№ 375
гр. Сливен, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230104862 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, за установяване съществуването на вземането на взискателя по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът „А1 България” ЕАД и
ответникът Б. К. Ж. от гр. Сливен сключили Рамков договор № ********* от
08.12.2018 г., по силата на който ищецът предоставял на ответника
телевизионни услуги, част от пакет А1 Нет 50 срещу абонатна такса от 29,99
лв. месечно и А1 Тв Стандартен срещу месечна такса от 15,99 лв. Ищецът
предоставил на ответника и устройства - външни приемници. Освен
телевизионните услуги, абонатът заявил и ползване на електронни
съобщителни услуги - А1 Сърф XS с месечна абонаментна такса от 13,99 лв.,
съгласно подписаното Приложение № 1 от 12.02.2020 г. На същата дата бил
сключен и Договор за продажба на устройство на изплащане за срок от 24
месеца - Samsung A10 Bla+PB TTEC с уговорено месечно плащане от 8,98 лв.
Ищецът твърди, че за периода от 10.08.2020 г. до 25.09.2020 г. ответникът не
заплатил в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България
ЕАД, задължения в размер на 43,61 лв., представляваща неплатени суми за
ползвани електронни съобщителни услуги и 142,66 лв., представляваща
1
неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане. На
основание чл. 54.12 от Общите условия, Договорът бил прекратен по вина на
ответника. В тази връзка и съгласно Договора и Общите условия на „А1
България” ЕАД, била начислена неустойка в размер на 482,54 лв. На
изложените основания се претендира да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца посочените суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 2876/2023 г. по описа на СлРС. Претендират се и
разноските, направени в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, чрез неговия пълномощник - адвокат, с който изразява становище
за допустимост на исковете, но неоснователност по същество. Оспорва, че е
подписвал представените от ищеца в заповедното производство Договор и
Приложение № 1 към него, като описва, че действително е посетил офис на
А1 и е подписал договор, но не тези. Служителят в офиса уверил ответника,
че месечното плащане от около 100 лв. няма да се промени съществено, но
още следващия месец дължимата от ответника сума била над 200 лв.
Ответникът веднага посетил офиса на ищцовото дружество, върнал
устройството, заплатил всички дължими суми по договора и спрял да ползва
услугите на ищеца. Ответникът излага още, че Общите условия не са му били
връчени, а и са изменени на 05.05.2021 г. Заявява също, че претенцията на
ищеца за неустойка се основава на неравноправна клауза, съгласно чл. 143, т.
5 и т. 15 ЗЗП, като претендираната неустойка надвишава в пъти цената на
самата услуга за оставащия период на договора. Ответникът прави и
възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, тъй като
фактурите са издадени в по-късен период от този на реалното ползване на
услугите. На изложените основания моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани и претендира присъждане на направените
разноски в исковото и в заповедното производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат
писмено становище, с което поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответника.
2
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
своя пълномощник - адвокат, който изразява становище за неоснователност
на исковете и моли да бъдат отхвърлени. Излага съображения, че
представените от ищеца електронни документи не са подписани от ответника
с квалифициран електронен подпис, а съгласно ЗЕДЕУУ на обикновения
електронен подпис може да бъде придадена стойност на саморъчен такъв
само при съгласие на страните, каквото в случая липсва от страна на
ответника.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД, че ответникът Б. К. Ж. му дължи
сумата от общо 668,81 лв. - главница, дължима за периода от 10.08.2020 г. до
25.09.2020 г. по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане със системен партиден номер M0005361, като част от Рамков
договор, идентифициран с уникален номер *********, от която сумата от
43,61 лв., представляваща неплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги, сумата от 142,66 лв., представляваща неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане и сумата от 482,54 лв.,
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина
на абоната, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.07.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 185,64 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен
документ до 18.07.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 1588 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.07.2023 г. по ч.
гр. д. № 2876/2023 г. по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на
сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
3
фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
Разгледани по същество, съдът намира предявените искове и за
частично основателни.
Установи се от възпроизведените по делото електронни документи в
оригинал, приети и като писмени доказателства по делото на хартиен носител,
че между страните през процесния период е имало сключен Рамков договор
№ ********* от 08.12.2018 г., по силата на който ищецът предоставил на
ответника телевизионни услуги, част от пакет А1 Нет 50 срещу абонатна
такса от 29,99 лв. месечно и А1 Тв Стандартен срещу месечна такса от 15,99
лв. Съгласно подписаното Приложение № 1 от 12.02.2020 г. към Договор №
********* ищецът предоставил на ответника и електронни съобщителни
услуги - А1 Сърф XS с месечна абонаментна такса от 13,99 лв. На 12.02.2020
г. между страните бил сключен и Договор за продажба на устройство на
изплащане за срок от 24 месеца - Samsung A10 Bla+PB TTEC с уговорено
месечно плащане от 8,98 лв., като видно от представените Гаранционна карта
и Приемо-предавателен протокол, ответникът получил устройството.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че липсва
съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ положените от него обикновени
електронни подписи в представените от ищеца електронни документи да
бъдат приравнени на саморъчни подписи.
Действително, съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ правната сила на
електронния подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това
е уговорено между страните. С други думи, обикновеният електронен подпис
не е приравнен на саморъчния по подразбиране, а ако лицата желаят да
придадат такава правна стойност на електронния подпис, те трябва да са се
съгласили. Липсва обаче изрична форма за постигане на такова съгласие.
Например, то може да е дадено предварително с изрична уговорка,
обективирана като клауза в договора, но също така волята на страните може
да бъде извлечена и от конклудентните им действия по повод сключването на
договора - например изпълнение на задължение, във връзка с изявлението и
др. Именно волята на страните е тази, която определя каква правна сила те са
придали на електронния подпис. В случая ответникът е изпълнявал своите
задължения по рамковия договор в период преди процесния, доказателство за
което е представения от него фискален бон за заплатена сума от 20,00 лв. по
4
фактура от 10.04.2020 г. Ето защо, съдът намира, че положените от ответника
със стилус върху техническо устройство /таблет/ електронни подписи, в
случая имат придадена от страните правна сила, равностойна на саморъчни
подписи.
Съгласно издадената от ищеца фактура № ********** от 10.08.2020 г.,
за периода от 07.07.2020 г. до 06.08.2020 г. ответникът е ползвал
предоставени от ищеца мобилен интернет 2 бр., домашен интернет и
телевизия на обща стойност 62,93 лв., от които ищецът претендира неплатена
сума в размер на 43,61 лв. Стойността на дължимите и незаплатени месечни
вноски за предоставения продукт на изплащане по издадената фактура №
********** от 10.09.2020 г. по Договора за продажба на изплащане от
12.02.2020 г., възлизат на 152,66 лв., от които ищецът претендира неплатена
сума в размер на 142,66 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
погасяване на задълженията по давност с изтичане на краткия тригодишен
срок. Изискуемостта на задълженията е настъпила с издаването на процесните
фактури от 10.08.2020 г., съответно от 10.09.2020 г., поради което с подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК на 18.07.2023 г. и развилия се в резултат на
подаденото от ответника възражение исков процес, давността е прекъсната
преди изтичането й.
Предвид липсата на представени от ответника доказателства за
заплащане на дължимите суми, съдът намира, че предявеният установителен
иск за главница в размер на 186,27 лв., от която сумата от 43,61 лв.,
представляваща неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги
и сумата от 142,66 лв., представляваща неплатени суми за устройство по
договор за продажба на изплащане, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.07.2023 г. до окончателното й изплащане, следва да
бъде уважен като основателен и доказан.
Установителната претенция на ищеца обаче за дължими неустойки в
размер на 482,54 лв. при прекратяване на договора, съдът намира за
неоснователна.
От приетите по делото Рамков договор № ********* от 08.12.2018 г.,
Приложение № 1 от 12.02.2020 г. към Договор № ********* и Договор за
продажба на устройство на изплащане от 12.02.2020 г., се установява, че
5
между страните е налице съглашение, по силата на което в случай, че
ответникът наруши задълженията си, произтичащи от договора,
приложенията към него, общите условия, или ако по негова вина договорът
бъде прекратен, ищцовото дружество има право да получи неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими до
дата на изтичане на определения срок за ползване, като когато абонатът е
физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен
размер без отстъпка, както и в този случай абонатът дължи възстановяване на
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните
цени на крайните устройства, (закупени или предоставени на лизинг/на
изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент. Следователно безспорно се установява, че основанията за
прекратяване на процесните договорите са регламентирани в Приложенията
към тях и Общите условия на ищцовото дружество, където е предвидена
възможност за едностранно прекратяване на облигационната връзка от страна
на мобилния оператор при виновно неизпълнение на задълженията на
абоната, в който случай последният дължи неустойка.
Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за
обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително установява
размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това
се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. В
конкретиката на казуса, за да възникне вземане за неустойка в полза на
мобилния оператор следва да са налице кумулативно следните предпоставки -
договорно неизпълнение от страна на абоната на задължението му да заплаща
стойността на ползваните услуги и прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги.
Прекратяването на действието на договора с едностранно
волеизявление от изправната страна - доставчик на електронни съобщителни
услуги преди изтичане на срока му представлява по същество разваляне на
договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка е
виновно неизпълнение на задължение от страна на абоната. С оглед характера
на насрещните престации - за продължително изпълнение, развалянето на
договора има действие занапред. Неизпълнението на договорно задължение
6
по причина, за която отговаря длъжникът, включително неплащането на
възникнали задължения през предварително определен срок, е основание за
развалянето му, според нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото
процесният договор е сключен в електронна форма, която съгласно чл. 3, ал. 2
ЗЕДЕУУ се приравнява на писмена форма, то и изявлението за
прекратяването му също следва да е в такава форма и с него следва да се даде
подходящ срок за изпълнение. По делото не се твърди и не са представени
доказателства договорът между страните да е прекратен по предвидения в
закона ред - едностранно, с писмено предизвестие от мобилния оператор,
отправено до абоната - ответник, поради виновно негово неизпълнение.
Липсата на надлежно прекратяване на договора препятства пораждането на
вземането за неустойка в полза на ищеца за вреди от прекратяване на
договора за мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок, доколкото
фактическият състав за възникване това право не е завършен. Ето защо,
предявеният иск в частта, с която се иска установяване на дължимост на
сумата от 482,54 лв., представляваща неустойки в размер на 3 стандартни
месечни такси и неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство, се
явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Предвид изложеното, предявеният иск за главница следва да бъде
частично уважен за сумата в размер на 186,27 лв., от която сумата от 43,61
лв., представляваща неплатени суми за ползвани електронни съобщителни
услуги и сумата от 142,66 лв., представляваща неплатени суми за устройство
по договор за продажба на изплащане, а за разликата над уважената сума до
пълния предявен размер от 668,81 лв. - главница, от която сумата от 482,54
лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договора по
вина на абоната, съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
Падежът на задълженията по фактура № ********** от 10.08.2020 г. е
настъпил на 09.09.2020 г., поради което на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 43,61 лв., считано от 10.09.2020 г. до 18.07.2023 г. /датата,
предхождаща подаването на заявлението по ч. гр. д. № 2876/2023 г. по описа
на СлРС/ в размер на 13,00 лв.
Падежът на задълженията по фактура № ********** от 10.09.2020 г. е
7
настъпил на 25.09.2020 г., поради което на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 142,66 лв., считано от 26.09.2020 г. до 18.07.2023 г. /датата,
предхождаща подаването на заявлението по ч. гр. д. № 2876/2023 г. по описа
на СлРС/ в размер на 41,89 лв.
Ето защо, предявеният иск за обезщетение за забава също следва да
бъде частично уважен за сумата в размер на 54,89 лв., от които 13,00 лв.
върху сумата от 43,61 лв. за периода от 10.09.2020 г. до 18.07.2023 г. и 41,89
лв. върху сумата от 142,66 лв. за периода от 26.09.2020 г. до 18.07.2023 г.,
съответно за разликата над уважената сума до пълния предявен размер от от
185,64 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно разноските:
При този изход на спора правото на разноски възниква в полза и на
двете страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски в производството, съразмерно с
уважената част от исковете, а именно сумата от 191,92 лв., от общо
направени разноски в размер на 680,00 лв., от които 25,00 лв. заплатена
държавна такса и 480,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по ч. гр. д. № 2876/2023 г. по описа на РС - Сливен
и 175,00 лв. - заплатена държавна такса в настоящото исково производство.
Ищецът претендира и адвокатско възнаграждение в исковото производство,
но липсват доказателства за заплащането му, поради което съдът не присъжда
такова.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените от него разноски в производството, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 574,21 лв., от общо
направени разноски в размер на 800,00 лв., от които 400,00 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 400,00 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.
Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ответника е неоснователно, тъй като
възнаграждението е уговорено и заплатено в минималния размер по Наредба
8
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. К. Ж., ЕГН: **********, с
адрес гр. .................. ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, на
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от общо
186,27 лв. /сто осемдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/ -
главница, дължима за периода от 10.08.2020 г. до 25.09.2020 г. по Договор за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен
партиден номер M0005361, като част от Рамков договор, идентифициран с
уникален номер *********, от която сумата от 43,61 лв., представляваща
неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги и сумата от
142,66 лв., представляваща неплатени суми за устройство по договор за
продажба на изплащане, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.07.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 1588 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 2876/2023 г. по описа на СлРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от
186,27 лв. /сто осемдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/ - главница
до пълния предявен размер от 668,81 лв. /шестстотин шестдесет и осем лева и
осемдесет и една стотинки/ - главница, от която сумата от 482,54 лв.,
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина
на абоната, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. К. Ж., ЕГН: **********, с
адрес гр. .................., ДЪЛЖИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, на
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 54,89 лв.
/петдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху уважения размер на главницата, от които 13,00 лв.
върху сумата от 43,61 лв. за периода от 10.09.2020 г. до 18.07.2023 г. и 41,89
лв. върху сумата от 142,66 лв. за периода от 26.09.2020 г. до 18.07.2023 г., за
9
която сума е издадена Заповед № 1588 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 2876/2023 г. по описа на
СлРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от
54,89 лв. /петдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ до пълния
предявен размер от 185,64 лв. /сто осемдесет и пет лева и шестдесет и четири
стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б. К. Ж., ЕГН: **********, с адрес гр. .................. ДА
ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 191,92 лв. /сто деветдесет и един лева и деветдесет и две
стотинки/, представляваща направени разноски в общ размер в исковото
производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 2876/2023 г. по
описа на СлРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Б. К. Ж.,
ЕГН: **********, с адрес гр. .................., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 574,21 лв. /петстотин седемдесет и четири лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща направени разноски в общ размер в исковото
производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 2876/2023 г. по
описа на СлРС, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10