Решение по дело №463/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260343
Дата: 14 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20212120200463
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

260343

 

14.04.2021 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 10.03.2021 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Милица Димитрова,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 463 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба, подадена от дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „А…… ….“, ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, квартал „П….“, улица „Г…. В…..В….“ №….., представлявано от Д…. Б….Д…., ЕГН **********.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №550625-F579819/22.12.2022 г., издадено от Д…. Т…. В….. – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.27, ал.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 1 000.00 лева.

            С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно, недоказано и неправилно. По същество не се отрича наличието на извършено нарушение. Посочва се, че с АУАН и процесното НП са описани най-малко две административни нарушения и това за представляващия дружеството-жалбоподател пораждало неяснота за какво административно нарушение бил съставен АУАН. Това от своя страна ограничавало правото на защита на представляващия дружеството-жалбоподател (посоченото е изписано в 1 л.ед.ч.) още от самото начало на административнонаказателното производство. Твърди се също така, че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя и че не е посочена дата на извършване на нарушението. Посочва се също така и че с извършеното от дружеството нарушение не е ощетен държавния бюджет и на това основание се прави позоваване на чл.28 ЗАНН. Отправено е и алтернативно искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП, както и за присъждане на разноски.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено на 08.01.2021 г., видно от разписката, която е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 14.01.2021 г. с вх.№ИТ-00-271/14.01.2021 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 11.11.2020 г. в 11:06 часа в търговски нестационарен обект, представляващ газоснабдителна станция, намираща се на адрес: гр.Бургас, улица „Г….В… В…..“ №….., стопанисван от дружеството-жалбоподател, била извършена оперативна проверка от Г.Й. и Д…. У….. – инспектори по приходите в Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите.

В хода на проверката било установено, че обекта разполага с електронна система с фискална памет (ЕСФП) марка „ОЙЛ СИС 2.0 Д-KL” с индивидуален №…… и фискална памет №….., която била в изправност, въведена в експлоатация, свързана дистанционно с НАП и работеща към този момент. Било установено също така, че извършените продажби на пропан-бутан в бутилки за битови нужди се отчитат в данъчна група „В“, като заредените количества се отчитат в литри, а не в килограми. Това било установено след отпечатване на КЛЕН (л.л.21-26 от делото: „количество л.“, „ТК количество л.“ и „потенциал л.“ – л.24).

За извършената проверка бил съставен протокол №0049619/11.11.2020 г. Препис от този протокол бил връчен на представителя на дружеството-жалбоподател.

В резултат на посоченото и на 16.11.2020 г. в гр.Бургас и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Г.П. съставил против жалбоподателя Акт №F579819/16.11.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Д….. У…...

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект на 11.11.2020 г. било установено, че не е изпълнено задължението при работа с ЕФСП и извършване на зареждания на пропан-бутан в бутилки за битови нужди от електронна везна, да регистрира и отчита същите в данъчна група „Б“ и зареденото количество в килограми. Това деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.118, ал.4 ЗДДС във връзка с чл.27, ал.4 от Наредбата.

На същата дата и срещу подпис, на представителя на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано възражение срещу съставения АУАН.

 

На 22.12.2020 г., съвсем малко извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Д…… Т…… В…… – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 08.01.2021 г. на жалбоподателя бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 14.01.2021 г., при наказващия орган била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-271/14.01.2021 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

     От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за доказано по несъмнен начин, че на посочената в НП дата е категорично установено, че дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението си по чл.27, ал.4 от Наредбата. Всичко посочено в този абзац от своя страна означава, че деянието е съставомерно.

Съгласно чл.27, ал.4, изр.1 от Наредбата, при работа с ЕСФП и извършване на зареждания на пропан-бутан в бутилки за битови нужди от електронни везни същите се регистрират и отчитат в данъчна група "Б", като зареденото количество гориво се отчита в килограми. Категорично в настоящия случай, а и безспорно, това задължение не е било изпълнено.

Доколкото административното нарушение е извършено от юридическо лице, предвидената имуществена санкция е с минимален размер от 500.00 лева и максимален от 2 000.00 лева, поради което съществува възможност за намаляването му.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се касае за отразяване на приходи във фискалното устройство на обекта, а оттам и до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е данъкът върху добавената стойност.

Нарушението обаче е налице. След като няма данни деянието да е довело до неотразяване на приходи, нарушението следва да се санкционира в хипотезата на изречение второ на чл.185, ал.2, което препраща към размерите на санкцията по алинея 1, където санкцията е от 500 лв. до 2 000 лв. Наказващият орган е наложил „имуществена санкция“ в размер, по-висок от предвиден за юридически лица минимален размер, като не са налице мотиви в обжалваното НП в тази посока. Това от своя страна поставя съда в невъзможност да прецени дали действията на наказващия орган по наказване на жалбоподателя са адекватни на извършеното нарушение.

Предвид посоченото дотук следва процесното НП да бъде изменено, като размера на наложената „имуществена санкция“ бъде намален до законовия минимум от 500.00 лева.

С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл.27е от Наредбата за правната помощ.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №550625-F579819/22.12.2020 г., издадено от Д…. Т…. В….. – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2, изречение 2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.27, ал.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност,

на дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „А……. ….“, ЕИК …….със седалище и адрес на управление: гр.Б…., квартал „П….“, улица „Г…. В…. В….“ №….., представлявано от Д.Б. Д….., ЕГН **********,

е наложено административно наказание

по вид „имуществена санкция” в размер от 1 000.00 лева, като НАМАЛЯВА този размер на 500.00 лева;

 

На основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА дружество с ограничена отговорност с фирма (наименование) „А……“, ЕИК ……. със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, квартал „П….“, улица „Г…. В… В…“ №…., представлявано от Д.. Б… Д…., ЕГН ********** да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

Вярно с оригинала!

М.Д.



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд