РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Б., 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на двадесет и пети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА Ж. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20213210100302 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявена искова
молба от „М.***“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр.Б.,ул. “Ч.***“ №**, представлявано от Г.Д.Г.Д., чрез адв.С.К.-АК-В. срещу
АНК. ХР. В. с ЕГН: ********** и П. СТ. Щ. с ЕГН: ********** и двамата с
адрес в гр.Б., ул.“З.“№ *** с правно основание основание чл.109 от ЗС.
Ищецът, твърди, че е собственик на 185 кв.м. идеални части от ПИ с
идентн. № *** по КК на гр.Б., одобрена със заповед № 300-5-5/4.02.2004 г. на
инзп.директор на АГКК (имот стар идент.***кв.-***) с адм.адрес гр.Б.
ул.Ч.*** ..., целият с площ от 498 кв.м., както и на апартамент с идент. ***.2 с
площ от 144 кв.м., разположен на целия втори етаж на двуетажна жил.сграда,
построена в описания ПИ. Правото на собственост върху цитираните
недв.имоти удостоверява с нот.акт № 8 т.1 рег.*** г. по описа на нотариус И..
След описаната прехвърлителна сделка е възникнала съсобственост по
отношение на ПИ с идентн. № *** по КК на гр.Б. между него и М.С.С. –
прехвърлителка по сделката, поради което съсобствениците са сключили
договор за разпределение на ползване на недв.имот и заем за послужване от
21.01.2010 г. и съгласно този договор ползването на северната част от
поз.имот е предоставено на М.С. като достъпа до северната част се осигурява
през улица Я., а ползването на южната (на ищеца) през улица тупик с площ
около 45 кв.м., разположена между триетажна сграда в ПИ с идент.*** по
действащата КК на гр.Б. (идентичен с имот *** по КП от 1957 г.) и масивна
стена, представляваща южна граница на имот *** и част от източната стена на
имот ***, като ответниците са собственици на жилище с площ 50 кв.м.
разположено на втори етаж и на жилище с площ 103 кв.м., разположено на
трети етаж от сградата, като достъпът до втория и третия етаж на тази сграда
преминава през същата улица-тупик. На практика тази част от уличната
1
мрежа обслужва достъпа на ответниците до техните жилища, така и достъпа
до южната част на имот *** и до втори етаж от находящата се в него
жилищна сграда – паметник на културата.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № *** г по
описа на нотариус Св.И. ищцовото дружество е закупило от И.Р.Р. още 92
кв.м. идеални части от ПИ с идент.*** по КК на гр.Б., ведно с правото на
строеж за жилищна сграда с РЗП от 70 кв.м. в същия ПИ.
На 20.04.2020 г. П. СТ. Щ. не допуснал Г.Д. – собственик и
управляващ на „М.***“ ЕООД да премине през улицата и да влезе в имота си
с твърдение, че тя е част от неговия имот. На 21.04.2020 г. ответникът Щ. е
зазидал съществуващата порта на източната стена към южната част на имот
*** и вече повече от година тези действия препятстват дружеството да ползва
имота си. Това обуславя правният му интерес т.к. смята, че с поведението си
ответниците препятстват възможността дружеството да упражнява правото си
на преминаване през реална част от имот с идент.*** с площ от около 45 кв.м.
и правото си на собственост върху южната част от ПИ с идент. *** по КК на
гр.Б. с площ от 277 кв.м. ведно с находящия се в имота апартамент с площ от
144 кв.м.с идент. ***.2.1.
Твърди, че по действащата КК на гр.Б. имот *** е заснет заедно с част
от улица-тупик като един имот с идентификатор *** и вероятно това
обстоятелство дава повод на ответниците да смятат, че са собственици на
целия имот, както и основание да препятстват достъпа до имота на ищеца. По
отношение на евентуалност в случай, че съдът приеме, че спорната част не е
улица-тупик, не е била предвидена като такава и не е била завземана, а е част
от имот *** (бивш ***) твърди, че е придобил правото на преминаване през
описаната реална част от имот с идент.*** по давност в периода 21.01.2010 г
– 20.04.2020 г., както и, че това право са осъществявали неговите праводатели
И.Р. и М.С., както и техните праводатели. Моли съда да осъди ответниците да
преустановят действията си по препятстване достъпа на М.*** ЕООД до
описаните по-горе имоти, собственост на дружеството изразяващи се в
недопускане да се премине през улица-тупик с площ от около 45 кв.м.,
разположена между триетажната сграда в ПИ с идент. *** по действащата КК
на гр.Б., както и да разрушат изградения зид и да възстановяват входната
порта, изградена на източната стена на имот *** във вида в който портата е
съществувала към 20.04.2020 г. Ищците претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК на ИМ ответниците са депозирали писмен
отговор, изразили са становище по иска. Не спорят, че са съсобственици на
ПИ *** по КК на гр.Б., ведно с част от самостоятелни обекти в построената в
него сграда. Не спорят, че двата ПИ *** и *** са съседни, като твърдят, че и
двата имота са урегулирани, като съсобственик в *** е ищецът, а
съсобственици в *** са те. Не спорят, че от датата на придобиване на имота
през 1999 г. до лятото на 2009 г. праводателката на ищеца М.С.С. е
преминавала през собственият им имот, но твърдят, че това минаване е
станало по устна договорка между П.Щ. и М.С. по силата на която те са дали
разрешение на възрастната жена да минава през имота им, за да може да си
пазарува. След нейната смърт на 23.04.2012 г. те си ползват имота
необезпокоявани от никого. Оспорват твърдението, че през 1957 г. е
изпълнена и нанесена в КП улица-тупик през съсобствения им имот.
Оспорват твърдението, че част от собственият им имот е улица-тупик с площ
2
от около 42 кв.м., разположена между триетажна сграда в ПИ *** и масивна
сграда, представляваща южната граница на имот *** като твърдят, че на това
място не е изграждана улица за времето от 1957 г. до настоящият момент, не е
издавана заповед за изменение на регулацията по силата на която да е
отредено за улица и същата да е реализирана. Твърдят, че имотните граници
на имот *** съвпадат с КП от 1957 г., респ. с РП от 1979 г., съответно
одобрения ПУП – ПРЗ от 2007 г. за община Б. и кадастралните граници по КК
от 2004 г. на община Б..
Оспорват твърдението, че М.*** ЕООД е придобило правото на
преминаване през реална част от имот с идент.*** с площ от 45 кв.м. Твърдят
, че закованата врата не се ползвала от никого за периода от 2003 г. до 2019 г.
Същата е била вързана с метален синджир отвътре и катинар. По устна
договорка между П.Щ. и М.С. последната е имала право да преминава през
имота им т.к. е било трудно на възрастната жена да изкачва съществуващите в
нейния имот стъпала. твърдят, че освен М. друг не е ползвал и не е минавал
през имота им. Твърдят, че И.Р. не живее в ПИ *** , не го ползва, респ. не е
минавала през имота им. Оспорват твърдението, че ищецът е придобил
правото на преминаване по давност, както и, че присъединяване на давностно
владение на неговите праводатели е неоснователно. Оспорват и твърдението,
че ищцовото дружество не може да ползва имота си, нито да влезе в него,
като твърдят, че М. ЕООД не притежава право на преминаване през техния
имот, а това, че дружеството по своя воля се е лишило от правото си на
ползване върху северната част на имот *** не може да се отразява негативно
върху тях. На отделно основание твърдят, че ищецът се явява собственик и на
ПИ *** ведно с построения в него хотел , поради което реално за него
съществува и друг достъп до имот ***, а именно от ул.Ч.*** през собствения
му ПИ с идент. ***. Ответниците претендират разноски.
С проекто-доклада по делото е определил правна квалификация на
иска – чл.109 от ЗС и е разпределил доказателствената тежест, която лежи
върху страните. В първото съд.заседание съдът е обявил проекто-доклада за
окончателен с допълнението, поискано от ищеца в съд.заседание за допълване
петитума на исковата молба в т.2 „Да се разруши изграденият зид и
възстанови входна порта във вида, в който портата е съществувала към
20.4.2020 г. и да премахнат дървена ограда, поставена в източната част на
прохода.“
Съдът като взе предвид доказателствата по делото и становищата на
страните приема за установено следното:
Не се спори между страните, че са съсобственици с трети лица в
различни урегулирани ПИ – ищците в ПИ ***, а ответниците в ПИ *** и, че
съседи по имоти.
Оспорва се от ответниците, правото на преминаване на ищеца през
техния ПИ ***. Оспорва се твърдението, че спорната част е улица-тупик,
както и, че предендирания сервитут е придобит от ответника, вкл. в условие
на евентуалност по давност.
Правото на преминаване /сервитутът/ се характеризира с определени
особености. Сервитутът е тежестта, наложена върху един недв.имот наречен
служещ имот в полза на друг недв.имот, наречен господстващ имот.
Съдържанието на сервитута се изразява чрез правомощията на носителя на
3
сервитутното право. За разлика от други вещни права сервитутите нямат
определено от закона единно, общо съдържание, защото нуждите от
пълноценно ползване на един имот са различни и съответно на това различно
може да бъде служенето или обременяването на чуждия имот. Той се
отличава от другите вещни права по това, че използването на чуждия имот е
позволено и винаги свързано с използването на друг. Сервитутът се определя
като „вещно право на ограничена власт върху чужд имот, принадлежащо на
собственика на друг недв.имот и представляващо изгода за използване на
този имот. Според някой автори сервитутът се смята за „ограничение“ на
собствеността „Собственост и право“ кн.7/2000 г.; или „обременяване“-
Ал.Джеров Цит.съч.1984 „Сервитутът е обременяване на недв.имот в полза на
„всеки настоящ собственик“ на друг недв. имот Сервитутът се учредява или
от компетентен орган или по волята на собствениците на недв.имоти.
Съгласно чл.192 ал.1 от ЗУТ, в сила от 25.07.2003 г., е предвидена
възможност правото на преминаване през чужд недвижим имот да може да се
придобива с правна сделка/писмен договор с нотариална заверка на
подписите/, а ал.2 предвижда в случай, че не е постигнато съгласие между
собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно
икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди
поземлени имоти да се учредява със заповед на кмета на общината.
Вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза,
неоспорена от страните и която съдът кредитира, установява следното: Със
заповед № 6263/17.12.1957 г. е одобрен кадастр. и регулационен план на гр.Б..
Между имот с пл. № *** и *** има площ, която е общинска собственост и не
принадлежи на тези имоти. В кадастралните планове на гр.Б., послужили за
основа при изработването на регул.планове за първи път през 1957 и 1979 г.
съществува подход и три броя стъпала към имот № 1110 /сега 84.***/ от
изток. В регулационните планове от 1957 и 1979 г. този подход е предаден
към парцел IV в плана от 1957 г. и към парцел V- адм.в плана от 1979. За този
подход съществуващ на място, заснет и нанесен в кад.планове няма отредена
улица или тупик по регулационните планове. Към 1979 г. проходът между
имот пл.№ *** и пл.№ *** е съществувал и същият е нанесен в кад.план,
както и в регул.план от 1957 г., така и в регул.план от 1979 г. Същевременно
към настоящият момент имотните граници на имот *** по действащата
кад.карта на гр.Б. не съвпадат с имотните граници на имот *** /сега ***/ по
кад.план от 1957 г. и площта между ПИ *** /***/ и *** /***/ е включена в
УПИ VI-840.*** и не е предвидена за тупик. Кад.карта на гр.Б. е одобрена
със заповед № 300-5-5/4.02.2004 г.
От доказателствата по делото вкл. констатациите на вещото лице става
ясно, че имотите на ищеца, на ответника и съседните им са урегулирани
поземлени имоти и, че процесното право на преминаване през имот № *** не
е учредявано с правна сделка между страните или с правна сделка между
техните праводатели, нито със заповед на кмета на общината. В миналото не е
отреждано за улица или тупик по регулационните планове, а към настоящият
момент площта между ПИ *** /***/ и *** /1109/ е включена в УПИ VI-
840.*** и не е предвидена за тупик. В тази връзка съдът смята, че ищецът
4
към момента на придобиване правото на собственост върху апартамент с
идент. ***.2.1 разположения на втори етаж на двуетажна жилищна сграда,
находяща се в ПИ ***, както и на идеални част от същия ПИ не е носител на
право на преминаване през чуждия имот - *** нито на законно, нито на
договорно основание.
Относно твърденията на ищеца, в условията на евентуалност, че е
придобил правото на преминаване през процесния проход - реална част от
имот с идентификатор ПИ *** по давност:
С изменението на чл.192 ЗУТ /в сила от 25.7.2003 г./ законодателят е
предвидил възможност правото на преминаване през чужд недв.имот да може
да се придобива с правна сделка – писмен договор с нотариална заверка на
подписите/ между частни правни субекти, респ. от тогава съобразно чл.55 от
ЗС правото на преминаване през чужд ПИ може да се придобива и по
давност. Както вече се установи от писмените доказателства право на
преминаване не е учредявано с правна сделка между страните или с правна
сделка между техните праводатели и ответниците. Не са могли и да го
придобият по давност. Преценката на съда се основава на факта, че става
въпрос за еднородно владение (и праводателите и правоприемникът са
недобросъвестни владелци). Началният момент на придобивната давност и за
двете праводателки , би могъл да започне да тече от 25.07.2003 г. (ако те са
афиширали намерението да своят, за което намерение липсват доказателства),
а крайният момент е момента на прехвърлителните сделки с които ищецът
придобива правата на собственост от тях – 21.01.2010 г., респ. не е изтекъл
предвидения от закона десетгодишен давностен срок т.е. ищецът не може да
присъедини към своето владение и владението на праводателите си – М.С. и
И.Р.
В тази вр. съдът смята, че следва да изследва само периода в който
ищецът твърди, че е придобил по давност правото на преминаване през имот
*** от момента на придобиването на правата му на собственост в имот *** –
21.01.2010 г. до 20.04.2020 г.:
По делото са разпитани трима свидетели. Свидетелят Ж. казва, че след
2009-2010 г. ищецът го е помолил да му помогне да направи ремонт, както и,
че е влизал в имота през 2015-2016 г. когато там е станало пожар и му е
съдействал да сложи нови тръби.
Свидетелят О.М. казва, че познава имота на ищеца от 2014 г., работил е
по имота, реставрация е правил на цялата къща и към имота на ищеца се е
минавало през този проход, както и, че по отношение на реставрацията не са
работили постоянно. Всичкия строителен материал са внасяли и изнасяли
през тази порта, и барбекю са му направили. На конкретен въпрос от
проц.представител на ответниците „Вие ремонта сте започнали 2017 и
завършили 2019 г., вярно ли е? , свидетелят отговаря – „Ами може и тогава да
е била реставрацията“. Бил ходил много пъти в имота, но период не
конкретизира, не помни кога оградено, кой е правил оградата, минали много
години, мисли, че по време на реставрацията на къщата 2017-2019 г.
Свидетелят П.П. първоначално твърди, че там на място има стълби и
площадка, от площадката леко надясно около метър-два. Не е имало порта. В
5
последствие уточнява, че след 1974 г. няма поглед върху имота, нито от
вътре, нито от вън, не знае дали след 1974 г. е имало дървена порта на
процесната площадка.
По делото е представен вестник „Б.“ – общински седмичник, бр.38 от
24.10.2013 г. с поместена статия на стр.5 , която съдът кредитира по
отношение на информацията, че ищецът е собственик на (хотел Е. находящ се
в ПИ *** (ул.Ч.*** № 16) ) и апартамент находящ с в ПИ *** (ул.Ч.*** 14)
т.е. на обекти, разположени на втория етаж в сградата (снимката горе в дясно)
който кореспондира с представените по делото нот.актове, както и по
отношение на информацията, че към 30.10.2013 г. реставрацията на сградата
от нейната външна страна е била започнала т.к. същата в известна степен
кореспондира и с показанията на св.М., че познава имота на ищеца от 2014 г.
Видно от същата снимка до хотел Е. е ситуирана дървена порта, която
дървена порта е оградена с предпазни ленти, виждат се и предпазни платна на
прозорците на сградата-хотел, което е показателно, че в тази сграда
реставрацията е започнала, но следва да се има предвид, че въпреки изгледа
на снимката представящ сградата в единна цялост, реставрацията е започнала
от друг имот, с друг подход към него, и също кореспондира с показанията на
М., че по реставрацията не се е работило постоянно и, че в апартамента,
находящ се в ПИ *** реставрацията е била през 2017-2019 г.
За владение на процесния проход в периода 21.01.2010 г. – 2015-2016
година, когато по данни на св.Ж. е правен ремонт вследствие на пожар, не се
събраха доказателства. Не се събраха доказателства, които да установят
началният момент на придобивната давност – момента в който владелецът
манифестира своето намерение да стане собственик спрямо лицата, чиито
права давността застрашава.
На следващо място прави впечатление, че първоначално процесния
терен вещото лице именува „подход“ и това е обяснимо. Видно от
представените към експертизата доказателства – обяснителна записка за
подход към имота на праводателя на ответника е било предвидено да се
направи стъпало образна задънена странична уличка, която да осигурява
достъпа до приемната база, а от експертната оценка за определяне пазарната
стойност на масивна триетажна сграда в гр.Б. изготвена на 11.03.1999 г. е
видно, че става въпрос за подход към самата сграда, паметник на културата от
местно значение и с определена архитектурно-художествена стойност. В
следващ етап на експертизата този подход е наричан проход, което води до
извод, че същият е значително разширен и кореспондира с показанията на
разпитаните по делото свидетели. Свидетелят Ж. като дете е минавал от там
до баба А. т.к. са й помагали много пъти да й носят хранителни продукти,
И.Р., М.С. също са минавали от там т.к. преди тридесет години И.С. си
построил нова постройка, която има излаз на ул.Я. с гараж и си затворил
имота, а за хората е останал единствено този вход. В сегашно време докато са
правени стр.монтажни работи, канализация, мръсен канал, майсторите и
всички материали за ищеца са минавали от там, свидетелят М. – работил за
ищеца в периода 2017-2019, правил реставрация „всичкия строителен
материал сме го изнесли по стълбите, там имаше вход, дървена стара врата и
6
от там внасяхме и изнасяхме стр.материал, барбекю му направихме“ и „даже
камиончето спираше там“..
От твърденията в самата иск.молба, от представения договор за
разпределение на ползване на недв.имот от 21.01.2010 г. и от фактическото
положение което свидетелските показания установиха, съдът смята, че
проходът се е използвал за преминаване от неопределен брой хора, които са
притежавали право на собственост върху сгради находящи се в имот със
идент. ПИ *** или са ги ползвали на различни основания и в различните
периоди от време, т.к. достъпът от ул.Я. им е бил затворен, според свидетеля
Ж..
Даването на съгласие от страна на съсобствениците – ответници в
настоящото производство, притежаващи 52 кв.м. от дворното място, идеална
част от пл.№ *** /сега ***/ на праводателката на ищеца – М.С., с оглед
нейната преклонна възраст и с оглед добрите добросъседски отношения, е
съгласие да преминава през имота им за удобство, не защото няма достъп от
друго място до своя имот, а да се скъси пътя на възрастната жена и да избегне
силната денивелация от достъпа по ул.Я.. Такова съгласие спрямо управителя
на юридическото дружество не се установи да е давано, но дори да се приеме,
че е било мълчаливо, то започналите строителни и ремонтни дейности и
пренасянето на строителни материали в периода 2017-2019 в полза на
дейността, респ. реализирането на печалба в полза на дружеството, очевидно
са повлияли на отношенията между съседите, респ. на даденото съгласие в
духа на добросъседство. Установи се, че ищецът по своя воля сключвайки
договор за разпределение ползването на съсобствения имот препятства сам
достъпа си до ул.Я., а свидетелите сочат действия на трето, неучастващо в
процеса лице, затворило този достъп. Даденото от част от съсобствениците
съгласие в духа на добросъседството е уговорка, съсобственика на парцела да
търпи действията на своите съседи, които за удобство преминават по
пътеката. ВКС квалифицира тези действия като търпими действия (Р.
493/17.08.1999 по гр.д.№ 288/09 IV ГО ВКС), които действия според съда, не
следва да се тълкуват като законно основание за придобиването правото на
преминаване вкл. по давност.
Разрешението да се извършват такива действия от страна на
собственика на имота, през който се преминава изключва субективния
елемент за своене при владението /animus/. В тази връзка не се и установи по
делото момент от който преминаването на ищеца през имота на ответниците
да е станало от търпимо действие владение.
Сервитутът е ограничено вещно право и като такова не може да се
противопостави на правото на собственост. От друга страна ограничено
вещно право може да съществува върху чужд имот само ако това се налага с
оглед използването на другия имот. Самоцелното съществуване на
сервитутното право не се приема от нашето законодателство. Сервитутът
може да се използва само за нуждите на господстващия имот. Видно от
всички приложени доказателства е, че за имота на ищеца– апартамент
находящ се в ПИ № *** по КК на гр.Б. е осигурен достъп от ул.Я.. Правните
действия извършени от ищеца със съсобствениците в ПИ *** относно
7
разпределение на ползването на имота не обвързват по никакъв начин
ответниците, нито правото им да упражняват правото си на собственост в
пълен обем, респ. да се противопоставят на действията на ищеца, а договорът
за разпределение на ползването може да бъде изменян и прекратяван.
Отношенията между съсобствениците относно достъпа до пътя от ул.Я.
следва да се решават съобразно правилата за съсобственост в ЗС, респ.
правилата за използване и управляване на общата вещ. Нещо повече:
приложен е нот. акт № 22 т.III д.*** г. и информация от в-к Б. от които е
видно, че ищецът е собственик и на друг имот – втори етаж от масивна
жил.сграда изградена в ПИ *** състоящ се от шест стаи, салон, кухня, две
бани с тоалетни, вътрешно стълбище към първи етаж, склад под стълбището и
маза, за който имот има достъп от ул.Ч.*** и е съседен на имот № *** т.е. за
ищецът евентуално е налице още една възможност за осигуряване на достъп
до процесния апартамент, освен през осигурения му вече през ул.Я..
Възраженията на проц.представител на ищеца относно правото на
собственост на ответниците в имот с идент.***, към който имот съгл.
влязлата в сила кад.карта за гр.Б. е придаден т.н. „проход“ и
уреждане/неуреждане на регулачни сметки, съдът смята за неотносимо, т.к.
това правоотношение следва да е предмет на юридически дискурс между
съсобствениците на имот ***, съответно направеното искане по чл.212 ГПК -
за ирелевантно.
Така действията на ответника П. СТ. Щ. извършени спрямо управителя
на „М.***“ ЕООД на 20.04.2021 г. – „недопускането му да премине улицата и
да влезе в имота си“, както и действията извършени на 21.04.2020 г. –
зазиждане на съществуваща порта на източната стена /граница/ към южната
част на имот ***, съдът смята, че не ограничават правото на достъп на ищеца
до собствения му имот. Установи се, че до състоянието имотът на ищеца да
остане без излаз на улица се е достигнало поради правна сделка - договор за
разпределение на ползването на имота, обективираща волята на
съсобствениците на ПИ ***, включително неговата воля. Действията на
ответника Щ. са законосъобразни са и не представляват неоснователни
такива, които да пречат на ищеца да упражнява своето право на собственост в
ПИ *** в пълен обем.
По отношение на ответницата А. Щ.а не се установи същата да е
извършвала каквито и да е противоправни действия, които да пречат на
ищеца да упражнява своето право на собственост.
Предвид изложеното и съобразно разпределената доказателствена
тежест, съдът смята, че ищецът не доказа в условията на пълно и главно
доказване правото си на преминаване през процесната улица-тупик на
законно или договорно основание чрез правна сделка, нито придобиването
му по давност, респ. не доказа осъществяването на неоснователно
въздействие от страна на ответниците, което да му създава пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените.
Съобразно чл.78 ГПК съдът следва да отхвърли иска като
неоснователен, както и да присъди в полза на ответниците сторените от тях
съдебно деловодни разноски.
8
Воден от изложеното , съдът ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл.109 ЗС предявен от „М.***“
ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Б.,ул. “Ч.***“ №**,
представлявано от Г.Д.Г.Д., чрез адв.С.К.-АК-В. срещу АНК. ХР. В. с ЕГН:
********** и П. СТ. Щ. с ЕГН: ********** и двамата с адрес в гр.Б.,
ул.“З.“№ *** за осъждане на ответниците да преустановят действията си по
препятстване достъпа на „М.***“ ЕООД до недв.имоти, собственост на
дружеството: 185 кв.м. ид.части от ПИ *** ведно с апартамент с идент. ***.2
със застроена площ от 144 кв.м., разположен на целия втори етаж на
двуетажна жил.сграда, построена в ПИ *** и 92 кв.м. идеални части от ПИ с
идент.*** по КК на гр.Б., ведно с правото на строеж за жилищна сграда с РЗП
от 70 кв.м. в същия ПИ, изразяващи се в недопускането на управителя на
дружеството да преминава през улица-тупик с площ от около 45 кв.м.,
разположена между триетажната сграда в ПИ с идент. *** по действащата КК
на гр.Б., масивна стена представляваща южна граница на имот *** и част от
източна стена на имот ***, както и да разрушат изградения зид и да
възстановяват входната порта, изградена на източната стена на имот *** във
вида в който портата е съществувала към 20.04.2020 г. и да премахнат
дървената ограда, поставена в източната част на прохода.
ОСЪЖДА „М.***“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр.Б.,ул. “Ч.***“ №**, представлявано от Г.Д.Г.Д. ,да заплати на
ответниците АНК. ХР. В. с ЕГН: ********** и П. СТ. Щ. с ЕГН: **********
и двамата с адрес в гр.Б., ул.“З.“№ *** , сторените в производството съдебно
деловодни разноски в размер на 750 лв., от които 600 лв. адвокатски хонорар
и 150,00 лв. депозит за вещо лице по допусната съдебно-техническа
експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд-Добрич.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
9