Решение по дело №1377/2015 на Окръжен съд - Бургас

                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер    420                                      26.10.2016 година                               Град Бургас

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски окръжен съд                                                                         граждански състав

На двадесет и девети септември                              Година две хиляди и шестнадесета

В открито заседание в следния състав:

                                                     

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:                                                           

                                       Съдебни заседатели:    

 

Секретар                    С.В.

Прокурор                               

като разгледа докладваното от                   С.Михов 

гражданско дело номер                1377             по описа за              2015 година.

 

                        Производството по делото е образувано по повод искова молба от И.Й.П., ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес:***, чрез адв.Ангел Ангелов *** против Ж.Г.Г.с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да бъде осъден да заплати сумата от 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от физически и психически болки и страдания изразяващи се в психически дискомфорт и продължително нервно напрежение и стрес, като последица от претърпяно физическо насилие от действия на ответника вследствие на причинени телесни увреждания, изпълващи състава на чл.133, вр.чл.129 ал.2 от НК и сумата от 1655 лв. претърпени имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечение, закупени медицински бедрен пирон, винтове, медикамента „Фраксирапин“, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска – 16.08.2015г., до окончателното изплащане, както  и да заплати направените по делото разноски. Твърди се, че с влязло в сила съдебно решение, ответникът е признат за виновен в това, че на 17.06.2013г. около 17.30 часа в гр.Айтос е причинил на ищеца по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост, в горния й край, което е довело до трайно затруднение на движението на долен десен крайник – престъпление по чл.133, 129 ал.2 от НК, за което на Ж.Г. е било наложено наказание. Ищецът е постъпил за лечение в МБАЛ – Бургас АД и е бил изписан на 26.06.2013г. след извършени описани процедури и предписания. На същата дата И.П. е постъпил в отделението по рехабилитация и след проведено лечение, е бил изписан на 03.07.2013г. Във връзка с лечението, ищецът е извършил разходи в твърдения в исковата молба размер. Ответникът не е заплащал никакви суми във връзка с обезщетяване на П. за извършеното престъпление. 

В постъпилия отговор на исковата молба не се спори, че иска е допустим, тъй като ответника действително е причинил на ищеца описаната средна телесна повреда. Исканата сума от 35 000лв. обаче, освен завишена, е и непосилна за Ж.Г..

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковете и счита, че следва да бъдат уважени в пълен размер.

В пледоарията си в съдебно заседание, пълномощникът на ответника твърди, че исковете са силно завишени и не отговарят на действителните претърпени вреди.  

 

                        Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК и от лице, което има правен интерес от водене на делото.

Предявените искове са с правно основание чл.45 ЗЗД.

С влязло в сила на 18.02.2015г. решение № 5/ 19.01.2015г. по НАХД № 489/2014г. по описа на Районен съд – Айтос, ответникът Ж.Г. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 133, вр.чл. 129 ал.2 от НК, за това, че на 17.06.2013г. в гр.Айтос по непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост в горния й край, което довело до трайно затруднение движението на долен десен крайник, като на основание чл.78А от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил глоба от 1000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,  неговата противоправност и виновността на дееца. Относно механизма на извършване на деянието, съдът се позовава изцяло на установеното в наказателното производство, което не е оспорено и от страните.

Приложени са 2 бр. епикризи и амбулаторен лист за пострадалия, разкриващи характера на получените наранявания и предписаното лечение. Приложени са и 4 бр. фактури, касови бонове и 2 бр. направления, според които И.П. е заплатил общо 1766.20 лв.

В съдебно заседание бе изслушано заключение на вещото лице д-р Г.М. по повод назначената съдебно-медицинска експертиза, съгласно което установените и описани увреждания може да са причинени от непосредствен удар след падане върху твърда повърхност. Счупването следва да се квалифицира като трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от 8-10 месеца. Било е проведено консервативно лечение. Пряка причинна връзка с установена през 2015г. коксартроза, вещото лице не е констатирало.  

Според показанията на свидетеля Й. П. – баща на ищеца, двамата живеят заедно. Разказа, че инцидента е повлиял много зле на сина му. Не може сам да се облича и съблича, придобил е страх от насилие, не искал да излиза от дома, тъй като ходел клатейки се. Въпреки лечението, продължавал да изпитва болки. Бил с по-къс крак и никой не искал да го вземе на работа.

 

Представените доказателства водят до извода за основателност на исковете. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В хода на настоящото производство по несъмнен начин се установи, че ищеца е претърпял травматични увреждания на здравето, квалифицирани като средна телесна повреда, вследствие поведението на ответника Ж.Г.. Последният, чрез своите действия, противоправно е причинил на ищеца неимуществени вреди, като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Ответникът Ж.Г. е извършил противоправно действие, довело до причиняване на И.П. на неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, болки и страдания, за които следва да бъде осъден да заплати обезщетение.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед събраните по делото доказателства, като счита, че искът за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и съдът следва да го уважи, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че след лечението на ищеца ще бъде необходимо време за да заживее както преди това. Характерът на причинените увреждания налага продължително лечение, а при увреждането на крака му не е известно какви точно последици ще има от това.

Претърпените болки и страдания от ищеца вследствие на преживяното, продължителното лечение, неудобствата от страничните ефекти /главоболие, неразположение/, както и невъзможността продължително време да води живот както преди, съдът преценява, че в парично изражение отговарят на сумата от 10 000 лв. За да определи обезщетението в такъв размер, съдът взе предвид и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, което също е в полза на извода за пряка причинно-следствена връзка между действията и установеното счупване на костта.

Възраженията на ответната страна относно прекомерността на търсеното обезщетение, бяха взети предвид, вкл. събраните показания  на свидетеля и родствената му връзка с ищеца.

Искът по чл. 45 от ЗЗД се явява основателен до размера на 10 000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лв. – за разликата от 40 000 лв., се явява неоснователен и съдът го отхвърля.

Причинителят дължи заплащането и на причинените имуществени вреди. Съобразяването на представените доказателства води до извода, че приложените: фактура № **********/ 20.06.2013г. за сумата от 1440 лв., фактура № 1914/ 03.07.2013г. за сумата от 111.20 лв., фактура № *********/ 28.06.2013г. за сумата от 40 лв., фактура № 49277/ 26.06.2013г. за сумата от 52.20 лв., касови бонове от 03.07.2013г. и от 26.06.2013г. за сумите от по 55.60лв. всяка за фраксипарин и касов бон от 03.07.2013г. за сумите от 5.80 и направление за заплащане на потребителска такса, доказват извършването на разноски в размер на общо 1760.40 лв. Касовият бон от 2012г. явно не е свързан с инцидента. Съпоставката с останалите доказателства ясно показва, че тези разходи са свързани с лечението на Й.П. точно в периода след инцидента. На основание чл.45 от ЗЗД, ответникът дължи заплащането им в пълен размер, който обаче според исковата молба е 1655 лв.

Ищецът претендира на основание чл. 86 от ЗЗД и законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на увреждането до окончателното изплащане. Задължението за обезщетение на вреди, причинени от непозволено увреждане несъмнено е изискуемо от деня на увреждането и съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава от този ден и без покана. Това правило  категорично важи за прекия причинител на вредата. С оглед и императивната норма на чл.84 ал.3 от ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането. Изложеното важи и по отношение на установените имуществени вреди, като ответникът дължи заплащането на лихва от предявяването на исковата молба.

Предвид изложеното, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Ж.Г. следва да заплати в полза на И.П. съобразно уважената част от исковете направените по делото разноски в размер на общо 2010 лв., като 2000 лв. са заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. съдебни разноски или общо 453.46 лв. Липсата на доказателства за направени от ответника разноски, води до неприлагането на чл.78 ал.3 от ГПК. На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на съда дължимата държавна такса в размер на 466.20 лв. също съобразно уважената част от исковете и възнаграждение на вещо лице от 200 лв. или общо 666.20 лв.

                        Мотивиран от горното и на основание чл.45 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд

Р   Е   Ш   И:

 

Осъжда Ж.Г.Г.с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати в полза на И.Й.П., ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес:***, чрез адв.Ангел Ангелов *** сумата от 10 000 /десет хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинена средна телесна повреда на 17.06.2013г. на ул. „Атанас Манчев” № 46 в гр. Айтос, област Бургас, ведно със законната лихва от датата на причиняването – 17.06.2013г. до окончателното изплащане, като иска до претендираните 50 000 лв., ОТХВЪРЛЯ.

Осъжда Ж.Г.Г.с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати в полза на И.Й.П., ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес:***, чрез адв.Ангел Ангелов *** сумата от 1655 /хиляда шестстотин петдесет и пет/лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на причинена средна телесна повреда на 17.06.2013г. на ул. „Атанас Манчев” № 46 в гр. Айтос, област Бургас, ведно със законната лихва от 06.08.2015г. до окончателното изплащане.

Осъжда Ж.Г.Г.с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати в полза на И.Й.П., ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес:***, чрез адв.Ангел Ангелов *** сумата от 453.46 /четиристотин петдесет и три лв. четиридесет и шест ст./ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Ж.Г.Г.с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати в полза на Окръжен съд – Бургас сумата от 666.20 /шестстотин шестдесет и шест лв. двадесет ст./ държавна такса, съобразно уважената част от исковете и заплатено от съда възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: