несъразмерно тежко и несъответстващо на
целите на наказанието регламентирани в чл.12 от ЗАНН. Законодателят не е
въвел ограничения относно приложението на чл.28 от ЗАНН с оглед вида и характера на
нарушението, вид и размер на
предвиденото административно наказание, степента и характера на засегнатите
обществени отношения, данните за личността на нарушителя, наличието и съответно
в каква степен или липсата на вредни последици и т.н.. Следователно преценката
относно приложимостта на този институт е
конкретна за всеки отделен случай и се обвързва с всички онези критерии /към които се отнасят фактите
и обстоятелствата по всеки конкретен случай/, които обосновават
или изключват приложимостта на института. По настоящата административнонаказателна
преписка в обжалваното НП АНО е изложил лаконично съображения , „че след преценка на събраните доказатлества и предвид тежестта на
нарушенията /а конкретиката по преписката сочи за извършено от жалбоподателя едно единствено нарушение / , наличието на подбуди за извършването им и целите
на чл.12 от ЗАНН , не е
приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл
АНО е извършил преценка относно липсаната на „маловажност “ на случая по чл.28 от ЗАНН, която преценка е по
законосъобразност и подлежаща на съдебен контрол /вж. Тълкувателно решение №1/12.12.2007г.
на ВКС на РБ , ОСНК/, но от друга страна същата се основава върху преценка на две и/или
повече нарушения и съответно
подбудите за тяхното извършване, докато обстоятелствената часта
на наказателното постановление
вменява на нарушителя и жалбоподател в
настоящия процес едно единствено
нарушение, което подведено цифрово под разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари
и за условията и реда за провеждане на
изпитите за придобиване на начална
квалификация.
При така
изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното НП е издадено в
противоречие със закона, поради което подлежи на отмяна.
Предвид горното
и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001909/30.07.2018
г. на началник ОО „АА“ С., с което на А.М.
***, с ЕГН **********, е наложеното административно наказание “глоба в размер на 2 000.00 / две хиляди/
лева” на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр за нарушение на чл.2, ал.1 от
Наредба №41/04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на
водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд –София област в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: