№ 454
гр. Пазарджик, 04.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно
дело № 20225220201079 по описа за 2022 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
С жалбата си срещу Наказателно постановление № НЯСС-
108/10.05.2022г.,издадено от Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор(ДАМТН), жалбоподателят Община
Пазарджик, представлявана от кмета Т. Д. П. твърди, че при съставяне на
процесните АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
като излага конкретни доводи. Молбата е да бъде отменено обжалваното
постановление. Сочи доказателства и претендира разноски.
Ответникът оспорва подадената жалба и изразява становище за
неоснователност. Сочи доказателства и претендира
разноски.
Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в
съвкупност, взе предвид следното:
На жалбоподателя Община Пазарджик е съставен от актосъставителя
К.С. АУАН №07-041 /16.11.2021г. и съответно е издадено обжалваното
постановление,като наказващият орган е възприел следната фактическа
1
обстановка:
На 23.09.2021 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите
(ЗВ) е извършена проверка на язовир „Тополи дол“, находящ се в поземлен
имот с № 000001 в землището на с. Тополи дол, община Пазарджик, област
Пазарджик. Същият, съгласно Акт за публична общинска собственост №
1/30.10.2001 г. е собственост на Община Пазарджик. За извършената проверка
е съставен констативен протокол № 07-02-81/23.09.2021 г. Вследствие на
проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към
нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че водният
откос в горната си част е обрасъл с храстовидна растителност и е невъзможен
обход и оглед, т. е. че не е изпълнено от собственика на язовира
предписанието ,дадено в констативен протокол 07-02-16/10.03.2021 г. на
Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а
именно „Да се премахне храстовидната растителност по водния откос“, със
срок за изпълнение 31.08.2021 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) е постъпило писмено възражение № 85-02-
499(1)/01.12.2021 г. от Т. Д. П. - кмет на общината, което разгледано по
същество е неоснователно, тъй като, съгласно чл. 190а, ал. 2 от ЗВ,
собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея е длъжен да
изпълнява предписанията на ДАМТН, независимо от договорните
взаимоотношения с трети страни. С което приема наказващият орган, че с
така описаното в акта деяние на 01.09.2021 г. Община Пазарджик е
осъществила фактическия състав на нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за
водите, който задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията
към тях, да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за
водите. Извършеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
На основание чл. 83 от ЗАНН, във връзка с чл. 201, ал.12 и чл. 200,
ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена на Община Пазарджик,
ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, бул. „Б.“ № 2, представлявана от Т. Д. П.- кмет на общината,
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 1000
лева (хиляда лева), за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2, във
връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.
Видно от АУАН №07-041/16.11.2021г. ,покана за съставяне на
АУАН и разписка за връчването му, процесният АУАН №07-041/16.11.2021г
е връчен на 24.11.2021г. на упълномощено лице Петър Иванов Петров, на
длъжност зам.кмет в Община Пазарджик.Отбелязано, че в законоустановения
срок ще се подаде подробно и мотивирано възражение, каквото е депозирано
от жалбоподателя до наказващия орган с изх.№17-0046001/29.11.2021г. на
Община Пазарджик.
Видно от Констативен протокол № 07-02- 16/10.03.2021 г. на Главна
Дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, по т.V.2 е
дадено предписание на собственика на язовир „Тополи дол“ – Община
Пазарджик, а именно :Да се премахне храстовидната растителност по водния
откос, в срок до 31.08.2021 г.
2
Видно от Констативен протокол № 07-02-81/23.09.2021 г. от
проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и
документация за експлоатацията , същият се отнася до извършена проверка на
техническото и експлоатационното състояние на язовир „Тополи дол“, като
по т.IV е установено неизпълнено предписание на ГД НЯСС по Констативен
протокол № 07-02- 16/10.03.2021 г. на Главна Дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно :Да се премахне
храстовидната растителност по водния откос,до 31.08.2021 г.
По т.II , част от фактическите констатации са , че „водният откос е
земен, защитен с каменна броня, обрасъл в горната си част с храстовидна
растителност и е невъзможен за обход и оглед“.
Констативен протокол № 07-02-81/23.09.2021 е подписан включително
и от Петкана Атанасова Бекярова, кмет на с.Тополи дол, като представител на
собственика.
Разпитаният по делото свидетел и актосъставител К.С. потвърди
констатациите по АУАН.Посочи, че на 23.09.2021г. е била извършена
проверка и се констатирало неизпълнение на дадено предписание за
почистване храстовидната растителност на язовир „Тополи дол“.На
проверката е присъствала и кметицата на с.Тополи дол.
От фактическа страна няма спор между страните, а се установява и от
относимите документи - Заверени копия от Допълнителни споразумения изх.
№301/ 11.05.2021г., рег.№677/ 11.11.2020г. и рег.№343/ 09.03.2015г.; Заверено
копие от Констативен протокол за приемане и предаване на обект на
концесия на община Пазарджик - 01.06.2021г.;Заверено копие от Договор за
концесия № 49/28.01.2005г.;Заверено копие от Решение № 81/28.04.2021г„
взето с Протокол № 4 - Общински съвет - Пазарджик; Заверено копие от Акт
за публична общинска собственост № 1 /30.10.2001 г„ ведно със
скица№К00864/03.02.2003г., че към инкриминираната дата концесионер на
язовир 4Тополи дол“ е било дружеството „ Фиш – 55“ ЕООД.Съобразно
чл.10ал.4 от Договора за концесия, концесионерът е поел задължението
включително „да почисти растителността на откосите“ /л.33 от делото/.
От фактическа страна , Съдът намира за доказана възприетата от
наказващия орган фактическа обстановка, включително не е изпълнено
задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 07-02-
16/10.03.2021 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях“, а именно „Да се премахне храстовидната
растителност по водния откос, със срок до 31.08.2021 г.“Показанията на св.С.
кореспондират с установеното в Констативен протокол № 07-02-
16/10.03.2021г., а и не се оспорва от жалбоподателя, че към 23.09.2021г.
водният откос е …. обрасъл в горната си част с храстовидна растителност и е
невъзможен за обход и оглед“.
При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна страна
приема следното :
Производството е по реда на чл.58д и следв. от ЗАНН. Жалбата е
процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока
3
по чл.59 ал.2 ЗАНН .По същество Съдът намира жалбата за неоснователна.
Съображенията за този извод са следните:
Съдът на първо място не открива допуснати съществени процесуални
нарушения в производството по съставяне и издаване на процесните АУАН и
НП, включително твърдените от жалбоподателя.
Същите са издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията
им, които обстоятелства не са спорни.
Съдът счита, че в достатъчна степен са посочени датата, мястото на
извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.Както
в АУАН, така и в НП е посочена датата на нарушението – 01.09.2021г. , което
е първият ден след 31.08.2021г. – крайният срок за изпълнение на
предписанието.Няма съмнение, че водният откос се намира в горната част на
язовир „Тополи дол“.Подробно са описани обстоятелствата по
констатацицинте с двата констативни протокола - Констативен протокол №
07-02- 16/10.03.2021 г. и Констативен протокол № 07-02-81/23.09.2021 г.
Не може да се сподели доводът за нарушение на чл.34ал.1 ЗАНН.
Нарушението се изразява в неизпълнение на дадено задължително
предписание, като началото на това нарушение е 01.09.2021г, след изтичане
на срока за изпълнението му, а не датата на която е дадено – 10.03.2021г.
.АУАН №07-041 е съставен на 16.11.2021г. , т.е в тримесечния срок по
чл.34ал.1 ЗАНН, съответно в едногодишния срок от извършване на
нарушението.
Правилно като нарушена е посочена нормата на чл. 190а, ал. 2, във връзка
с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Същата предвижда задължение на
собствениците на язовирни стени и съоръжения да изпълняват дадените им
предписания по чл.190аал.1т.3 ЗВ.Правилно наказващият орган, съобразно
чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложил на Община
Пазарджик имуществена санкция, която е в минимален размер на 1000 лева .
Съдът не споделя и аргумента на жалбоподателя в смисъл, че
отговорността за констатираното нарушение следва да се носи от
концесионера „Фиш -55“ ЕООД, който е поел задължение за поддръжка , а не
от собственика – Община Пазарджик.
Съобразно чл. 190а, ал. 2 от ЗВ,именно собствениците на язовирни стени
и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват указанията, дадени по реда на
чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, а съобразно разпоредбата на чл. 190а, ал. 4 от ЗВ
собствениците, на които са дадени предписания, уведомяват писмено
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за
изпълнението им в определения за това срок. Ясно е посочено задълженото
4
лице ,като законодателят не е предвидил, въпреки възможността нормата на
чл. 20, ал. 5 от ЗВ, отговорността за неизпълнение на предписание да се носи
от концесионера,а не от собственика на язовира.
В този смисъл е и съдебната практика, като например Решение №
92/29.04.2022г. Административен съд Шумен, к.н.а.х.д.№ 63/2022г.:
„Предвидената възможност за възлагане стопанисването, поддръжката и
експлоатацията на язовирите чрез предоставянето им под наем или на
концесия, респективно с концесионния договор се възлагат дейностите по
управление и поддържане на съоръженията съгласно изискванията на
наредбата по чл. 141, ал. 2 ЗВ, не променя субекта на отговорност по чл. 200,
ал. 1, т. 39 от Закона за водите за допуснато нарушение на задължение,
произтичащо от чл. 190а, ал. 2 от ЗВ“.
Случаят не може да бъде преценен и като маловажен, по смисъла на
чл.28 ЗАНН. Неизпълнението на даденото предписание води до
възпрепятстване направата на оглед и установяване на техническото
състояние на откоса, което обстоятелство има пряко отношение към
възможността за контрол на техническото състояние на язовирната стена и
съоръженията към нея.А тяхното техническо състояние е със значителна
обществена значимост, предвид мащабите на съоръжението и опасностите от
неконтролирано изтичане на големи количества вода.Общоизвестен факт са
станалите през последните години в страната наводнения с трагични
последици, част от причините за които свързани с поддръжката на язовирните
стени и съоръжения.
Предвид изложеното Съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление ще следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, Съдът счита за основателна претенцията на
процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН.
Пред въззивната инстанция наказващият орган е представляван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище и направил
своевременно искане за присъждане на разноски. Възнаграждението следва
да бъде определено съгласно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната
5
помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно с вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, според
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в
едно съдебно заседание по същество, с разпит на един свидетел, като същото
не е с голяма правна и фактическа сложност, поради което следва да се
присъди минималния размер на юрисконсултско възнаграждение, а именно 80
лева, който ще отговоря на осъщественото процесуално представителство.
Воден от горното и на основание чл.63ал.2т.5 ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № НЯСС-108/10.05.2022г.,
издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор(ДАМТН), с което на Община Пазарджик, ЕИК/БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул. „Б.“ №
2,представлявана от кмета Т. Д. П. е наложена имуществена санкция в
размер на 1000/хиляда / лева.
Осъжда Община Пазарджик да заплати на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор(ДАМТН) гр.София сумата от 80лв.
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6