РЕШЕНИЕ №
260084
гр.
Кюстендил, 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от деветнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
В.-мл. съдия
При участието на секретаря М. Стойнева, като
разгледа докладваното от младши съдия В. в. гр. д. №278/2020г. по описа на
Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалбa с вх. №4741/28.05.2020г. от С.И.С.,
ЕГН: **********, адрес: ***, чрез адв. П.П. ***, против Решение №137 от
27.02.2020г., постановено по гр. д. №1938/2018г. по описа на РС – Дупница.
С атакувания първоинстанционен акт е
отхвърлен предявеният от С. *** отрицателен установителен иск за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване между страните, че ответникът не е собственик на имот,
представляващ ПИ с идентификатор №20763.51.11 по КККР на с. Джерман, община
Дупница за 2018г. с площ 5203 кв.м., местност „***“, при съседи : ПИ с
№20763.50.131; ПИ с №20763.505.129; ПИ с №20763.51.12 и ПИ с №20763.51.10.
Жалбоподателят намира съдебния акт за
недопустим и неправилен, при постановяването му били допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, нарушени били разпоредбите на материалния закон, а също решението било
необосновано. Сочи се липса на произнасяне
по направени искания по чл. 17 от ГПК за косвен контрол на въведени в
процеса административни актове, от които ответникът черпел права на
собственост. Иска въззивният съд да се произнесе по възраженията по реда на чл.
17 от ГПК. Възразява се по доклада, направен от ДРС, по чл. 146 от ГПК. Той бил
неточен и непълен. Не била разпределена правилно доказателствената тежест –
липсвало указание за кои от твърдяните факти страните не сочели доказателства.
Иска се извършване на нов доклад. Били ограничени правата на въззивника,
превратно бил проведен разпит на свидетелите и те не могли да изложат
възприятията си за релевантни по спора факти. Иска се извършване на преразпит
на свидетелите. Необосновано не били допуснати за събиране доказателства – да
се изиска от ОС „Земеделие“ – Дупница информация дали за процесния имот има
подавани заявления за възстановяване не само от ищеца, а и от други хора и дали
има признавателни решения. С това
писмено доказателство се целяло установяване на порочността на процедурата по
снабдяване с титул за собственост от Община Дупница. Събирането на това
доказателство било възможно по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Твърди се, че съдът не бил обсъдил подробно
събрания доказателствен материал, кредитирал е само определени доказателства.
При отрицателния установителен иск следвало ответника – Община Дупница да
докаже, че е собственик на имотите
предмет на иска, като установи, че е проведена надлежна процедура, че имотите,
които е ползвала по чл.19 от ЗСПЗЗ, за тях няма направени искания за реституция
и няма издадени признавателни решения. ДРС бил приел че не е проведено такова
доказване, но не биол възложил на ответника последицата на тежестта на
доказване. Съдът бил приел, че искът е неоснователен с неотносими мотиви какво
представлява акта за общинска
собственост. По делото следвало да се установи титула за собственост на
ответника, а това не бил актът за общинска собственост, отделно че същият бил
оспорен по реда на чл.17 от ГПК. Ответникът не доказал законосъобразността на
протоколно решение №1/04.06.2012г., одобрено със заповед №РД-05-76/07.06.2012г.
на директора на ОД „Земеделие“, както и
на други относими актове. Окончателният доклад по чл.146 от ГПК бил непълен.
Били направени нередовни доказателствени искания, с които били въведени в процеса
писмени и други доказателства, след като страната не е посочила кои факти ще
установява с тези доказателства, то неясно било как съдът съобразил изискването
на чл.146, ал.2 от ГПК за кои от твърдените от тях факти не сочели
доказателства, за да даде указания. Докладът бил непълен, тъй като не били
квалифицирани възраженията на ищеца – нито възражението за злоупотреба с право,
нито възраженията по чл.17 от ГПК. Не била разпределена доказателствената
тежест. Решението било немотивирано. Процесуалните нарушения били съществени по
смисъла на чл.281, т.3, предл. второ от ГПК и опорочавали съдебния акт. Иска се
отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на иска на С.. Претендират се разноски за двете инстанции.
Препис от въззивната жалба е изпратен
на въззиваемия, който в двуседмичния срок не е представил отговор.
В съдебно заседание страните, редовно
призовани, явява се процесуалният представител на въззиваемата Община Дупница –
адв. В.. Последният иска потвърждаване на първоинстанционния акт.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по
делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
№20763.51.11 по КККР на с. Джерман, община Дупница за 2018г. с площ 5 203
кв.м., местност „***“, при съседи: ПИ с №20763.50.131; ПИ с №20763.505.129; ПИ
с №20763.51.12 и ПИ с №20763.51.10, с
Акт за частна общинска собственост №4321/16.05.2015г. / виж л. 50 от гр.д
№1938/2018г. по описа на Районен съд – Дупница/ бил актуван като частна
общинска собственост на основание протоколно решение №1/04.06.2012 г., одобрено
със заповед №РД-05-76/07.06.2012г., издадена от директора на ОД „Земеделие” –
Кюстендил /л.47-49 от първоинстанционното дело/.
По делото е
представено и прието писмо с №26-00-281/18.04.2012г. от трето неучастващо по
делото лице – „***” ООД, съгласно което процесният имот от 2003 г. му
бил отдаден под наем от Община Дупница. Имотът представлявал земеделски земи,
временно стопанисвани от община по чл. 19 от ЗСПЗЗ /л.32/. В писмото е заявено
желание от управителя на дружеството за закупуване на имота. Видно от Договор
за отдаване на общински терени под наем от 01.10.2003г. /л.31/ „Феникс-Дупница”
ООД е наемател на процесния имот, а наемодател е Община Дупница. С писмо вх.
№26-00-240-(1)/17.02.2016г. /л.43/ третото неучастващо лице -„***” ООД признава задължения към Община
Дупница във връзка с наеми на земеделски земи, сред които и процесният имот и
предлага разсрочено погасяване на задълженията си.
С протоколно
решение №1/04.06.2012г., одобрено със заповед №РД-05-76/07.06.2012г. на
директора на ОД „Земеделие”- Кюстендил землището на с. Джерман – раздел I, т.1, буква
„Б”, съгласно приложение №1 е определено като имот по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
По делото са
разпитани свидетели – К.К.и М. К.
К.сочи, че С. притежавал нива с площ 5-6
декара в землището на с. Джерман. Засявал мястото с жито в продължение на 6-7
години след 2000г. Понастоящем не обработвал земята. Мястото се намирало до
оградата на дружеството „***” и било близо до асфалтов път. К.
заявява, че С. имал нива до оградата на
дружество „***”, известно време през деветдесетте го засявал с жито.
Мястото било близо до асфалтовия път. Знаел от С., че имотът бил негов.
Видно от
писмо от Общинска служба „Земеделие“ / л.107/ С. не присъства в информационните
масиви на службата като собственик или наследник на земеделски земи и гори в
землището на с. Джерман. Съгласно писмо от Общинска служба „Земеделие“ –
Кюстендил /л.91/ няма образувана преписка за възстановяване на земеделска земя
по реда на ЗСПЗЗ на въззивника С.С. ***.
По
делото са събрани и приобщени следните писмени доказателства: молба-декларация
от С., Акт за частна общинска собственост, скица на поземлен имот,
удостоверение за данъчна оценка, удостоверение за характеристики на поземлен
имот в земеделска територия, скица, договор за отдаване на общински терени под
наем от 01.10.2003г., писма между Община Дупница и „Феникс – Дупница” ООД - 5
бр., писмо до РИОСВ-Перник – 2 бр., отговор на писмо от РИОСВ-Перник, покана за
доброволно изпълнение, предложение за разсрочено плащане, констативен протокол
от 16.02.2018г., протоколно решение №1 от 04.06.2012г., одобрено със заповед
№РД-05-76 от 07.06.2012г., заповед №РД-05-76 от 07.06.2012г., заповед
№РД-05-61/15.05.2012 г., приложение №1
към раздел I, т.1 от протоколно решение №1 от 04.06.2012г., писма:
до Министерство на земеделието и храните, до изп. директор на Изпълнителна агенция
по горите, до изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, до
Общинска служба по земеделие – Дупница, до началника на СГКК – Кюстендил, до Кмета на Община Дупница; отговор от
Общинска служба по земеделие – Дупница до Районен съд – Дупница. Във въззивното
производство е изискана и приложена справка от Общинска служба „Земеделие“ с
изх. № РД-12-02-644-1/13.10.2020г.
От
правна страна съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, процесуално допустима е, заплатена е дължимата държавна такса, поради
което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност. Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
Съгласно
чл. 269, изр. 2 от ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба.
По оплакването, че съдът не се е произнесъл
по искания по реда на чл. 17 от ГПК:
С
исковата молба е оспорен по реда на чл. 17 от ГПК валидността на протоколно
решение №1/04.06.2012г., одобрено със заповед №РД-05-76/07.06.2012г. на
директора на ОД „Земеделие“ – гр. Кюстендил, на КВС и регистъра на имотите към
нея. При евентуалност е оспорена законосъобразността на същите. Съгласно
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК съдът се произнася инцидентно
по валидността на административните актове независимо от това дали те подлежат
на съдебен контрол и не може да се произнася инцидентно по законосъобразността
на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна
по делото, която не е била участник в административното производство по
издаването и обжалването му. В случая ищецът оспорва протоколно решение
№1/04.06.2012г., одобрено със заповед №РД-05-76/07.06.2012г. на директора на ОД
„Земеделие“ – гр. Кюстендил, на КВС и регистъра на имотите към нея. Предвид
обстоятелството, че въззивникът С. не е бил участник в административното
производство по издаването и обжалването на цитираните актове следва да се
извърши преценка на валидността и законосъобразността им. Под „валидност“ в ГПК следва да се разбира
„нищожност“ по смисъла на административното право. Основания за обявяване на
нищожност са нарушения на изискванията за законосъобразност на
административните актове: липса на компетентност, включително при случаите на
делегирана компетентност; неспазване на установената форма; нарушение на
производствените правила; несъответствие с материалноправните разпоредби и
несъответствие с целта на закона. Атакуваното протоколно решение е валидно и
законосъобразно по следните съображения: на основание чл.45в от Правилника за
прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
/ППЗСПЗЗ/ Директорът на областната дирекция "Земеделие" назначава със
заповед комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Комисията взема решения с обикновено мнозинство от гласовете на всички членове.
Видно от Заповед № РД-05-61/15.05.2012г.
за изменение на заповед № РД-05-195/12.07.2011г. /л.62/ директорът на Областна дирекция „Земеделие“ –
Кюстендил – Ст. Спасова, е определила комисия, която да определи имотите по чл.
19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно протоколно
решение №1 от 04.06.2012г., решението на комисията е взето единодушно със седем
гласа „за“. С него са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища,
включително придобитите преди влизане в сила на Закона за изменение и
допълнение на ЗСПЗЗ, в това число и съгласно приложение №1 за землището на с.
Джерман – раздел I, т.1, буква „Б“.
В изпълнение на изискванията на чл.45в от ППЗСПЗЗ комисията преди вземане на
решението си го е базирала на представено извлечение от регистъра на имотите
към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване на земите
по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и картата на възстановената собственост за землищата
в община Дупница в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ както и
извлечение от кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижими имоти
за земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ – за землищата, за които са одобрени
кадастралните регистри. Спазена е разпоредбата на чл.45в, ал.6 от ППЗСПЗЗ, като
в атакуваното протоколно решение е отразено, че няма имоти по отношение на
които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19,
ал. 1 от ЗСПЗЗ. Налице е, съгласно чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ, заповед на директора
на Областна дирекция „Земеделие“ – Кюстендил – Заповед №РД-05-76/07.06.2012г.
за одобряване на протоколно решение №1 от 04.06.2012г. на комисията, назначена
със заповед №РД-05-61/15.05.2012г. на директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – Кюстендил /л.49/. Спазен е и тридневният срок по чл. 45в, ал. 7
от ППЗСПЗЗ и протоколното решение е съобщено по реда на Административнопроцесуалния кодекс на
Министерството на земеделието, храните и горите, Държавната агенция по горите,
Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Кмета на общината – виж л.84-89
от гр. д.
№1938/2018г. по описа на Районен съд – Дупница. Проследявайки изпълнението на условията за
издаване на атакуваното протоколно решение съдът установява, че същото е
издадено от комисия, имаща необходимата компетентност – материална,
териториална и по степен; спазена е изискуемата форма – писмена и същата
съдържа подписите на всички членове на комисията; налице е точно изпълнение на производствените правила; издаването на
протоколното решение е при стриктно спазване на материалноправните разпоредби и в съответствие
с целта на закона. По оплакването за валидност и законосъобразност на картата
за възстановена собственост и регистъра на имотите към нея, то същите не
представляват административни актове, за които е допустим косвен съдебен
контрол по реда на чл.17 от ГПК. Що се
отнася до заповедта, с която е одобрено протоколното решение, то съдът я намира
за законосъобразна по вече изложените съображения, като е спазено условието по
чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ за издаването й, същото е направено от директора на
Областна дирекция „Земеделие“ в писмена форма, носи подписа на издателя й.
По
оплакването относно наличие на пороци в доклада по чл.146 от ГПК:
Докладът
по делото е обективиран на л.54 и л.55 от първоинстанционното дело. Установява
се, че правилно е разпределена доказателствената тежест. Неоснователно е
оплакването, че докладът е непълен, тъй като същият покрива всички изисквания на чл. 146 от ГПК – изложени са
обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; дадена е правна
квалификация на правата – чл. 124, ал. 1 от ГПК, претендирани от ищеца,
посочено е, че няма права и обстоятелства, които да се признават, разпределена
е доказателствената тежест, посочено е, че няма факти и обстоятелства, които не
се нуждаят от доказване; налице е и произнасяне по доказателствените искания.
Следва да се посочи, че докладът по делото е приет без възражения от страните в
открито съдебно заседание, проведено на 24.01.2019 г. При извършената проверка
от настоящата съдебна инстанция, съдът не намира пороци в доклада по чл. 146 от ГПК, извършен от Районен съд – Дупница.
По
оплакването за ограничена възможност за събиране на доказателства в първата инстанция:
Оплакването е неоснователно, тъй като е
събран обемен доказателствен материал, за което дори и удължаван срокът за
събирането им. Мотивирано е отказано от ДРС събирането на само един документ –
справка от Общинска служба „Земеделие“ дали за процесния имот има подавани
заявления за възстановяване на трети лица. Това доказателствено искане е
уважено и допуснато за събиране от въззивната инстанция и отговорът - писмо от Общинска служба „Земеделие“ с изх.
№РД-12-02-644-1/13.10.2020г. сочи че този имот – земеделска земя, не е
идентифицирана от заявител по реда на ЗСПЗЗ при изготвяне на картата на
възстановената собственост. Поисканите от ищеца в първоинстанционното
производство свидетели са
допуснати до разпит и подробно разпитани в съдебно заседание, проведено пред
Районен съд – Дупница и съдът не констатира превратно да са били разпитани и
този извод е обусловил отказа за техен преразпит във въззивната инстанция. Не
се констатира и избирателно интерпретиране на доказателствения материал, както
се сочи във въззивната жалба.
Видно от приложената преписка комисията
по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ е определена по законоустановения ред и не е налице
неприключила реституционна преписка, както се сочи от въззивника. Липсват и
доказателства процесният имот да не е правилно определен като подлежащ на
предаване по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от
Закона за общинска собственост и чл.38, ал.2 от ППЗОС актът за частната
общинска собственост има обвързваща доказателствена сила относно съществуването
на фактите, констатирани в него. Актът за общинска собственост е официален
документ. Съдът е длъжен да приеме за
установени посочените в акта факти – че същият е съставен на посочената
дата и място от съответното длъжностно
лице; че се осъществило посоченото в него основание за придобиване на имота от
общината.
Ето
защо, настоящият съдебен състав на Окръжен съд - Кюстендил ще потвърди решение
№137/27.02.2020г., постановено по гр. д. №1938/2018г. по описа на ДРС, като
правилно.
По разноските:
С оглед изхода на делото, но доколкото липсват
доказателства въззиваемият да е направил разноски за процесуално
представителство, както и не е направено искане в тази насока, то съдът няма да
присъжда разноски във въззивното производсто.
По обжалваемостта:
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му чрез Окръжен съд –
Кюстендил пред Върховния касационен съд при спазване на изискванията на чл. 280
и чл. 284 от ГПК.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№137/27.02.2020г., постановено по гр. д. №1938/2018г. по описа на ДРС.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния касационен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.