№ 1557
гр. Варна , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100502920 по описа за 2020 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на
„Електроразпределение Север“ АД – Варна против решение № 260012 от 13.08.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 17854 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, девети състав, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата В. М. А. не дължи в
полза на въззивника сума в размер на 1 480,56 лева – стойност на служебно начислена /след
прочит на скрит регистър/ електроенергия за периода 23.10.2017 г. – 17.06.2019 г. за обект,
находящ се в ***, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание член
124, алинея 1 от ГПК; както и е осъдено въззивното дружество да плати на В. М. А. сумата
445 лева – разноски пред ВРС, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да се отхвърли иска. В съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбата се поддържа. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба, с който оспорва същата и иска да бъде потвърдено атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
1
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищцата В. А. излага в исковата молба, че е потребител на електроенергия в недвижим
имот, находящ се в ***, като ползваната на този адрес електроенергия се заплаща на
ответника по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, записан на
името на ищцата. Навежда, че на 17.06.2019 г. служители на ответника
"Електроразпределение Север" АД извършили техническа проверка на електромера,
отчитащ потребената електроенергия в процесния имот и съставили констативен /КП/ от
същата дата, чийто констатации оспорва като неотговарящи на обективното положение. Въз
основа на КП по партидата му на потребител едностранно от ответника за периода от
23.10.2017 г. до 17.06.2019 г. била начислена исковата сума в размер на 1 480,56 лева
съгласно издадена фактура № ********** от 20.09.2019 г. Твърди, че начисленото
количество електроенергия не представлява реална консумация. Навежда, че при
извършената техническа проверка на СТИ не е присъствала. Моли съда да постанови
съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не му
дължи исковата сума, като претендира и сторените разноски.
Ответникът "Електроразпредедение Север" АД в срока по член 131, алинея 1 от ГПК е
депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и моли да бъде
отхвърлен изцяло. Навежда, че КП е съставен изцяло в съответствие с нормативните
изисквания, въведени с Правилата за измерване на количествата електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 35 от 30.04.2019 г. Сочи, че
неправомерното въздействие върху схемата на измерване на СТИ не е необходимо да е пряк
резултат от поведение на самия потребител, за да бъде ангажирана отговорността му.
Ирелевантно за настоящия спор е дали действията, довели до неизмерването, са извършени
от ищеца или от друго лице. При проверката са извършени замервания с еталонен
калибриран уред и е установено, че в невизуализираните регистри са натрупани количества
електроенергия. Процесният електромер е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и
пломбиран, подменен е с нов такъв и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
Експертизата дава заключение, че е установена намеса в тарифната схема на електромера,
който не съответства на техническите характеристики.
Между страните по делото не се спори, че ищцата е потребител на електроенергия за
посочения недвижим имот и, че ползваната на адреса електроенергия се отчита от ответното
дружество. Ищцата е направила възражение, че не е била собственик на посочения
2
недвижим имот през целия процесен период, като е представено заявление от 06.11.2017 г.,
от което е видно, че В. А. е заявила промяна на абоната на съществуващ обект.
На 17.06.2019 г. служители на ответното дружество извършили проверка на СТИ на
процесния адрес на доставка на електроенергия, за която съставили КП. От протокола се
установява, че не е налице държавна пломба.
В БИМ - Регионален отдел на ГД "МИУ" - Русе е извършена метрологична експертиза
на демонтирания електромер, като е дадено заключение съгласно КП № 1792 от 13.09.2019
г., че след софтуерно прочитане на паметта е установена външна намеса в тарифната схема
на електромера; наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3., която не е визуализирана на
дисплея.
На 19.09.2019 г. от ответника е изготвено становище за начисление на електрическа
енергия в размер на 7 678 кВтч за периода от 23.10.2017 г. до 17.06.2019 г. на основание
член 55 от ПИКЕЕ.
От „ЕРП Север" АД на 20.09.2019 г. е издадена фактура за плащане на начислената
електрическа енергия на стойност 1 480,56 лева.
По делото пред първата инстанция е приета съдебно-електротехническа експертиза,
вещото лице по която сочи, че процесният електромер е от одобрен тип, като е монтиран на
16.01.2017 г.; срокът му на метрологична годност е 6 години и към датата на проверката
уредът е бил годно техническо средство за измерване на електроенергия. От приложения по
делото КП за монтаж на процесния електромер, в който е посочено, че уредът е бил с нулеви
показания по основните видими на дисплея регистри /нощна и дневна тарифни зони/.
Вещото лице отбелязва, че извършеното неправомерно претарифиране на отделните
регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива: 1.8.1. /нощна енергия/ и
1.8.2. /дневна енергия/. Видно от КП, съставен от БИМ, е установена софтуерна външна
намеса в тарифната схема на електромера, което означава, че се пренасочват показания
вследствие на консумация на електроенергия от видимите на дисплея тарифни зони към
скрит регистър. Така електромерът отчита цялото количество на потребената
електроенергия в обекта. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количества
електроенергия по нощна и дневна тарифни зони. В обясненията си в съдебно заседание
пред първата инстанция, проведено на 08.062020 г., вещото лице пояснява, че не може да се
определи началният момент на въздействието върху СТИ
За установяване на релевантни към спора факти, в съдебно заседание е разпитана като
свидетел Т. А. О. - служител на ответното дружество, която работи като специалист
„Енергиен контрол“. Потвърждава, че е съставила КП и го е подписала; данните по СТИ не
могли да бъдат прочетени с лаптоп с лицензирана програма; ползвателят на електромера не
е присъствал при извършване на проверката и подмяната на електромера, поради което
проверката станала пред един свидетел – съсед; винаги първо извършват проверката, а след
3
това викат свидетел, както постъпили и в този случай, показали на свидетелката лаптопа с
показанията и тя ги сравнила с тези, които пред нея записали в КП.
Свидетелката Т. Н. разказва, че била извикана от служители на „Енерго“, които
обяснили, че сменят електромера в съседно жилище. Пред нея засекли данните, свалили
след това електромера и попълнили протокола, който бил подписан и от нея. Не помни
обаче как са засекли данните и дали е бил ползван за това лаптоп. След свалянето на
електромера той бил оставен до вратата, без да е бил поставян в торба, а тя твърди, че не
била полагала подпис на никакви торби.
Съдът цени показанията на свидетелката О. съобразно нормата на член 172 от ГПК,
тъй като същата е служител на трудов договор при ответника. Впечатленията й от друга
страна са непосредствени и от тях се потвърждава верността на записаните в КП
обстоятелства при проверката и естеството на неизправността на електромера. Показанията
на свидетелката Н. съдът цени като напълно обективни и непосредствени.
Предявен е отрицателен установителен иск, при който ответникът носи
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, от които произтича вземането и неговия размер. В тази връзка с оглед
твърденията твърденията на ответното дружество същото следва да установи, че в резултат
на извършена проверка на процесния електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ
законосъобразно е коригирало сметката на ищеца.
С измененията на Закона за енергетиката, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 54
от 17.07.2012 г., в разпоредбата на член 83, алинея 1, точка 6 е предвидено, че устройството
и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване па случаите неизмерена, неправилно и неточно
измерена електрическа енергия. Следователно с влизане в сила на тези изменения
законодателят е предвидил възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на
потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електроенергия, но при спазване на определени правила, като по силата на законовата
делегация на член 83, алинея 2 във връзка с член 83, алинея 1, точки 4-6 във връзка с член
21, точка 3 от ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността за
корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети действащите към датата на
извършване на проверката ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 35 от
30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. В член 45 и член 46 от посочените Правила е
регламентирано правото на оператора на мрежата да извършва проверки на измервателните
си системи за съответствието им с изискванията на тези правила /член 45, алинея 1/, както
да извършва технически проверки на място на измервателната система/средствата за
4
търговско измерване /член 46, алинея 1/.
Извършената едностранна корекция от страна на ответника в конкретния случай се
основава на разпоредбите на член 49 и член 55 от ПИКЕЕ.
Нормата на член 55 от ПИКЕЕ предвижда, че в случаите, в които се установи, че са
налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното
след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри. Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на член 49 от ПИКЕЕ. Тоест, съгласно действащите
ПИКЕЕ правомощието за преизчисление в уредените в раздел девети от правилата хипотези
е предоставено на оператора на електроразпределителната мрежа, като страна по сделка с
електроенергия по смисъла на член 92 от ЗЕ.
Съгласно член 49, алинеи 3 и 4 от ПИКЕЕ при отсъствие на ползвателя или на негов
представител при съставянето на КП протоколът се подписва от представител на оператора
на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В тези случаи, в
седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол операторът на
съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или
по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт. Данните по
делото установяват, че съставеният за проверката КП е в отсъствието на собственика на
партидата, но в присъствието на конкретно посочен свидетел. Смисълът на подписването на
КП от свидетел е лицето да възприеме извършените пред него действия от служителите на
дружеството и това си действие да удостовери, че това е вярно с поставяне на подпис в
протокола. В конкретния случай безспорно е установено, че свидетелят е бил потърсен и се
е явил при СТИ едва, след като вече е бил използван от служителите на ответника
специализиран софтуер за четене на скрития регистър и след като са били констатирани
показанията по него. Не може да бъде обаче възприето становището, че при това положение
възниква съмнение какво всъщност е било състоянието на „скрития регистър“ към момента
на първоначалния достъп и прочитане на същия. Няма спор относно обстоятелството, че
свидетелят е възприел констатираните показания в тъй наречените „скрити регистри“ от
служителите на ответника и същите са отразени в КП. Тези действия не опорочават
процедурата. Поради изложеното настоящият състав на съда приема, че проверката и КП са
изпълнени съобразно нормативните изисквания, поради което и протоколът може валидно
да бъде противопоставен на неприсъствалия потребител.
Процесното СТИ е монтирано в обекта на потребление на 16.01.2017 г., за което е
представен КП от същата дата. Преизчисляването е извършено след остойностяване на
измерените количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на СТИ за периода
от 23.10.2017 г. до датата на проверката, извършена на 17.06.2019 г. След като е категорично
заключението на вещото лице по СТЕ, че е напълно невъзможно да се посочи кога точно е
5
стартирало отчитането по невизуализирания регистър и също дали натрупването на
показанията е станало конкретно в процесния или/и в друг предходен времеви период, то е
повече от категорично недоказано, че точно в рамките на процесния период 23.10.2017 г. –
17.06.2019 г. реално е потребено начисленото количество електроенергия, доколкото
монтажът с нулевите показания е от 16.01.2017 г., тоест от близо десет месеца по-рано, а
ищцата е регистрирана като потребител на адреса, респективно абонатния номер, на
06.11.2017 г. Посоченото изключва да е доказано по делото реалното потребление на
начисленото количество електроенергия точно за процесния период, което от своя страна е
достатъчно за преценката за недължимост.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд, то
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и съобразно разпоредбата на член
78, алинея 3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати направените в хода на
производството съдебно-деловодни разноски, които са в размер на 350 лева съобразно
представения списък по член 80 от ГПК и доказателства за извършването им.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012 от 13.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 17854
по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, девети състав.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс – Е да
заплати на В. М. А. ЕГН ********** от *** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева,
представляваща сторени по делото пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски,
на основание член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7