РЕШЕНИЕ
№ 6687
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело
№ 20241100504330 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 21475/29.12.2023 г., постановено по гр.д. № 42340/2021 г.
на СРС, ГО, 28 състав, са отхвърлени исковете с правно основание чл. 79
ЗПУПС, предявени от Д. А. М., с ЕГН **********, и М. А. М., с ЕГН
**********, против "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *******, за осъждане ответника
за заплати на ищците сумата от по 5000 лв. главница за неразрешените
транзакции по банкова сметка BG******* за всеки ищец като част от пълния
размер от по 12169,97 лв. Със същото решение са отхвърлени исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Д. А. М., с ЕГН
**********, и М. А. М., с ЕГН **********, против "БАНКА ДСК" АД, ЕИК
*******, за осъждане ответника за заплати на ищците сумата от по 725,06 лв.
обезщетение за забава за периода 14.02.2020-19.07.2021 г. за всеки ищец.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищците в
първоинстанционното производство Д. А. М. и М. А. М., в която се поддържа,
че първоинстанционното решение е неправилно поради допуснати
съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост. Поддържа се, че съгласно чл.70,ал.1
ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал
съгласие за изпълнението й, като при липса на съгласие платежната
транзакция е неразрешена. Твърди се, че никъде в ОУ на ответника не било
1
посочено, че картата може да се използва през електронно банкиране, като
макар да не е спорно, че електронното банкиране е било активирано, това не
било начин за извършване на транзакции с картата, а начин за излъчване на
преводи, които не изискват банкова карта. Въззивнците сочат, че неправилно с
обжалваното решение електронното банкиране е поставено като предпоставка
за извършване на картови транзакции, каквато връзка обективно няма.
Поддържат, че първоинстанционният съд е нарушил нормата на чл.300 ГПК,
като не е приел за неразрешени транзакции, за които има одобрено
споразумение със сила на влязла в сила присъда – споразумение по НОХД
№547/2022 г. на СГС, НО, 1 състав, от което несъмнено се установява, че
процесните транзакции от банковата карта на Л.В. са извършени без нейно
съгласие от трето лице. Поддържа се, че районният съд е обвързан да приеме,
че в случая се касае за неразрешени транзакции, като е следвало да приложи
разпоредбата на чл.80,ал.2,т.1 ЗПУПС. Поддържа се, че е било в тежест на
банката да докаже наличието на измама или груба небрежност от страна на
ползвателя на платежните услуги, за да изключи своята отговорност, а в
случая няма доказателства наследодателката на ищците доброволно и
целенасочено да е предоставила персонализираните си средства за сигурност
на трето лице, поради което и не е налице умишлено неизпълнение на
задължението по чл.75, т.3 ЗПУПС. Твърди се, че по делото се установява, че
само Л.В. е имала контрол над банкковата си карта, която предвид
здравословното си състояние е ползвала предимно електронно банкиране и
рядко самата карта. Моли се за отмяна на решението и уважаване на
предявените искове, както и присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемият "БАНКА ДСК" АД е депозирал отговор на въззивната
жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на
обжалваното решение. Поддържа се, че на банката не е била предоставяна
информация за здравословното състояние на картодържателя и
невъзможността да ползва картата от негова страна, респ. за банката е било
обективно невъзможно да спре извършването на оспорените транзакции. В
отговора се твърди, че ако платежният инструмент не се е намирал в
картодържателя по време на извършване на транзакциите, това означава, че е
използван от лице, което е знаело за съответния код за достъп, с което
картодържателят е нарушил задълженията си, посочени в чл.75,ал.1 ЗПУПС.
Поддържа се, че възможно картата да е предадена доброволно на трето лице,
тъй като за плащането е необходим ПИН код, който е известен само на
картодържателя. Въззиваемият твърди, че от сметката на починалата Л.В.
посредством електронно банкиране е извършен превод на пари в особено
големи размери към ищеца М. М. на 10.02.2020 г., 4 дни след смъртта на
титуляра, като този превод няма как да бъде извършен без друго лице да е
разполагало с кода за достъп до електронното банкиране на починалата Л. В..
Твърди се, че действително А. А. е осъдена за извършени 85 броя платежни
операции с дебитната карта на Л.В. без нейното съгласие. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
2
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д. А. М., с ЕГН
**********, и М. А. М., с ЕГН **********, против "БАНКА ДСК" АД, ЕИК
*******, обективно кумулативно и субективно активно съединени искове от
Д. А. М. и М. А. М. за осъждане ответника за заплати на ищците сумата от по
5000 лв. главница за неразрешените транзакции по банкова сметка BG*******
на тяхната наследодателка Л. К. В.. Между страните не се спори, че Л.В. е
имала открита разплащателна сметка по силата на договор от 20.06.2005 г.,
договор от същата дата за издаване и обслужване на дебитна карта и искане от
28.05.2019 г. за предоставяне на наследодателката на ищците на отдалечен
достъп за ползване на банкови услуги, включително и да извършва банкови
преводи по интернет. От удостоверение изх. № 306/10.02.2020 г., издадено от
СО, район Сердика, се установява, че Л. К. В. е починала на 06.02.2020 г., като
след смъртта си е оставила за законни наследници племенниците си - ищците
Д. А. М. и М. А. М..
От приетото пред първоинстанционния съд съдебно удостоверение се
установява, че по НОХД № 547/2022 г. по описа на СГС, НО, 1 състав,
досъдебно производство № 15026/2020 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. №
906/2020 г. по описа на СГП, е одобрено споразумение между прокурор Радка
С. при СГП, от една страна и адв. Н.Т. от САК /защитник на обвиняемата А. С.
А./ и обвиняемата А. С. А., от друга страна за прекратяване на наказателното
производство, като обвиняемата А. С. А. се признава за виновна в извършване
на престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно за това, че в
периода от 26.01.2020 г. до 04.02.2020 г. в гр. София, при условията на
продължавано престъпление - с две или повече деяния, а именно с 85
/осемдесет и пет/ деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
използвала 85 /осемдесет и пет/ пъти данни от платежен инструмент -
международна дебитна карта „Мастъркард” с № *******, издадена от банка
3
"ДСК" АД, с титуляр Л. К. В., без съгласието й, като изтеглила от
разплащателната банкова сметка на В. с IBAN ******* на банка “ДСК” АД
паричната сума в общ размер на 16 910,29. За престъплението, за което
обвиняемата А. С. А. се е признала за виновна страните са се споразумели да й
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6
месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от
3 години. По делото на л. 115 и сл. е приложно писмо от 11.07.2022 г. и е
прието в открито съдебно заседание от 06.10.2022 г. като доказателство и
копие от протокола от открито съдебно заседание по наказателното дело, от
които е видно, че в споразумението са описани поотделно и всички 85 деяния
за които подсъдимата е призната за виновна. С решение № 108 от 05.07.2022 г.
по н.д. № 373/2022 по описа на ВКС, I НО оставено без уважение искането на
главния прокурор за възобновяване на НОХД № 547/2022 г., по описа на СГС,
НО, 1 състав.
Не е спорно между страните, че тегленето на пари - предмет на
разглеждане на НОХД № 547/2022 г., по описа на СГС, НО, 1 състав, съвпадат
със сумите, претендирани по настоящото дело.
От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че
има преводи наредени с електронно банкиране от сметката на Л. К. В. към
сметката на Д. А. М. общо за 9940 лв. в периода 10.06.2019-30.01.2020, както и
един превод за сумата от 147 000 лв. към ищеца, който е извършен на
10.2.2020 г., т.е. след смъртта на Л.В.. Вещото лице е установило и, че
съгласно проведения анализ на информацията, съхранена при ответника, е
налице извършвани редовни операции, с изключение на тегления и
постъпления от пенсии, преди твърдения период 26.01.2020 - 05.02.2020 г.,
като общия размер на преведените суми възлиза на 25991,80 лв. в периода
17.06.2019 г. – 16.01.2020 г. От заключението на вещото лице по допуснатата
допълнителна СТЕ, се установява, че на 30.01.2020 г. в влизано в акаунта на
починалата за 11 минутна сесия, при която в началото потребителят е
генерирал отчет за движението по сметката, който се е визуализирал на
екрана. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че IP адреса
99.237.36.127 от който е инициирано банкирането е на доставчик с адреса от
Канада, Стратфорд, доставчик „Роджърс Кейбъл“. От представено извлечение
от сметка на Л. К. В. е видно, че процесните платежни операции са извършени
в периода 26.01.2020 г. 05.02.2020 г. и се изразяват в теглене на суми на
банкомат или плащане на суми чрез POS терминал в различни търговски
обекти. От приетото като доказателство по делото писмо изх. № 16-10-
00766/1/27.04.2020 г. се установява, че ищците са оспорили транзакции с
банковата карта, но оспорванията не са уважени от банката, тъй като след
проверка се установило, че транзакциите били извършени от лице, което
физически е разполагало с банковата карта, тъй като данните са прочетени от
чипа на картата.
От показанията на свидетелката М.А.П. се установява, че
наследодателката на ищците Л.В. била женена за първи братовчед на майката
4
на свидетелката, като свидетелката и Л.В. били близки и свидетелката я
посещавала докато била болна поне веднъж седмично. През 2016 г. Л.В.
получила инсулт, а през 2019 г. била оперирана от рак и била на легло през
почти цялото време. Племенницата й Д. наела жена от фирма, която
денонощно полагала грижи, но и свидетелката помагала. Л.В. била на легло и
ставала единствено на количка, за да гледа телевизия. Не можела да се движи
сама и да излиза извън жилището, не можела да ходи сама, не можела да
посещава „МОЛ“, да пазарува, да посещава бензиностанции. След инсулта
през 2016 г Л.В. имала парализа на едната ръка, а след операцията й през
април 2019 г. ръката била напълно парализирана. След операцията през април
2019 г. Л.В. се движела само с придружител на количка. Свидетелката твърди,
че племенницата й Д. плащала сметките, но жената, която полагала грижи за
нея ходела да купува храна. Сочи, че не й е споменавано картата да е в
болногледачката, която била денонощно в апартамента. Свидетелката
поддържа да е виждала два пъти внучката на детегледачката в апартамента, но
не знае дали й е бил предоставен ключ от него, нито къде Л.В. е съхранявала
ПИН кода за банковата с карта нито дали го е предоставяла на
болногледачката или внучката й.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС предвижда, че в случай на
неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги
възстановява на платеца незабавно стойността на неразрешената платежна
операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден,
след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато
доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за
измама и уведоми съответните компетентни органи за това.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл.383,ал.1 НПК
одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на
влязла в сила присъда. Ето защо и одобреното споразумение по НОХД №
547/2022 г. има сила на пресъдено нещо по отношение на обстоятелството, че
процесните 85 платежни операции, извършени посредством международна
дебитна карта „Мастъркард” с № *******, издадена от банка "ДСК" АД, са
извършени от А. С. А. без съгласието на титуляра Л. К. В.. Съгласно
чл.70,ал.1 ЗПУСП, платежната операция е разрешена, ако платецът я е
наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие
платежната операция е неразрешена. По изложените съображения и
гражданският съд е обвързан със сила на присъдено нещо по отношение на
обстоятелството, че процесните платежни операции са неразрешени.
В закона са регламентирани основания, при които доставчикът на
платежни услуги се освобождава от отговорност за изпълнението на
неразрешена платежна операция. По силата на чл. 80, ал. 3
ЗПУПС доставчикът на платежни услуги се освобождава от отговорност и
5
платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции,
когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от
задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност, като в
тези случаи платецът понася вредите независимо от размера им.
В случая е релевирано от ответника правоизключващо възражение с
правна квалификация чл. 80, ал. 3 ЗПУПС поради неизпълнение от ищцата на
задълженията й по чл. 75, т. 3 ЗПУПС. Съгласно чл. 75, т. 3
ЗПУПС ползвателят на платежни услуги, който има право да използва
определен платежен инструмент, има задължението след получаване на
платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване
на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не
записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху
платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с
платежния инструмент.
Доказването на фактите по чл. 75, т. 3 ЗПУПС съгласно чл. 78, ал. 4
ЗПУПС също е поставено в тежест на доставчика на платежни услуги, като
заключение за това, че платецът умишлено или при груба небрежност не е
изпълнил задълженията си, не може да се направи само от факта на
използване на платежния инструмент, който е регистриран от банката, а
трябва да бъдат установени конкретни факти относно начина на действие на
платеца и неговото субективно отношение при изпълнение на задълженията
му.
В случая не са събрани доказателства ищцата доброволно и
целенасочено да е предоставила картата си и ПИН кода на А. С. А., поради
което не е налице умишлено неизпълнение на задължението по чл. 75, т. 3
ЗПУПС.
По отношение на небрежността и формите й нормативната уредба не
съдържа дефиниращи разпоредби, но съдебната практика приема, че
небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил
дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи
добрият стопанин /грижовен към работите си човек/ при предоставяне на
изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от
обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на
небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при
подобни условия, т. е. неполагане на значително по-елементарна степен на
загриженост.
Задължението за опазване на данните и персонализираните средства за
сигурност на платежния инструмент изисква предприемане на всички разумни
действия за запазването им в тайна. Разумните действия при платежен
инструмент, представляващ платежна карта, обичайно се свеждат до
физическото й съхраняване по начин, че да не бъде изгубена или открадната и
изписаните върху нея данни да не станат достояние на трети лица, както и
6
запазване в тайна на ПИН кода, включително той да не се записва върху
картата и да не се съхранява заедно с нея.
В конкретния случай между страните няма спор, че за извършване на
платежните операции е използвана предоставената на Л. К. В. дебитна карта,
както и предоставения й ПИН кода. От показанията на М.А.П. се установява,
че внучката на болногледачката на А. С. А. - Л. К. В., понякога е оставала да
преспи в апартамента на Л.В.. При тези данни въззивният съд намира за
доказано обстоятелството, че Л.В. не е изпълнила задълженията си по чл.75,
т.3 ЗПУПС за съхраняване на платежната карта по начин, по който други лица
да нямат достъп до нея, както и персонализирани средства за сигурност –
предоставения й ПИН код за ползване на платежната карта. Самото
използване на картата от лице, което е имало достъп до дома на платеца, до
предоставената дебитна карта и ПИН код, безспорно доказва наличието на
груба небрежност от страна на Л.В., което обосновава предпоставките на
чл.75,т.3 ЗПУПС. Отделно от изложеното, не е изпълнено и задължението на
ползвателя на платежни услуги по чл.75,т.2 ЗПУПС да уведоми доставчика на
платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба,
присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно
след узнаването – в периода 26.01.2020 г. – 05.02.2020 г. платежната карта е
ползвана необезпокоявано от А. С. А. без никой да уведоми банката, че
фактическата власт върху картата е загубена /картата е блокирана едва след
смъртта на Л. К. В./. Следва да се посочи, че банката не е могла да знае за
здравословното състояние на ползвателя на платежни услуги, респ. близките
на Л. К. В. е следвало да предприемат необходимите действия за съхраняване
на платежната карта по начин, по който други лица да нямат достъп до нея,
както и до персонализирани средства за сигурност /ПИН код/.
С оглед изложеното и съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.80,ал.3 ЗПУПС доставчикът на платежни услуги да се освободи от
отговорност и платецът да понесе всички загуби, свързани с неразрешени
платежни операции. Следва да се посочи, че по делото не се установява и
неизпълнение на задължения на банката, произтичащо от приложимите в
случая ОУ. С оглед изложеното в полза на ищците, в качеството им на
наследници на ползвателя на платежни услуги, не е възникнало процесното
вземане по чл. 79 ЗПУПС, поради което и предявените главни искове се явяват
неоснователен. Неоснователни се явяват и предявените акцесорни искове по
чл.86,ал.1 ЗЗД, доколкото тяхното уважаване е обуславено от установяването
наличието на главен дълг.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде
потвърдено.
7
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, право на разноски има
въззиваемият, но процесуалният му представител юрисконсулт Иванов
изрично е заявил в о.с.з. от 08.11.2024 г., че не претендира разноски, поради
което и такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21475/29.12.2023 г., постановено по гр.д.
№ 42340/2021 г. на СРС, ГО, 28 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8