РЕШЕНИЕ
№ 798
гр. Пловдив, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502537 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Обжалвано е решение № 261851/28,06,2021 г., поправено с решение №
262227/12,08,2021 г., постановено по гр. д. № 12348/2020 г. на РС Пловдив, с което
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, БУЛСТАТ *********; е осъден да заплати
на В. Е. У. с ЕГН **********; обезщетения за претърпени от него вреди вследствие
пътно-транспортно произшествие, настъпило на *** г. на територията на Република
България – в гр. Пловдив на кръстовището на бул. *** и улица ***, причинено от
моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено; както следва: сумата от 3372,20 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за поставяне на тазобедрена протеза, ведно със законна
мораторна лихва, считано от 19,11,2019 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 52,20 лв. – имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
болнично лечение, ведно със законна мораторна лихва, считано от 19,11,2019 г. до
окончателното й изплащане; както и сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания от претърпяно вследствие
произшествието травматично увреждане – вклинена фрактура на шийката на дясна
бедрена кост, ведно със законна мораторна лихва, считано от 19,11,2019 г. до
окончателното погасяване на задължението, като са отхвърлени исковете присъждане
1
на обезщетение за неимуществени вреди – за разликата над присъдения размер от 10
000 лв. до пълния претендиран от 20 000 лв., както и за присъждане на законни лихви:
върху главницата от 10000 лв. – за периода от *** г. до 18,11,2019 г.; върху главницата
от 3372,20 лв. – за периода от 31,03,2017 г. до 18,11,2019 г.; и върху главницата от
52,50 лв. – за периода от 05,04,2017 г. до 18,11,2019 г.
С въззивна жалба вх. № 283046/05,07,2021 г. от В. Е. У. с ЕГН **********;
посоченото по-горе решение е обжалвано в частта, с която се отхвърля искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения
размер от 10000 лв. до пълния претендиран от 20000 лв. С оплакване за
незаконосъобразност на решението в посочената част поради необоснованост и
противоречие с материалния закон, от въззивния съд се иска да го отмени в тази част и
вместо това да уважи изцяло предявения иск като приеме, че справедливия размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е 20000 лв.
Ответникът по тази жалба ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София,
БУЛСТАТ *********; изразява становище за неоснователност на същата и иска
потвърждаване на решението в отхвърлителната част.
С въззивна жалба вх. № 284217/20,07,2021 г. от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД –
гр. София, БУЛСТАТ *********; посоченото по-горе решение се обжалва в частите, с
които исковете са приети за основателни и фондът е осъден да заплати НА В. Е. У. с
ЕГН **********; посочените по-горе обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди. С оплакване за незаконосъобразност поради необоснованост и противоречие с
материалния закон, като се оспорват изводите относно настъпване на твърдяното от
ищеца ПТП и причиняване на вредите от неидентифицирано МПС, от въззивния съд се
иска да го отмени в посочените части и вместо това да отхвърли предявените искове.
Ответникът по жалбата В. Е. У. с ЕГН **********; заявява становище за
неоснователност на същата и иска потвърждаване на решението в обжалваните с нея
части.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 577 ал. 1 т. 1 от КЗ. Предявени от В. Е. У. с ЕГН **********; против
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, БУЛСТАТ *********.
Ищецът твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на *** г. на територията на Република България – в гр. Пловдив на
кръстовището на бул. *** и улица ***, причинено от моторно превозно средство, което
е напуснало местопроизшествието и не е било установено. Ищецът сочи следния
механизъм на настъпване на произшествието: около 18,00 ч. на *** г. ищецът се
2
движел с велосипед по булевард *** в посока на изток. На кръстовището с улица ***
велосипедът на ищеца бил ударен в задната капла от идващо отдясно МПС, в резултат
на което задната част на велосипеда се завъртяла наляво, предната му част се ударила в
бордюр на тротоар и ищецът се превъртял през кормилото на велосипеда и паднал. При
падането ищецът е претърпял травматично увреждане – вклинена фрактура на шийката
на дясна бедрена кост. За лечението било необходимо оперативно лечение и
извършване на алопластика - поставяне на изкуствена тазобедрена става. Ищецът не
разполагал с необходимите за заплащане на операцията средства. Затова първоначално
бил лекуван чрез имобилизация на счупването с гипс и едва на 30,03,2017 г. била
извършена оперативна интервенция и била поставена изкуствена става. В резултат на
уврежданията в продължителен период от време ищецът не можел свободно и
самостоятелно да се предвижва, нито да извършва елементарни житейски действия, и
търпял значителни по интензитет болки. След операцията десният му крак останал с
няколко сантиметра по-къс от левия, което довело до трайна промяна на походката му.
С решение на ТЕЛК за ищеца била призната 50% трайно намалена работоспособност.
Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца обезщетения за претърпени вреди вследствие
пътно-транспортно произшествие, настъпило на *** г. на територията на Република
България – в гр. Пловдив на кръстовището на бул. *** и улица ***, причинено от
моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено, както следва: сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от претърпяно вследствие произшествието
травматично увреждане – вклинена фрактура на шийката на дясна бедрена кост; сумата
от 3372,20 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
поставяне на тазобедрена протеза; сумата от 52,20 лв. – имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за болнично лечение; ведно със законните лихви върху
посочените суми, считано от настъпване на увреждането (съответно – извършване на
разхода) до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва исковете по основание, като оспорва да е настъпило на
твърдяното ПТП с участие на неустановен автомобил, както и по размер, като твърди
претендираното обезщетение за неимуществени вреди да е завишено.
Разпоредбата на чл. 557 ал. 1 т. 1 от КЗ предвижда, че Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което
е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно
превозно средство). Според чл. 558 ал. 5 от КЗ, Увреденото лице може да предяви
3
претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по
чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380.
Следователно за ангажиране безвиновната отговорност на Гаранционния
фонд по предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: - виновно и
противоправно деяние на неизвестен извършител при управление на неустановено
МПС, в резултат на което да е настъпило произшествие на територията на България; - в
пряка причинно-следствена връзка с това да са настъпили вреди за ищеца; увреденият
да е предявил претенция за плащане пред Гаранционния фонд и искането му да не е
удовлетворено в предвидения за това срок или да е отказано плащане, или увреденото
лице да не е съгласно с размера на обезщетението.
Пред настоящата инстанция не се спори относно обстоятелствата, че ищецът
е претърпял сочените в исковата молба травматични увреждания и свързаните с това
негативни преживявания, описани в исковата молба, както и че е поискал от ответника
заплащане на обезщетение, което е отказано.
Спорни между страните са обстоятелствата, въз основа на които се ангажира
отговорността на ответния фонд – че травматичните увреждания са настъпили при
ПТП, причинено от неизвестен водач на неустановено МПС.
Както се посочи, доказването на тези обстоятелства е в тежест на ищеца.
Същият твърди, че при настъпване на процесното ПТП е нямало свидетели,
неустановеният автомобил след удара с управлявания от ищеца велосипед е напуснал
местопроизшествието. Ищецът не видял марката и модела, нито регистрационния
номер на автомобила. След падането ищецът трудно се движел, изпитвал силна болка,
повикал свои близки, с помощта на които се прибрал у дома. В същия ден ищецът не е
подал сигнал за произшествието На следващия ден потърсил медицинска помощ, и
след това сигнализирал в полицията.
За установяване на посочените обстоятелства се представя Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 1040 (л. 22). Същият е изготвен повече от месец
след инцидента – на 27,12,2016 г. и е съставен въз основа на сведенията, които ищецът
е дал на служител на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив.
Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика за това, че протоколът
за ПТП, съставен от компетентно длъжностно лице /служител в МВР/, в установените
форма и ред, е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на
ПТП. В хипотезата, когато служителите на МВР не извършват посещение на мястото
на произшествието, длъжностното лице удостоверява само факта на извършване на
4
волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание, поради което
доказателствената сила на документа не обхваща верността на отразеното изявление. В
този случая (какъвто е и настоящият), протоколът се ползва с доказателствена сила
само по отношение на съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този случай длъжностното лице
удостоверява направено от лицето извънсъдебно признание. Такова признание би
имало доказателствена стойност само по отношение на сочените от лицето неизгодни
за него факти и обстоятелства. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той
следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания, които съдът не притежава.
Изготвена е комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
От заключението й (л. 135 и следващите) се установява, че е възможно причинените на
ищеца травми да са настъпили в резултат на ПТП, което да се е осъществило по
описания от ищеца начин. Соченият от ищеца час на настъпване на ПТП е в тъмната
част на денонощието (18,00 ч. на 20,ноември) и поради липса на обективни данни за
осветеността и за точното място на удара по дължина и широчина на пътното платно,
експертизата не дава отговори на поставените й въпроси относно видимостта,
осветеността и възможността за предотвратяване на произшествието. Поради липса на
обективни данни (пред органите на досъдебното производство ищецът сочи, че
оставил велосипеда на местопроизшествието, тъй като не бил годен за движение) не се
дават сведения и относно състоянието на велосипеда и наличието на следи от
съприкосновение с автомобил. Според заключението, причината за травмата е
настъпилото, в резултат на загуба на равновесие, падане на ищеца върху настилката на
дясната му страна. Възможно е загубата на равновесие да се дължи на удар (контакт) с
МПС, но при липса на възможност да се извърши оглед на велосипеда, такива
обективни данни не са установени. Следователно заключението на вещите лица сочи
възможен, хипотетичен механизъм на настъпване на процесното ПТП, основан на
данните, получени от ищеца, част от които са възпроизведени в коментирания по-горе
Констативен протокол, без да удстановява наличие на обективни находки или данни,
сочещи настъпване на твърдения от ищеца сблъсък.
Ангажираните от ищеца гласни доказателства не възпроизвеждат лични
възприятия на свидетеля относно настъпването на процесното ПТП. Свидетелят М.
сочи, че на следващия ден след инцидента ищецът му се обадил с молба свидетелят да
го посети. При посещението си свидетелят установил, че кракът на ищеца е подут, и го
закарал в болница. От свидетеля разбрал за инцидента – ищецът му разказал, че при
управление на велосипед на път за дома бил блъснат от автомобил, от удара се
превъртял и паднал, не успял да идентифицира автомобила.
5
Събраните от ищеца косвени доказателства относно настъпването на
твърдяното ПТП са основани на предположения. При съвкупния им анализ не може да
се направи категоричен извод за настъпване на същото, както и за противоправно
поведение на неизвестен водач на неустановено МПС. Следователно не са установени
по несъмнен начин обстоятелствата, съставляващи основание за ангажиране
безвиновната отговорност на Гаранционен фонд и поради това исковете следва да се
приемат за недоказани по основание.
Предвид несъответствието на този извод с част от обжалваното решение,
същото следва да се отмени в частта, с която исковете са уважени, и вместо това
същите следва да бъдат отхвърлени. В останалата част решението следва да се
потвърди.
На жалбоподателя Гаранционен фонд следва да се присъдят претендираните
разноски за производството пред двете инстанции, които, според списъка на л. 41,
възлизат на 400 лв. – за първоинстанционното производство и 268,49 лв. – за
въззивното.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261851/28,06,2021 г., поправено с решение №
262227/12,08,2021 г., постановено по гр. д. № 12348/2020 г. на РС Пловдив, В
ЧАСТТА, с която ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, БУЛСТАТ *********; е
осъден да заплати на В. Е. У. с ЕГН **********; сумата в размер от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна мораторна
лихва считано от 19.11.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата
от 3 372, 20 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
поставяне на тазобедрена протеза, ведно със законна мораторна лихва, считано от
19.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 52, 20 лв. –
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за болнично лечение, ведно със законна
мораторна лихва, считано от 19.11.2019 г. до окончателното й изплащане, които вреди
са претърпени от ищеца вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
20.11.2016 г. с неизвестен водач на моторното превозно средство, КАКТО И В
ЧАСТТА, с която ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, БУЛСТАТ *********; е
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Пловдив сумата от 536, 98 лв. – разноски за държавна такса, КАКТО И В ЧАСТТА, с
която ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, БУЛСТАТ *********; е осъден да заплати
на адв. Т.П. И., сумата от 706, 47 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Е. У. с ЕГН **********; против
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, БУЛСТАТ *********; искове за заплащане на
обезщетения за претърпени вреди вследствие пътно-транспортно произшествие,
настъпило на *** г. на територията на Република България – в гр. Пловдив на
кръстовището на бул. *** и улица ***, причинено от моторно превозно средство, което
е напуснало местопроизшествието и не е било установено, както следва: за сумата от
10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
от претърпяно вследствие произшествието травматично увреждане – вклинена
фрактура на шийката на дясна бедрена кост, ведно със законна мораторна лихва,
считано от 19,11,2019 г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от
3372,20 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за поставяне
на тазобедрена протеза, ведно със законна мораторна лихва, считано от 19,11,2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 52,20 лв. – имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за болнично лечение, ведно със законна мораторна лихва,
считано от 19,11,2019 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261851/28,06,2021 г., поправено с решение №
262227/12,08,2021 г., постановено по гр. д. № 12348/2020 г. на РС Пловдив; в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Е. У. с ЕГН **********; да заплати на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД – гр. София, БУЛСТАТ *********; сумата от 400 лв. (четиристотин лева),
представляваща деловодни разноски за първоинстанционното производство; както и
сумата от 268,49 лв. (двеста шестдесет и осем лева и четиридесет и девет ст.),
представляваща деловодни разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
връчването на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7