О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-1830
01.07.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова частно гражданско дело № 1188 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279
вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев,
чрез пълномощника юрисконсулт Ивайло Колев Терзиев, против Разпореждане от
27.02.2020 г. по ч. гр. д. № 818/2020 г. на Районен съд – Бургас, с което е ОСТАВЕНО
БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на жалбоподателя
за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Г.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
за присъждане на следните суми по договор за паричен заем № 54412994 от
21.05.2018 година, сключен с „Вива Кредит” ООД, вземането по който е
прехвърлено на заявителя с договор за цесия: сумата 118, 19 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода
от 20.06.2018 година до 15.02.2019 година; сумата 382, 50 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на
документи; сумата 382,50 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 95 лева, представляваща разходи и такси
за извънсъдебно събиране на задълженията, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 07.02.2020 година до
окончателното й плащане, както и разноски в размер разликата между присъдената
на това основание сума в размер от 46, 08 лева, присъдена със заповедта по чл.
410 от ГПК до пълния предявен размер от 290, 06 лева.
В
частната жалба са изложени доводи против извода на заповедния съд, че размерът
на уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Поддържа се,
че таксата за експресно разглеждане на документи уговорена съгласно чл. 9 на ЗЗД и е начислена на основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК. По отношение на неустойката за
непредоставяне на обезпечение се навеждат съображения, че същата не излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а освен
това може да бъде намалена от съда като прекомерна. Счита, че претендираната
сума за разходи за извънсъдебно събиране на задължението се дължи на основание
чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а допълнителните услуги по изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и
други са вследствие на виновното неизпълнение от страна на заемателя на
договорното му задължение да върне получената сума в уговорения срок. Посочва
се още, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК тези разходи не се включват при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.
Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното
разпореждане и вместо него да постанови издаване на заповед за изпълнение за всички
суми, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
Частната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа необходимите
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Въз основа на
закона и събраните доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Пред Районен съд – Бургас е постъпило заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД против длъжника Г.Д.В. за следните суми по договор за паричен заем №
54412994 от 21.05.2018 година, сключен с „Вива Кредит” ООД, вземането по който
е прехвърлено на заявителя с договор за цесия: сумата 978, 73 лева, представляваща
главница, сумата 118, 19 лева,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 20.06.2018 година до
15.02.2019 година; сумата 382, 50 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на документи; сумата 382, 50 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на задължение; сумата 95
лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задълженията, сумата 45, 98 лева,
представляваща законна лихва, начислена за периода от 16.02.2019 година /деня,
следващ датата, която е падеж по договора/ до 28.01.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на 07.02.2020 година до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските,
направени по водене на делото.
За да отхвърли заявлението за част от претендираните
суми, заповедният съд е приел следното: възнаградителната лихва в размер 40, 29
% противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва; двете такси за експресно разглеждане на документи и за извънсъдебно
събиране на задълженията противоречат на чл.10а, ал. 2 ЗПК; неустойката за
непредоставяне на обезпечение в размер от 573, 75 лева е вероятно неравноправна
съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП предвид размера й, който е приблизително ½
от размера на дълга.
По отношение на
възнаградителната лихва разпореждането е неправилно по следните съображения:
Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави. Липсва законово основание за ограничаване на
свободата на договаряне на страните по отношение на размера на възнаградителната
лихва до размера на трикратния размер на законната лихва. В съдебната практика
(Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о.) също
не е изведено подобно ограничително правило, а е прието (по конкретен казус),
че противоречи на добрите нрави да се уговаря възнаградителна лихва по
обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Процесният
заем е необезпечен и освен това е предоставен от небанкова финансова
институция, която отпуска заеми при различни условия от тези, при които
действат банките. Уговорената възнаградителна лихва в размер от 40, 29 % не
надвишава петкратния размер на законната лихва, установен като максимум в
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК по отношение на годишния процент на
разходите, който включва и разходите по възнаградителната лихва.
В останалата част
разпореждането е правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. От съдържанието на посочената разпоредба може да се направи извод, че
при забава на длъжника кредиторът има право да получи само и единствено мораторна
лихва, но не и да претендира други суми, обусловени от забавеното изпълнение на
длъжника, каквито са претендираните такси за услуги по изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения, ангажиране на служител, който да администрира и осъществява
дейността по събиране на вземането, които разходи заявителят обосновава с виновното
неизпълнение на заемателя да върне получената сума в уговорения срок. Ето защо
съдът намира, че клаузата, предвиждаща такси за извънсъдебно събиране на просроченото
вземане, цели да заобиколи императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК е нищожна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП неравноправна е клаузата, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. По делото се претендира
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер
на 573, 75 лева, а отпуснатата с
договора заемна сума възлиза на 1400 лева, поради което съдът намира, че
искането се основава на вероятно неравноправна клауза, тъй като размерът на
уговорената неустойка е необосновано висок.
Уговарянето
на такса в размер на 573, 75 лева за експресно разглеждане на заявлението за
отпускане на кредит в размер на 1400 лева сочи на нееквивалентност на
престациите, доколкото е необосновано за подобна допълнителна услуга да се
събира такса в размер на 40 % от стойността на заемната сума. Поради това
уговорката за дължимост на подобна клауза е нищожна поради противоречие с
добрите нрави.
С оглед
на изложеното съдът намира, че по отношение на сумата 118, 19 лева,
представляваща договорна лихва, следва да се издаде заповед за изпълнение, тъй
като липсват основания за отказ, а по отношение на сумата от 382, 50 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на документи, сумата от 382, 50
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, и сумата от 95
лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задълженията,
са налице основания за отказ по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, поради което за
тях не следва да се издава заповед за изпълнение.
Поради
частично несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено в частта, с която е отказано издаването на
заповед за изпълнение за сумата от 118, 19 лева, представляваща договорна лихва,
начислена за периода от 20.06.2018 година до 15.02.2019 година по договор за
паричен заем № 54412994 от 21.05.2018 година, сключен с „Вива Кредит” ООД,
вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
07.02.2020 година до окончателното изплащане, както и за сумата над 46, 08 до
размера от 51, 33 лева, представляваща дължими разноски за юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса. В останалата част разпореждането следва да
бъде потвърдено.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК настоящото определение не подлежи на
обжалване, поради което е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане от 27.02.2020 г.
по ч. гр. д. № 818/2020 г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която е ОСТАВЕНО
БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот
Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, чрез
пълномощника юрисконсулт Ивайло Колев Терзиев, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Г.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 118, 19 лева, представляваща договорна
лихва, начислена за периода от 20.06.2018 г. до 15.02.2019 г. по договор за
паричен заем № 54412994 от 21.05.2018 г., сключен с „Вива Кредит” ООД,
вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
на 07.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и за сумата над присъдения размер от 46, 08 лева до
размера от 51, 33 лева, представляваща дължими разноски за юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса.
като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ ИЗДАДЕ в
полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов“
№ 29, ет. 3, представлявано от Янислав Бориславов Янакиев, чрез пълномощника юрисконсулт
Ивайло Колев Терзиев, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Г.Д.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, за присъждане на сумата от 118,
19 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 20.06.2018
г. до 15.02.2019 г. по договор за паричен заем № 54412994 от 21.05.2018 г.,
сключен с „Вива Кредит” ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с
договор за цесия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението на 07.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и
за сумата над присъдения размер от 46,
08 лева до размера от 51, 33 лева, представляваща дължими разноски за
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 27.02.2020 г.
по ч. гр. д. № 818/2020 г. на Районен съд – Бургас в останалата част.
ВРЪЩА делото
на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.