Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     351          Година  2020            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 15.01.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора СТЕФА­НИ ЧЕРЕШАРОВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 3757 по описа за 2019 годи­на и като обсъди :

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Областен отдел „Автомобилна администрация“ /ОО „АА“/ – Пловдив с адрес гр.Пловдив, бул.„Христо Ботев“№ 182 против Решение № 1997/01.11.2019 г., постановено по а.н.д. № 3247/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 36-00000213/07.05.2019г., издадено от Началник ОО„АА“ – Пловдив, с което на „Никита 2014“ЕООД на основание чл.97 ал.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева за нарушение на чл.91б ал.1, т.1 от ЗАвПр.

            В жалбата се твърди, че по безспорен начин е извършено нарушението, неговия автор и вината на същия. Касаторът не е съгласен с мотивите на въз­зив­ната инстанция,че АНО е нарушил разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, тъй като 

се касае за административно нарушение, което от обективна страна се изразя­ва в бездействие на дружеството-превозвач, при наличие на нормативно за­дъл­жение за действие на същия, а като допълнителен признак, е указан строго определен срок за извършване на това дължимо действие. Иска се отмяна на реше­нието на ПРС и потвърждаване на оспореното наказателно постанов­ление.

            В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпра­ща представител. 

Ответникът по жалбата – „Никита 2014“ ЕООД, редовно призован, се предс­тавлява от адв. Д., който оспорва жалбата по доводи, подробно изло­жени в представената по делото писмена защита. Претендира разноски по делото, съобразно представения списък на разноските.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което следва да бъде оставено в сила ре­шението на ПРС.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаг­раж­де­ние.           

С Решение № 1997/01.11.2019 г., постановено по а.н.д. № 3247/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV състав, е отменено Наказателно постанов­ление /НП/ № 36-00000213/07.05.2019 г., издадено от Kачалник ОО „АА“ – Плов­див, с което на „Никита 2014“ ЕООД на основание чл.97 ал.1 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., за нарушение на чл.91б ал.1, т.1 от ЗАвПр.

В обстоятелствената част на наказателното постановление, АНО е приел за установено, че „Никита 2014“ЕООД на 13.03.2019г. около 11:30 ч. в гр. Плов­див, в седалището на ОО „АА“ – Пловдив, като лице с предмет на дейност – международен превоз на товари по шосе срещу заплащане, с лиценз на Общ­ност­та № 14016, не е представило данните, извлечени от картата на водача  П.А.П., ЕГН **********, изискани с писмо от ОО „АА“ изх. № 12-00-00-1006/27.02.2018 г., получено лично от управителя на дружеството на 27.02.2019 г., с което е затруднил проверката на работното време на водача.

След извършена комплексна проверка, приключила с констативен прото­кол /КП/ № 12-00-00-1006/213 от 04.04.2019 г., в присъствието на управителя на дружеството, е съставен АУАН №260180/02.04.2019 г. за нарушение на чл.91б ал.1, т.1 от ЗАвтП.

            Същата фактическа обстановка е възпроизведена и в НП № 36-0000312/ 07.05.2019 г.

            За да отмени НП, въззивната инстация е приела, че са допуснати съ­щест­вени нарушения на процесуалните правила, тъй като АУАН е съставен след изтичане на установения в чл.34 ал.1 от ЗАНН тримесечен давностен срок, отброяван от откриване на нарушителя.

В тази връзка в мотивите си, първоинстанционният съд е приел факти­ческата обстановка за безспорно установена от събраните по делото доказа­телст­ва, като същата кореспондира и с тази описана в постановлението. Обсъ­дил е възраженията на жалбоподателя и приел, че поради неспазване сроко­вете предвидени в чл.34 от ЗАНН административнонаказателното производст­во не е следвало да бъде образувано. Изложени са подробни съображения относ­но момента на установяване на нарушението. Съдът е приел, че е налице тех­ническа грешка в изписването на датата в КП, която следва да бъде м.12. 2018 г., а не м.декември 2019 г., като е изложил подробни доводи в тази насока. Приел е също така, че проверката е приключила в последния ден на м.декемв­ри 2018 г., и от този момент, до 02.04.2019 г., когато е съставен АУАН са изтек­ли повече от 3 месеца. Изложил е и подробни мотиви, защо се приема, че е изтекъл тримесечния срок за съставяне на АУАН по отношение на изпратената повторно покана от АНО до дружеството за представяне на въпросните данни от картата на водача, като е посочил, че подобен подход е процесуално недопустим.

На следващо място е приел, че макар и да я изяснено, че дружеството не е съхранило, съответно, представило поисканите данни от картата на водача П.П., това се дължи на противоправни действия от страна на во­да­ча, за което са представени доказателства в тази насока, като е подчертал, че дори и отговорност на дружеството да е обективна, в случая, стореното от Проданов е толкова драстично и непредвидимо, че на практика е лишило дружест­вото – жалбоподател да изпълни задължението си. Горното съдът е приел за смекчаващо отговорността обстоятелство, като е посочил, че дори да не са били налице допуснатите съществени процесуални нарушения при съста­вяне на АУАН и НП, то отново е налице необходимост от отмяна на атакува­ното НП, тъй като случаят разкрива признаци на маловажност.  

            В касационната жалба на АНО, каза се, се оспорват изводите на първо­инстанционния съд за приложимост на института на погасителната давност по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Излага съображения, че неправилно в съдебното решение е прието, че се касае за бездействие от страна на дружеството, и този срок е обхващал периода на цялата проверка, поради което именно датата на нейното приключване следва да се приема за момент на установяване на нару­шението и съответно от тази датата да започнат да текат сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не се сочат нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срок от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

            По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанцион­ния съдебен акт е валиден и допустим.

            Неоснователно е възражението на ответната страна за липса на компе­тентност на органа, издал НП. По преписката е приложена Заповед № РД-08-249/15.05.2015г., с която са определени длъжностните лица, които могат да издават НП, като в т. 5 от същата е посочен именно – началник ОО „АА“ в ГДА „Автомобилна администрация“. 

            Не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуални пра­вила при провеждането на първоинстанционното съдебно производство.

            За да прецени правилното приложение на материалния закон, на основа­ние чл.220 АПК съдът прие за установени фактите по случая такива, каквито са би­ли установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. По отно­ше­ние на фактите страните нямат спор и няма представени нови доказателства пред настоящата инстанция.

            Спорът в производството пред касационната инстанция се свежда до това дали е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на АУАН, изразяващо се в издаването му след изтичане на срока за то­ва, предвиден в чл.34 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав споделя доводите на първоинстанционния съд относно приложението на чл.34 от ЗАНН. Посочените в цитираната норма срокове са давностни и след тяхното изтичане контролните органи губят право­мощието да образуват производство по установяване на административно нару­шение чрез издаване на АУАН, съответно АНО губи правомощието си да издаде наказателно постановление. От съществено значение за приложи­мостта на този срок е датата на установяване на извършителя на нарушението.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че това се е случило имен­но през м.декември 2018 г. (последният ден, когато е приключила проверката), когато служителите при ОО „АА“ – Пловдив, извършили проверката са конста­ти­рали, че дружеството не е в състояние да представи данните от картата на водача П.П., и този резултат е намерил отражение в КП, който е съставен на 13.03.2019г. С отправена писмена покана с изх. № 12-00-00-1006/ 61 от 27.02.2019 г., отново са изискани въпросните данни от картата на водача, като това е сторено, след като проверяващите, още в края на проверката – през м.декември 2018 г. са били напълно наясно, че данните от картата не могат да бъдат предоставени по причини, както от обективен, така и от субективен ха­рак­тер, което е било достатъчно АНО да обоснове извод, че липсва инфор­мация относно картата на този водач няма да бъде предоставена, което обус­лавя налагането неизпълнението на изискванията по чл.9б ал.1, т.1 от ЗАвтП. Затова именно, последният ден на м.12.2018 г. се приема за релевантна датата на приключване на проверката, т. е. това е първоначалният момент, в който контролният орган е установил фактическия състав на нарушението в неговата цялост и е започнал да тече 3-месечния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН. Ето защо, тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2, предл.първо от ЗАНН, започва да теча на 01.01.2019г.(това при положение, че изобщо липсват данни, кога точно, в кой ден от м. декември, е приключила проверката) и последният ден, в който може да се установи административното нарушение и да се състави АУАН е 31.03. 2019г., а в случая  АУАН е съставен на 02.04.2019г. Отделен въпрос е, че са­мият КП № 12-00-00-1006/213 е издаден на 04.04.2019 г., т.е . АУАН е издаден преди изобщо да са излезли резултатите от проверката.

Това е така, тъй като моментът, от който започва да тече срокът за със­та­вяне на АУАН по чл.34 ал.1 от ЗАНН, е този, на откриването на нарушението и нарушителя. Нарушението се счита за открито, когато са налице достатъчно данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Правната квалифи­кация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фак­ти­ческа и правна страна на нарушението, представляват действия по извър­шване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните пред­поставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия са последващи откриването на нарушението и представляват част от дейността по установяването на нарушения и налагането на административ­ните санкции.

Неспазването на този срок представлява съществено процесуално на­рушение на административнопроизводствените правила, което опорочава изда­деното наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна, как­то правилно е прел районният съд. При тези обстоятелства АНО не е следвало да издава обжалваното наказателно постановление, а да прекрати администра­тивно­наказа­телното производство в изпълнение на чл.34 ал.1 ЗАНН.

Освен това, откриването на нарушението, респективно на нарушителя, по смисъла на чл.34 ал.1 ЗАНН не се свързва с формалното провеждане и прик­лючване на процедури или извършване на определени такива служебни дейст­вия, а е фактически въпрос. Откриване е налице в момента, когато информа­ция­та относно осъществяването на всички елементи от състава на нарушение­то е достигнала до контролните органи. В разглеждания случай, с представяне­то на цялата налична документация относно отношенията на работодателя „Никита 2014“ЕООД с водача П.П. във връзка със задържаните от последния документи относно превозвания от него товар, както икартата на водача, е моментът, от който за контролните органи е било установено, че тър­се­ния от тях документ липсва. Продължаването на проверката по случая при тези обстоятелства е вътрешноорганизационен въпрос на ведомството на конт­ролните органи и не засяга започналия да тече давностен срок за издаване на АУАН.

При този изход на спора и предвид претенциите на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът намира, че такова обаче не следва да му се присъди.

Това е така, защото по делото липсва договор, въз основа на който да е уговорено заплащането му.

По делото пред първата инстанция е представено пълномощно/л.15/ инкор­пориращо и договорна клауза за уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева в обхвата на упълномощаването, но то е по а.н.д. №3247/2019г., което както се каза е до приключването му във всички инстан­ции. С преводно нареждане от 21.08.2019г./л.34 от същото дело/ са били плате­ни от ЕООД-то на адв. Д. 700 лева.

В тази инстанция обаче освен възражение и писмена защита, не се анга­жираха в установения за това срок – до приключване на съдебното дирене, доказателства за възникване на основание за плащане на едни други 700 лева, след като вече е било договорено възнаграждение, касаещо приключване на де­лото във всички инстанции. В този смисъл представеното преводно нареж­дане с дата 16.12.2019г. и списък на разноските не могат да обосноват обратен извод след като липса налично договорно съглашение.

По отношение разноските пред Районния съд, то с оглед влизането в сила на новата разпоредба на чл.63 ал.3 ЗАНН от 03.12.2019г., когато произ­водство е било вече приключило, и доколкото нормата е процесуална, то тези разходи ще се възмездят по реда на чл.1 ЗОДОВ, след като резултатът от каса­ционната проверка не е друг.

Или искането за присъждане на разноски пред тази инстанция следва да се остави без уважение.

Само за пълното следва да се посочи/по отношение възражението за пре­комерност направено от прокурора/, че съгласно чл.63 ал.4 ЗАНН такова искане може да прави само „насрещната страна“, но не и прокурора, след като не той е инициирал производството в случая.

            Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                       

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1997/01.11.2019 г., постановено по а.н.д. № 3247/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Никита 2014“ЕООД със седали­ще в гр.Пловдив за присъждане на разноски пред тази инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                                       2.