№ 4
гр. Кула , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и седми януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дияна И. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна И. Дамянова Цанкова Гражданско дело
№ 20201330100192 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове за издръжка по чл.
141, ал.1, т.1 и чл. 149 СК от Д. С. С., ЕГН ********** от с. Р., общ. Б., ул. „
..... против К. К. Т., ЕГН ********** от с. Р., общ. Б., ул. „ ...... за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от
подаване на исковата молба до настъпване на причини изменящи или
прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва при забава,
считано от първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи
издръжката до окончателното изплащане и за сумата от 2400 лв. или в размер
на 200 лв. месечно, представляваща издръжка за минало време за период от
09.11.2019г. до 08.11.2020г. включително, ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба до съда до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че е майка на ответника, живее сама, разведена е, на 75
години и получавам минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст в
размер на 250 лева. Твърди също, че е неработоспособна с 61 % степен на
увреждане пожизнено с водеща диагноза „Органично разстройство на
настроението“, за което получава месечна финансова подкрепа от 24,36 лева,
отпусната до 30.09.2024 г. Излагат се твърдения, че страда от години от
множество заболявания: „Стенокардия“, „Рецидивиращо депресивно
разстройство“, има каамък в пикочните пътища, а през месец август 2020 г. е
1
поставена и диагноза „Неинсулинозависим захарен диабет без усложнения“, с
оглед на което ежемесечно закупува лекарства на стойност 112,52 лева.
Излага твърдения, че с оглед посоченото, живее в недоимък и нищета, като
освен къщата, в която живее, оставена в наследство от нейната майка, няма
друго недвижимо имущество. като месечните разходи аз вода и ток са в
размер на около 25 лева. Сама се грижи за домакинството, къщата, в която
живее се руши, но тя не може да я поддържам и да се грижа за нея сама, тъй
като за поддръжката са необходими средства и физически сили. Твърди, че
живее така от години, като с напредването на възрастта има нужда от
допълнителни грижи. Излага в молбата твърдения, синът - ответника К. К.
Т. работи в гр. София като строител от около 15 години и получава месечно
възнаграждение над 1 000 лева, няма непълнолетни деца, които да издържа,
работоспособен е, но от около три години не я посещава, не се интересува
как живее, не поддържа контакт с нея. Посочва също, че нужната издръжка
на месец е 300 лева, която е необходима за храна и задоволяване на битови
потребности, както и за заплащане на човек, който да помага в
домакинската работа. Твърди също, че нужда от средства е имала и една
година преди завеждане на настоящата искова молба, поради това, че страда
от заболяванията си от повече от 5 години, а източниците на доход не са се
променяли през последните години, като до 30.06.2020 г. пенсията е била в
размер на 219,43 лева, а от 01.07.2020 г. размерът е актуализиран на 250
лева.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК не е постъпил
отговор от ответника.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа
молбата. Моли да бъдат уважени предявените искове. Ангажира
доказателства.
Съдът, като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От приетото по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки
ищцата е майка на ответника. От приетите по делото Експертно решение на
ТЕЛК от 27.06.2014 г. се установява, че на ищцата е определена
неработоспособност 61 % пожизнено с водеща диагноза „Органично
разстройство на настроението“, а от приетият по делото Амбулаторен лист №
2
885 от 11.08.2020г. се установява, че ищцата е и с диагноза „ Неинсулинов
захарен диабет без усложнения“, „ Хипертонично сърце
без/застойна/сърдечна недостатъчност, „ Митрална/клапна/инсуфиенция“,
други видове стенокардия и камък в бъбрека. Видно от приетата етапна
епикриза от 15.06.2020г. на ищцата е назначено лечение със следните
медикаменти:Бетаблокада 50 мг., Витоприл 5 мг, Унирекс за срок от 3 месеца,
Неутропан таблетки, Валидол, Травмалбгон и Калций+Вит. Д 600 мг.От
приетата по делото Фактура № 2323/12.11.2020г. ищцата е закупила
медикаменти и Мурсалски чай на обща стойност от 126,08 лв., като видно от
рецептурната книжка на хронично болни на ищцата, ежемесечно за
процесния период са и изписвани медикаментите и същите са закупувани,
Бетаблокада 50 мг., Витоприл 5 мг. Видно от приетата по делото декларация
за материално и гражданско състояние на ищцата, същата притежава
недвижим имот в с. Р. – двуетажна къща с двор от 750 кв. м. и получава
месечна пенсия в размер на 274 лв. От приетите по делото Разпореждане №
05200272139/01.07.2020г. на НОИ размерът на пенсията за осигурителен стаж
и възраст на ищцата е в размер на 250 лв. , а видно от Разпореждане №
05190911352/01.07.2019г. на НОИ размерът на пенсията за осигурителен стаж
и възраст на ищцата е бил в размер на 219,43 лв. От приетата по делото
Заповед № ЗХУ – ИО/Д-ВН-К/198/ФП/27.09.2019г. на директора на Дирекция
„ Социално подпомагане“ гр. Кула на ищцата е отпусната месечна финансова
подкрепа по чл. 70, т.1 от ЗХУ в размер на 24.36 лв. От приетите по делото
системни бонове на „Български пощи“ и фактури на ВиК гр. Видин се
установява, че ежемесечно ищцата заплаща абонамент към „ Булсат ком“,
сметки за ток и вода в размер общо около 30 лв. От приетия по делото трудов
договор № 035/02.04.2020г, сключен между „ Ян ИКО“ ЕООД и ответника, от
Заповед № 04/01.12.2020г. за прекратяване на посочения трудов договор,
както и от служебно изготвена справка от масивите на НАП се установява, че
ответникът е бил в трудово правоотношение в качеството на работник с „ Ян
ИКО“ ЕООД, в качеството на работодател за периода от 02.04.2020г. до
01.12.2021г. и е получавал трудово възнаграждение в размер на 610 лв., като
преди това също е бил в трудово правоотношение с посочения работодател за
периода от 01.08.2017г. до 01.11.2019г. Видно от прието по делото
удостоверение от Дирекция „ Бюро по труда“ гр. Видин, ответникът е бил
регистриран като безработно лице в ДБТ гр. Кула за периода от 05.11.2019г.
3
до 03.04.2010г., както и от 02.12.2020г. до датата на издаване на посоченото
удостоверение – 13.01.2021г., ответникът е регистриран като безработно лице
в ДБТ – гр. Кула. Видно от удостоверение, издадено от ТП НОИ гр. Видин
ответникът е получавал обезщетение за безработица, както следва – м.
01.2020г. – 291,17 лв., м. 02.2020г. – 339,46 лв., м.03.2020г. – 308,60 лв., м.
04.2020г. – 324,03 лв., м. 05.2020г. – 30.86 лв., м. 01.2021г. – 308,60 лв.
При така установените обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна
инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Задълженията за издръжка са законни задължения на определени членове
на семейството да осигуряват средства за съществуване на други нуждаещи
се членове на същото семейство. Кръгът на правно задължените лица е
установен в чл.140, СК, а редът на лицата, които имат право на издръжка – в
чл.141, СК.Съгласно разпоредбата на чл.139 СК право на издръжка има лице,
което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Тези
две предпоставки трябва да са кумулативно налице. В този текст се съдържа
общата правна уредба на задълженията за издръжка, които се отнасят в
еднаква степен както за малолетни, непълнолетни и пълнолетни нуждаещи се
лица. В Постановление 5/1970г. невъзможността за издръжка от имуществото
е налице, когато имуществото не е достатъчно да осигури пълна издръжка без
да се налага то да се трансформира в средства за издръжка, например: ако
едно възрастно лице има жилище, но доходите му не му осигуряват
достатъчно средства за издръжка, това лице ще има право на издръжка, без да
се налага да продава или заменя собственото жилище. От друга страна, за да
бъде присъдена издръжката, законът изисква правнозадълженото лице да има
възможност да я доставя. Възможността е винаги обективна и конкретна. В
посоченото постановление е посочено също, че тя се определя от доходите,
имуществото и квалификацията на правнозадълженото лице.
От доказателствата по делото се установи, че ищцата е с 61%
нетрудоспособност. По делото се установи също и че ищцата получава
месечна пенсия в размер на 250 лв. и финансова месечна подкрепа, отпусната
от Дирекция социално подпомагане“ гр. Кула в размер на 24,36 лв., която е
единственият и доход. За лекарства, които се изписват ежемесечно заплаща
сума от около 70 лв., разходите за ток, вода и телевизия са около 30 лв.
месечно. С оглед на това за храна и други нужди остава сума от около 180 лв.
4
Ноторно известно е, че посочената сума е крайно недостатъчна за покриване
на всички нужди за едно достойно съществуване, но също така е ноторно
известно, че голяма част от пенсионерите в България живеят с такъв или с
близък до този доход. От доказателствата по делото се установи, че
ответникът също не разполага с достатъчно средства, че да може да изплаща
издръжка на майка си. За разлика от родителите, които винаги дължат
издръжка на децата си до навършване на пълнолетие, с оглед разпоредбата на
чл. 143 СК, в случая с децата не е такъв. Ответникът дължи издръжка на
майка си само, ако има такава възможност. Както е и посочено в т. IV на
цитираното Постановление №5/1970 г. на Пленума на ВС, възможността на
лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка. От
доказателствата по делото се установява, че ответникът е безработен от
01.12.2020г. и получава месечно обезщетение за безработица в размер на
308,60 лв. За периода, за който ищцата претендира издръжка за минал период
– 09.11.2019г. до 08.11.2020г. е работил само за времето от 02.04.2020г. до
08.11.2020г., като през останалото време е бил също безработен и е получавал
обезщетение за безработица в размер на около 320 лв., а през времето, когато
е работил по посоченото по – горе трудово правоотношение е получавал
трудово възнаграждение в размер на 610 лв., върху която сума са му
одържани респективно осигуровки и данък. По делото не са събрани
доказателства ответникът да има друг източник на доходи, освен посочените
или да разполага с имущество, от което да реализира такива. С оглед на
всичко посочено, съдът намира, че по отношение на ответника не е налице
възможност, която да обуслови заплащането на този етап на издръжка на
ищцата или за претендирания от нея минал период. Също така, ищцата би
могла да се възползва от различни програми за подпомагане на
самотноживеещи и хора с увреждания, които Агенцията за социално
подпомагане предоставя – помощи за отопление, за асистентска грижа и т.н.
С оглед на посоченото, съдът намира предявените искове като
неоснователни и като такива, следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ищцата и ответникът не са заявили претенции за разноски. На ищцата е
предоставена от съда правна помощ. Предоставянето на правна помощ при
условията на чл. 94 и сл. ГПК в производствата по граждански дела се състои
в осигуряване на безплатна адвокатска защита, след като въз основа на
5
представените пред него доказателства съдът прецени, че страната не
разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение (арг. чл.
94 ГПК, вр. чл. 23, ал. 3 ЗПП). Макар в чл. 23 ЗПрП да не е изрично посочено,
правната помощ под формата на процесуално представителство по
граждански дела е безплатна и се финансира от държавата, което правило се
извлича при тълкуване на чл. 94 ГПК, вр. чл. 2 ЗПрП. По този начин се
гарантира конституционно признатото на страните право на защита в процеса,
както и правото на достъп до съд, съгласно чл. 6 ЕКПЧ. С оглед това
принципно положение лицето, получило правна помощ в гражданския процес
при наличие на материалните предпоставки за това, поначало не дължи на
НБПП възстановяване на разноските за нея, независимо от изхода на правния
спор. Нормата на чл. 78 ГПК също не въвежда изключение от общото
правило. Разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК въвежда две хипотези досежно
разноските за правна помощ – в изр. 1 е уредено материалното субективно
право на Националното бюро за правна помощ изплатеното от него
адвокатско възнаграждение да му бъде заплатено, в случай на благоприятен
изход на правния спор за страната, получила безплатна правна помощ.
Отговорността за разноски е свързана с неоснователното предизвикване на
правен спор и се отнася до страните в производството. В този смисъл чл. 78,
ал. 7, изр. 1 ГПК, представлява изключение и следва да се тълкува стриктно.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК от своя страна е израз на общия
принцип на чл. 78 ГПК за разпределение на отговорността за разноски, но не
урежда отношения между НБПП и страната, получила правна помощ.
Националното бюро за правна помощ не е страна в съдебното производство, а
единствено осигурява възможност на страната в гражданското производство
бъде представлявана от професионален адвокат, по реда и при
предпоставките, предвидени в закона. В този смисъл са и разясненията,
дадени в мотивите на Определение № 131 от 24.06.2016 г. по ч. гр. д. №
2020/2016 г. на ВКС, II г. о. и Определение № 136/27.06.2016 г. по ч.гр.д. №
2039/2016 г. на ВКС, II г.о., постановени по реда на чл.274, ал. 3 ГПК. В
настоящия случай не са налице обстоятелства, които да налагат отклонение
от общото правило.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д. С. С., ЕГН ********** от с. Р., общ.
Б., ул. „ ..... против К. К. Т., ЕГН ********** от с. Р., общ. Б., ул. „ ...... за
осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в размер на
300/триста/ лв., считано от подаване на исковата молба до настъпване на
причини изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със
законната лихва при забава, считано от първо число на месеца, следващ
месеца, за който се дължи издръжката до окончателното изплащане и за
сумата от 2400/две хиляди и четиристотин лева/ или в размер на 200/двеста/
лв. месечно, представляваща издръжка за минало време за период от
09.11.2019г. до 08.11.2020г. включително, ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба до съда до окончателното изплащане.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Видин в
двуседмичен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
7