Решение по дело №20837/2019 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...................../.....................2021 г.

 

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ

 

            при участието на секретаря Илияна Илиева,

            като разгледа докладваното от съдията

            гр. д. № 20837 по описа на РС-Варна за 2019 г.,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по предявени от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представляван от управителя В. В., действащ чрез юрк. П. В., срещу Я.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв. Д.П., първоначално обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1./ 439.47 лева, представляваща дължима сума за реално ползвани и незаплатени В. услуги по партида с абонатен № ***, на адрес ***,  за периода от 08.08.2017 г. до 11.09.2019 г.; 2./ 43.32 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 439.47 лева за периода от 26.10.2017 г. до 13.09.2019 г.; 3./ 326.61 лева, представляваща дължима сума за реално ползвани и незаплатени В. услуги по партида с абонатен № ***, на адрес ***,  за периода от 31.07.2017 г. до 11.09.2019 г.; 4./ 29.99 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху сумата от 326.61 лева за периода от 27.10.2017 г. до 13.09.2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.09.2019 г. до окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 7172/19.09.2019 г. по ч. гр. д. № 14850 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 49-ти съдебен състав.

            Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Поддържа се, че ответникът е потребител на В. услуги за процесния обект и период, доколкото е собственик на имот в етажна собственост-апартамент, находящ се в ***. Сочи се, че ищецът реално е доставил на ответника В. услуги в посоченото отчетено количество. Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.

            В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения освен за недопустимост и за неоснователност на молбата. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, които могат да бъдат обобщени, както следва: 1./ оспорва качеството си на потребител на В. услуги, като твърди, че титуляр на партидата е Н. Г. Н., доколкото посоченото в справките за недобора ЕГН е на последното лице; 2./ оспорва че е собственик на процесния недвижим имот; 3./ оспорва реалността на доставеното количество В. услуги, както и техния обем; 4./ оспорва наличието на учредено между страните облигационно правоотношение; 5./ оспорва исковете и по размер; 6./ прави възражение за изтекла погасителна давност.

            По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез юрк. П. В. поддържа исковата молба.

            Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява. Чрез адв. Д.П. поддържа отговора на исковата молба.

            Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

            Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 14850/2019 г. по описа на РС-Варна, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 7172 от 19.09.2019 г., която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителните искове за съществуване на вземанията си.

            Приети са на л. 30 и л. 31 от делото справки за недобора на частен абонат с № *** и № ***, с титуляри Я.Г.Г. и Н. Г. Н., за обект, находящ се в ***.

            Видно от приобщения договор за продажба на държавен имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.05.1991 г. /л. 121/, Г. Н. и А. Н. са придобили в собственост процесния водоснабден имот.

            От удостоверението за наследници /л. 122/ се установява, че Г. Н. е починал на 25.08.2016 г., като негови наследници са Я.Г. и Н. Н..

            Видно е от представената данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти от 20.02.2017 г., Н. Н. е декларирала, че е титуляр на 5/6 ид. ч. от процесния недвижим имот по наследство, а за ответника е декларирала, че притежава 1/5 ид. ч.

            Наред с всичко изложено обаче по делото е извършена справка в Служба „Архив“ при РС-В., от която се констатира по несъмнен начин, че Я.Г. се е отказала от наследството, останало след смъртта на Г. Н., като отказът е санкциониран със съдебен акт, постановен по ч. гр. д. № 10595 по описа за 2016 г. на РС-Варна, влязъл в законна сила на 01.09.2016 г.

            Във връзка с указанията, дадени с доклада по делото, ищцовото дружество в хода на о.с.з. е ангажирало справка от Агенция по вписвания за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ-гр. В. за периода от 01.01.1993 г. до 18.01.2021 г. по отношение на Я.Г., от която не се установява по несъмнен начин, че процесният имот е собственост на ответника.

            Видно от представените в о.с.з. карнетни листа по партиди с абонатен № *** и № *** за адрес ***, титуляр на партидата е Г. Н., като над имената на Г. Н. са вписани и тези на Я.Г.. От карнетния лист се установява още, че до 12.08.2019 г. са отразени показанията на водомера, като тези до 08.01.2019 г. са и подписани.

            Представено е и копие от Общите условия за предоставяне на В. услуги на потребители от В. оператор „В.и к.” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год. /л.15-28/.

            От заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че начислената сума за ползвани В. услуги за периода от 08.08.2017 г. до 11.09.2019 г. възлиза по общо в размер на 766.08 лева. Вещото лице изчислява лихвата за забава в размер от 73.31 лева, като към момента няма плащания по издадените фактури.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

            За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на предявените искове: 1./ учредената между страните облигационна връзка с предмет продажба и доставка на В. услуги, в това число, че ответникът е потребител на В. услуги; 2./ изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочените абонатни номера, т.е. доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги; 3./ размера на предявените граждански притезания и 4./ изискуемостта на задълженията и изпадането на ответника в забава.

            В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е изпълнил договорните си задължения, както и да докаже своите възражения.

            Нормативният акт, който регулира обществените отношения по повод възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната връзка между операторите на В. услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия на оператора /ОУ/.        

            Договорът за предоставяне на В. услуги е неформален. За съществуването на същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В конкретния случай облигационното правоотношение се учредява по силата на правните норми, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са инкорпорирани и в ОУ.

            Не е спорно по делото, че процесният имот е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града. По делото по несъмнен начин е установено, че ищецът е оператор на В. услуги /видно от Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР/. Съгласно чл. 2, ал. 3 от ОУ на дружеството оператор, потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В. услуги при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред В. оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, наемателят да бъде потребител на В. услуги за определен срок.

            Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от ОУ, потребител на В. услуги е лице, което е собственик, ползвател, титуляр на вещно право на строеж, както и наемател на имот, за който се предоставя В. услуги, включително такъв, който е построен в сграда в режим на етажна собственост. Съдът, след като анализира приобщените доказателства в съвкупност и поотделно, счита, че въпреки указаната тежест ищецът не е доказал потребителското качесвто на ответника по несъмнен начин. Видно от правната сделка ангажирана по делото, имотът е бил придобит от наследодателя на ответника през 1991 г. След смъртта на Г. Н. още през 2016 г. неговата наследничка Я.Г. се е отказала от наследствената маса на основание чл. 52 от ЗН. Не са ангажирани други доказателства, установяващи потребителското качество на ответника и от там не се установява по категоричен начин в условията на пълно и главно доказване учредената между оператора на В. услуги и ответника продажбено правоотношение с предмет предявените количесвта услуги за релевирания период от 08.08.2017 г. до 11.09.2019 г. Напротив, видно от приобщената декларация по ЗМДТ, имотът, находящ се в ***, е деклариран от другия наследник на Г. Н. – Н. Г. Н., като това е в унисон и със справката за недобора на частен абонат. В представените карнетни листа само са вписани имената на ответника, но самите писмени докумнети не са основанието на вземанията – правопораждащият юридически факт, а посредством същите единствено се констатира изпранвостта на ищцовото дружество.

            За пълнота следва да бъде посочено, че съгласно чл. 62, ал. 1 от ОУ при смърт на потребителя физическо лице, наследниците му са длъжни в 60 – дневен срок да подадат заявление до В. оператора за промяна на партидата, като представят за справка удостоверение за наследници. В конкретния случай потребителят Г. Н. е починал на 25.08.2016 г. и още на 01.09.2016 г. ответникът се е отказъл от наследствената маса, поради което не е в неизпълнение на вмененото му задължение, доколкото то се поражда единствено в случаите, при които е налице приемане на наследството и целта на уведомяването е съществуващата партида да започне да се води на името новия титуляр на правото на собственост, т.е. на новата страна по облигационната връзка.  

            С оглед изложеното съдът счита, че инвокираното от ответника в преклузивния срок възражение за липса на договорно правоотношение между страните поради недоказаност на потребителското качество на същия е основателно, което води до крайния извод за липса на пасивна материалноправна легитимация на Я.Г.Г., обуславящо отхвърлянето на предявените против нея установителни искове досежно главните вземания, а именно сумата в размер от 439.47 лева, представляваща цената на реално доставени В. услуги по аб. № *** за периода от 08.08.2017 г. до 11.09.2019 г. и сумата в размер от 326.61 лева, представляваща цената на реално доставени В. услуги по аб. № *** за периода от 08.08.2017 г. до 11.09.2019 г.

            Неоснователността на исковете за главните вземания, обуславя недължимостта и на произтичащите от тях акцесорни такива за мораторна лихва и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от сезирането на съда със заявление по чл. 410 от ГПК.

            Имайки предвид недоказаността на основанието на вземанията, съдът счита, че не следва да се произнася по останалите възражения на ответника за неизправност на ищеца по облигационната връзка и изтекъл в негова полза погасителен данвостен срок.

            С оглед изхода на спора, на ищеца не следва да му се присъждат претендираните съдебно-деловодни разноски, сторени по повод на неоснователните искови претенции.

            Ответникът не е обективирал искане за присъждане на разноски в негова полза на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. срещу Я.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1./ 439.47 лева, представляваща дължима сума за реално ползвани и незаплатени В. услуги по партида с абонатен № ***, на адрес ***,  за периода от 08.08.2017 г. до 11.09.2019 г.; 2./ 43.32 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 439.47 лева за периода от 26.10.2017 г. до 13.09.2019 г.; 3./ 326.61 лева, представляваща дължима сума за реално ползвани и незаплатени В. услуги по партида с абонатен № ***, на адрес ***,  за периода от 31.07.2017 г. до 11.09.2019 г.; 4./ 29.99 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху сумата от 326.61 лева за периода от 27.10.2017 г. до 13.09.2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.09.2019 г. до окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 7172/19.09.2019 г. по ч. гр. д. № 14850 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 49-ти съдебен състав.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщението.

 

            Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: