№ 677
гр. Плевен, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20234430202404 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0002298 от 11.10.2023
година на И. Д. Директор на РДАА - Плевен, с което на основание на чл. 179
ал. 6 т. 2 ЗДП С. С. Г., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 139 ал. 1
т. 1 от ЗДвП във вр. чл. 101 ал. 4 ЗДП във вр. Приложение 5 , Част I, т. 5.2.3,
б. Д изр. 1 от Наредба № Н – 32/16.12.2011 година на МТИТС.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се явява лично в съдебно
заседание. В депозираната до съда жалба, чрез адвокат Р. Т. - АК София, моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че са налице нарушения по чл.
42 ал. 1 т. 3 и 6 ЗАНН и такива по чл. 57 ЗАНН, а именно: липса на пълно и
точно описание на времето и мястото на извършване на нарушението, на
данни за трудовата ангажираност на жалбоподателя, непосочване на
доказателства за авторството на извършеното нарушение. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно
постановление. Не се претендират разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован не се представлява в съдебно
1
заседание. В писмо изх. № 52-00-53-8289/4/ 10.11.2023 година взема
становище, че жалбата е неоснователна. В случай, че бъде уважена и се
претендират разноски за адвокатско възнаграждение моли съда да съобрази
размера им с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
процесуалният представител на жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложеното към делото заверено копие от
Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 година на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, че Директорите на РД „АА“ са
овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по
ЗДвП.
На 22.09.2023 година свидетелите Д. Ц. и А. А./ и двамата служители в
РД „ АА“ Плевен“ изпълнавали служебните си задължения на Главен път
град Бяла – град Ботевград. Около 13:17 часа същите се намирали в район
Изгрев, землището на град Плевен. В същия час спрели за проверка товарен
автомобил Мерцедес 1844 ЛС с рег. № *** от кат. 3 с прикачено къч него
полуремарке Мейлър МХВС 60 3 с рег. № ***. Водач на пътното превозно
средство бил жалбоподателя С. Г.. Въз основа на представен им пътен лист за
деня, проверяващите установили, че жалбоподателя осъществява обществен
превоз на товари по маршрут Петко Каравелово – Михайлово. С помощта на
техническо средство „ дълбокомер“, свидетелят Д. Ц. опитал да измери
грайфера на гума на ремаркето, разположена на първа ос от ляво. Гумата
била толкова износена, че на практика не можело и да бъде измерена.
За констатираното по горе обстоятелство на жалбоподателя С. Г. бил
съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 1
от ЗДвП във вр. чл. 101 ал. 4 ЗДП във вр. Приложение 5 , Част I, т. 5.2.3, б. Д
изр. 1 от Наредба № Н – 32/16.12.2011 година на МТИТС.Актът бил съставен
в присъствието на жалбоподателя и връчен му по надлежният ред. Същият го
2
подписал без възражения. В хода на проверката заявил, че гумата ще бъде
сменена.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателят с глоба в размер на 200 лева за извършено
нарушение чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП във вр. чл. 101 ал. 4 ЗДП във вр.
Приложение 5 , Част I, т. 5.2.3, б. Д изр. 1 от Наредба № Н – 32/16.12.2011
година на МТИТС.
Горната фактическа обстановка се установява от представените и
приети към доказателствата по делото писмени такива: наказателно
постановление № 35-0002298 от 11.10.2023 година на и. д. Директор на РДАА
- Плевен; акт за установяване на административно нарушение № 00639 от
22.09.2023 година на инспектор РДАА - Плевен; Заповед № РД-08-30 от
24.01.2020 година на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, пощенски плик с дата на пощенското клеймо
07.11.2023 година.
В подкрепа на възприетата от съда и описана по – горе фактическа
обстановка са и събраните гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите Д. Ц. и А. А., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
Показанията на тези свидетели са еднопосочни, последователни и
непротиворечиви, поради което и съдът ги възприе като достоверни. Същите
кореспондират помежду си и с писмените доказателства по делото.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
така и съответствието му с процесуалният закон.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
3
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното
постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила,
визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40,чл. 42, чл. 43 и чл. 57 ал. 1 т. 5
ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от инспектор при РД „ АА“ Плевен в рамките на
неговата материална и териториална компетентност, съставянето на акта е
извършено в присъствието на жалбоподателя, който е бил запознат подробно
с неговото съдържание, актът е съставен в рамките на сроковете, предвидени
в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.
В Акта за установяване на административно нарушение и последвалото
го Наказателно постановление е налице ясно описание на установеното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, мястото на извършване
и дата на нарушението, а именно 22.09.2023 година, около 13:17 часа на
Главен път град Бяла – град Ботевград, район Изгрев, землището на град
Плевен. Налице е единство между словесното описание на нарушението и в
акта и наказателното постановление и цифровото изразяване на същото с
посочването на нарушената норма на поведение – тази на чл. 139 ал. 1 т. 1 от
ЗДвП във вр. чл. 101 ал. 4 ЗДП във вр. Приложение 5 , Част I, т. 5.2.3, б. Д
изр. 1 от Наредба № Н – 32/16.12.2011 година на МТИТС.
4
Наказателното постановление е издадено и в съответствие с
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.4 във вр. ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да са с гуми, предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина
на протектора не по-малка или равна на 4 mm през периода от 15 ноември до
1 март. Същите следва да са технически изправни. Съгласно разпоредбата на
чл. 101 ал. 4 ЗДП неизправностите и тяхната квасификация се определят с
нарочна наредба, а именно Наредба № Н – 32/16.12.2011 година на МТИТС.
След извършена съгласно Наредбата визуална проверка на гума,
поставена на първа ос отляво на ремарке с рег № ВТ 76 13 ЕВ е установено,
че дълбочината на протектора на същата не е съответствала на изискването за
дълбочина на протекторния рисунък на гумата. Същият е бил по-малък от 1,6
mm в разрез с изискванията на ЗДП, Наредба № № Н – 32/16.12.2011 година
на МТИТС и Приложение 5 , Част I, т. 5.2.3, б. Д изр. 1 от същата. Гумата е
била напълно износена, поради което и обективно е било невъзможно
измерването на дълбочината на протекторния и рисунък.
Събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства
установяват по категоричен начин, че на 22.09.2023 година жалбоподателят
осъществил нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП във вр. чл. 101 ал. 4 ЗДП
във вр. Приложение 5 , Част I, т. 5.2.3, б. Д изр. 1 от Наредба № Н –
32/16.12.2011 година на МТИТС от същата. Съдът даде вяра на показанията
на разпитаните свидетели, чиито показания са еднопосочни и
непротиворечиви, кореспондират и с писмените доказателства по делото. В
противовес на така установените факти не се събраха други доказателства.
При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено
наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 179
ал. 6 т. 2 ЗдВП, която е приложимата в случая. Наложеното наказание е в
конкретно предвидения от закона като вид – глоба и размер от 200 лева и е
съобразено с конкретната тежест на извършеното нарушение и степента на
засягане със същото на охраняваните от закона обществени отношения.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита,
че Наказателно постановление № 35-0002298 от 11.10.2023 година на И. Д.
Директор на РДАА - Плевен, с което на основание на чл. 179 ал. 6 т. 2 ЗДП С.
5
С. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лева за извършено нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП във вр. чл.
101 ал. 4 ЗДП във вр. Приложение 5 , Част I, т. 5.2.3, б. Д изр. 1 от Наредба
№ Н – 32/16.12.2011 година на МТИТС е законосъобразно и обосновано.
Същото е издадено от компетентен по материя, място и степен орган, поради
което и следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 35-0002298 от
11.10.2023 година на И. Д. Директор на РДАА - Плевен, с което на основание
на чл. 179 ал. 6 т. 2 ЗДП С. С. Г. от ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено
нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП във вр. чл. 101 ал. 4 ЗДП във вр.
Приложение 5 , Част I, т. 5.2.3, б. Д изр. 1 от Наредба № Н – 32/16.12.2011
година на МТИТС.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6