№ 3541
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна М.ова
Яна Борисова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100511845 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20151649/05.07.2021г. по гр.д. № 64303 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 153-ти състав ЗК Л.И.”АД, ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* е осъдено да
заплати на М. Д. К., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* на
основание на чл. 432 ичл. 493 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 320 лв .,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 21.12.2020г., до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди , причинени при ПТП от 09.03.2020г., представляващи
разходи за проведено медицинско изследване по фактура от 19.08.2020г; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 350лв., като ЗК
Л.И.”АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на адвокат В. О. с адрес: гр.
София, ул******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата сумата от 360лв. адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25125054/30.07.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете ЗК
Л.И.”АД, ЕИК ******* с адрес: гр. София, бул. ******* в частта, с която
исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението в тази част е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и
на материалния закон, необосновано. Посочило е, че проведеното изследване
ЯМР било 5 месеца след инцидента, събраните доказателства не
1
установявали, че същото е извършено във връзка с лечението на
травматичните увреждания , получени в следствие на процесното ПТП.
Такива били изводите на вещото лице по медицинската експертиза.
Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ищец М. Д. К., ЕГН ********** е оспорил жалбата.
Посочил е, че решението на СРС в обжалваната част е правилно. Посочил е,
че заключението по медицинската експертиза не било задължително за съда,
правилно СРС приел че останалите събрани доказателства установявали
причинно-следствената връзка между процесните вреди и ПТП от , защото
било необходимо за правилното диагностициране на уврежданията му.
Претендирал е разноски. Процесуалният му представител е претендирал
възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв., като е посочил , че е
регистриран по ЗДДС. Оспорил е поради прекомерност претенцията на
въззивника за разноски за горницата над минималния размер по наредба №
1/2004г.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
22025147/21.12.2020г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
18.12.2020г. от М. Д. К., ЕГН ********** срещу исковете ЗК Л.И.”АД, ЕИК
*******, с която е поискало от съда да осъди ответника на основание на чл.
432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от 320лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й ,
представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди-
разходи за медицинско изследване за лечение на увреждания, получени от
ПТП, настъпило на 09.03.2020г. в р. София от виновно противоправно
поведение на водач на Фолскваген Кади”, рег. № *******, застрахован при
ЗК Л.И.”АД по застраховка „Гражданска отговорност” полица №
BG/22/119002864176/09.10.2019г. Навел е твърдения, че 09.03.2020г. пътувал
в автомобила като клиент на таксиметровия автомобил, бил на задна дясна
седалка с поставен обезопасителен колан, , в района на кръстовище на ул.
„******* и бул. „Тодор Александров” водачът Б..С. навлязъл на червен
сигнал на светофарна уредба и реализирал ПТП с товарен автомобил
Фолскватен УП”, рег. № *******, пристигналите служители на КАТ
установили че водач на таксиметров автомобил е употребил алкохол и дрегер
отчел 0,78 промила алкохол в кръвта, за което ищецът не знаел. В следствие
на ПТП ищецът претърпял сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош,
статична гръбначна аномалия, дискова херния L5-S1, провел консервативно и
активно клинично изследване. Поради продължаващи болки в гърба и кръста
на 18.08.2020г. направил изследване МРТ на тораколумбален преход, поясен
гръбнак и кръстец, за което на 19.08.2020г. платил 320лв. Това били разходи
във връзка с лечението им и отговорност за същите носел ответника, като
застраховател по застраховка „ГО” на водача на таксиметровия автомобил.
Претендирал е разноски.
2
Ответникът ЗК Л.И.”АД, ЕИК ******* в предоставения му срок е оспорил
исковете. Навело е твърдения, че действително бил обвързан от
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” с водача на
таксиметровия автомобил към 09.03.2020г., но този водач не бил провел
виновно противоправно поведение, което да е причинило това ПТП, ищецът
пътувал без обезопасителен колан и така допринесъл за настъпването на
вредите, фактурата не доказвала че сума е свързана с увреждания то
процесното ПТП. Претендирало е разноски.
По делото е приет констативен протокол за ПТП № К-134/09.03.2020г.,
преписка АНП № 20-4332-005058/27.03.2020г., съгласно които на
09.03.2020г. в гр. София е настъпило ПТП в района на кръстовище на ул.
„******* и бул. „Тодор Александров, при което водач на Фолскваген Кади”,
рег. № ******* - Б..С. , навлязъл на червен сигнал на светофарна уредба и
реализирал ПТП с товарен автомобил Фолскватен УП”, рег. № *******,
движещ се по ул. „*******, пристигналите служители на КАТ установили че
водач на таксиметров автомобил е употребил алкохол – по показания на
дрегер 0,78 промила алкохол в кръвта, на 27.03.2020г. е съставено
наказателно постановление за извършени от него нарушения на правила на
чл. 5,, ал. 3, т.1; чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 ; чл. 174, ал. 3 , за което са му наложени
глоби, при ПТП е пострадал пътуващия в таксиметровия автомобил М. К.
настанен в болница с работна диагноза „контузия на главата”.
Приети са неоспорени от страните епикриза от 12.03.2020г., издадена от
УМБАЛСМ „Пирогов”ЕАД, амбулаторна книга, направления, , амбулаторни,
листове , ИЗ, изследване МРТ, фактура с касов бон, съгласно които М. К. е
постъпил в болница на 09.03.2020г. , изписан е на 12.03.2020г., поставена е
диагноза „контузия на гръден кош, мозъчно сътресение, контузио дорзи;
контузио торакоабдоминалис; комоцио церери”, лекуван е консервативно, на
02.04.2020г. и на 14.04.2020г. е прегледан от лекар поради оплаквания за
болки в кръста и гърба, засилващи се при движение, изтръпване на дясно
бедро, срок на отпуск поради болест е продължен , насочен е към
консултации с невролог и допълнителни изследвания, като обективно е
установено, че има лумборадикулерен постравматичен синдром с коренчово
дразнене в лява гр. ½ и дясна лумбална област по Л 4-5 дерматоми с възбудна
сетивна симптоматика, позиционна зависимост на болката, дадено е
медицинско направление на 30.04.2020г., на 18.08.2020г. е направено
изследване МРТ на торако-лумбален преход, поясен гръбнак и кръстец като е
направен извод, че ищецът страда от статична гръбначна аномалия, дискова
херния Л5-С1, за което изследване е платил сумата от 320лв.
Приета е покана от 31.07.2020г. от ищеца до ответника за заплащане на
обезщетение за претърпени вреди от процесното ПТП.
С Определение от 10.03.2021г. районният съд е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към 09.03.2020г.
3
ответникът е бил обвързан от валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” за автомобил на „ Фолскватен” рег. №
*******.
С прието основно заключение по комплексна медицинска и авто-
техническата експертиза вещите лица след запознаване с документи по
делото са посочили, че ПТП е настъпило поради навлизане на Фолксваген
рег. № ******* на червен сигнал на светофарна уредба в кръстовище на ул.
„******* и бул. „Тодор Александров”, при това ПТП пътуващия като пътник
М. К. в този автомобил е претърпял контузия на гърба, контузия на гръдно-
коремна област и мозъчно сътресение. Посочили са че ЯМР е образно
изследване,в случая е проведено такова от ищеца 5 месеца след ПТП, нямало
данни да е с направление от травматолог, нямало данни след ЯМР да е
направена корекция на терапията, това изследване установявало
дегенеративни промени на гръбначния стълб с голяма давност и
прогресиращо усилване на гръдна кифоза, травмите на гърдите и корема
можело да се причинят от поставен обезопасителен колан. Увреждането на
гърба и в главата можело да се получи и при поставен обезопасителен колан
ЯМР било скъпо изследване и не винаги специалистите насочвали пациенти
към него, по данни от адвоката на ищеца в случая той го направил по своя
инициатива. Посочило е, че промените в гръбначния стълб на ищеца,
установени при МРТ изследването можело да бъдат и травматични, но в
случая направилият изследването не бил направил извод, че дисковата херния
е травматична. При лечението на ищеца в болницата били направени образни
изследвания, последващите прегледи от специалисти н нямало данни да са
насочили ищеца към МРТ изследване.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2020г., то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането в сила от 01.01.2016г.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се
установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен
от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО”
при ответника, вреди, причинени на ищеца от този деликт, който
представлява застрахователното събитие, противоправно поведение на
4
застрахован, причинна връзка между същото и вредите, за които
предпоставки ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, пазарна
стойност на имуществените вреди към дата на ПТП, стойността на
увреденото имущество към същата дата.
Със застраховката Гражданска отговорност застрахователят се задължава да
покрие в границите на определена от застрахователния договор сума
отговорността на застрахования за причинени от него вреди на трети лица.
Застрахователят по застраховка „ГО” на автомобилисти покрива
отговорността на застрахования за причинени на трети лица, вреди
вследствие на притежаването или използването на МПС, включително
имуществени и неимуществени вреди от телесно увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахователят е отговорен , но не е платил доброволно обезщетение за
вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на
претърпените от него вреди, като застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на тези
по чл. 395, ал. 6 и 7, чл. 430, ал.1, т.1-4, и ал. 2 от КЗ, а при задължителната
застраховка „ГО на автомобилистите”– и с изключение на възраженията за
самоучастие на застрахования, както и тези по както и по чл.363, ал. 4, чл.
364, чл. 365, ал.2 от КЗ.
Съдът приема за установено по делото, че на 09.03.2020г. в гр. София е
настъпило ПТП в района на кръстовище на ул. „******* и бул. „Тодор
Александров, при което водач на таксиметров автомобил „Фолксваген Кади”,
рег. № ******* - Б..С. , застрахован по застраховка „ГО” при ответника, е
навлязъл на червен сигнал на светофарна уредба и реализирал ПТП с товарен
автомобил , движещ се по ул. „*******, пристигналите служители на КАТ
установили, че водач на таксиметров автомобил е употребил алкохол – по
показания на дрегер 0,78 промила алкохол в кръвта, на 27.03.2020г. е
съставено наказателно постановление за извършени от него нарушения на
правила на чл. 5,, ал. 3, т.1; чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 ; чл. 174, ал. 3 , за което са
му наложени глоби, при ПТП е пострадал пътуващия в таксиметровия
автомобил М. К. настанен в болница с работна диагноза „контузия на
главата”, бил е в болница до 12.03.2020г., поставена е диагноза „контузия на
гръден кош, мозъчно сътресение, контузио дорзи; контузио
торакоабдоминалис; комоцио церери”, лекуван е консервативно, на
02.04.2020г. и на 14.04.2020г. е прегледан от лекар поради оплаквания за
болки в кръста и гърба, засилващи се при движение, изтръпване на дясно
бедро, срок на отпуск поради болест е продължен , насочен е към
консултации с невролог и допълнителни изследвания, като обективно е
установено, че има лумборадикулерен постравматичен синдром с коренчово
дразнене в лява гр. ½ и дясна лумбална област по Л 4-5 дерматоми с възбудна
сетивна симптоматика, позиционна зависимост на болката, дадено е
медицинско направление на 30.04.2020г., на 18.08.2020г. е направено
изследване МРТ на торако-лумбален преход, поясен гръбнак и кръстец като е
5
направен извод, че ищецът страда от статична гръбначна аномалия, дискова
херния Л5-С1, за което изследване е платил сумата от 320лв. Тези
обстоятелства се установяват от събрани по делото писмени доказателства,
при обосноваване на изводите си за тези обстоятелства районният съд не е
допуснал нарушение на императивна правна норма, оплаквания срещу тези
изводи на районния съд не са въведени във въззивното производство, поради
което и съобразно ограниченията на чл. 269 от ГПК съдът приема за
установени тези обстоятелства по делото.
При така установеното съдът приема, че отговорността на ответника пред
ищеца може да се ангажира за обезщетяване на вредите , претърпени от него
при ПТП от 09.03.2020г.
Спорен въпрос по делото, въведен с въззивната жалба, е дали разходите за
направеното на 18.08.2020г. МРТ изследване в размер на 320лв. са в пряка
причинно-следствена връзка с проценото ПТП.
Съдът приема, че по делото не е установено по несъмнен начин процесните
разходи да за са направени от ищеца в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП , която да е основание да се ангажира отговорността на
ответника. Действително, причината ищецът да предприеме това изследване
са били изпитваните от него болки в гърба и в кръста. По делото обаче не е
установено, изпитваните болки от ищеца към 18.08.2020г. да са се дължали на
уврежданията, получени при процесното ПТП. Вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза е установило, че за констатираните при МРТ
изследване заболявания на ищеца няма данни да са с травматичен характер,
че те са с голяма давност и са дегенеративни, като са от естество да
предизвикат болки в областта на гърба и на кръста. Съдът кредитира изводите
на вещото лице като задълбочени, подкрепени от приетите по делото
медицински документи. Последните сочат, че МРТ изследването е направено
5 месеца след процесното ПТП, че това изследване не е назначено на ищеца
от лекар, независимо от направените му прегледи на 02.04.2020г. и на
14.04.2020г. , че други прегледи от лекар на ищеца не са правени, че в
УМБАЛ „Пирогов“ по време на болничния престой на ищеца непосредствено
след травмата не са установени увреждания, които да съответстват на тези по
МРТ изследването. Вещото лице е обосновало изводите и с обстоятелството,
че по делото не е установено след МРТ изследването на ищеца да е назначена
терапия за лечение на уврежданията, получени при процесното ПТП.
Действително вещото лице е посочило, че МРТ изследването е щадящо за
пациента и с висока диагностична точност. Същевременно обаче вещото лице
е посочило, че такова изследване е необходимо само при специфични случаи,
преценката за което се прави от специалисти в съответната област.
Доказателства за това, че ищецът е насочен към това изследване от
специалист и то във връзка с уврежданията, получени при процесното ПТП,
по делото не са ангажирани. Резултатите от МРТ изследването установяват,
че състоянието на ищеца към 18.08.2020г. се дължи на заболяванията му,
които са с голяма давност и които не са травматични. При така установеното
6
съдът приема, че изпитваните от ищеца болки към август 2020г., които са го
мотивирали да извърши процесното изследване, не са причинени от
уврежданията получени при процесното ПТП, не е установено такова
изследване да е било необходимо, за да се диагностицират и лекуват
уврежданията от процесното ПТП, поради което и отговорността на
ответника пред ищеца за заплащане на процесната сума не може да се
ангажира.
С оглед гореизложеното решението на СРС в обжалваната част следва да
бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което иск
следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на ищеца следва да се
поставят разноските по делото , решението на СРС в частта в която такива са
поставени в тежест на ответника следва да се отмени, като ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в
размер от по 100лв. за всяка инстанция, както и 300лв. разноски за
възнаграждение за вещо лице в производството пред СРС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20151649/05.07.2021г. по гр.д. № 64303 по описа за
2020г. на Софийски районен съд, 153-ти състав с което ЗК Л.И.”АД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* е
осъдено да заплати на М. Д. К., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.
******* на основание на чл. 432 и чл. 493 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от
320 лв ., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
21.12.2020г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди , причинени при ПТП от 09.03.2020г.,
представляващи разходи за проведено медицинско изследване по фактура от
19.08.2020г; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от
350лв., като ЗК Л.И.”АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на адвокат В.
О. с адрес: гр. София, ул******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 360лв. адвокатско
възнаграждение и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен с искова молба вх.№ 22025147/21.12.2020г.
по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 18.12.2020г. от М. Д. К., ЕГН
********** срещу ЗК Л.И.”АД, ЕИК *******, с която е поискало от съда да
осъди ответника на основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл.
86 от ЗЗД сумата от 320лв., ведно със законната лихва от подаване на
7
исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди-разходи за медицинско изследване
МРТ от 18.08.2020г. във връзка с лечение на увреждания, получени от ПТП,
настъпило на 09.03.2020г. в р. София от виновно противоправно поведение на
водач на Фолксваген Кади”, рег. № *******, застрахован при ЗК Л.И.”АД по
застраховка „Гражданска отговорност” полица №
BG/22/119002864176/09.10.2019г.
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН ********** да заплати на ЗК Л.И.”АД, ЕИК
******* на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал.8 от ГПК сумата от 500лв.
/петстотин лева/, представляващи съдебни разноски за производство пред
СРС и СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8